Но тук става въпрос на две крайности.ако легне на масата може и да не стане.Варианта ако остане жив дори и инвалид съм съгласна да не му кажа.защото пак ще е сред нас.
Въпрос на гледна точка - за мен да си неподвижн от шията надолу и да зависиш от друг да те храни и изпишква, е по-страшно от смъртта.
Никой не може да вземе решение вместо теб, но личното ми мнение е, че да вземеш сам избор дали да рискуваш живота си на секундата или да гаснш бавно в болки - е въпрос на зачитане на достойнството.
Но ти би трябвало да знаеш как той приема подобни идеи - дали е готов да знае или би бил щастлив да е в невдение.
Каквото и решение да вземеш - дано баща ти има шанс.
Сетих се за подобен ибор на моята майка, когато бях дете. Дядо ми, лека му пръст, трябваше да бъде оприран /троен байпас/ и вариантът беше - или смърт на операционната маса, или шанс за още няколко години живот, или внезапно спиране на сърцето /последното ако не с оперираше/. Оперираха го - живя още 10 г. и почина от инсулт /т.е. не от болно сърце/, но имаше 10 спокойни години, в които видя внуците си големи. Майка ми не му каза - сама взе решението, заедно с леля ми...