Сватбарски гафове.

Ами на нашата сватба фотографа, нает за случая, се оказа по-зле от любител... Снимките са правени все едно, че апарата случайно е щракал на посоки! Какъвто беше миниятюрен ("фотографа") ми идеше да го убия и нямаше да ми е трудно. Добре, че и приятели правиха снимки! В ресторанта официалните маси бяха две - едната за нас и кумовете, а другата за родителите ми и майката на мъж ми. Съответно свекърва ми настани на тази маса себе си и най-добрата си приятелка с мъжа и и нашите стояха като гръмнати 30 минути! докато оправим нещата и сложим още една маса щото те просто отказаха да седнат със сватята си на една маса и така тя си остана с приятелката си, която после остана и последна от всички, които се изсипаха в къщи, за да присъствала на отварянето на подаръците ама тогава бях млада и зелена и толкова сащисана, че забравих да се изявя, както бих го направила сега Речта, която произнесе свекито, като ни даваше питка с мед беше следната " Да СМЕ живи и здрави и много години щастливи и заедно и да си живеем мирно и да се обичаме НИЕ ТРИМАТА!" Мъж ми беше ей такъв  и побесня на мъдростите дето ръсеше "мама" , а аз го питах дали се женя и за него и за майка му! Гостите хихикаха здраво на тези "мили" думи. И за капак на връщане братовчед ми, който цял ден не пи за да е на разположение с автомобил, се сблъска с някакъв друг къркан сватбар! Да не забравя, че това беше в далечната 1989 година, но затова пък на "светлата" дата 9.ІХ. и целия град беше блокиран за манифестация, а ние подписвахме на Лъвов мост и сватбата беше на Раковска в " ресторант "Севастопол"... Закъсняхме за всичко!

Основните участници на нашата сватба бяхме много, ама много спокойни през целия ден. Защото от сутринта обилно поръсих кафетата на нашите и моето какао с ром (това намерих ), по съвет на една "прясна" младоженка. Мъжът ми също тайно прескочил, преди да ме вземе, през квартирата да удари едно за отскок, та почти закъсняхме за ритуала (никой от нас не караше, де). В един момент се оказа, че ние си се реем блажено, а техните се нервят и аз изцепвам "Ама те нищо ли не са пили сутринта!" . Свекърите ми сигурно го отдадоха на вълнението ми. Добре все пак, че "загряхме" предварително, защото нито булката, нито младоженецът бяхме предвидили връхни дрехи (насред декември). Импровизирахме, мъжът ми - с бяло пуловерче под сакото (не се виждаше), аз - с вълнена долна фанелка под роклята (и тя не си личеше) . Сега като чета хората как се подготвят за сватба... ами много зле сме били с организацията, с кой акъл са я оставили на нас!:35:.

След тържеството натоварихме на едно такси приятели и подаръци за квартирата, а ние бавно се заизнасяхме към дома на родителите ми, да се преоблечем. Той е на 30-на метра от ресторанта, но ги изминахме с танцова стъпка, плавно преминала в откровен галоп, завършил със стълпотворение пред тоалетната - всички се оказахме фенове на "познатото". 

 

Втората ми сватба беше на кораб. Можете да си представите кърканите сватбари как реагираха на морското вълнение и лашкането на кораба насам-натам.   

Първо- още на тръгване от нас ми се пусна бримка на чорапа. Резервни чорапи нямах..... Както и да е, добре ,че  беше ужасно топло и сватбата беше вечерна, че като си събух чорапите ,не се личеше ,че съм боса под роклята/ роклята беше къса ,над коляното/. После, като пътувахме / понеже сме от различни градове/, ни изхвърча украсата  от колата. Беше някакви цветя в кошничка или нещо подобно, и това закрепено с помощта на вакуум на предния капак. И понеже не било хубаво да се връщаме, се наложи цялата колона да спрем, и отзад се върна една от колите и донесе украсата. Докато пристигнем, всички балони се бяха напукали, а цветята опърпали....В църквата щях да припадна, беше много задушно, а обувките ми тесни . После всички трябваше да отидат в ресторанта, а ние последни да влезем. Позабавихме се порядъчно....уж гостите да се настанят и ние  тъъъъържествено да влезем. Пристигаме и кво да видим : всичките щъкат из градината на заведението, никой не знае де ще сяда, роднините в шок ...Ужас, докато ги настаним....Голяма жега беше И за капак на всичко ,кръстника ни реши да си тръгне по едно време, че много му гърмяла музиката на главата, тонколоната беше близо до него. Освен това  по едно време си свалих официалните обувки и си обух едно сабо, че ужасно ме боляха краката. 

АААааа искам Блонди да разкаже за нейната сватбааааа 

Аз забравих букета си в къщи и чакахме 30 мин. пред ритуалната зала шофьора да го донесе.
Фотографа пък ни взе повече  пари от това което платихме в ресторанта.
п.п.сватбата ни беше малка 13 човека и все пак...   

бях в тоалетната по спешен случай...а сватбарите звъняха на вратата...Доста се наложи да почакат


ох паднах да се смея на това, което сте писали...до сълзи ме разсмяхте...

Любознателността ми е изострена - какво ли толкова се е случило на Блонди?! Явно се знае из форума, искам и аз.

За мойта сватба няма да разказвам. Голяма траги-комедия беше. Ние християни, те мюсюлмани. Добре, че мина от ред.

Гръмна уредбата на ди-джея.

Една роднина (доста пълничка), отиде до тоалетната и си загащи роклята в гащите. Гледката беше смайваща, гордо прекоси ресторанта , всичко живо се смее, докато накрая някой и каза, че задната част на роклята и е загащена.

ужас

На мойта сватба, което си беше скромно студентско подписване в Мусагеница, жената, която ни женеше на няколко пъти ми обърка името и ме нарече Десислава. (Вкючително и като се обръщаше да ме пита дали ще взема въпросния мъж за съпруг). Решихме,че има нещо съдбовно в това и си кръстихме дъщеричката така .
Освен това понеже чакаха други на опашка за венчаване, отвън пред вратата, тя на няколко пъти прекъсваше трогателната си реч с едно троснато "абе моля ви, затворете вратата" или "моля ви, по-тихо там".  Това на касета го имам още му се хиля.

Беше през декември, в едно кално и мрачно време. Вечерта спахме в хотел, като за целта както сме си в официалните дрешки (аз не бях с булченска рокля) си взехме трамвая да си отидем до хотела. Мъжът ми беше с обувките си от абитурентската, ама те много тънки се оказаха и после така жестоко простина, че две седмици след сватбата беше на легло.

На моята свадба единствената изцепка беше на попа в църквата. Нарече мъжа ми Милена, а мен Цветелин  Имаше и още една  Пак в църквата, само, че на кумата  Кума й казал, че тя няма нищо да прави, само ще си седи отзад. Обаче попа я извика да сага халките и тя направо пребледня. Като слагаше халките ръцете й трепереха и на пръста на мъжа ми сложи моята халка, а на моя неговата  А кума, като видя как й треперят ръцете, направо избухна от смях и съответно и ние  Беше много сладурско, после като гледахме диска със сватбата 

На сватбата на моя приятелка започват поздравленията.
Излиза кумът : да са живи и здрави ,дъръ-дъръ  и накрая- и две деца от мене / нямаше предвид буквално, но така се получи/

При нас гафовете започнаха предишния ден. Отиваме за тортата и уж всичко в екрю е предвидено да бъде, а в сладкарницата не разбрали и украсата в розово. Мъжа ми им каза че не е поръчал това чудо и смениха украсата. Следобед си легна за малка дрямка и една негова изгора му звъни по телефона - скача той и си сецва кръста. Едвам клатейки се отиваме вече да се женим и фотографа негов много добър приятел не разбрал защо е с такава походка му подвиква - я сега да изнесеш булката. Със сецнат кръст ме понася и ми скъса ръкава на роклята. Тъкмо се чудех какво ще правя и съобразителни сватбари донесоха от рецепцията на хотел-ресторанта в който беше сватбата игла и конец и ми оправиха ръкава. Влизам вътре посреща ме свекървата и тъкмо да си сядам на мястото свекъра ми връчи ключовете на колата му и ми заяви че той сега ще пие, а аз да му прибирам колата след празненството. Е карах на детско шампанско и му прибрах колата.