Здравейте момичета,
Отварям тази тема, защото не намерих нищо по въпроса. То и въпросът е доста широк.
Имам нужда от помощ, въобще не знам какво се случва с моя мъж. От 4 години се опитваме да имаме деца, но не става. Предстои инвитро, надявам се до края на годината да имаме паричките за това. С мъжът ми създадохме семейство с тази цел да станем родители, да отгледаме децата си заедно и да остареем заедно. Мога да кажа, че имаме хубав брак и въпреки ужасните преживявания около нямането на деца, нещата са супер... или поне бяха. След последната операция, когато ми извадиха и втората тръба нещата доста се промениха. Бях зле психически, но постепенно се пооправих, върна ми се надеждата. С него обаче не знам какво се случва. Не говори за това. Стои с мен пред кабинетите, води ме навсякъде където трябва, изследвания, лекари, знаете как е, но мълчи. Сигурна съм, че не говори не само с мен, но и с други хора за това. Дори не е отишъл с приятел да се напие някъде от мъка. От както разбрахме, че имаме проблем с бебеправенето спря да се вижда с приятелите си (те имат деца, разбира се). Това го разбирам, но нищо друго. Зарил се е в работа от една страна, защото ни трябват пари, но повярвайте ми за нищо на света не мога да го откъсна от работата му. Когато няма своя търси да помага на други. Опитах с добро, опитах с лошо все тая.
Знам, че ме обича защото казва, че иска да има деца точно от мен. Но въобще не знам какво се случва в главата му и най-вече не знам как ще я караме. СТрах ме е . Казвала съм, ей така между другото, че вероятността да стане от първия път е не повече от 50 %. Мисля си, ако не стане инвитрото от първия ще се отчае още повече. От друга страна с тези думи убивам надеждата в него. мълча и нещата не стават по-добре, говоря и нещата стават още по-зле... накъде?
Какво става с мъжете ни когато ние и те нямаме деца ?
Отварям тази тема, защото не намерих нищо по въпроса. То и въпросът е доста широк.
Имам нужда от помощ, въобще не знам какво се случва с моя мъж. От 4 години се опитваме да имаме деца, но не става. Предстои инвитро, надявам се до края на годината да имаме паричките за това. С мъжът ми създадохме семейство с тази цел да станем родители, да отгледаме децата си заедно и да остареем заедно. Мога да кажа, че имаме хубав брак и въпреки ужасните преживявания около нямането на деца, нещата са супер... или поне бяха. След последната операция, когато ми извадиха и втората тръба нещата доста се промениха. Бях зле психически, но постепенно се пооправих, върна ми се надеждата. С него обаче не знам какво се случва. Не говори за това. Стои с мен пред кабинетите, води ме навсякъде където трябва, изследвания, лекари, знаете как е, но мълчи. Сигурна съм, че не говори не само с мен, но и с други хора за това. Дори не е отишъл с приятел да се напие някъде от мъка. От както разбрахме, че имаме проблем с бебеправенето спря да се вижда с приятелите си (те имат деца, разбира се). Това го разбирам, но нищо друго. Зарил се е в работа от една страна, защото ни трябват пари, но повярвайте ми за нищо на света не мога да го откъсна от работата му. Когато няма своя търси да помага на други. Опитах с добро, опитах с лошо все тая.
Знам, че ме обича защото казва, че иска да има деца точно от мен. Но въобще не знам какво се случва в главата му и най-вече не знам как ще я караме. СТрах ме е . Казвала съм, ей така между другото, че вероятността да стане от първия път е не повече от 50 %. Мисля си, ако не стане инвитрото от първия ще се отчае още повече. От друга страна с тези думи убивам надеждата в него. мълча и нещата не стават по-добре, говоря и нещата стават още по-зле... накъде?
Какво става с мъжете ни когато ние и те нямаме деца ?
,но нали ние жените сме били по-силните-явно и с това трябва да се справим! 
Вие имате ли такова 4увство за вина?И напоследък все за това мисля! 
. Така че момичета говорете с мъжете си, те реагират и мислят по-различно от нас, но преживяват всичко което ни се случва. Нека бъдем силни, сплотени и да се преборим с "рака". 
