Здравейте, пише ви една майка на почти 9-годишен син. Искам да си изплача болката, но не както го правят, тероризирайки ни и поставяйки ни на колене, шофьори, учители, енергетици, миньори и всякакви подобни стачкуващи недоволници. Искам да ви разкажа моята хасковска история.
Синът ми - Георги, се разболя от типичния летен грип (разтройство на стомашно чревния тракт, температура, болки в ставите... Можете да си представите едно болно дете, което все повече отпада.). Днес ( 15.08 ) заведох болника в поликлиниката (Хасковска 2-ра поликлиника), потърсих личната ни лекарка, д-р Михайлова, но ме информираха, че тя е в отпуск. Хубаво, рекох си аз. Жената си почива някъде. Може и на Малдивите... или в Каспичан. Знам ли къде?! Важното е, че се намираме всред голяма поликлиника, виждам 3 (три) лекарки, които пият кафенце и те достойно ще заместят своята колежка. Това ми бяха мислите и надеждите. Уви! ИЗМАМА!!!!!! Ако шофьорите и миньорите не са се клели и не вярват в нищо и тяхната омраза към обществото е базирана на някакво си принципно неудовлетворение, то лекарите са се мълвили Хипократовия завет и самодоволно се бъхтат в гърдите, че са интелектуална сила, висши спасители на хуманността и т.н. Последвалите събития са тотално отрицание на тези твърдения. Лекарките, пиещи кафенце, предвождани от д-р Маркова, отказаха категорично да прегледат сина ми, да заместят колежката си, да изпълнят заложеното в клетвата, която са давали - да помагат на болните. (Не е наш пациент!!! - рече д-р Маркова. Демек - оправяйте се някак си, щото аз, лекарката, няма да ви помогна.) Просто не бяха лекари, а три женици, пиещи кафенце. Но защо го пиеха в поликлиниката, защо получават и надница за това си действие, защо твърдят, че са медицински работници...? Това така и не разбрах. АМАН! Исках да платя, опитах се, унижавайки се под безразличните им погледи, да направя всичко възможно да излекуват детето ми. И защо? Защото от моите данъци и моя труд парите, които им се дават на тях - лекари и т.н. недоволници, им изглеждат малко? Нима аз мога да застана и да бойкотирам клиентите си, партньорите си, хората, от които зависи работата ми и да не фалирам? Нима всеки може в тази държава да се бъхта в гърдите колко е велик труда му, но да не прави нищо за да го ценят и околните? От днес аз разбрах едно нещо - лекарите пият кафе и отказват да преглеждат болни деца.
След дълго звънене и разправии д-р Михайлова (личната ни лекарка) дойде в поликлиниката и прегледа детето, предписа лекарства и поизми сурата на родните ни медици.
Аз знам, че надали всички от тази професия са немарливи и бездушни. Аз знам, че българите са изключително трудолюбиви и гостоприемни. Аз знам, че националните ни ценности са: честност, доброта, вярност и т.н. Само не разбирам как така стана, че само грозота, злоба и омраза, мързел, некадърност, подлост и безчестие плуват върху трибагреника ни?
С това писмо искам да изкажа отвращението си от гореописания случай. Не желая да познавам хора, които не си вършат работата, за която са учили, за която получават пари, от която околните очакват помощ.
Заради такива лекари всеки болен пристъпя с ужас в лечебните ни заведения.
Синът ми - Георги, се разболя от типичния летен грип (разтройство на стомашно чревния тракт, температура, болки в ставите... Можете да си представите едно болно дете, което все повече отпада.). Днес ( 15.08 ) заведох болника в поликлиниката (Хасковска 2-ра поликлиника), потърсих личната ни лекарка, д-р Михайлова, но ме информираха, че тя е в отпуск. Хубаво, рекох си аз. Жената си почива някъде. Може и на Малдивите... или в Каспичан. Знам ли къде?! Важното е, че се намираме всред голяма поликлиника, виждам 3 (три) лекарки, които пият кафенце и те достойно ще заместят своята колежка. Това ми бяха мислите и надеждите. Уви! ИЗМАМА!!!!!! Ако шофьорите и миньорите не са се клели и не вярват в нищо и тяхната омраза към обществото е базирана на някакво си принципно неудовлетворение, то лекарите са се мълвили Хипократовия завет и самодоволно се бъхтат в гърдите, че са интелектуална сила, висши спасители на хуманността и т.н. Последвалите събития са тотално отрицание на тези твърдения. Лекарките, пиещи кафенце, предвождани от д-р Маркова, отказаха категорично да прегледат сина ми, да заместят колежката си, да изпълнят заложеното в клетвата, която са давали - да помагат на болните. (Не е наш пациент!!! - рече д-р Маркова. Демек - оправяйте се някак си, щото аз, лекарката, няма да ви помогна.) Просто не бяха лекари, а три женици, пиещи кафенце. Но защо го пиеха в поликлиниката, защо получават и надница за това си действие, защо твърдят, че са медицински работници...? Това така и не разбрах. АМАН! Исках да платя, опитах се, унижавайки се под безразличните им погледи, да направя всичко възможно да излекуват детето ми. И защо? Защото от моите данъци и моя труд парите, които им се дават на тях - лекари и т.н. недоволници, им изглеждат малко? Нима аз мога да застана и да бойкотирам клиентите си, партньорите си, хората, от които зависи работата ми и да не фалирам? Нима всеки може в тази държава да се бъхта в гърдите колко е велик труда му, но да не прави нищо за да го ценят и околните? От днес аз разбрах едно нещо - лекарите пият кафе и отказват да преглеждат болни деца.
След дълго звънене и разправии д-р Михайлова (личната ни лекарка) дойде в поликлиниката и прегледа детето, предписа лекарства и поизми сурата на родните ни медици.
Аз знам, че надали всички от тази професия са немарливи и бездушни. Аз знам, че българите са изключително трудолюбиви и гостоприемни. Аз знам, че националните ни ценности са: честност, доброта, вярност и т.н. Само не разбирам как така стана, че само грозота, злоба и омраза, мързел, некадърност, подлост и безчестие плуват върху трибагреника ни?
С това писмо искам да изкажа отвращението си от гореописания случай. Не желая да познавам хора, които не си вършат работата, за която са учили, за която получават пари, от която околните очакват помощ.
Заради такива лекари всеки болен пристъпя с ужас в лечебните ни заведения.
