Това ли е семейният живот?

  • 6 783
  • 120
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Абе мацка, ти мазохистка ли си?
Зарязва те бременна заради друга, след това се връща, ревнува те, държи се с теб като турчин, ограничава ти контактите и ти крещи, защото не ти дава дума да обелиш.

Първо, такъв мъж никога не се променя. За него е важно той да е добре, независимо с коя жена е. Пък ти си му удобна - слушаш го, гледаш му детето, не му противоречиш.

Само да ти напомня, че домашното насилие започва с подтискането на жената, омаловажаването на личността й, ограничаването на контактите с близките й хора, докато не се постигне пълна зависимост.

Един мъж, който обича, се грижи жена му да се чувства добре и щастлива, да се радва на живота, да се вижда с хора, да се наслаждава на семейните почивки... Това твоето е пълно мъчение, откъдето и да го погледнеш. Щом си преживяла бременност сама, по-добре си гледай и детенце сама. Такъв човек само ще те тормози и ще те прави нещастна и зависима от него.

# 16
  • София
  • Мнения: 589

Само да ти напомня, че домашното насилие започва с подтискането на жената, омаловажаването на личността й, ограничаването на контактите с близките й хора, докато не се постигне пълна зависимост.




Мисля че това трудно ще постигне но сега се замислям.Когато реша да отида с детето при нашите са изречения от тоя род"Ами отивай щом си си уредила е...то на мен ми е ясно като почнеш при вашите да ходиш каква е работата"Аз му казвам "добре ела и ти, а той"аз там работа нямам"страх ме е да отида после ще ме гледа като ох....не ми се казва. ooooh!

# 17
  • Мнения: 15 226
мила това твоето не знам какво е, но знам какво НЕ Е - семеен живот.
 smile3515
1. никога няма да позволя да ме проверява дали съм вкъщи
2. ако веднъж ме е оставил заради друга и после се върне при мен ще се вижда с онази ама само на сън  bambam
как изобщо позволяваш за се държи така с теб този? (извинявам се за тона, но направо побеснях  smile3511)
това заради детето изобщо не е оправдание. децата са много по-нещастни, когато родителите не се разбират, от колкото когато са разделени. освен това и навика не е оправдание.
не знам какво мислиш да правиш, но определено не мисля, че трябва да търпиш това отношение. в крайна сметка и ти си човек нали?
помисли хубаво върху всичко.
Успех  Hug

# 18
  • Мнения: 526
Не мисля,че имаш полза от семеен живот с такъв,ще ме прощаваш,мухъл.По-добре самичка с детенце,но спокойна и с достойнство,отколкото семейна,нещастна,изнервена и унижавана.
  bouquet

# 19
  • Мнения: 51
Миличка, не искам да ти убивам надеждите, но той очевидно не те обича вече, или поне е забравил че сте семейство.
Може и да успееш да си го върнеш, но това задължително минава през периода да му покажеж, че можеш и без него, да си идеш, така той знае, че си му подръка и те е страх да си тръгнеш, затова си прави каквото си иска.
Ако не те потърси, значи рано късно ч ещало така да стане.
За съжаление някой път просто не се получава, никой не е застрахован, но всеки сам може да избере пътя си.
Живота е пред теб, направи си го хубав сама! Hug

# 20
  • Linz
  • Мнения: 11 619


Проблема е че не го знам.Говоря си с мои приятелки които също се оплакват ама като моето няма.нямам думи да го опиша.Понякога има неща които не могат да се кажат с думи.Има напрежение има погледи които те критикуват.само да си отвора устата и после съжалявам все едно със стена говориш.Имам чувството че той дори не се мъчи да разбере че не е прав винаги. и до там думите ми отиват някъде във въздуха.Затова спрях изморих се,пуснах се по течението.След дни като пак заговорим и аз му казвам "Ти така каза" отговора е "няма такова нещо ти пак си въобразяваш.Ба си понякога почвам да се замислям дали аз не се бъркам.Ама няма такова нещо направо ще врътна Sad.  
Отговора е очеваден- НЕ, НЕ Е ТОВА!
Нали не очакваш някой да те посъветва да се примириш с положението? Просто се спасявай с детето, няма какво да чакаш повече.

# 21
  • София
  • Мнения: 3 359
Не, разбира се.

# 22
  • Мнения: 377
Имам син на 4 годинки с баща му не живеехме заедно.Но сега се решихме да пробваме защото детето ни има нужда от семейство.

Това НЕ е семейство. И мога да ти гарантирам, че никое дете няма нужда от такова "семейство". Ако си мислиш, че детето е малко и нищо не забелязва - грешиш. И от опит ти казвам, че подобни отношения оставят травма за цял живот.

# 23
  • Мнения: 2 388
Не търпи такова отношение! Такива като мъжа ти рано или късно остават сами. Ти нямаш нужда от този човек. Той не ти е партньор, а камък на шията!

# 24
  • София
  • Мнения: 589
Това НЕ е семейство. И мога да ти гарантирам, че никое дете няма нужда от такова "семейство". Ако си мислиш, че детето е малко и нищо не забелязва - грешиш.
 


Точно заради детето се реших да променя нещата и да се спасявам ако мога така да се изразя. PeaceВ един наш спор който прераства в скандал аз почнах да повишавам тон той да крещи малкия каза"мамо - тате, стига сте се карали"сърцето ми се сви  Cry.как може да пречена на детето си това.И сега като ви чета май трудно мога да променя такъв човек.Значи преминавам план евакуация.Ама идеи нямам. newsm78


# 25
  • Мнения: 189
Имам позната, която живее по същия начин, миналата година бяхме семейно на море; те са с две деца, изкара морето викайки по едното, и с другото на ръце. Тази жена не можа нито в морето да влезе, няма как да остави детето, ние се чудихме как да го занимаваме малко, че да се намокри и тя за 2 минутки, нито можа да яде спокойно, нищо. Няма да описвам цялата ситуация, но беше почти същото като при теб. Аз на втория ден бях готова да убия мъжа й. #2gunfire Искам да кажа, че съм наблюдавала отблизо подобни взаимоотношения, и НЕ, това не е семеен живот, ужасно е, готова ли си цял живот да търпиш подобно нещо?!

# 26
  • София
  • Мнения: 589
готова ли си цял живот да търпиш подобно нещо?!


НЕ,никога.

# 27
  • Мнения: 15 226
моето мнение е, че явно си доста силна личност щом веднъж вече си успяла да се справиш сама, когато те оставил при това бременна. е сега е малко по-различно, защото вече си с дете, но щом веднъж вече си решила, че искаш да промениш живота си действай смело.
както казват - прави каквото трябва пък да става каквото ще
успех  Hug
П.П. ако имаш нужда от помощ или подкрепа пиши. стига да мога ще помагам  Peace

# 28
Здравейте мами,
Чета от известно време този форум и все се чудя дали да споделя с вас моята болка.И така реших се.Имам син на 4 годинки с баща му не живеехме заедно.Но сега се решихме да пробваме защото детето ни има нужда от семейство.Ама май ударих на камък Sad.Имам чувството че съм затворник в собствената си държава.Та въпроса ми е при вас така ли е това ли е семейния живот.
 - Ставаш когато той става(независимо дали ти се спи) Tired
 - Закусваш защото той закусва(въпреки че аз сутрин само кафе с цигара закусвам)
 - По цял ден на работа ме гледа в  дали съм на линия в Skape, ако мръдна звъни на телефона ми.
 - Прибирам се от работа в 19.00 часа ако него го няма звъни се  за да провери дали съм в къщи вече, като ме кара да му дам детето да говори като гарант(той не ме бил ревнувал -  това казва,била съм тъпа и нищо не съм разбирала).
 - Когато отиваме на почивка единственият ангажимент му е да поспи да стане да си вземе паричките и да отиде в кафето или на басейн на джин с тоника аз с детето нон - стоп.
 - Ходи се на почивки само където той пожелае аз не избирам местата.
 - Вечер като излиза ме (като сме на почивка не стига че по цял ден тичам по него и детето)ами примерно в 20.00 часа да съм готова ,нямал да чака и секунда да се пудра.Аз детето ли да изкъпа мен ли да оправя.Баси...... пребита като куче излизам аз и седя цяла вечер като "измито коте"а той починал ,наспал се "кукуряк". #Cussing outНакрая защо ми било толкова тъпо нямала съм настроение като съм била с него той ме бил виждал как като излизам с мой те приятелки (к..ви) съм се смяла ,весело ми било купон голям. CryНакрая за десерт след вечерят иска цуни-гуни #Cussing out  Желание съм нямала за него що толкова съм се натискала тогава да сме заедно.

P.S. Бях зарязана в 4 месец бременна заради друга жена с която продължава контактите си.По негови думи те са само едни много добри приятели и нищо повече.Винаги щял да и помага когато имала нужда както и тя на него ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО. newsm78
Извинявайте ако съм разхвърляна в разказа си ама в главата ми е боза.Това ли е семейния живот кажете щото ако е това как издържате? Cry Cry

Прочетох всичко много внимателно. Обаче не аз, а ти трябва да си прочетеш поста и като го направиш отговори си сама на въпроса, който си задала "Това ли е семейния живот?".  И като го направиш просто действай. Човешкия живот не е толкова дълъг, че да го пропиляваме с неподходящи хора, с които не се чувстваме щастливи. Едва ли и детето ти е щастливо! Ти въобще обичаш ли го този мъж? По това, което прочетох аз си мисля, че не. Живота си е твой и колкото да не ти харесва това, което ще ти кажа, за повечето неща ти си виновна, а именно, че като виждаш, че нещата не вървят, ти не предприемаш нищо, а се си депресирала. Или го напускаш или намираш начин да се справиш с проблемите. И понеже ти най-добре познаваш мъжа си би трябвало най-добре да знаеш какво да направиш.  Дано се стегнеш и да не се оставяш да те тъпчат, а да предприемеш вече някакви действия. Успех

# 29
  • София
  • Мнения: 392
Отгледала си детето сама през най-несамостоятелния и труден период и сега,когато вече почва да ти е по-лесно,защо реши че ти е необходим този мъж?Започва един от най-хубавите периоди в живота ти,когато пак ще бъдеш предимно жена,а не предимно майка и то все още млада и привлекателна.Не го оставяй за втори път да ти унищожи мечтите и щастието!Какво значение има кой изкарва ТОЙ виновен,важната си ТИ!Изобщо не го слушай и не му се обяснявай,няма смисъл.Той вече е бита карта,затова и те ревнува и подтиска.Не се оставяй да те завлече на дъното! Naughty

Общи условия

Активация на акаунт