Нямам наблюдения върху други народи, обаче на мен ми е симпатично и нямам нищо против да го цапцарапна като местен колорит.
- Публикувана: 16 авг. 2007, 21:55 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2007, 08:46 ч.
Как най-добре ви върви приказката...
Нямам наблюдения върху други народи, обаче на мен ми е симпатично и нямам нищо против да го цапцарапна като местен колорит.
Зависи от хората, с които съм.
Но честно казано ми е по-комфортно, ако сме седнали някъде - независимо дали е заведение, кафене, нечий хол, или дори поляна.
Обичам да ми е уютно , така по-лесно се концентрирам. Защото ако се разхождаме и някой ми говори, го слушам с половин ухо - много лесно се разсейвам от всичко, което се движи около мен.
Но честно казано ми е по-комфортно, ако сме седнали някъде - независимо дали е заведение, кафене, нечий хол, или дори поляна.
Обичам да ми е уютно , така по-лесно се концентрирам. Защото ако се разхождаме и някой ми говори, го слушам с половин ухо - много лесно се разсейвам от всичко, което се движи около мен.
С хора, с които сме от една порода, мога да приказвам и само с очи.
Върви ми приказката основно на маса - и в БГ, и в чужбина - най-сладките ми сближавания са ставали на маса, по късни доби, с питие и запалена свещ.
Манджи и мерудии не се явяват афродизиак за взаимните ни логореи.
Върви ми приказката основно на маса - и в БГ, и в чужбина - най-сладките ми сближавания са ставали на маса, по късни доби, с питие и запалена свещ.
Манджи и мерудии не се явяват афродизиак за взаимните ни логореи.
Най-добре ми върви на градус 
Ако заседна някъда на джин тоник, мога да откарам с часове. Наличието на храна обаче ме изнервя. И аз като Дещовиди приемам яденето като физиологичен акт, нещо интимно, а не като ритуал за сближаване и общуване. По тази причина не обичам и кръчмите като място за срещи.
Ако заседна някъда на джин тоник, мога да откарам с часове. Наличието на храна обаче ме изнервя. И аз като Дещовиди приемам яденето като физиологичен акт, нещо интимно, а не като ритуал за сближаване и общуване. По тази причина не обичам и кръчмите като място за срещи. 
Аз съм бърборана по природа...върви ми всякак...край софрата,на разходка,виртуално(ако щеш)...това,че компанията е крастави магарета,се подразбира,нал'тъй....
И аз така, но без виртуалното. Виртуално запецвам, пък било то и с питие в ръка.
Аз съм бърборана по природа...върви ми всякак...край софрата,на разходка,виртуално(ако щеш)...това,че компанията е крастави магарета,се подразбира,нал'тъй....
И аз така, но без виртуалното. Виртуално запецвам, пък било то и с питие в ръка.
И аз съм така все много приказвам не млъквам
но виртуално хич ме няма 
Дядо има една приказка-С туткал на дупето.
Аз съм алкохолик за добра компания. Стига да не съм в огромна дупка и компанията да не е много стягаща (тогава ме избива на простотии
), нямам спирка. Мога да говоря на маса, до кюфтета, на врата, на крак, в кино, в тоалетна, с/без алкохол-няма проблема.
И съм като пияна германка-карам го като за първи и последен път
Аз съм алкохолик за добра компания. Стига да не съм в огромна дупка и компанията да не е много стягаща (тогава ме избива на простотии
), нямам спирка. Мога да говоря на маса, до кюфтета, на врата, на крак, в кино, в тоалетна, с/без алкохол-няма проблема. И съм като пияна германка-карам го като за първи и последен път
А вкъщи ми се сърдят, че приемам хапването като абсолютно физиологичен акт и почти никога не ги изчаквам да седнем заедно на вечеря /това сега вкъщи с наще и сестра ми/... Пък аз не обичам да вечерям късно, до 7 трябва да съм яла, те се прибират в седем и нещо...пък се къпят, пък салати режат...пък после се почва едно висене на масата. Ако съм седнала с тях само се наяждам и офейквам с детето някъде навън или във форума, ужас.
Приказката ми върви навсякъде ... и надолу с главата да съм , ако срещу мен е интересен събеседника не ми пречи .
На едно място дълго не ме свърта , тоест повече от час - два , но виж на плажа мога цял ден да си лафя с някой .
Но има дни , когато може да не обеля и дума ... вчера например на колегата ми за осем часов работен ден успях да му кажа само - здрасти и като си тръгвах чао . Като не ми е приятно , не мога да бърборя насила .
На едно място дълго не ме свърта , тоест повече от час - два , но виж на плажа мога цял ден да си лафя с някой .
Но има дни , когато може да не обеля и дума ... вчера например на колегата ми за осем часов работен ден успях да му кажа само - здрасти и като си тръгвах чао . Като не ми е приятно , не мога да бърборя насила .
Определено на маса. Нещо не съм разхождащ се тип. Особено от планинарско разхождащия. Хващат ме дяволите да обикалям канари и чукари. Основното е , обаче, че ми върви приказката с хора от моята кръвна група, както и на всички, предполагам. В неприятна компания най-много да спретна някой мини скандал, от яд, че съм с неподходяща компания /по неволя, случва се/.
)
Но пък през двата часа не млъквам