Как ще постъпят в детската градина /според вас/?

Ех, chibi все оптимистично гледаш на нещата .Никога ли не си била недоволна на нещо в градината

Имам и аз притеснения за градината..Аз даже не съм го оставяла сам и в детски клуб...  Изобщо не ми е ясно как ще успеят да го успокоят и да го накарат да заобича градината и да ходи с кеф. А така искам....Аз лично имам много хубави спомени от детсвото си и в частност годините в детската градина. Искам същото да стане и с детето ми...

Ами,това ,което ти предполагаш, на нас ни се случи-моята дъщеря /2г.10-11месеца/тръгна юни на градина за 3 дни само,защото повече не искаше да ходи и ни умоляваше да не я водим повече.Съгласих се и уважих желанието й.До големи ревове тогава не се стигна ,имало  хленчове и тихичко реване по време на следобедния сън/така ми казаха/.
 Сега,от 1 август-пак на градина,отново адаптация,но ревовете,сълзите,сополите и висенето на ръката ми са много,покъртителна картина,учителката ми я издърпва от ръцете,за да я вкара в стаята! Учителките са опитни и уважавани,вдъхват ми доверие,но лошото е ,че през лятото непрекъснато се сменя персоналът-един ден с една учителка и лелка ,а др.ден-други/единият титулярски екип/учителка и леля/са в отпуск/.
 Но хората се справят,успяват да успокоят децата,обслужват ги,мият ги,приспиват,строяват ги и не ги оставят да беснеят.Казвам го,защото аз отивам рано/преди16ч/да взема моето и сядам да чакам пред отворената врата на стаичката с шкафчетата.Така чувам как си общуват вътре в групата.После ги виждам как се обуват за навън,как слизат по стълбите и отиват на двора-всичко е под контрол,поне аз оставам с такова впечатление.
  Аз питах и ми казаха,че ако детето реве,те ще се справят и няма да ме търсят по телефона.Не ми позволиха и да си взема детето на обед,директорката не давала.Така че,от самото начало е по цял ден-за хубаво или за лошо!
 И друго да споделя-в градината детето ми се чувства самотно и скучае,това разбрах от разговорите ми с него,затова ми е мъчно и се надявам от септември учебната програма и занятия да са по-наситени и времето на децата да е уплътнено!Сега само играят в пясъчника и пеят песни,др.занимания почти няма.

Сина ми тръгна на градина на 2,5 години /на ДГ, не на ясла/. Плачеше само в началото, когато го оставях и когато все още ме виждаше. Когато затворех вратата, дори и да бях в съблекалнята и да чувах всичко, той не ме виждаше и спираше да плаче. Учителките обикновено го завеждаха при децата да играе и той се разсейваше.
Не можеш да знаеш как точно твоето дете ще реагира и как в конкретната ДГ ще действат по отношение на съответната негова реакция. Определено клубът не е ДГ и ситуацията е доста различна.

с разрешение на персонала водех детето следобед да си играе в двора на градината месеци, преди да постъпи там. свикна с обстановката, запозна се с дечица и госпожите, даже започна да влиза вътре в групите. мисля, че това много му помогна в адаптацията и вече два месеца ходи на градина с радост и вечер не иска да си тръгва.

tusana,при всяко дете адаптацията към детската градина трае различен период от време от седмица до месец.Както и проявите на тази адаптация  са различни-при едни е само плач сутрин и трудна раздяла, при други деца има проблеми със съня,храненето(но този процент е доста по-малък)това се води тежка адаптация. Важното е да бъдеш последователана и да имаш търпение. Знам колко е тежко за една майка да вижда детето й да плаче. Но ако спреш детето от градина след месец,защото плаче и решиш следващата година отново да опиташ ефекта ще е същия-отново месец сълзи. Имаше едно дете в градината където работех пуснаха го на градина на 3 години-плакал,след един месец го спрели.Една година го гледала бабата.След една година го пускат пак-рев два три дена-пак спрян от градина-"госпожите нямали подход".....и така ще си продължи до момента когато трябва да тръгне в подготвитела група(която както знаем всички е задължителна) и тогава едно голямо 6 годишно дете ще плаче за майка си,за баба си,а неговите връстници ще го гледат доста учудени. Да не говорим че до тогава групата ще се е оформила,като колектив(познават се от 4 години),а новото дете тепърва ще трябва да търси и своето място в този колектив.
Така че мами, кураж на тези,които ще дават децата си тази есен за първи път на градина и дано имате късмет децата ви да попаднат на учителки и възпитателки,които обичат професията си и децата-тогава можете да сте спокойни.

Не си мисли, че в градината стават чудовищни неща и никой няма да се погрижи за детето ти - напротив - много повече ще се погрижат, отколкото в един детски клуб. В клуба обикновено децата остават при симпатични какички, които са чаровни и мили, но никога не са учили как се работи с деца. В градина перосоналът е съставен от професионалисти. Сиът ми е сменил 2 ясли и в двете не мога да кажа и една лоша дума, за която и да било от учителките или леличките. Всички са мили с децата, синът ми е много чувствителен и веднага по поведението му си личи, кой е добър с него и кой не. Обича всичките си учителки. Не веднъж и два пъти като съм го водила или вземала съм заварвала учитеелката или лелката гушнала някое дете да го успокоява.
Веднъж отидох да взема сина си с час по-късно от обикновено без да съм го предупредила. Беше останал последен, заедно с още едно момченце. Очаквах учителката да ми направи забележка, а я заварих с двете децав скута си - едното на едното коляно, другото на другото и им чете приказка. Синът ми беше спокоен и въобще не беше разтревожен, че всички вече са си тръгнали, а той е още там. Като го попитах дали се е уплашил, че мама закъсня ми каза "йейята гуши мене да чакаме мама"
Скоро се случи да се наака, въпреки че е голям. Питах го дали лелята му се е карала - не е приятно да бършеш дупе и да преобуваш намазано дете, така че очаквах да е повишила тон, атой ми каза "да скара ми се" "И какво ти каза" - поптиах аз "Леле какво мазало, ама нищо ти си добро дете и повече няма така да правиш" - това ми отговори детето ми. Успокоих се. Кой ако не човек, който си обича работата, ще каже на едно дете, че е наакано докато му мие дупето и му пере гащите.
Стршно съм благодарна на всички, грижили се до момента за сина ми   . Дано и за напред да съм доволна

Спокойно, много деца плачат в началото като тръгнат на детско заведение, но повечето в крайна сметка се адаптирват. Струва ми се даже, че майките повече се притесняваме отколкото трябва. Не знам за градината, но в яслата на дъщеря ми персоналът беше много внимателен към новите деца и се правеше всичко, за да се успокоят. В градината дъщеря ми си беше адаптирана от първия ден, защото си имаше тренинг от яслата и тя обичаше много да ходи там, така че нямам преки наблюдения как подхожда персонала. Но съм сигурна, че никой няма да остави детето ти да плаче ей така по цял ден, най-малкото защото това разстройва и другите деца.