Бре,че надарено дете!?

ами не ме чак толкова надарени. Моята Дияна пише някои букви и познава повечето. Баща й миналия месец я учеше да срича думичката "мама"
Четох, че Alicia Witt (от Urban Legend) се е научила да пише и чете на 2г, но ние не сме

и моя вече поназнайва нещо от азбуката. казва ааааа, ъъъъъъъ:D
а е само на 3...................................................месеца. сега ще пробвам да му дам и да пише. уверена съм, че ще се справи. ой, на мама вундеркиндчето      

Гледах едно предаване на Дискавъри за деца гении,които на 6 месеца проговарят,на 2 знаят азбуката,смятат...........
срещали се 1 на 1000 ако не се лъжа

Мойта е на 3 г и 3 м.- познава всички букви, не може да пише нито една, може да брои до 5 и познава цифрите до 9.

Между другото, една бабичка бивша учителка такава лекция ми дръпна да не уча дъщеря си на подобни неща- направо ме убеди, не съм се и замисляла, че това може в последствие да се окаже в голяма вреда...

майката каза, че детето на 1,5г знаело цялата азбука, не можело да говори все още, но познавало буквите???????????????????????????????????????????

Едва ли...ако на детето му е интересно по-добре я учи...по-неправилно е според мен да кажеш на детето "не ти трябва да знаеш" или "ти не можеш" - "малък/ка си още" ...Децата трябва да се насърчават в желянията и стремежите си да се учат...

И на мен ми се струва много странно дете, което още не може да говори да знае цялата азбука! Гледах го момченцето снощи - напълно е възможно сега да чете и пише, но това за уменията на година и половина не ми се вярва!

че как е разбрала ,че знае буквите това ми звучи като приказките на една позната на две години дъщеря и знаела Хаджи Димитър и На прощаване , а на пет гледала филми със субтитри и си ги четяла сама

и след това като отидат на училище им е скучно щото знаят да четат , пишат и смятат и ....................вече съм минала по този път

Ами синът ми на 2 години броеше до десет- като папагал. Не разбираше, че нещо се изброява. Сега - на три години брои до 50, сигурно и повече и има някакви проблясъци, ченещо се изброява.
На 2 години и 4 месеца познаваше всички букви. Но това са  само 30 букви-мисля че всяко дете може да ги научи стига да има кой да се занимава с него. Наистина не съм убедена, че е добре да чете по-рано от 5 примерно- Какво ще прави в първи клас. Доказано е че такива деца скучаят в първи клас и след това изостават. Не може да пише- писането и рисуването се свеждат до бясно драскане напред - назад със всяко пишешто средство:) Това е моят вундеркинд:)

Но познавам едно момиченце, което на година и четири месеца, говореше перфектно-на година казваше и Р. На година и четири ми пееше "Тих бял Дунав се вълнува" и др. песни с дълъг текст и сложна мелодия. Броеше до десет, но наистина изброяваше- камъчета, лопатки. С майката не сме говорили за това- какво прави и не прави- това е което съм видяла, че прави. Сигурно и други неща. Но бабата се занимаваше с него , а тя работи в детската градина в Горна баня- за надарените деца

за мен това не е основателна причина да кажа на сина си "малък си, не те интересува", когато ме попита "какво пише тук" или каже "хайде да броим" като се возим в асансьора и т.н.
...защото в училище ще му е скучно...е, не...ами ще се постарая да намеря занимания в останалото време, които ще са му интересни...в края на краищата в школото не само учиш букви, но и общуваш...

Ееее, то случаи всякакви, ама мойто не го ща такова вундеркиндче  ще почне да ми обяснява колко съм изостанала и нищо не разбирам
Сериозно, не ща да си насилвам детето та да се тупам аз в гърдите колко е малка, а вече пише и чете. И аз тръгнах научила се да чете и пише на училище, та се чудех адже ба чий го диря аз в училище, като ми е толко скучно и нищо не научавам, а на другите им беше интересно.  Има време - ехеее стига да и се учи ако ще и цял живот. Аз от много зор все да имам 6-ци, да уча, щом си гушнах дипломката за бакалавър и беж да ме няма, казах, че повече неща да чуя за учене - аман от курсове, курсчета лекцийки и тям подобни. А исках да съм магистър....сега неща
Та туй лирично отклонение го направих, защото смятам, че подобни прояви са дело на болни мйчини амбиции, а не на детско желание. Хубаво е детето да е подготвено и любознателно, но тези неща насила не стават - со кротце, со благо....и со малко кютек  /шегувам се/

Замисляли ли сте се по въпроса, какво детство имат децата-гении? Според мен не особено щастливо. Просто те не могат да си намерят мястото. Връстниците им са "тъпи" и "скучни", а тези които отговарят на техния интелектуален потенциал са в друга възрастова група и за тях не е интересно да се занимават с "дечковци". Представете си 8 годишен гений на купон с 14 годишни деца, негови съученици, които се интересуват преди всичко от гаджетата.  

много дълъг става цитата ,но синовете ми четяха пишеха и смятаха като започнаха първи клас в часовете им беше скучно защото другите деца тогава се учеха да четат и т. н. ставаха , шумяха и изобщо имахме проблеми с учителката , тя ги караше да сричат те четяха гладко , абе..............сега и малкият прави опити да чете аз не го спирам , но не ми се ще да минавам пак по старият път

Ох Пандора, хич нямам амбиции- той ме пита. Много обича книжките от бебе още- отначало само картинките, после и четенето на приказки. Не мисля,че е вундеркинд- и изобщо не държа. Но факт- той ме е питал и аз съм му отговаряла- без ни най-малка амбиция. Но пък не знае толкова много неща.

Малко ме дразнят, такива силни изкзказвания, на абициозни майки.
 Димана е на 6г. и половина и сега започва да връзва думите и то главно, защото ходиме на логопед и там покрай работата с различни звуци, някак си логигата и се изясни.
 Отлично съзнавам, че при едно малко по систематично набиване на канчето, можех да я науча да чете доста по рано, само дето не виждам смисъл в това. Буквите, тя ги знаеше горе-долу почти всички(като всяко дете), но трудно ги навръзваше в дума, като звук, сега я виждам, че се справя сама.
 За цифрите, всичко си е до детето, някой имат математическа логика, други не.Димана в момента може да брой до 200,не е вундеркин, просто явно има математическо мислене, като беше на 3г. и нещо един единствен път и обясних логиката на числата от 0-100,тя може да брой до 20 тогава и толкова, след това тя вече броеше до 100(леле взех да звуча, като някоя куха амбиция    )Момчил в момента е на тази възраст и може да брой само до 6.

Край - децата ни са бавноразвиващи се. Ами сега ?

Имам наблюдения, че тъпите хора живеят много по-дълго и доволно щастливо!!! Защо трябва да правим умни децата си?

Ееее,стига де - и аз на 5 години четях абсолютно гладко,даже госпожите в градината неправомерно се възползваха - оставяха ме да чета на децата,докато те си пият кафето.Но това не значи нито че съм била вундеркинд (не съм определено - питайте учителките ми по математика ),нито че ми е било скучно в училище - независимо,че знаех да броя и смятам,даже и таблицата за умножение знаех преди първи клас,си имаше бая други неща,които не умеех,особено пък по математика (щото то само едната чудесна услужлива памет не стига,а трябва и съответен начин на мислене)Добър учител винаги ще намери подход към детето и ще му даде други занимания - в първи клас мен ме оставяха да си чета Емил от Льонеберя на последния чин в часовете по четене,та никак даже не ми беше скучно.
Така че съм твърдо против ограничаването на желанието на децата да се учат преди тръгването им на училище - пък и за много родители е по-интересно да ги учат на букви,отколкото да играят на Не се сърди човече примерно - щом и за родителите,и за детето (подчертавам го,защото съм се нагледала в работата на бесни и неоправдани родителски амбиции) заниманието е приятно,няма нищо лошо в това.
А колкото за научаването само - истински надарените деца наистина се научават сами да четат,и то много отрано,около 2-годишна възраст - така че е възможно,има много такива случаи.Но това се отнася не само за четенето и писането - те са цялостно различни и много напред във всички отношения и умения - така че ако детето е вундеркинд само на четене,значи здраво е играла родителска амбиция

      Точно така

Освен това децата са толкова различни - моята племенничка рецитираше стихчета на 18 месеца, Ради се научи на 20-24м.
Онова детенце, което беше при Слави (с математиката), ами явно сме талантлива нация     К'во да се прави

Слушам от майки на деца от 1 до 6 клас как ги тормозят миличките в училище и не им остава почти никакво време и енергия да играят или да се занимават с нещата, които са им интересни и ги вълнуват - т.е. да бъдат ДЕЦА и направо ми настръхва косата!!!
Една почти отчаяна мама ми разказа какви домашни има дъщеря й, която е в 6-ти клас. Започнах да смятам: 39 задачи математика х 15 минути, 2 разказвателни урока по георграфия и история х 40 минути, съвременна интерпретация на приказката за тримата братя и златната ябълка 1 х 60 минути... До тук излезе над 12 часа домашни ... и всичко това без да почива и без да яде... Като се има предвид, че преди това е била на училище около 5 часа, се получи общо 17 часа!!!!
Попитах мамата, защо им дават по толкова много задачи. Отговорът беше: Борят се да останат базово училище!
Идеше ми да се гръмна! Аз ли не разбирах? Другите ли бяха изперкали? ....
Честно да ви кажа, без да разбирам кой знае колко от гражданско право, си мисля, че родителите в подобни случаи имат пълно основание да заведат граждански иск срещу училището или дори срещу Министерство на образованието като настойници на деца, чието детство се ограбва и които биват тормозени психически.

МНОГО СИЛНО СЕ НАДЯВАМ И СТИСКАМ ПАЛЦИ нещата да се променят!
Надявам се да се измени коренно философията на образованието ни. Практиката показа, че всестранно развити личности са изключение, а и не са необходими - нито за обществото, нито за себе си. Всеки има свои заложби, таланти. Всеки е уникален и специален по своему. Това тотално унифициране и зомбиране наистина е плашещо.

Хе, браво на детето!
Моята дъщеря като беше на 1,8 г. и видеше надписи, изпадаше във възторг и почваше да се радва и вика "пиши буки цифи" (пише букви и цифри)", но не ми е идвало на ума да я уча толкова малка  на азбука. Обаче баба й се заразила от възторга й и показала началните букви на мама, тати, бати, чичо, бабите и детето  ги запомнило. И до днес като види тези букви някъде и посочва коя на кого е. Разбира се, че не може да пише Цифрите знае от 1 до 5, защото ги запомнила от играта с пръстчетата.
С една дума, децата научават това, което им е интересно и им носи удоволствие

  ,а по темата мисля,че гениалността н въпросното дете беше силно преувеличенаболни родителски амбиции,не бих се втурнала да афиширам пред цяла Бг ,че детето ми има  специални заложби,когато трябва то само ще ги покаже.А иначе  с работа върху детето,но само ако то има желание могат да се постигнат много неща,сега Вики на 3 години познава повечето букви от азбуката,но казва тази е на мама,на тати на баба на кучето и пр. ,брои до 10,но това са си нормални неща за възрастта и обаче да знае буквите на 1,6 година ми се вижда пълен абсурд

Снощи докато даваха репртажа за детето, по едно време то си бъркаше в носа.
Моя "тъпчо", който след две седмици ще стане на 3 и ни букви знае, ни числа, ни нищо го гледа, гледа...И а, по едно време реших, че ще преброи до 10 засрамен от видяно и същевременно окуражен да изяви скрити заложби - и той взе, че си бръкна в носа и се фръцна....

             Направо се разбих от смях!

     

  Е, все пак детето е показало някакво отношение към видяното      
Колкото до предаването, стори ми се, че това детенце казва всичко някак си насила, може и срам да го е било или от камерите   ...

този репортаж беше пълна глупост, ама пълна.
ако сте го гледали внимателно няма начин да не разберете защо.
Телевизията умело може да лъже и да прави чудеса.

И детето гледало "Бързи пари" по bTV това ме уби, всички знаем в колко часа дават тази тъпотия, и "Изпитът" и това всички знаем в колко часа се излъчва по ТВ.

ами да взема и аз да се обадя в bTV да дойдат да снимат мойто , което знае половината латински букви да пише и ми показва на мен как се играе  "Тарзан"(скачане, хвърляне на йолехи, стрелки напред, назад)....боже колко съм изостанала, как не съм се сетила до момента да им се обадя, ама мога и аз да я заведа на място, нали всеки ден сме и без това в НДК.

ама това дете вчера мнооооого изостанало ми се видя - "пише" на тетрадка е к'ва е тая отживелица ми кажете тетрадка и молив, мойто направо на лаптопа прави всичко ама доста късно се научи да си пише името, на 2г и половина, срам, срам и резил. шейм он ми  

За съжаление е точно така.
А на горките деца изобщо не им се учи. Направо се побъркваме. И най-странното е, че въпреки абсурдното количество домашни, децата научават по-малко от колкото сме научавали ние в училище. А виждали ли сте новите учебници? Правилата са така написани, че затрудняват даже мен да ги обясня на детето си (някак си явно и учетлката не може да ги обясни)

Ама смееш ли да пропуснеш домашно - пишат забележки (ние сме 3ти клас и имаме 2 забележки). А такава спихоза става за закъсненията и неизвинените отсъствия. ТАКА ЧЕ МАЙКИ МНОГО ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ ЗАКЪСНЯВАТЕ КАТО ВОДИТЕ ДЕЦАТА СИ НА УЧИЛИЩЕ ДА НЕ ПОПАДНЕТЕ В ЗАДРЪСТВАНЕ.

И как детето на18 ще остане нормално? И при тази масова психоза от страна на учителите, накъде ще им избие на децата?

Оставям децата ми да играят и да лудуват колкото си искат......то сега им е времето  
 азбуката... 4етенето и писането после като му дойде времето ще го нау4ат..... като вси4ки останали деца  

Ането знаеше 4-5 букви на година и седем месеца. Все едно е дали ще го научиш детето да познава жирафчето или да си познава буквичката. Форма-звук. Картинка на жираф - произнесената дума "жираф". Да не е по-лесно от буквата и съответния звук? или по-малко абстрактно, след като не е виждало такова животно?
Но от това още не следва, че е знаела да чете. Сега още не знае, макар вече да е запомнила още буквички и да си разпознава името (то не е много сложно:-) Не я насилвам, но с удоволствие играя на такива игри с нея. По думите на майка ми аз съм знаела да чета от много малка, 3 годишна някъде. Не съм се имала никога за вундеркинд или нещо подобно. В първи клас имаше десетина деца, които знаеха да четат, просто ни отделяха в задната част на стаята да играем с пъзели. Беше много приятно. Не се чувствам ощетена и ограбена откъм детство. Напротив, имах изключително приказно детство, тъй като нямаше нужда да врънкам някоя уморена баба да ми чете приказките

    Това със скритите заложби ме разби:)

От сайта на "Тест на нацията":
“ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…
   Изследвания доказват, че коефициентът на интелигентност на жените расте, когато са бременни.      
Крис Лангън има IQ 195, най-високият познат коефициент на интелигентност в неговия щат. На шестмесечна възраст той е можел да говори, а на четири години вече и да пише. Въпреки високия коефициент, който го приравнява с хора като Исак Нютон и Микеладжело, Лангън все още работи на половин работен ден като охрана на бар и живее в много малък апартамент.    
   Уилям Джеймс Сидис чупи всички рекорди. Смята се, че неговият IQ е някъде между 250-300. Още 18-месечно бебе четял вестник “Ню Йорк таймс”, като двегодишен сам научава латински, а две години по-късно се справя много добре със старогръцки. По времето на своята зрялост говори повече от 40 езика и диалекта. През целия си живот обаче Уилям Сидис не се е занимавал с нищо съществено.


А това от сайта на Нова ТВ:
http://www.ntv.bg/news/show_news.php?id=4841

И аз вчера хванах моята Гергана да чете съсредоточено вестник "Капитал". Направо съм изумена!

А Митака говори френски, а е само на няма и три  

Ей, това за момиченцето го гледах тази вечер по новините на Нова! Направо се шашнах!

ЕЕе има и вундеркинтчета тук- там!Моя прописа на година и нещо   - тапетите ми имат неповторими шарки На почти 3 г е знае да си брои пръстчетата и разпознава буквите на имената на домашните си любимци - на мама ,тати ,кака и приятелката в яслата  

Моят мъж е могъл да чете на 4год. заглавия от вестник, но пък не е никакъв "вундеркинд".И щерката знае всичките букви , коя на кой е и може да брои до 20 , но аз не мисля че е нещо особено.Някои деца имат по-добра механична памет и лесно помнят, ако имат интерес и някои им показва учат разни неща и понеже не е насила за тях това е игра.И в сп."Мечо Пух " има много готини "задачки" за деца.
Аз май съм "най-бавноразвиващата"  вкъщи , защото не можех да чета преди да тръгна на у-ще

Майтап няма,сестра ми беше на 2 години и половина,а аз имах да уча "Опълченците на Шипка".Цялото го знаеше покрай мене детето.Няма нищо общо с интелигентността,едва ли го е разбирала,просто на тази възраст попиват като гъбки.Сега например не го помни,ама тогава знаеше сума стихчета.
Аз лично предпочитам детето ми да е нормално и общително,вместо с проблеми,каквито имат повечето генийчета.да не мислите че им е лесно-рискът от инсулти,инфаркти,язви и самоубийства е с пъти по-висок.Да не говорим че в по-късна възраст страдат по-често от Алцхаймер.

Liorena, вярно много демоде. И мойта мина направо на уърда При това на БДС, 'дет и аз не мога:) Пък ква е добра с мишката:D

Гении, тинтири-минтири. Децата имат различен тип памет. И изобщо различни интереси. Едни помнят стихчета, други букви, трети нищо не искат да помнят, но пък са много бързи и сръчни....Не можем да ги сравняваме, че това било по-умно, или с повече способности от онова. Чак като завършат университет, ще може да "си ги мерим".
Дребната на 2 (точно) познаваше всички бг букви (обаче и до днес има проблеми с ротацията им - като види L и вика "Г"). Точно тогава знаеше и 'сичките планети, барабар с по-известните им спътници, цветовете тоже. Е, от 2 до 2 1/2 нито е 'зела да чете, ни да смята Обаче напоследък шашка народонаселението с това, че познава марките коли. 'Ми такава си е, няма проблеми да върже символ с име, но пък не знае ни едно стихотворение, нито пък си прибира играчките, или си обува обувките. Да не споменавам как рисува  

Оня ден, бавачката разправя, докато чели книжка, мойта се се закачала с децата, "чокмезила" се насам-натам, чоплила си носа, абе не се спряла. Обаче като решила да я разпита за кво се говорело, запомнила била. Тъй че, и на тези дет' не изглеждат от най-концентрираните, също им влиза в главата. Такава им е възрастта, да помнят, не са "обременени" като нас - дъртите.
Дразня се като 'земат да ме питат кой се бил занимавал с нея. Щот изобщо не се вписвам в графата "амбициозни". Страх ме е да не си помисли, че е нещо по-специално и да си вирне носа, като знае разни неща, които не вълнуват връстниците й. А разликата между нея и съседското детенце е само, че на нея примерно колите и игрите на ПС-то са й интересни, а на него - други неща.

Язък Напразно похабени знания. За съжаление високият интелект не е гаранция за успех в живота.