Валидно ли е в България завещание, направено в чужбина?

Валидно е ако е направено правилно.
Завещанието е два вида; Нотариално и саморъчно.
Нотариалното трябва да се направи пред нотариус и очевидно трябва да се направи в BG,
Саморъчното може да се направи и на Луната.
но саморъчното завещание трябва да отговаря на определени условия за да е действително:

"  Законът за наследството не поставя изисквания към съдържанието на завещанието. Завещателят излага волята си в свободна форма, съобразно с желанието си и начина си на изразяване. Завещанието се съставя обикновено в един екземпляр. Може да има и повече от един оригинал - и само при унищожаването на всичките може да се спре действието на завещанието; но копия /ксерокопия, индиго/ от един оригинал няма право действие. Завещателят трябва да постави дата - а именно да посочи деня, месеца и годината на съставянето. Няма значение къде ще се поставена датата - в началото или края на текста, но е задължително да е преди подписа. Ако в завещанието са посочени две дати - то е нищожно - с изключение на случая, в който с тези две дата се описва началото и края на съставянето. Датата може да е с цифри или с думи.
Завещанието трябва да завършва с подписа на завещателя. Той задължително трябва да е след целия текст на завещателното разпореждане. Всичко след него няма да има правно действие. Ако е в повече от една страница - не е задължително да се подписва всяка, но няма да навреди и е по-сигурно. Най-добре е да се изпишат имената на завещателя, но може да се използва и парафът, който той обикновено използва."

 Саморъчното завещание представлява акт на разпореждане с имуществото, което завещателят притежава по време на своята смърт. То се написва собственоръчно от завещателя. За да бъде валидно, саморъчното завещание следва да отговаря на редица законови изисквания: да е направено от дееспособно и грамотно лице; да е написано на български или чужд език; да е датирано, задължително преди подписа на завещателя (чл. 25 ЗН). Формата е съществен елемент на завещателния акт и при неспазването є завещанието е недействително. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано от самия завещател, а не на пишеща машина или компютър от друго лице

Завещателното разпореждане, което е само подписано, но не е написано саморъчно от завещателя, е нищожно

Саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне.

Нищожно е саморъчното завещание, на което датата е поставена от друго лице, а не от завещателя, макар и с негово съгласие

След смъртта на завещателя, когато настъпва откриването на наследството, саморъчното завещание трябва да се обяви от нотариус.


Законът за наследството дава свободата на гражданите да се разпореждат свободно с имуществото си след своята смърт. Но тази свобода е ограничена с оглед защита интересите на най-близките наследници по закон - низходящите на наследодателя, неговите родители и съпруг. Когато има такива наследници, завещателят може да се разпореди с имуществото си безвъзмездно само с определена част - това е така наречената разполагаема част. Тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за определен кръг наследници по закон е запазена част. С нея завещателят не може да се разпорежда чрез дарение или завещание. Право на запазена част имат само низходящите на завещателя (деца, внуци и прочие, като деца са и осиновените деца и извънбрачните с установен произход), родителите и съпругът. Останалите наследници нямат право на запазена част и когато завещателят няма наследници от посочените три категории, може да се разпореди с цялото си имущество.

Когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите е - при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя, като разполагаемата му част е съответно - 1/2 и 1/3 от него.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, последният има право на запазена част, равна на частта на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, а при две деца 1/4 , а при три и повече - 1/6 от наследството. Когато съпругът наследява сам, запазената му част е 1/2. Същата е запазената част на съпруга, когато наследява с наследници без право на запазена част - възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и роднини по съребрена линия. Когато наследява с родителите на наследодателя, запазената част на съпруга е 1/3.