Има ли тук СОД-сами отглеждащи децата си- майки от Варна

За себе си какво мога да кажа- на 36 год съм, учителка, с две деца на 17 и 7 години. И двете деца са общи- мои и на съпруга ми, за двата бракът е първи.Проблеми имаме доста отдавна, но от май месец сме разделени. РАзделени е малко силно казано, защото живеем заедно или по-точно той идва само да спи у дома. не дава пари, нищо не прави в домакинството и има друга жена. А аз дори не мога да го изгоня. Баща ми също му каза да напусне, но не- законно нищо не можело да се направи. Живеем в къщата на родителите ми, като заедно с него имаме пристроени 2 стаи и гараж. Аз нямам ключ за гаража де, но това е друга тема. Тепърва започва развода ми, започват неприятностите и много ми е зле. Бих искала някой минал през всичко да ме успокои поне малко. Въпреки, че адвокатът ми ми дава кураж, той не е достатъчен. Имам всъщност два проблема. Единият, че не искам да живея с него, а ще го търпя вероятно още година-две, докато излеле решението. И то ако оставят на мен жилището и децата. Вторият ми проблем са децата. СОД съм само на половина. Малкият е разкъсван на две страни, ту при него, ту при мен. Но големият е изцяло с баща си- живее при неговите родители сега , не иска да идва у дома. Свекърва ми оказва голям натиск там,опитва се и малкия да привлече (за да може да се бори сина и за родителските права и жилището, като докаже че той ги гледа). А моето сърце се разкъсва. И същевременно това е голям минус за мен при развода. Но нищо не мога да направя, нищичко. Чувствам се напълно безсилна и много нещастна. Иначе за живота като цяло какво да кажа- физически и психически тормоз, други жени, никакво внимание на семейството. На големия едни гащи не е сменил, а сега е най-добрият баща. Имам чувството, че и в съда всичко ще е на негова страна, човек с късмет. И пари,  и връзки.
Това е само много накратко за мен.

Ням нищо на негово име, пристройката е на етап разрешение за строеж на мое име, не сме я регистрирали никъде все още, ниро в данъчното, нито не знам къде трябва още. Дори адресна регистрация няма там. баче е факт, че е  семейно жилище, живеем там, макар и не по адресна регистражия. А големия- няма да дойде при мен. Има много голям материален интерес да е с баща си.И колкото и да мйи е болно- държи се много агресивно с мен, мисля, че му е основен свидетел на делото, ще е против мен. Не знам с какво съм го заслужила и икак му влияят, но е факт. Всички познати и роднини мои се учудват как може да се държи така с майка си. А неговите роднини, както и съда вероятно ще си помисли- казват- е, щом такас е държи, значи има за какво. Просто копира във всяко  едно отношение баща си, както той се държи с мен, така и детето. Понеже има и по-големи доходи дори от мен на тази възраст (работи при баща си) и се е взел за голямо добро утро, а аз съм нищо с моята мизерна учителска заплата. Това е мисленето им. Това вменяват на детето- парите са всичко и ти дават предимство пред другите, другите са нийщо, само те са хора. Ужасно ме е яд и грешката е моя, защото го родих на 19 и не можех д се опълча на свекъра и свекървата за възпитанието му, нали бях послушна снаха. Сега бих ги направила на пух и прах , ако ми се месят за малкия. И те не смеят, защото го усетиха. Обаче тайно зад гърба ми настройват и него. Как може да не виждат добторо, не занм. Не мойгат да отличат лошото от доброто.

zlateva, благодаря.  Вече го сторих. Делото ще е през октомври. Просто досега не съм говорила за проблемите си и сега някак си се чувствам добре , като споделих.