Публикувана: 1 авг. 2007, 15:34 ч.
Последно мнение: 13 авг. 2007, 15:05 ч.

Къде живее щастието?

3 830
82
1

Гост

# 30 1 авг. 2007, 16:56 ч.

Цитат на: Как`Сийка в ср, 01 авг 2007, 16:49

Не, просто е прекалено сигурна в любовта му, знае, че й е в кърпа вързан и следователно не й е интересен. Няма тръпка, естествено. Виж, ако й хойкаше, щеше да го гони с изплезен език и да се бори за него.

Значи аз съм сбъркана - един мъж почне ли да ми върти номерца - айде, у лево. Няма гонене, няма изплезени езици.

Но е сигурно, че при сегашното си отношение към него, ще се стигне до голяма борба. Нали идеята е да й помогнем да не се стига до голямата драма?

# 31 1 авг. 2007, 17:01 ч.

Мнения: 3 268

Аз продължавам да мисля,че секса й идва в повече на колежката.Едни се оплакват горките,че 9 месеца са без секс,а тук имаме типичен случай на пренасищане.И аз много обичам шоколад,ама като изям два и ми идва малко в повече,заболява ме корема.

# 32 1 авг. 2007, 17:09 ч.

Цитат на: stefani6 в ср, 01 авг 2007, 17:01

Аз продължавам да мисля,че секса й идва в повече на колежката.

За пръв път чувам някой да му идват в повече оргазмите. Виж, друго е, ако прото прави секс, защото е "добра съпруга". Съгласна съм, че изнасянето да спи отделно намеква и за това.

# 33 1 авг. 2007, 17:13 ч.

Мнения: 123

може би точно в това еднообразие се крие разковничето,аз лично не обичам еднообразието защото то води до това отекчение,което е хванало и теб.я се скарайте за нещо,намери си причина дори да няма такава сигурна съм че ще се почустваш удовлетворена. Stop

# 34 1 авг. 2007, 17:27 ч.

Не знам, не мисля, че секса ми идва в повече. Още повече, че 4-5 пъти е образно казано. В крайна сметка не правим секс по график.
Понякога си мисля, че проблема ми е друг. Съпруга ми е първият ми и единствен сексуален партньор. Първия мъж, с когото съм живяла заедно /освен баща ми/. И понякога се чудя какво е ако партньора ти е по-различен. Дали действително този мъж е бил мъжа за мен, дали ако беше с друг характер щях да съм по-щастлива.
Пиша объркано, защото съм объркана. От една страна знам, че съпруга ми е прекрасен човек, но от друга се бунтувам, затова, че е такъв. Питам се защо нещата са такива и не мога да намеря отговор.
Чета мненията Ви и се съгласявам с много от тях. Само, че какво от това, като не мога да прекърва в себе си това нежелание за съвместен живот с този човек.

# 35 1 авг. 2007, 17:30 ч.

Мнения: 3 211

Цитат на: surfline в ср, 01 авг 2007, 16:38

Не е въпросът дали си изморена или не от детето, а дали, когато то е на близо можеш да разделиш сърцето си между него и съпруга ти. Аз си признавам с ръка на сърцето, че ми е трудно да го направя.
Все пак си имала някаква причина да се омъжиш точно за този човек и да му родиш дете, нали?

и аз така мисля
просто обичаш повече детето си от мъжа си, какво толкова, аз също понякога се чувствам така.
предполагам, че всеки има такива моменти
щастието е да се чувстваш уютно, като се прибереш вечер, така го възприемам аз

# 36 1 авг. 2007, 17:34 ч.

Мнения: 123

домът е там където е сърцето,помисли къде е твоето

# 37 1 авг. 2007, 17:42 ч.

София
Мнения: 3 392

Ти на колко години си?
И аз мисля, че е някакво депресивно състояние.

# 38 1 авг. 2007, 17:42 ч.

Цитат на: Търся помощ в ср, 01 авг 2007, 17:27

От една страна знам, че съпруга ми е прекрасен човек, но от друга се бунтувам, затова, че е такъв. Питам се защо нещата са такива и не мога да намеря отговор.

Не е прекрасен, бе, жена. Да мога да го наблюдавам 2 дни... такъв списък с проблемни неща у него ще ти съставя, че ще почнеш да се чудиш как си се прецакала да го вземеш. Аз съм много критична. Embarassed

А това да си мислиш, че с друг характер ще си по-щастлива, е доста инфантилно. Щастието е в начина, по който реагираме на случващите се около нас неща, а не самите неща. Никой друг не може да те направи щастлива, само ти самата. Ако си депресивна натура, и с другия характер (и пишка) ще си намериш начин да се депресираш.

А за сексуалния опит - моята статистика показва, че с около 25 % си пасвам. Демек ако искам да попадна на следващия, с когото ми е кеф, трябва да изтествам неуспешно още трима.

# 39 1 авг. 2007, 17:47 ч.

Мнения: 60

Когато човек има нещо хубаво - не го отценява. Когато го загуби - няма връщане на зад. Хубаво си помисли искаш ли да загубиш прекрасния човек до себе си и да се впуснеш в търсене на непозанатото или ще се опиташ да намериш начин да върнеш любовта, която си изпитвала и удоволствието от присъствието му.
Потърси помощ от специалист и не срамувай от това.
Бъди откровена и с него, той го заслужава. Нека и той да ти помогне.
Живота е твърде кратък за да го пропиляваш.
Желая ти успех и стискам палци да се справите с проблема по-бързо.

# 40 1 авг. 2007, 17:52 ч.

Мнения: 263

Цитат на: ivonska в ср, 01 авг 2007, 16:39

Цитат на: Търся помощ в ср, 01 авг 2007, 16:34

Недостатъци на съпруга ми ли?! Хм наистина е сложно. Не може да откаже цигарите, макар да ми е обещал. Отделно изключително притеснителен е – например дъщеричката ни падна преди месец и нещо и той щеше да лудне от притеснение и стрес. За друго наистина не се сещам Sad

Ако продължаваш да го не щеш - дай го насам с тез тежки грехове! Mr. Green

[/quoteщ
И аз, и аз го искам! Joy

# 41 1 авг. 2007, 17:53 ч.

Мнения: 3 521

Цитат на: Търся помощ в ср, 01 авг 2007, 17:27

Понякога си мисля, че проблема ми е друг. Съпруга ми е първият ми и единствен сексуален партньор. Първия мъж, с когото съм живяла заедно /освен баща ми/.

Вярвай ми това няма нищо общо Laughing

. Имала съм много сексуални партньори преди брака(не знам това дали е за фръцня или не), но това не ми попречи да си мечтая чат пат ей така да си взема детето и да избягам някъде много на далеч без мъже, без любовници, без никой -да си бачкам, да не се занимавам с нечии сълзливи чувства, да си живея спокойно и сама...всеки път, когато ми мине това през акъла си отварям папката с първите ни снимки като гаджета и си викам "Ти луда ли си? Виж какво имаш на среща си!" . Сама е много скучно, а и трудно да се живее.
Бъди откровенна със съпруга си-много говорене и старание от двете страни и нещата ще си дойдат на мястото. Peace

# 42 1 авг. 2007, 18:04 ч.

На 26 години съм.

# 43 1 авг. 2007, 18:09 ч.

Мнения: 19

Имаш "перфектни" брак, работа и дете ... и не си щастлива?!
За мен, мила, вариантите са два :
Първи вариант - много, ама много ти е скучен живота и направо си ги търсиш
проблемите! Ако е така - намери си хоби, "купи си куче"!
Втори вариант - за мен е най-вероятен - ти май НИКОГА не си го обичала този идеален мъж.
За две години и половина брак все още има страст, емоция, любов, ревност и още силни чувства.
Щом стигаш до там, че съпругът ти те дразни - мисля, че любов не е имало никога /от твоя страна/.
Ако е така - няма смисъл да измъчваш себе си и него - просто се раздели с него.
Оправданията "ама детето" са много тъпи, детето е по-нещастно с тъжни и мразещи се родители,
вместо с разделени и щастливи хора.
Пожелавам ти да намериш СВОЕТО щастие, където и да живее то! Peace

# 44 1 авг. 2007, 18:29 ч.

Ти си помисли само само знаеш ли какво точно точно ще те направи щастлива и ако е така - търси го Peace

но ако се окаже че намереното не ти носи същото щастие, какво тогава, пак ли ще бягаш и ще търсиш?
Просто потърси щастие в това, което имаш - или го допълни, то е спонтанна емоция а не самоцел.
Успех!

Препоръчани теми

Значението на апартамента в романтичната връзка

Бебеправене, но без много правене

Важна ли е религията в отношенията на двама души

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: