за попляскването

  • 2 466
  • 41
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 138
я да видим сега, след като осиновихте децата, какви са ви гледните точки за попляскването.
не говоря за бой, говоря за предупредително пляскане по ръчичката или по дупето.
мислите ли, че понякога се налага.
тези, които още чакат, естествено също могат да си кажат мнението.

# 1
  • Мнения: 1 249
я да видим сега, след като осиновихте децата, какви са ви гледните точки за попляскването.
не говоря за бой, говоря за предупредително пляскане по ръчичката или по дупето.
мислите ли, че понякога се налага.
тези, които още чакат, естествено също могат да си кажат мнението.

Честно : 100 поплясквания за да се предотвратят опасни за детето неща (да не пипа белината, лекартство и т.н. и т.н.)  са нищо в сравнение с разказването на една миииила приказка с алегории за осиновяването.

Да пляснеш по дупето/ръчичката си е съвсем нормално за едно детенце и даже изразява близост и майчино чувство, а насилието с приказки/приказване имам предвид или с жестове, съчетано с демонстративното  "Ние с пръст не сме те пипнали"   наранява детето несравнимо повече.

Един да го разбере, това би означавало , че си е струвало да прочета последващите оплювания по мене.

# 2
  • космополитно
  • Мнения: 941
...какви са ви гледните точки за попляскването.
не говоря за бой, говоря за предупредително пляскане по ръчичката или по дупето.
мислите ли, че понякога се налага.

Блгодаря за темата! Преди време и аз имах своите лутания и питания в тази насока. Но сега мога да споделя надявам се полезен опит!?...

Не мисля, че се налага! По-скоро смятам, че нашите нерви поддават! Мисля, чe винаги или поне в повечето случаи може да бъде избягнато... Но се случваше - и на мен: потупване по дупето; подръпване на ухо; леко разтърсване (един вид: прекаляваш, я се съвземи)... Винаги след такива интервенции се чувствах виновна и със сълзи в гърлото: " Тя е дете и ти извървя толкова път към нея не за да й причиняваш болка!; Никой не ти дава право да постъпваш така с детето! Как би се чувствала ако насреща си имаш великан? Какво ще е за него да те поступа!?..."

Надявам се тези порядки да са вече зад гърба ми. Успявам вече да заобикалям провокациите на Дъщеря Моя чрез две стратегии: *пренасочване на вниманието й и да постигна "отрезвяването" й чрез *промяна в интонацията ми ( не викам; просто променям тона). Невероятно, но факт - работи!

Отскоро използвам и трета техника: Напр. Тя се тръшка и пищи до Бога в протест на мое решение: "Стига олкова люлки и пързалки прибираме се!" "Не няма! Аууу ти лоша! Аууу..Няма прибираОУУУ...!" - следва въргаляне по земята и подритване с краката. По- рано отвсякъде си беше ситуация за отупване на дупето. Сега запазвам присъствие на духа и категорично казвам: "Добре, оставаме само още 5 минути!" Не че е наясно какво и колко са пет минути, но се ориентира, че е някакъв краен период, който аз въвеждам! Не гледам по часовник. Може и след минута да е казвам: "Хайде, прибираме се - петте минути минаха!" Тръгваме си мирно и кротко ръка в ръка. Мисля, че мъничето осъзнава, че и двете правим някакъв взаимен компромис в ситуацията. Че сме задгърбили типа комуникация: "Кой/кого"

# 3
  • космополитно
  • Мнения: 941
Да допълня по темата! Сетих се, че мой колега (виден психотерапевт и уважаван от мен човек и професионалист) на терзанията ми, че пак съм изпуснала ръката си и съм потупала памперса ми каза, че за децата подобен вид сигнали са полезни защото очертават важни граници на социални норми и очаквания: "Така не се прави!" Ако детето НЕ се научи да зачита тези граници цял живот ще получава шамари от къде ли не!" каза колегата ми.

# 4
  • Мнения: 1 652
Попляскването -само и единствено по дупето-да. Разтърсване - да, дори може да го притиснеш до себе си силно, докато му мине.  В никакъв случай по по ръцете - това не го приемам, а още повече дърпане макар и леко на ухо. Това не е защото са осиновени, а защото - ухото- Дънов, който е чел знае. Дълго е за обеснение, но по-лесно обеснимо е колко точки и нервни окончания има там. Направо го смазваш детето. Работиш за да му изграждаш самочувствие или самостоятелност, а смазваш центъра с дърпане на ухото. Ръцете - за мен  спомен от мама-  по ръцете не се удря-  само по дупенцето.
Съгласна съм, че удряме, когато на нас ни избиват нервите. Наказанията и поставените условия дават резултат- боя- не.
Белината и лекарствата се прибират нависоко  и недостъпно или заключено място докато почне да разбира. Освен това за тези неща се обеснява, много се говори- не се бие.

# 5
  • Мнения: 1 249
../....

Тя е дете и ти извървя толкова път към нея не за да й причиняваш болка!; Никой не ти дава право да постъпваш така с детето! Как би се чувствала ако насреща си имаш великан? Какво ще е за него да те поступа!?..."
.....
 
Белината и лекарствата се прибират нависоко  и недостъпно или заключено място докато почне да разбира. Освен това за тези неща се обеснява, много се говори- не се бие.

Ние явно живеем в различни светове.
Нямам идея, че опасни течности и лекарства се търкалят насам-натам из къщата и детето с пляскане се учи да не пипа.
Имах предвид, че никой не живее в стерилна среда, има какви ли не ситуации, в които е наложително на момента да се плясне детето за да се предотврати нещо моментно ако след едно или две разумни предупреждения е видно, че то предприема нещо рисково.

Не всеки има баба/баби - помощници, живее сам и се грижи за един или двама човека.
Има хора със задължения и към други , а да гарантираш, че никога и в никаква ситуация опасни или неподходящи неша няма да попаднат близо до детето - ... химера.

Пляскането като един от начините за поставяне на граници, според мен, е разумно и полезно за детето в зависимост от обстановката, характера и т.н.

А болезнената  (в стил : "толкова съм я чакала, как ще и причиня болка с едно пласкване")  любов ако премине към спокойна и умиротворена  - би било прекрасно.

# 6
  • Мнения: 526
Ние сме рдители преди всичко и за мен няма значение че не съм го родила сина ми той е воето дете и ако понякога се отпусна да го плесна по дупето то е от нерви от моя страна, само че няма ефект прави каквото си иска, но я го накажи до стената да стои мирно виж ефекта е огромен. Не знам как е при вас но като се заитнати аз го оставям да му мине това което се е загнездило в главата му. Моя син вече е на 6г и при нас обяснениета са на първо място после повишавам тон и накрая до стената. Ама честно да ви кажа бели си ги правим дори за тази беля вече да сме минавали през някакво наказание.

# 7
  • ВАРНА
  • Мнения: 4 474
Естествено,че пляскам(през ръцете винаги).Това,че е осиновена не я прави друга категория.Даже лишавайки я от естествени за не осиновените деца възпитателни методи аз автоматично бих я признала за друга категория човече.За мен леките физически наказания за понякога единствен начин за стопиране на малката.Как да и обясня,че на улицата не се излиза?Пяна ми излезе на устата,а то мисли,че  е игра и се опитваше всеки път да бяга към колите.Като и пернах пръстите и изръмжах стана.Но трябва да е рядко,защото става резистентно.
Можеш да се разбереш с по-голямо дете.Но ако става въпрос за живота и предпочитам да страдам,но да е живо.В самото начало се терзаех.С пръст не я пипвах.После си помислих,как бих възпитавала биологично дете......а след време даже забравих,че е осиновена.Аз и сега рядко се сещам де.
Болката ни е дадена,като "сигнална лампа" за нередност в организма.Защо да не се ползва внимателно във възпитанието на детето?!За да не принизявам този метод го ползвам само за важни неща.Не се карам ,като се търкаля по земята или потрошава разни предмети.Да го прави.Но за опасностите съм непримирима.

# 8
  • Мнения: 1 249
Естествено,че пляскам(през ръцете винаги).Това,че е осиновена не я прави друга категория.Даже лишавайки я от естествени за не осиновените деца възпитателни методи аз автоматично бих я признала за друга категория човече.За мен леките физически наказания за понякога единствен начин за стопиране на малката.Как да и обясня,че на улицата не се излиза?Пяна ми излезе на устата,а то мисли,че  е игра и се опитваше всеки път да бяга към колите.Като и пернах пръстите и изръмжах стана.Но трябва да е рядко,защото става резистентно.
Можеш да се разбереш с по-голямо дете.Но ако става въпрос за живота и предпочитам да страдам,но да е живо.В самото начало се терзаех.С пръст не я пипвах.После си помислих,как бих възпитавала биологично дете......а след време даже забравих,че е осиновена.Аз и сега рядко се сещам де.
Болката ни е дадена,като "сигнална лампа" за нередност в организма.Защо да не се ползва внимателно във възпитанието на детето?!За да не принизявам този метод го ползвам само за важни неща.Не се карам ,като се търкаля по земята или потрошава разни предмети.Да го прави.Но за опасностите съм непримирима.


   Hug направо се радвам, че чета такива изказвания



никой не си мисли по 25 пъти на ден дали е осиновен или не или дали детето е осиновено

има толкова други неща, които вълнуват майките в ежедневието, че за това не се и сеща човек


аз като дете (не малко, де) също не си и мисля за това

за това се сещам пред лекар или пред операция, когато ми задават сериозни въпроси за наследствеността, а се чувствам сама и не можеща да защити децата си от евентуални последици , защото не мога да предупредя за нищо наследствено...

въпросът с попляскването е 100 % идентичен за децата, независимо какви са те, и ако някой го минава през призмата на осиновяването и не смее да си плясне детето - това вече е проблем

а ако и парадира след години пред детето с това - продължаване на проблема

Мерси Иланг, че те има и че пишеш така  Hug

Последна редакция: пт, 17 авг 2007, 10:19 от Miraetta

# 9
  • Мнения: 4 138
aз започнах темата по конкретен повод при мен, вкъщи.
преди да се появи алекс имах определено теорията, че няма да пляскам детето. ще говоря........
сега се колебая, но пак тендирам към непляскането. границите са тънки и не се знае дали човек може да се овладее в момента на пляскането и силата да е премерена.

пляскала съм я два пъти. единият път тя весело ми се изхили, явно удара беше приет по-скоро като закачка, втория път си замълча, но не се разплака. тупването беше по-силно. определено подейства, но за кратко.

това, обаче, което ме накара да се замисля, беше снощният шамар, който удари на баща си. абсолютно целенасочено и доста силно, след като той и отказа кутийката от двд то с мики маус.
никога не е пляскана по лицето, не е ивждала и друг да пляска някого по лицето. веднъж аз наплясках мечето и по дупето, защото се спъна в него. така го наказахме и тя престана да плаче.

явно обаче за нея шамара е наказание, когато не е доволна. иначе нямаше толкова ясно да го изрази по отношение на баща си.
определено реших, че не съм на правилен път с пляскането. мой познат, много добър психолог не отрича пляскането, но както той се изрази, много премерено и много рядко употребявано. по- скоро едно чукване, за да се покажат границите.
аз обаче мисля, че метода на Венециас е много разумен. макар, че е трудно да се обяснява на дете на годинка, просто пляскането нещо ме смущава. отклоняването на вниманието определено дава ефект, с промяната на тона нещо нямам обаче добри резултати.

аз съм доста бито дете. и до ден днешен си спомням това. биеше ме баща ми, и то наистина за дреболии. естествено, че сега си го обичам много, но тогава най-често го мразех и ме беше страх. нищо, че после пак си правех белите.
интересното е, че баба ми, която ме отгледа и възпита никога не ме е удряла, но имах страхотен респект от нея.

определено е до нерви, макар че мисля и крещенето не е уместен начин на възпитание, пак са изпуснати нерви. трудно е обаче, когато сърцето ти ще изскочи от ужас да си владееш нервите. не става само въпрос за белината и хапчетата, понякога децата са непредсказуеми.
определено многото време, отделено за занимания с детето и непрекъснатото общуване с него са най-добрия възпитателен метод. да поставя себе си в положението на раздаващ правосъдие, а детето в позицията на търпящо наказания не ми се харесва.

мисля, че реакцията и снощи с шамара беше много показателна. бори се детето за равноправие. след като ние не сме доволни от нещо и я плясваме по дупето, значи и тя може да ни отвърне със същото, когато не е доволна. да и показваме оттук нататък, че ние имаме право да я пляскаме, а тя няма, определено ми мирише на авторитаризъм.
така че, да живее равноправието bowuu

# 10
  • Мнения: 4 138
не става дума затова, дали не пляскаме децата защото са осиновени. става дума дали преди и след осиновяването теориите ни са се променили.
в тази тема става дума за това, дали нашите усещания са променени.
стига сте търсили под вола теле. всяка тема рано или късно взема този обрат. айде спрете се.
форума е за осиновители, затова и пиша - след осиновяването.
хайде да допълня. промениха ли ви се възгледите за възпитанието, след като станахте родители.
не е добре да търсим тенденциозно желанието за деление на децата във всяка тема.

# 11
  • Мнения: 320
 Какво се получи при мен : При едно  попляскване по едната ръчичка   /нарочно я лапаше цялата, защото му казах, че не се лапа/, след един час той започна  ме бие с ръце, нещо , което до тогава не беше правил!  Разбрах ,че съм сгрешила! От тогава не смея да го пляскам.

# 12
  • Мнения: 1 249
не става дума затова, дали не пляскаме децата защото са осиновени. става дума дали преди и след осиновяването теориите ни са се променили.
в тази тема става дума за това, дали нашите усещания са променени.
стига сте търсили под вола теле. всяка тема рано или късно взема този обрат. айде спрете се.
форума е за осиновители, затова и пиша - след осиновяването.
хайде да допълня. промениха ли ви се възгледите за възпитанието, след като станахте родители.
не е добре да търсим тенденциозно желанието за деление на децата във всяка тема.


Предните представи са били теоретични, тогава не си била родител. Естествено е да добият нов живот онези, книжни или по наблюдение на други хора, представи.

Ако са се променили, то е защото вече си родител и имаш конкретно дете


Дали и кога да пляскаш е в зависимост от твоя усет, семейство и т.н., но все пак ми се струва, че детето трябва да разбере, че не сте равни с него и ако единият може да си позволи да плясне, от това не следва, че и то може да ви пляска.

Може да е пляснала баща си рефлекторно, без да е вложила смисъла, че щом единия има право, то и другият има.

Но абсолютното равенство дете:родител за мен е неестествено и би лишило детето от усет за закрила.
Това няма никаква връзка с осиновяването, разбира се.
 

Последна редакция: пт, 17 авг 2007, 10:57 от Miraetta

# 13
  • Мнения: 1 249
Какво се получи при мен : При едно  попляскване по едната ръчичка   /нарочно я лапаше цялата, защото му казах, че не се лапа/, след един час той започна  ме бие с ръце, нещо , което до тогава не беше правил!  Разбрах ,че съм сгрешила! От тогава не смея да го пляскам.


И аз не мога да се справям в подобна ситуация.  С нас стана същото.

Но ако е за  да я предпазя от опасност, тогава не ми отвръща на пляскането.

А в родилните (на обикновена болница), където гледат бебетата, лично видях лелите да слагат юмручетата в устата, там няма биберони-залъгалки за всички. Това лапане е начин за постигане на успокоение и май трябва да си го казваме всеки път и да ни стигат нервите да отвличаме интереса в друга посока.

И аз често не успявам да се справя с лапането на ръка, ризнето на нокти и т.н. при детето.

Да не говорим, че сама не съм се освободила от навика да се успокоявам като си мотая кичур коса. Hug

# 14
  • Мнения: 526
Погледнете другите родители пляскам но много  няма полза, по добре е да му се обясни на детето какво е сгрешило или че така не се прави защото после то ще пострада, а когато му дойде времето то само ще разбере. Ние минахме фазата аз говоря тойуж слуша пък пак си прави белите, просто порасна и почна да разбира моите обяснения.

Общи условия

Активация на акаунт