Аз много обичам да ми правят забележка, че бебето е леко облечено и с боси крака! Но това - от лека дистанция, защото рядко погледа ми е благ....
- Публикувана: 8 авг. 2007, 13:54 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2007, 00:31 ч.
Личното пространство
Верно,повечето хора се разлигавват и вдетиняват, като се изправят пред някое бебе(моя милост също,в известна степен 
),може също и съвсем искрено да смятат,че това е някаква голяма похвала за мен и повод за огромно самочувствие и признание...може.А може и да си е чиста лудост,защото според мен,последния възможен начин да покажеш на някоя майка,че бебето и много те вълнува и кефи, е да се навреш в лицето на спящото в количката фъстъче...горкото...какъв стрес само!
),може също и съвсем искрено да смятат,че това е някаква голяма похвала за мен и повод за огромно самочувствие и признание...може.А може и да си е чиста лудост,защото според мен,последния възможен начин да покажеш на някоя майка,че бебето и много те вълнува и кефи, е да се навреш в лицето на спящото в количката фъстъче...горкото...какъв стрес само!Ама "напъхващите се в колички" нищо не казват. Има някои хора, които се лепват и започват светски разговор - на колко е, какво е и пр. Пък аз се чудя как да се отърва, защото трябва да наглеждам големия. Или съм си взела книга.
А тези просто се мушват, врътват се и изчезват. Недоумявам. Защо го правят?
В "Майки" скоро имаше една тема, малко не в унисон с тази, но горе-долу смисълът беше, защо някои майки дърпат децата си, не се усмихват и радват на другите деца.Ами аз на тема-пъхане в колички и подобна радост малко истерясвам.Именно защото искам малко с книжка в ръка да седна, или просто да помълча, или да наблюдавам голямото си дете, вместо да съблюдавам зорко чуждо дете, което иска да осъществи контакт със спящото бебе в количката, а майката му се кефи, защото е общително.И понеже ти си сега пак с малко бебе, но и с по-голямо дете-разбирам те, че именно пъхането в количката те е подразнило.Ми-бебе като бебе-кво толкова.Аз като аз, както казваш.Това е период, ще мине, споко 
И сега всъщност малко се замислям-дали просто бебето не едно малко чудо и хората искат да си спомнят, да вдъхнат от това.
И сега всъщност малко се замислям-дали просто бебето не едно малко чудо и хората искат да си спомнят, да вдъхнат от това.
Една момиче на около 18 с приятеля си просто ме заобиколиха и буквално закриха и количката и детето ми от погледа ми. Нито ме погледнаха, нито ме попитаха, нито дори ме поздравиха! Просто не съществувах! Уж съм устата, но се шокирах и в крайна сметка нищо не направих, нито пък казах. Просто се удивих на ситуацията и не съумях да реагирам. Сега веоятно ако някой го няправи ще го навра в кучи гъз, без извинение! И аз не си познавам съседите. 3 години живея тук вече, знам по физиономия кои са ми на етажа. Със тях от около година се поздравяваме. Само едната беше изключително общителна, но вече ми е сърдита. Сега благодарение на мъжа ми пак ме поздравява иначе вече се държи на дистанция. Другите са достатъчно културни и възпитани да не ми се бъркат или натрапват. Останалите 14 етажа не ги познавам и не искам и да се запознавам. Виж бабички и дядовци бол ... но и физиономиите им не помня! Аз на младите не помня и на майките с деца, че на клюките ли? Ако някой си позволи да знае много и да ме съветва и насочва поучително обикновено го пращам в горепосоченото куче място.
Нямам нищо против да се закачат с малкия от разстояние, още повече, че и той сам си търси внимание вече, но не и да се наврат по този начин!
Нямам нищо против да се закачат с малкия от разстояние, още повече, че и той сам си търси внимание вече, но не и да се наврат по този начин!
Ухх! От два дни съм на тази вълна. Вече писах за колежката, дето се се вре до мен. Аз изпитвам паническо неспокойство, когато някой ми прекрачва личното пространство (без мое съгласие). Неприятно ми е, когато някои при разговор се навре много близо до мен и започне да ме потупва и побутва, ръчка с лакът или гледа втренчено. Не понасям, когато чужди хора фамилиарничат с мен и изпитвам отвръщение от превзетите лиготии с чужди деца (това вероятно е от детска възраст - сестрата на баба ми вс ени млящеше сочно). Много се радвам на деца, но се въздържам от "буйства", не налитам да ги мачкам и подмятам, нито да им правя "гу гу, ой на леля!мляс". Монк?!
По време на майчинството си бях майка - социопат. Не търпях никакво чуждо присъствие наоколо. Излизах със спящото бебе в количката, сядах с книга в ръка на някоя пейка и изключвах. Нито отговарях на въпроси, нито разрешавах на някой да ми навлиза в територията. Когато детето почна да проявява интерес към света и себеподобните изтърпявах до някъде прекаленото любопитство на някои майки - какво точно яде днес, колко пъти му сменя памперса и пр.
Обаче сега, петгодишната ми дъщеря няма спиране: види ли някое малко, сладко бебе се втурва към него и започва да го гали и прегръща. Опитвам се да я удържа, извинявам се на майката, обяснявам, че бебето може да не иска да го докосват, или респективно майка му (естествено правя паралел със себе си), но безуспешно.
Така, че явно при някои жени това е в характера им от малки
Обаче сега, петгодишната ми дъщеря няма спиране: види ли някое малко, сладко бебе се втурва към него и започва да го гали и прегръща. Опитвам се да я удържа, извинявам се на майката, обяснявам, че бебето може да не иска да го докосват, или респективно майка му (естествено правя паралел със себе си), но безуспешно.
Така, че явно при някои жени това е в характера им от малки
Василиса, мислих си онзи ден как всички бабки и лелки се завират в количката на бебето, лигавят се и искат то да им гука и да им се усмихва, ама колко е сладко, ама колко е миличко. А после, когато същото това бебе стане дете на 5-6-13 - т.н. години започват да се оплакват от него, било викало, било пускало музика, отговаряло, пушело, плюело, псувало ...
Що не му се завират тогава в лицето? Нали е същото дете.
Що не му се завират тогава в лицето? Нали е същото дете.
Честно казано не си спомням някой да е завирал глава в количката на бебето ми, нито на мен ми е хрумвало да надничам така. За пръв път чувам за този проблем.
Явно за пет години нещата са се променили...
Нарушавам личното пространство на комшиите като им пращам полицаи, защото са нарушили личната ми тишина, която е една важна част от него.
Понарушават ми го от време на време като си пускат кучета в краката ми, като разни дядовци черпят детето ми с лукчета, забележки за дългото возене в количка и т.н. Такива са си хората- твърдоглави, любопитни и всезнаещи, стига да не си пречим и да не се дразним много- понасям вмешателството им. Но не съм позволявала на никого да се напъха в бебешката количка, нито на дете, нито на бабка.
Понарушават ми го от време на време като си пускат кучета в краката ми, като разни дядовци черпят детето ми с лукчета, забележки за дългото возене в количка и т.н. Такива са си хората- твърдоглави, любопитни и всезнаещи, стига да не си пречим и да не се дразним много- понасям вмешателството им. Но не съм позволявала на никого да се напъха в бебешката количка, нито на дете, нито на бабка.
П.П. Мога да си представя какво изпитват родителите на дете в инвалидна количка.
Не можеш...вервай ми.
Въпреки безграничната ти фантазия.
П.П. Мога да си представя какво изпитват родителите на дете в инвалидна количка.
Не можеш...вервай ми.
Въпреки безграничната ти фантазия.
Сърцето ме боли за дечицата и за родителите им.
И знам, че темата е маловажна в сравнение с това.
П.П. Знае ли човек, все някоя любопитна сврака може да прочете тук, че не е хубаво така. Току виж си взела поука.
Е, хайде сега де. Вярно че е неприятно да ти се навират разни в количката.
Но само след годинка-две детето само почва да се навира при другите хора, ако е по-общително.
Иначе не ми се мисли какво говорят клюкарките пред блока за мен.
И аз клюкаря за тях от балкона.
В градинката има едни бабички ама като почнат нещо да ми говорят аз им викам -"Кудкудяк, кудкудяк" и отминавам.
Или просто нищо не казвам.
Не обичам да се завирам в личното пространство.
Но само след годинка-две детето само почва да се навира при другите хора, ако е по-общително.
Иначе не ми се мисли какво говорят клюкарките пред блока за мен.
И аз клюкаря за тях от балкона.
В градинката има едни бабички ама като почнат нещо да ми говорят аз им викам -"Кудкудяк, кудкудяк" и отминавам.
Или просто нищо не казвам.Не обичам да се завирам в личното пространство.