За Карлсон, който живее на покрива

Блажке, май малко съжалявам децата ти.

Няма нужда, светът е по-разнообразен от въображението ти. 

Карлсон, Алиса и Мечо Пух като дете не можах да ги дочета, а четях всичко. По-късно прочетох Алиса, заобичах Мечо Пух, но така и не успях да прочета Карлсон докрай, хваща ме яд.

Аз Пипи много си я обичам по ред причини, които ще отнеме много място да описвам. Чета си я по веднъж в годината заедно с Мечо Пух. Но Карлсон....Представих си изведнъж как моя завейко- блейко си има подобен приятел, който злоупотребява с чувствата му и тръпки ме побиха, защото далечният изход от това приятелство ми се привижда като наранено и разочаровано дете.
Така е, повечето от нас са имали някой невидим приятел, появил се в момент на самота в детството, но това е разсъждение и анализ на по- високо ниво. Моите емоции от книгата бяха по- първосигнални.

Както много шедьоври в детската класика, така и "Карлсон, който живее на покрива" е погрешно да се тълкува еднозначно. На всяко ниво от развитието на човека /от дете до възрастен/, книгата се възприема по различен начин. За малкото дете Карлсон е веселият, желан приятел, който му партнира в белите и лудориите, а никога не носи последствията. Той е без определена възраст, без произход, без адрес - Карлсон е олицетворение на свободата - както на действията, така и на начин на живот. Безгрижният полет на дребния калпазанин над покривите - това е мечтата на всяко дете. Дребосъчето е самотно малко момченце, което има нужда от точно такъв партньор - то е сковано от хилядите разпоредби и забрани, които му налагат възрастните около него и има огромна нужда да бъде провокирано, макар и само във въображението си, от някой луд, безразсъден и безотговорен пакостник. Момченцето иска да прави бели, но това му е абсолютно забранено - то не може да си гризне от сладкиша в шкафа без позволение, не може да излезе от леглото след като майка му е пожелала "лека нощ", не може да е шумно, да чупи, да похарчи спестяванията си за бонбони ... Суровите правила, налагани от възрастните трябва да бъдат разбити, НО това е възможно единствено, ако имаш за приятел възрастен. И Дребосъчето го намира - идеалният пораснал човек с милион детски странности в характера. Вие бихте ли устоели на изкушението да прегърнете през врата такъв другар и да се издигнете с него над града, загърбвайки заплахата от наказание?

  за горния постинг ! 

Хи-хи-хи, моят син въобще не хареса тази книга /не е и задължително/. Аз също, когато навремето бях дете, не я обичах поради същите причини, Карлсон ми беше направо гаден. Пробвала съм да я чета няколко пъти, на различна възраст- резултатът беше същият. Не е до остаряване. Явно не си единствената. Не е задължително да се харесва.
Ние, напр., не одобряваме евтините на места глупашки шеги на Хитър Петър. Детето ми не го намира за забавен, напротив. Андрешковщината не на всеки допада.
Сина ми определено не е стар /на 6 г. и половина беше, когато я четохме/, но той също не обикна Карлсон, също казваше, че бил "гаден" и разни други неща. Това лято пак не му хареса. Заради героят му не хареса цялата книга.
Моят син също си имаше "приятелче"- възглавничката, на която казва "Нина", но от шестгодишен се съсреодоточи върху реалните приятелства и контакти и честно казано му е непонятно това с измислените приятели. Вярно, неговият темперамент е земен повече от средно статистическото ниво, но това не значи, че следва да го регулирам по някакъв начин. Мисля, че и с книгите, както и с всичко останало, е въпрос на "съвместимост" между темперамента, характера, разбиранията, интелекта, душевната нагласа на човека и съответното четиво.
С Пипи беше друго...
Емил от Льонеберя също беше забавна и любима книжка.
Но виж, Карлсон...

Аз също обичам Карлсон........и преди и сега Колкото повече остарявам, толкова по симпатичен ми става. 
baibibi ме накара да се замисля, че и до днес обичам и ме привличат нестандартните, свободолюбиви и непокорни  хора, които не плащат данък обществено мнение.  Наистина хората са различни, ако не обичаш да фантазираш, ако обичаш да контролираш нещата и ги делиш на черно и бяло(честно и нечестно), сигурно няма да ти хареса тази книга Но аз и днес бих дала 7 бонбона за три, бих "изяла" една гора бой, ако мога да се повозя на гърба на Карлсон или преживея някое весело приключение.

Факт е, че Карлсон преди почти 30 години ми се вижда различен от Карлсон сега, но е факт и че синът ми ляга и става с тази книжка това лято! Сам я чете на български, а на плажа вместо да се къпе и строи пясъчни замъци, четеше Карлсон  И според него този герой е доста нахален, суетен и послъгва, но от сърце се смее на пакостите и хитринките му