Градината..., ако имате избор?

И аз съм на това мнение - на ясла не бих дала детето си втори път (и на ДжиПи хомеоПАТКА не бих се доверила повече, но това е друга тема) ...
Резулататът от експериментът ни беше - 2,5 месеца живот в болница, бронхоскопия, последвала астма, години наред ходене по мъките, литри антибиотици ... а до година и 4 месеца не беше пил никакво лекарство, ама наистина никакво - дори панадол или калпол, нито хомеопатските му там ... не се е налагало.

На градина тръгна малко преди 4 годишен, когато вече можеше дума по дума, час по час да ми разкаже какво се е случило през деня, как са изкарали, да си каже на госпожата, че не се чувства добре, когато не е проронил и сълзичка сутрин, напротив, отива с най - голямото желание... Като място за социализация и възпитание, градината, после училището, са си незаменими  И това въобще не изключва възпитание от родителска страна - напротив, подпомага го, предизвиква го 

Ще ходи на градина не за това ,че нямам възможност да се грижа за нея, а защото мисля. че има нужда от контакт с деца на нейната възраст, който аз трудно мога да и осигуря. Ще тръгне когато навърши 3г.

Колкото по рано толкова по добре 

Ами да, ето, имам избор, вижда се от подписа ми на колко е. Смятам да го пусна от есента на 2008 година, дотогава-бавачката му. Не мисля, че кой знае какво губи.

Има доста деца, които не преживяват чак толкова трагично ходенето на градина. От мои наблюдения в яслата например, повечето деца бързо свикваха. Малко бяха тези, които виждахме непрекъснато разплакани сутрин.

Моята дъщеря също обожаваше яслата, а сега градината. На година и 7 месеца я пуснах, бързо се адаптира и ако не беше боледувала толкова, всичко щеше да е чудесно. Като я спирах поради болестите тя направо си беше нещастна в къщи. Стигала съм дотам да заобикаляме детската градина в квартала, защото като видеше децата да играят в двора, ме дърпаше и искаше да ходи при тях, зарязваше ме и се залепяше на оградата, не можех да я откача. Между яслата и градината беше 2 месеца в къщи и направо вече не се траеше. Много й липсваха децата, в началото всяка сутрин заставаше на вратата и искаше да я водя при тях. Като тръгна на градина, първите дни сутринта пищеше от радост като й казвах, че ще я водим при децата, а вечер се тръшкаше, не искаше да тръгва.  Да не говорим, че първия ден едно дете я ухапало доста силно според думите на лелята и аз се притесних, че ще вземе да се откаже от градината, но нищо подобно! Аз я питам дали я боли, а тя се смее!!! И аз се чудя какъв чешит е, но явно всичко си зависи до детето. Дъщеря ми никога не е била вързана за мене и като види деца направо ме забравя. Ето тази вечер я питам :"Искаш ли да ходиш утре при децата на градина?" и тя крещи с възторг : "Даааа!". Това е. Градината и яслата не винаги са свързани с травма и разни драми. Малкия ще го пусна малко преди 2-рата му година на ясла и ще видя как ще се адаптира. Аз съм на мнение, че ако едно дете изживява тежко раздялата с мама, не бива да се настоява, а по-скоро да се намери начин тръгването на градина да стане постепенно. Но ако детето обича да ходи там, защо не?

Голямата ми дъщеря тръгна на градина на 4 години и 3 месеца.На тази възраст децата са достатъчно големи,за да разказват как е минал деня в детската градина.Тръгна на градина,знаеща много детски песничики,стихотворения,приказки разказваше,рисуваше,правеше апликации,редеше пъзели.С нищо по-вече не обогати знанията и уменията си в градината.Ходеше със желание,заради приятелчетата си.
Малката ми дъщеря  ще я гледа жена докато навърши 3 години,защото е с хранителни и лекарствени алергии.Едно дву или едногодишно дете трябва да не се отделя от семейството си,та то все още си е голямо бебе.Детската ясла е до блока,в който живеем-става ми много мъчно,като ги гледам денем-дечицата вместо да си играят,висят по оградата като маймунки,или се вкопчили в полите на учителките и не мърдат.Не съм ги видяла никога да си играят на нещо.И са тъжни.
Това е мое мнение,и да не бяха здравословните проблеми на детето,пак бих  я пуснала след 3 годишна възраст на градина. 

Избрах да пусна синът си на ясла на 2.4 г., въпреки честите боледувания не съжалявам за избора си.
Относно подходяща възраст за градината, мисля че колкото по-голямо е детето, толкова по-трудна е адаптацията. Гласувах за опция м/у 2 и 3 г., но и до 4 е ок.

Нямах избор, върнах се на работа и го пуснах на 2 г. и 6 м. на градина. Ако можех да избирам, бих пропуснала градината и направо на предучилищна - няма болести, няма стрес, възможност за здравословно хранене, спорт и повече време на открито, повече свободно време за пътуване и екскурзии.

Предучилището според мен трябва да е само в училище .Не мога да понеса - детето ми да се прибира омазано с изпражнения , да боледува всяка седмица и да се храни с  порция 300 грама .Истерични ,дебелогъзи лелки да крещят по него и да го възпитават .Деца агресвни да го малтретират - хапят ,блъскат. Изобщо това не е добро за децата ми....

Ако имах избор нямаше да пусна детето си на детска градина изобщо. Бих го пуснала на забавачка или нещо подобно за най-много 3-4 часа дневно. Някъде където би си поиграла с други деца и би научила нещо...Според мен дневния режим в детската градина както и начина на гледане на децата предразполага към чести болести, а оттам и до куп проблеми както за детето така и за родителите...

Последна опция
предучилищната стана задължителна , там няма как, а и едно е на 2-3г, друго е на 6г
Благодаря на съдбата, че имам възможност да не си давам децата на грижите в ДГ

Не бих го пуснала на градина.  Иначе между 2 и 3 години е най - благоприятната възраст, според мен.