Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 517
Прочетох всичко до тук и наистина ви се възхищавам момичета!!!!! newsm51

# 16
  • в сърцето на моето дете
  • Мнения: 64
здравейте и от мен.
Благодаря за тематана дарена.Позволявам си да се включа и аз - една от чакащите своето слънчице бъдещи самотни майки. Мисля , че сред вас ще се подготвя по-добре затова което ме очаква / надявам се съвсем скоро/. В началото когато взех решение да осиновя сама детенце мислех , че не са много мамите направили тази трудна крачка - но форума / вие / ме направи оптимист. Надявам се да е скоро времето в което ще изкрещя от радост - И АЗ СЪМ МАМА и тогава да бъда пълноценен член на вашата група. Възхищавам се на всички вас
newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525newsm51 smile3525

# 17
  • Мнения: 1 624
diva1978, добре дошла!  Hug
Дано по-скоро се намерите с твоето детенце.   Praynig Моля те информирай ни когато имаш новини.

Мисля, че по нататък можем да поговорим и за бащата- както подаде   темата bajiolina. Макар, че като чета тук в този форум за някои бащи си мисля, че няма за какво да съжалява детето ми . 

Все пак е нещо за което трябва да сме подготвени, защото въпросите идват, първо от другите деца, после от твоето дете. Аз минах първата серия въпроси- първата сесия бих казала. Мисля, че я преминах успешно. Това ще покаже утрешния ден.

# 18
  • София
  • Мнения: 6 449
Аз се включвам пак тук, независимо, че не съм осиновителка (понякога дъшеря ми така ме изненадва, че си мисля, че няма генетично родство с мен). Мисля, че проблемите на единствените родители независимо биологични или не са доста сходни. Въпросите идват - това е вярно, но и друго е вярно - децата вярват 10000% на този който ги обича и се грижи за тях. За децата поне в първите години от живота им този човек е слънцето и света! Така, че мили мами, не се притеснявайте толкова от въпросите, безусловната обич винаги намира решение на проблемите.
А за мен лично биологичното родство няма толкова голямо значение, поради убеждението ми, че всяка човешка душа избира хората, при които ще израстне. Така че, аз възприемам моята мисия да помогна на тази душа да порастне и да открие красотата на света! Стана доста поетично, ама днес специално много ми липсва детенце, понеже е болно, а аз не мога да мръдна от работа! Sad

# 19
  • Испания
  • Мнения: 1 327
darena, разкажи моля те повече подробности около осиновяването - на какви изисквания трябва да отговаряш, какви документи подаваш, колко време ти е отнела процедурата?

# 20
  • Мнения: 1 624
darena, разкажи моля те повече подробности около осиновяването - на какви изисквания трябва да отговаряш, какви документи подаваш, колко време ти е отнела процедурата?
Ако някой се интересува от осиновяване въобще- в подфорума има подробно инфо. За жени, които сами осиновяват- процедурата е същата. Може да отнеме повече време, ако жената е с претенции, ако вземе по-голямо детенце- отнема по-малко време. За себе си не мога да говоря- осинових още по стария закон- много се промениха нещата.
жена ,която е решила да осинови дете сама трябва да се приготви за голямо чакане, компромиси и откази, но  във форума има момиче, което се подготвя за приемно семейство- т.е. ако искаш дете ще намериш своя начин да го имаш, да му се радваш, да го обичаш, и да му се раздадеш.  Hug

# 21
  • София
  • Мнения: 585
darena, разкажи моля те повече подробности около осиновяването - на какви изисквания трябва да отговаряш, какви документи подаваш, колко време ти е отнела процедурата?

И аз имам един въпрос.Мисля 4е тук може да ми помогнете.Искам да стана приемен родите  Peace
Какво трябва да направя как седи този въпрос?какъв е срока за подаване на молба?Изобщо всичко около това ме вълнува.Също какви са ми правата след това и най важното което много ме притеснява,има ли възможност след като стана приемен родител някой да прояви интерес към съответното дете след 2-3 години примерно и да реши да го осинови.Възможно ли е това. newsm78

И за вси4ки самотни майки осиновителки   bouquet

# 22
# 23
  • Мнения: 127
От 3 месеца и аз се радвам на моето малко момиченце. Сега тя е на 2г.4м. Донесе ми много любов и усмивки.

# 24
  • Мнения: 1 624
Добре дошла , миани, макари със голямо закъснение и Честита Нова Година на мамите от тази тема, включително и на тези, които не са се разписали тук, а само чета. Желая на всички ви много споделена радост с малките човечета, здраве и любов!
На всички от мен!  Hug

# 25
Здравейте! И аз се присъединявам към вас. Преди 9 месеца осинових момиченце на 3 г. Преминахме през много  изпитания непосредствено след делото - болници, съмнения за неблагоприятни диагнози и др. Сега всичко е наред  и я отглеждам сама с помощ от страна родителите ми.
Идеята за откриване на тази тема ми допада. Ние имаме идентични проблеми  и въпроси , на които трябва да отговаряме пред нашите деца , а и пред нас самите.
darena, чудесна идея да въведеш темата Hug

# 26
  • София
  • Мнения: 4
Здравейте!
Моля впишете и мен във вашия списък.
Аз съм майка от 1г. 6м. на прекрасна девойка.
Тя е на 2год. и 3 м. Сега се чудя как съм живяла преди.
Тя ми даде сила, любов и красота.

# 27
  • Мнения: 1 624
roumi, добре дошла!   bouquet

 Vixen, ти си знаеш!  Hug

# 28
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
ех, мили борбени майчета така ви се радвам

# 29
  • Мнения: 1 624
Момичета ще си позволя да ви напиша някои неща, които считам, че биха били  полезни.

Основното, което ни отличава от останалите родители е липсата на един родител. Няма го нито жив някъде, нито е починал. Просто не съществува. На детето аз казах истината. Обясних му,че всеки човек се създава от мъж и жена, мъжът пуска семенце в корема на жената и после там расте бебето и се ражда. Тези мъж и жена, които са го създали не са могли да го гледат и затова са го оставили в бялата къща. В момента няма татко, защото аз нямам мъж до себе си. Това са накратко обясненията ми от една година. А той е на 5 г. Детето се вълнува повече от липсата на бащата, отколкото от осиновяването. Осъзнава повече и по-добре първия факт.   Страда, особено в началото. Успях да трансформирам страданието му в надежда, че това ще се случи. Говорим за това открито, винаги казвам истината. Уча го да бъде благодарен на съдбата, така както уча и себе си. Настроен е позитивно, има много приятели, не избягвам темата във филмчета или книжки. Казвам му, че има и други деца, като него и той познава такива деца. Старая се да контактува с мъже, но за съжаление това се случва инцидентно и рядко, тъй като живеем далеч от родния град и всичките ни близки са далеч.
Самата аз не страдам болезнено от липсата на мъж. В момента и така съм щастлива. Много съм благодарна на Бога за всичко!  Praynig



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт