- Публикувана: 1 авг. 2007, 22:08 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2007, 13:22 ч.
Градината..., ако имате избор?
Според мен всичко зависи от детето - има деца, които са по затворени, обичат да общуват с ограничен кръг близки хора и се травмрат от контакти с големи групи непознати. Тези деца биха се чувствали най-комфортно колкото може по-дълго с мама (ако може чак до първи клас).
Има и деца, които започват от рано да изпитват необходимост да разучават света чрез контактите си с нови хора, обичат шумните компании, хаосът не ги плаши, а напротив - очарова ги - тези деца обикновено след 2 год. започват все повече да търсят контакти с хора и да са нервни и раздразнителни, когато ги затвориш вкъщи с мама.
Аз съм от втория тип хора - напрао се разболявам, когато тряба да си стоя у дома на тишина и спокойствие и макар, че много обичам семейството си имам нужда постоянно от нови и разнообразни контакти - не мога да си представя да стоя изолирана в семейната си среда. Синът ми се е метнал на мен - от малък характера му се показа. Разбира се като мъничък както всяко дете предпочиташе да си е сам с мама, но постепенно желанието му да общува се проявяваше все по-силно. За такъв тип деца градината след 2год. действа направо благотворно. Синът ми е щастлив там, чувства се в свои води, всички учителки казват, че е лидера на групата (като малка все аз организирах игрите в компанията, така че явно е наследствено
). Другите деца го обичат и му се радват и на него му е хубаво с тях. Казва че леличките също ги обича 
Ако следващото ми дете живот и здраве е от другия тип - затворени деца няма за нищо на света да настоявам да ходи на градина. Една майка най-добре усеща какво е подходящо за детето й. ПОгрешна логика е "защото баткото тръгна рано на градина и му беше добре, рано ще дам и второто дете". Няма рецепта за тез неща, важното е само детето да се чувства комфортно.
Има и деца, които започват от рано да изпитват необходимост да разучават света чрез контактите си с нови хора, обичат шумните компании, хаосът не ги плаши, а напротив - очарова ги - тези деца обикновено след 2 год. започват все повече да търсят контакти с хора и да са нервни и раздразнителни, когато ги затвориш вкъщи с мама.
Аз съм от втория тип хора - напрао се разболявам, когато тряба да си стоя у дома на тишина и спокойствие и макар, че много обичам семейството си имам нужда постоянно от нови и разнообразни контакти - не мога да си представя да стоя изолирана в семейната си среда. Синът ми се е метнал на мен - от малък характера му се показа. Разбира се като мъничък както всяко дете предпочиташе да си е сам с мама, но постепенно желанието му да общува се проявяваше все по-силно. За такъв тип деца градината след 2год. действа направо благотворно. Синът ми е щастлив там, чувства се в свои води, всички учителки казват, че е лидера на групата (като малка все аз организирах игрите в компанията, така че явно е наследствено
). Другите деца го обичат и му се радват и на него му е хубаво с тях. Казва че леличките също ги обича Ако следващото ми дете живот и здраве е от другия тип - затворени деца няма за нищо на света да настоявам да ходи на градина. Една майка най-добре усеща какво е подходящо за детето й. ПОгрешна логика е "защото баткото тръгна рано на градина и му беше добре, рано ще дам и второто дете". Няма рецепта за тез неща, важното е само детето да се чувства комфортно.
Ако говорим точно за ДГ анкетата не е коректно направена - преди навършване на 3 години в ДГ деца не се приемат. И аз не отговорих, няма опция "3-4 години".
Считам тригодишната възраст за съвсем приемлива детето да се отдели от мен, без да се стига до драми, съвсем безболезнено, без да има някакъв драстичен бум на болести и в същото време да е достатъчно осъзнато, за да може да се намести в група и да започне да се справя само с нормалните неща във всекидневието си. Предполагам, и психолозите така са решили, щом точно тази възраст е определена за стартова в ДГ. След 4 години ми се струва късно по ред причини, а след тази възраст пък вече изобщо и не виждам смисъл.
Считам тригодишната възраст за съвсем приемлива детето да се отдели от мен, без да се стига до драми, съвсем безболезнено, без да има някакъв драстичен бум на болести и в същото време да е достатъчно осъзнато, за да може да се намести в група и да започне да се справя само с нормалните неща във всекидневието си. Предполагам, и психолозите така са решили, щом точно тази възраст е определена за стартова в ДГ. След 4 години ми се струва късно по ред причини, а след тази възраст пък вече изобщо и не виждам смисъл.
, пак са прекрасни деца, весели и здрави 
, май аз страдам повече от тях
Подкрепям Блонди и Nillie.
Според мен детската градина е незаменима в изграждането на самостоятелност на детето, дисциплинира го и му помага да си изгради опит в общуването с връстниците си. В никакъв случай не е определяща за интелектуалното развитие на детето. Познавам много дечица на възрастта на детето ми, които са тръгнали на ясли (най-вече държавни) на около 2 години и в никакъв случай нямат повече знания и умения от него (при това ние нямаме много време да се занимаваме с нашия малчуган). В този смисъл, мисля, че майката трябва да прецени, според индивидуалното развитие на детето, доколко то е укрепнало физически и психически, за да го даде на градина на 3 или на 4 години. Под тази възраст за повечето деца е мъчение заради постоянните болести и проблеми в адаптирането.
Според мен детската градина е незаменима в изграждането на самостоятелност на детето, дисциплинира го и му помага да си изгради опит в общуването с връстниците си. В никакъв случай не е определяща за интелектуалното развитие на детето. Познавам много дечица на възрастта на детето ми, които са тръгнали на ясли (най-вече държавни) на около 2 години и в никакъв случай нямат повече знания и умения от него (при това ние нямаме много време да се занимаваме с нашия малчуган). В този смисъл, мисля, че майката трябва да прецени, според индивидуалното развитие на детето, доколко то е укрепнало физически и психически, за да го даде на градина на 3 или на 4 години. Под тази възраст за повечето деца е мъчение заради постоянните болести и проблеми в адаптирането.
На 3 години. Такъв отговор няма и затова не гласувах. Това според мен е крайното време когато детето трябва да започне активно да общува с връстници. Това е и времето когато трябва да започне да се занимава и да учи под погледа на педагог и когато майката вече не е способна да откликне на всичките му нужди. А и да е в състояние, едва ли и остава време освен ако няма готвачка, чистачка и т.н. И не на последно място това е възрастта в която детето трябва да започне да придобива самостоятелност без да може във всеки миг да се облегне на мама.
Според мен прекаленото застояване вкъщи сред възрастни хора и особено с баби може да е много по-травмиращо от ранното тръгване на градина/ясла и да остави следи които остават за цял живот. Познавам доста деца, а и вече възрастни хора гледани до късна възраст от бабии всичките страдат от 'синдрома на бабиното детенце' както го наричам.
Според мен прекаленото застояване вкъщи сред възрастни хора и особено с баби може да е много по-травмиращо от ранното тръгване на градина/ясла и да остави следи които остават за цял живот. Познавам доста деца, а и вече възрастни хора гледани до късна възраст от бабии всичките страдат от 'синдрома на бабиното детенце' както го наричам.
Каспър, 
Дара, на много места приемат и деца на 2,5 год. в градина.
А ако бях изброила и всички муждинни опции за гласуване, щеше да стане мноооого обширно. Все пак може да се отбележи по - близката до посочените отговори възраст.
Ако говорим точно за ДГ анкетата не е коректно направена - преди навършване на 3 години в ДГ деца не се приемат. И аз не отговорих, няма опция "3-4 години"......
Дара, на много места приемат и деца на 2,5 год. в градина.
А ако бях изброила и всички муждинни опции за гласуване, щеше да стане мноооого обширно. Все пак може да се отбележи по - близката до посочените отговори възраст.
Няма отговор между 3 и 4.
Иво тръгна на градина на 3г. и 3м. Но ако имах избор, щях да го пусна след навършване на 4г.
Моето дете едва напоследък откровено търси детска компания. Хубавото на градините общо взето (поне в нашия случай) е това-че има много деца на едно място и детето успява да избере само своите приятели между тях. Иначе контактува с тези деца, които майката/бабата/детегледачката му предложат.
Иво тръгна на градина на 3г. и 3м. Но ако имах избор, щях да го пусна след навършване на 4г.
Моето дете едва напоследък откровено търси детска компания. Хубавото на градините общо взето (поне в нашия случай) е това-че има много деца на едно място и детето успява да избере само своите приятели между тях. Иначе контактува с тези деца, които майката/бабата/детегледачката му предложат.
Отговорих с първи отговор. Още, когато се формира първа група в градината. Имам избор, засега не много голям, но още се чудя дали да не я запиша на ясла. Баща й и бабите не дават, искат да я гледат. Но догодина на пролет тръгва на градина, тогава ще е почти на 3. Така беше с големия, доволна съм от градината и от това, че тръгна на 3.
Моите деца тръгнаха на градина, както и всички останали, на 3 г. Не съм имала никакъв проблем да им обясня и те да разберат защо ще ходят на градина. И причината, която съм изтъкнала, не бил фактът, че трябва да ходя на работа, а че те трябва да ходят на училище. И двамата го приеха съвсем нормално, дори се радваха и им беше много приятно в градината. Ако майката приема тръгването на детето на градина като форма на наказание и изтезание, то тогава и самото дете ще има усещането, че е изоставено, че е пренебрегнато и подхвърлено при чужди хора, вместо да си е при мама.
Мисля че дете, навършило 3 г. трябва да тръгне на градина, защото тръгва в първа група, има нужда от игри и социализация в групата от връстници, защото, ако тръгне по- късно / на 4- във втора група/ останалите деца вече ще са оформили приятелства и групички, а то ще е аутсайдер, а също така децата се обучават по учебна програма в занятия от първа група и част от нещата, които останалите знаят, няма да ги знае / все едно да тръгнеш на училище от втори клас/, в първа група се научават да се хранят сами, изобщо да се обслужват сами, а децата, които идват от вкъщи не могат.../ в по- голямата си част/ Има още много ЗА тръгването от 3 г. заедно с връстниците си...
За това, дори и да имам избор, пак бих пуснала децата си от 3 г. на градина / така и направих с дъщеря ми, но малкия, за жалост трябваше да тръгне от 2 г. на ясла, въпреки че съм против яслата по принцип, но нямах избор/
За това, дори и да имам избор, пак бих пуснала децата си от 3 г. на градина / така и направих с дъщеря ми, но малкия, за жалост трябваше да тръгне от 2 г. на ясла, въпреки че съм против яслата по принцип, но нямах избор/
Имаше кой да ми го гледа, но и аз съм за градината по същите причини.