Постмодернистки възглед за въвеждане на осиновените в ТЯХНАТА ИСТОРИЯ

Дарена, Не се отрича разкриването на ТАЙНАТА! Просто НЯМА такава! Има една история, която родителят партнира на детето да научи, когато то е готово и пожелае... Аз мисля, че се има предвид да не се преекспонира травматичното събитие, в обратна посока на обвиването му в мълчание преди и с това превръщането му в тайна. ТАЙНАТА е умишлено премълчана информация. Когато в семейството няма нагласа за укриване на факти, то и помежду членовете му няма да присъства лъжа. Просто ще има разговори, които на даден етап все още не са се провели помежду им!...

...

С първия и последния ред от този абзац на изказването си ти си противоречиш. От постингите ти знам, че много четеш, че си търсеща натура. "Неразбирайки" по-скоро неназовавайки го така ти изповядваш един от елементите но постмодерното мислене:"Всеки човек е уникален – една вселена със свой темп и преживявания! Няма универсални рецепти! Чувствай и следвай ритъма на конкретния индивид! Не върви пред него, нито след него! Опитай се да вървиш успоредно с него!"

... И аз съм си мислела за това "Ако". Дъщеря ми до момента НЕ задава въпроси - може би защото и е рано? МОЖЕ БИ ЗАЩОТО ОТ ИЗОСТАВАНЕТО СИ (ДА ИЗДАВА САМО УПОДОБАВАЩИ ЗВУЦИ във възраст, когато трябваше да прави прости изречения) сега се опиянява да бъбри, да играе, да се чувства щастлива!... За какво й е да пита за "там". Хем е скорошно, хем е може би страшно да не се върне!?...Може и да не ме попита никога, но може и това да е най естествената реакция за едно дете сигурно в себе си и в безусловната и непреходна любов на хората от семейството си!?

Една моя близка, която има биологичен син и осиновена дъщеря ми каза, че синът й никога не е питал и не се е интересувал за"преди": как се е родил, какъв е бил...И аз не съм питала много! Помня само , че се поинтересувах на съответния етап: „Как стават бебетата?” и получих идеализирано-романтичния, но удовлетворяващ ме и каращ ме да се чувствам горда и доволна отговор:”Децата се раждат, когато майката и таткото се обичат!”...Отговорът, който ми е бил даден, в някакъв аспект е лъжовен, но е бил достатъчен и щадящ от ненужни детайли детската ми психика...
Аз вярвам, че децата ще ни предоставят подстъпи към своята история!
 Да кажем истината рано, за да няма тайна помежду ни е може би поради нашата родителска тревога:да не стане:”днеска е рано, а утре е късно” Може би там ще е „тайното”разковниче – да оцелим точния момент, начин и форма за детето си...

Аз съм убедена, че един ден детето ми ще се интересува напр.: ЗАЩО: Аз, дядо, вуйчо и братобчедка й сме светлооки, а само тя е тъмноока; ЗАЩО на изписването й е тъй голяма (респективно ЗАЩО няма бебешки снимки); ЗАЩО И КАК ТАКА нея я има след като си нямаме тате?... Все въпроси предоставящи възможност да се казва на порцийки истината...

Мираета и казаното от нея  не винаги е лесно за приемане. Детето в нея е толкова гневно, ощетено, неподкрепено... и продължава да ни провокира и тук. Но се опитвам да не и се подавам (не винаги успявам), защото онова, което тя и другите осиновени казват е автентичното, от извора на преживяното. Останалото, което обсъждаме са теории и хипотези... Затова и съм много чувствителна към споделените мисли на хората (порасналите деца) преиминали с тяло, душа и чувства през това изпитание: да те заченат, родят, изоставят...и отгледат...

Много информативни за мен бяха думите:

quote author=Фоксче link=topic=215220.msg4728260#msg4728260 date=1187332599]
Първо като технически автор на темата за етническия произход (просто по едно стечение на обстоятелствата, иначе истинският автор за мен беше Дар за мен) искам да кажа, че аз подкрепих решението на wa_wa. Към настоящия момент според мен темата нямаше смисъл - или е прекалено рано да се разискват тези въпроси тук или (най-вероятно) никога няма да му дойде времето.
[/quote]

Фоксче, не се предавай така лесно! wa_wa трябва  да подкрепи нас: теб, ДарЗаМен, Мен (бях против спирането на темата) и всички изказали адекватно мнение. Темата е важна (домовете са пълни с малцинствени деца, които никой не иска или няма куража да приеме! Не защото не са прекрасни, здрави, умни..., а защото според нагласите ни циганите са...)

Темата е важна и за тези, които вече са се сдобили с "такова" дете и за тези, които се колебаят. Дори за онези, които са си дали сметка, че не са расисти, че не са против ромските деца, дори не са го посочили като ограничение: "Детето да не е от ромски произход", НО при предложено им такова дете са почувствали трудността и сложността да се освободят от невидимите ограничения на предразсъдъците.

Темата е важна и ценна и за онея, които идват след нас и ще попаднат в същите мрежи на нагласите...

Темата трябва да бъде развивана и заради децата  по домовете и заради родителите, които имат толкова въпроси без отговори и страхове...

Дошло е времето за такива теми. Когато влетях във форума преди година със свойте въпроси и тревоги не се намери и един родител с ромско дете(може да не е необходимо да се въвежда такова деление). Но в рамките на тази година форумът еволюира и има своите родители на различни деца, които питат, споделят,тревожат се, търсят опит...ДарЗаМен е безспорния пионер, намерил кураж и дръзнал да заяви: "Детето ми е ромче (по-точното, вероятно е:родено от циганка)" Не съм уверена, че не съжалява , за което, но знам със сигурност, че й е трудно..

Вместо да се заключва темата  по-добре е да се закове! Аз имах идейни предложения и молби (от преди да щракне резето):

към wa_wa: Моля те обедини всички теми, свързани в етноса в една папка! Челите и проследяващите ги ще ти помогнем, ако се нуждаеш! Но наистина ако е възможно в папка, а не като отделна тема, с посочени линкове.;

към Теа: Теа, моля те да  бъдеш сензитивна към материали, посветени на подхода при възпитанието на различни по етнос деца.  И да обогатиш с тях библиотеката или заявената от мен нова папка!...Да не говорим, че различието е двойно при осиновените ромски деца.

Venecias, много се радвам, че отново си на линия.

Последните дни имам малко грижи около Иринка, но не това е причина да не влизам тук. Не съжалявам за нищо сторено и казано, как бих могла? Аз се гордея с детето си, аз го обожавам!
С две думи - предпочитам да държа дистанция от форума на този етап, защото съм бясна, а когато това се случи, макар и много рядко, по-добре за всички е да поемем в различни посоки.
Не искам да излизам от типичните рамки на добрия тон за този форум, а в настоящия момент ми е наистина трудно.

Какво й е на малката перла?

Аз също обожавам Иринка-откакто чух за нея и от първата снимка, на която я зърнах...Гордея се и с теб; и с двете Ви!

Ще взема да задам тема за това кой как сътворява ник-а си. Ще трябва май да е в клюкарника  (ама, че име на форум)! Ти си ДарЗа Иринка; както и тя за теб; ДарЗа целия форум тук! Искам много да дискутирам с теб и куп(вече) други мами (е и с татковците, когато се появят). Първия ми порив е да е през лични, за да е в някаква степен поверително. Но искреното ми желание е да е в"ефир", за да е полезно и ползва повече хора.
Е, ще взема да задам нова тема! Абсурдно е да размивам своята, заради блокиращото заключване на съответната!

Аз пък като съм бясна съм на предния фланг и съм най-креативна! Не, че си няма своите пасиви!

Venecias, много хубава тема      

Ще съм сензитивна към материали, касаещи подходите на възпитание на различни по етнос осиновени деца, обещавам


Относно постмодернистичния възглед си мисля няколко неща. Всъщност постмодернизмът апелира основно към :
- готовността на родителите да говорят открито с детето си + чувствителността да усещаш детето си
- готовността на детето да говори за себе си и житейската си история
- ненатрапливо повтаряне на сътворени разкази

Принципно съм ЗА. Но какво се случва, когато детето е осиновено на н-месечна възраст? И така и не зададе въпросите към родителите си... И в един момент някой "доброжелател" не му разкрия някои истини... Знаем колко е различно, когато осиновяваш няколкомесечно бебе и дете на 2-3-4 годинки... При децата, осиновени на по-късна възраст, няма как да няма въпроси. Но при децата, осиновени много рано, въпроси може и да не се появят.

Аз също мисля, че истината е някъде по средата. Подкрепям Дарена в мнението й, че родителите са тези, които по някакъв начин (най-добре съобразен с индивидуалните потребности и особености на детето) трябва да въведат детето си в истината за произхода му, след което да следват детето си - да са чувствителни към неговите реакции, поведение, въпроси, отговори.



Мираета го е казала много точно. В повечето случаи родителите НЕ ЗНАЯТ. Знаят само това, което биологичната майка е решила да сподели със социалните работници, изготвяли доклада при подписването на декларацията за отказ (в идеалния случай). Знаят го, ако от дома, от който са осиновили детето, са дали на родителите да прочетат този социален доклад. Тази тема беше разисквана скоро - какво и как да се каже на детето. Нали казваме истините - ако истината е "Не знам", по-добре отговорът на въпросите да е "Не знам", отколкото всякакви вариации на украсени и измислени приказки.

Относно темата за етноса - също мисля, че трябваше да се бъде закована, тъй като е изключително, изключително важна!!!

С това съм съгласна.Но според мен детето трябва да научи от някъде. Ако преди да ни попита научи от улицата - какво става тогава?Във форума има много излята болка от  това, че порастнали деца са научили от улицата и родителите им са държали това в тайна.

А що се отнася до болката- наистина всеки я има- дали защото си изоставен и осиновен или защото си осиновил след дълга борба със стерилитета, дали защото си дете на самотен родител или защото си самотен родител ....списъкът е дълъг.  И може би всеки лекува по една рана...
Април го е казала  .
 
Венециас, това имах впредвид като казах- Следвай детето!

Виждам, че Теа е поместила дълъг пост- пускам моя, ще чета нейния след това.

1) Био-майката не казва май на никого точно какво е станало. Социалният доклад за нея е социален, но само това.

Социалните работници и близките/познатите (които помагат за срещата, не всички деца са от дом, в това число и на някои от пишещите и четящите тук) не разполагат с достоверно инфо, както и са оплетени в една мъгла (и аз в това число съм била в подобна ситуация) от усещането, че помагат за благородна кауза и дай да не я зацапваме и ако може нещата да са по-приемливи само и само краят да е щастлив. Социолозите ще кажат какъв е този феномен, но че го има съм сигурна.

Та за достоверно инфо у тези катеории хора не може и да се говори. Как и какво е станало знае само Господ и био-авторката. Тя надали някога ще се приближи до това отново, годините и болките променят и спомените.

2) Не казвай колко съм права, Теа.


За тези жени съм само едно наранено дете, друго не виждат. Предубедеността е повече от крещяща.
Предполагам е преграда пред болката.

Разликата между нас е, че никой и никъде не коментира, камо ли да омаловажава техните болки.  Уважавам и зачитам болката им, всички тук - също, както и обществото като единен механизъм - също.  Дори никой не я коментира или анализира.
А децата нямат право на болка, неморално е, неуместно е ...


3) Дар за мен е една от единиците тук, които са взели дете и живеят с него. Масово се взима дете и се живее в съня/мечтата на майката. 

Докато детето е малко не става ясно дали е добър артист, сънят върви, то е готово на всичко за да е вътре в съня.

В сънищата няма място за циганчета, не че са лоши. Никоя от мамите не би засегнала или наранила с нищо дете, напълно съм убедена, че са свестни жени.
А  Дар за мен се е простила със съня и си е в живота с детето.

Не е етническият проблем причина за "раздялата" във форума, макар да изглежда така на пръв полед. Сънят е крайъгълният камък.


4) Ако се празнува деня на щъркела и за взетите на месеци деца то естествено ще дойде и разговора за празника и без сърнички, зверчета и пр. приказки за осиновяването.

Да, но е приятно да си поне за малко в съня, детето е малко и всичко те подтиква към това.

За хиляден път повтарям - на никого не му е проблемът в осиновяването.

А бисерът "нещастни по рождение" нямам сили да коментирам. Това не е вродено заболяване.  Не ми приписвайте тъпи идеи.


Май наистина е кауза пердута смисленото писане тук от хора като мен.

DarZaMen, ти знаеш много добре отношението ми към теб, знаеш колко ти се възхищавам и уважавам, колко много харесвам малката - просто невероятно съкровище, толкова е красива! - и наистина обичам да чета каквото пишеш - моля те, не спирай да пишеш тук!
Дано Иринка се оправи по-бързо! Какво й е? Стискам ви палци и знам, че всичко ще бъде наред! ЦЕЛУВАМ ВИ И ДВЕТЕ.

Искам и аз да се включа.
Нарочно не писах в темата за етническия произход. Не, че нямаше какво да кажа. Затова накратко и без да коментирам ще си кажа тук.
Ние със съпруга ми сме писали в заявлението "дете от български произход" и държим на това. Няма да обяснявам доводите ни.

Относно въвеждането на децата в "тяхната история" мисля, че всяко дете е различно, всяко семейство е различно. Всеки сам решава как, кога и с какви средства.
Отговорът на този въпрос все още не съм намерила, нито имам ясен поглед върху ситуацията. За сега сме си подали само документите.
Не преставам да чета по въпросите за осиновяването и разкриването на тайната.
Но нямам изградена "стратегия" ако мога така да я нарека.
Когато узрея достатъчно и детенцето ми е вече в къщи и видя как стоят нещата на практика ще взема окончателното решение. За сега само проучвам как са постъпили другите.

Много ми допада постмодернисткия възглед за осиновените деца.Отговоря на моето усещане за нещата.Да си призная не харесвах алюзията с птички и сърнички,и всякаква друга гад.Не ,че осиновяването не присъства при някои бозайниици и птици.Факт е.Не сме го измислили ние-homo sapiens-a.
Но няма да си лъжа детето.На въпроса:
-Защо ме е оставила?-мога единствено да и кажа:
-Не знам ,мами.Но,като пораснеш и искаш да разбереш ние ще ти помогнем, както можем.
Да го лъжа за подбудите е все едно да си създавам собствена Матрица.
Но ще се постарая да и внуша чувство за собствено достойнство и уникалност,защото децата не принадлежат на родителите си.Те са отделни личности.И не бива да си вменяват вина за грешките и болките на мама и тати.
"Всяка коза за своя крак",както го е казал умният и трудолюбив български народ
Ако някой се опитва да те изкара виновен за проблемите си-бягай от него.Не те обича,а само си въобразява,че е така.
Това го осъзнах през гадното си детство.Помогна ми да не откача.
Не харесвам също постоянното "въртене на една плоча".Осиновяването.Сякаш му припомняш на горкичкото,колко е благородно всичко,какъв късмет е имало.И май неусетно му вменяваш да е благодарно до гроб за късмета си.Май става разминаване в комуникацията.Родителите може друго да искат да кажат,наранената душа това да разбере.
Въпреки,че имам познато семейство,където децата не са осиновени.Майката(Бог да се смили над грешната и душа),като я прихванеха все разказваше как не искала 2 дете и какво точно е правела за да абортира.И това на семейни сбирки.Сина и там.Даже бе стигнал до там, като се напие да я оправдава.
И така.Чувство за вина от ранно детство-малко но непрекъснато.Следва несигурен индивид с минимален шанс да заобича себе си.И да се мъчи да се променя-душичката му е отровена.Те са се изплюли в нея,когато е бил най-раним.
Аз на бубата си ще и кажа историята в която ВЯРВАМ за идването и у дома.Това е нещо отвъд елементарната генетика.Нещо,което се е зародило преди аз и тя да се родим.На съвсем друго ниво.НО е много лична и не бих споделила.Вярвам,че  тя ще я сподели.Все пак ми е дете.Не споделящо гените ми а нещо много повече-духа ми.

най-напред се извинявам на Venecias, че точно в тази хубава тема се налага да ти отговоря

не съжалявам, че съм толкова тъпа, че не мога да схвана каква е каузата ти и ти приписвам тъпи идеи

или може би каузата ти е да ни провокираш, докато изгубим търпение

не съм явно в топ листата на осиновителите, живея в заблуди с дете, което съм осъдена никога да не разбера

е, все ще го преживея, потънала в невежество...

не мога да разбера с какво те дразним аз, Дарена и Бог знае още кой в този форум, та си така язвителна  и си позволяваш лични квалификации, които явно са цел да ни огорчат

ами какво да направим, не сме идеални, но съдбата ни е такава - да си осиновим деца! добри, лоши, ние сме техните родители и присъствието ни във форума не е състезание, а форма на приобщаване и споделяне

няма да пиша за себе си,  но ще ти кажа за Дарена - познавам я лично и мога да си го позволя, въпреки, че в интернет форум това за мен не е много уместно

тя е достоен и добър човек, хубава жена и прекрасна майка. радва се много на Боян и той на нея също, и може да не ти се вярва и да си озадачена, но знам, че се обичат много

и са щастливи

мога да се подпиша , че това важи за всички тук, самото ни присъствие го показва

ние стъпваме "на чорапи" около теб, защото са ни малко осиновените във форума, но това не значи, че трябва да си мълча

съжалявам

Предполагам си била в доста особено настроение като си го писала и в още по-особено като си ме чела.
Интерпретациите ти нямат общо с казаното от мен.
Страхът не е добър съветник за никого.

Явно има и баланс в природата, прочетох и предния и твоя постинг. Този на Иланг-Иланг ми дава сили, че хармонията я има, някъде съществува,  и нямам никакво намерение да се обиждам и да "тръшвам вратата" след постинги като твоя.


Наисина съм шокирана, че може да ти хрумне, че съм "озадачена" и "не ми се вярва", че някой бил щастлив с майка си.

Ако аз съм ти толкова сериозен проблем ...  , това ли ще ти реши проблемите ?

А това :"ние стъпваме "на чорапи" около теб" за мен има голямо информационно значение  и искам да науча повече.
 Защо е така ? От какво се страхувате ?  С какво съм толкова демонична конкретно за теб?

Питам , обезета от интерес. Няма никакъв сърказъм в думите ми.



 

Аз няма да взема становишще по-темата.....Просто ще я оспамя.

Момичета,какво ви става?Става ми болно,обидно и още куп неща,когато започна да чета,че започвате една със друга да се препирате.
Някой от вас познавам лично,и съм очарована от познанството.С някой от вас нямах възможността да се запозная,и едва ли ще имам такава,защото вече не пишат тук,именно поради тези причини,защото някой си се появява и започва да спори ожесточено,като че ли от това зависи животът му,със или без да иска наскърбява потребител,и ако потребителят е жестоко обиден,спира да пише.

Питам защо,кому е нужно това???Моля ви престанете да спорите и престанете със личните нападки,болно ми е и ме е яд заради това,че го правите.
Нека форумът си остане едно тихо и спокойно местенце,а не кавгаджийница......

Не вземам ничия страна,но имах честа да се запозная със Ани,страхотен човек,трудно излизащ от нерви,а по-горе видях,че нечие писание,я е накарало да направи именно това.

Мираетта,нищо лично към теб,но защо не си идвала на нито една от срещите ни?Защо не дойдеш веднъж поне и се запознаеш със всички и след това си вади заключения,кой какъв е?Това са просто мои въпроси отправени към теб

А сега една лична молба,ако искаш ме послушай.Давай го по-кротко а?

Май коментарът е излишен.

Доста хора тук ми имат  координатите и си общуваме на лични, смс и тел, с някои съм се видяла, с други - предстои.

На лични си пиша с всеки различно, а публично тук коментирам и анализирам явлението осиновяване и изоставяне, а не конкретните хора.

Форумът е посветен на тази тема. Ако в училищен, готварски , такъв по изкуствата и пр. общувам с човек от тук и визирам осиновяване - това би било странно.

Ама тук е форум, посветен на това.
Цензурата е зловеща. Мога да пиша само под маската на царския шут, на кварталния луд. Хем вички ме четат, хем е признак на добър тон да се подчертае как "абе, ние си те знаем защо така пишеш". Слава Богу, не всички разсъждават така.
Запознах се и поддържам връзка с невероятно ценни за мен хора и това ме прави много щастлива.

За мен е наистина шокиращо да видя, че някой смята, че не вярвам, че хората могат да се обичат и да са щастливи.

Единици го смятат, но хората са различни.
Не може да се хареса човек на всички, а и вече не ми е цел. катро дете това ми беше едничката цел, вече пораствам.

Във всяка библиотека има книги, които не харесват на всички..., е някои хора затварят библиотеките.