Грешка ли е ако се върнем в България?

Ами - най-важното според мен е човек да е доволен и щастлив от живота си. Просто носталгията си казва думата. Не знам в колко голямо населено място сте, ако е наистина малко, със сигурност те разбирам, че е трудно. Мисля, че и аз бих искала същото като теб, а шансове за реализация има, и то много, особено в София. Успех, каквото и да решиш.

Според мен щом сте се установили там-по-добре си стойте!Много лошо нещо е носталгията наистина,затова идвай си по-честичко тук!

Ако държиш на семейството си трябва и мъжът ти да е убеден, че е съгласен да дойде в БГ. Иначе при най-малък неуспех или недоволство от едно или друго нещо ще ти го натяква, което може да прерастне в голям проблем.
Що се отнася до работа или кой как мизерства, погледни темите за заплатите - всичко е съвършено относително. В зависимост от образованието и професията, има и достатъчно работа и приличини заплати (понякога даже повече от прилични).
Година и половина според мен не е достатъчно време, за да си вадиш крайни изводи къде и как ще живеете най-добре. Компромисен вариант и за двама ви би бил да се върнеш за месец два в БГ хем да си видиш приятелите, хем да си "свериш часовника".
Изборът така или иначе е ваш. Успех!
 

здравей,

съвет не мога да ти дам. всеки си преценява за себе си. твоето сърце знае най-добре.

в Клюкарника имаше тема: трябват ли връзки, за да си намериш хубава работа - или нещо подобно се казваше,
в Родители в чужбина имаше подобни на твоята тема.

прочети, може да намериш вярния за теб отговор

успех

Много зависи в коя държава сте все пак  Това , че съпругът ти е чужденец не би било пречка за работа , ако е някакъв специалист . Това , че хората умират от глад е много относително и не съвсем вярно - поне за София ... Но действително всичко става по - скъпо и не е много лесно ... Ние със съпруга ми сме осигурени и живеем добре , но много ме притискат мръсотията и неуредиците ... Не , че ще замина някъде , не мога да зарежа всичко тук , защото наистина няма от какво да се оплачем , обаче ... Понякога ми се иска да живея на тихо и спокойно място  С удоволствие бих спряла работа , за да съм с детето и в къщи - наистина съм много натоварена и в момента ти завиждам малко , така че не се поддавай на емоции и мисли трезво 
Просто си идвай по - често и така   

Не е хубаво да взимаш прибързано такова решение.
Защо не погостуваш на майка си в България за някой и друг месец, да видиш тук как е и да прецениш дали ще си по-щастлива и дали повече ще ти харесва.
Хората понякога имат склонност да преувеличават предимствата на местата, които им липсват. А ако накараш мъжа си да напусне работа и да дойдете тук и накрая се окаже, че не е това, което си си представяла...

А и щом имаш бебе на няколко месеца, според мен причината за неудовлетворението ти не е в населеното място или държавата. Просто си минала към по-еднообразно ежедневие. Ако си мислиш, че майките в София не се чувстват по подобен начин... Само дето към техните проблеми се прибавят и скока на цените, липсата на места в детските заведения, невъзможността да се ходи с количка по улиците, без да си рискуваш живота, страх от тълпите бездомни кучета (и не само бездомни) и т.н. Там имаш едни проблеми, тук ще имаш други, за които едва ли си се сещала и не се знае как ще ги приемеш.
Затова, когато трябва да прецениш нещо такова, нека да е от личен опит. Ела да поживееш малко тук и ще ти е много по-лесно да вземеш решение.

Зависи, да ти кажа честно.
В Европейските държави, и не само, човек с почти всякакъв труд може да си изкарва толкова, че да живее съвсем нормално и да не се лишава от насъщни необходимости. Е, от яхта може би , но не говорим за това, нали?
В България, и по-точно в София, Варна, Пловдив - абе, в по-големите градове, може да имаш относително добър стандарт, ако имаш определена професия, понякога изискваща определено образование и разбира се, ако си намериш добре платена работа, ако се продадеш добре. А такива има, наистина. Но на фона на останалата част от страната и по-голямата част от населението, наистина не е много голям процент, затова и повечето хора у нас не живеят особено охолно, няма какво да се лъжем
Естествено е въпрос и на късмет...
Така че надали можеш да знаеш какво точно ще се случи. Ако те интересува чисто статистически погледнато - имате шансове за финасово благополучие, ако мъжа ти  умее да прави нещата, за които сега у нас  се плаща добре - в сферата на финансовите услуги, банковото дело/по-високите позиции/, ИТ, строителния бизнес, производството на мебели... Ако е учител, учен-теоретик или агроном примерно - ясно, че нещата са доста по-сложни
Можете да опитате все пак. Ти казвала ли си му, че не си щастлива там?
За шансовете на детето, не се притеснявай. И тук деца гледаме, ще се оправят в живота, вярвам

Липсва ти суматохата на София? Повярвай ми, този град не отива на добре. И не е най-подходящото място за отглеждане на дете. Върни се за седмица и носталгията ще ти мине.

Това е самата истина

Ако ти е скучно защо първо не поговориш със съпруга ти да се преместите в по-голям град?
Е, това за умирането от глад е доста пресилено. Въпреки това мисля, че на него няма да му допадне тук. Добре ще си намери хубава, добре платена работа, но като тръгнете по заведения, лекари, различни административни служби е тогава вече ще срещнете трудности - корупция, некадърност, бюрокрация, грубост и т.н. По улиците - мръсотия, кучета, каруци ... По пътищата - липса на елементарно възпитание, катастрофа след катастрофа. Ти решаваш, не зная къде живеете в момента, но моето мнение е, че при всички положения е по-добро място. Още много неща мога да изпиша по темата и все негативни. Малкото хубави неща - море, планини, исторически паметници също са на път да бъдат съсипани. Болно ми е от беззаконието, безредието, липсата на единство сред българите и т.н., много обичам България, но това е реалността тук. Ние, като много други млади семейства, също обмисляме преместване в друга европейска страна, където трябва да започнем от нулата.
Добре си помисли. Елате за месец - два и ако ви хареса, установявате се тук, ако не - връщате се обратно.
  

Здравей, според мен най-добре е да си останете там... повярвай ми. Моя близка беше на същото положение като теб с Германец. Живяха доста време в Германия, но решиха да се преместят тук. Та с една дума той като видя колко е свободен живота в България започна да пие  и куп други неща...провали си брака ,защото тръгна и по жени . Не слагам под един знаменател всички мъже ,но все пак е чужденец и мъж преди всичко
Не мисли само за носталгията която изпитваш , помисли си добре какво ще спечелиш и какво ще изгубиш ако се върнеш в България. Ако съм на твое място оставам , но решението си е твое! УСПЕХХХХ 

Дидка питка май е добре да се включи.
Тя го изпита на собсве гръб това преместване. Може да ти разкаже, как се чувства сега.

П.П: Нали не бъркам ника й?

В коя държава сте, ако не е тайна? Какъв е мъжа ти по професия?

Здрасти. Защо не дойдете с мъжа ти тук един вид като на почивка? Ще поразгледате кое как е, ще се ориентирате дали се търси нуговата професия и дали ще може да се реализира тук, ще видите как живее средната класа и дали ви устройва такъв стандарт, покажи му мръсотията на града, заведи го до Витоша и до морето, и ако ви хареса направете постъпки за преместване тук. Но без да си намерите работа или поне да имате ясна представа как стоят нещата тук не се местете. Моето мнение за живота тук е че в София ако си безработен значи не искаш да работиш. Естествено може да се наложи да правиш компромиси с професията и заплатата, но според мен по цял свят е така. Средната класа мисля че живее добре. Т.е ако имате хубава работа с добро заплащане ще можете да си позволите сносна кола и жилище (макар и на изплащане), ще можете да ходите на море през лятото и на ски през зимата като стигате само за няколко часа и до морето и до планините. Около нас от глад никой още не е умрял. На опашки за хляб и мляко отдавна не чакаме, сметките си плащаме през интернет, масовите лекарства са достъпни, здравеопазването си има недостатъци но на мен не ми се е налагало да чакам 6 часа в бърза помощ ( както в Канада), или часа за гинеколог да ми е след 6 месеца, познатите ни от цял свят се прибират тук да си правят зъбите. Аз и съпруга ми сме от средната класа. Той работи аз съм в отпуск да си гледам детето. Изплащаме апартамент, но това лято ходихме два пъти на море, веднъж на планина, плануваме още едно ходене на планина, всяка събота и неделя сме или на Витоша или някъде по-далеч (миналата седмица ходихме до Банско за уикенда), зимата всяка седмица ходим на ски. От глад не умираме, нито от студ. Не спим в хотели с 5 звезди, но и не ни липсва нищо, не караме майбах, но колата ни се движи добре и сме доволни. Винаги имам под ръка лекар от който съм доволна, на малкия ми син му правиха операция и не съм давала пари под масата. Деца се гледат като навсякъде в голям град. Има си + и - . Тук има държавни училища където образованието е на много високо ниво, има и частни. До чистия въздух се стига с кола, но пък и без това имаме нужда от разходка.  Като цяло не смятам че тук се живее по-лошо от което и да е място по света. Най-важното го имаме - хубава работа, храна и покрив. Другото е добро дошло, но и без него можем да сме щастливи.
Това е моето виждане.

И моя мъж е чужденец.
Аз живея в БГ, а той работи в чужбина. Когато свърши последната си работа, всички заминаваме за неговата страна. Тук и на двамата ни е хубаво, но с неговата американска заплата.
В Щатите имаме къща и се надявам мъжа ми бързо да си намери работа, там децата да учат.
Някой ден, живот и здраве, когато остареем, ще си продадем къщата там и като пенсионери с американски пенсии ще си живеем на село в БГ.

Според мен да.Мъжът ми е българин бяхме на работа в чужбина и отчитам като грешка връщането ни.

ами защо не им кажеш, че ти е неприятно да ти се бъркат?
на мен никой не ми се бърка, знаят, че имам глава на раменете си.

ако не ти е удобно да им го кажеш, разбери се с мъжа си.той трябва да те подкрепя.

а и защо си мислиш, че те си мислят, че идваш от гората? може просто да се опитват да ти помогнат да се интегрираш, да се почустваш приета...
 
защо нямаш свобода?това зависи само от теб!
доколкото разбирам не владееш езика. не се притеснявай, след някой друг месец, това няма да е пречка, за да можеш да общуваш.
иди с детето на плуване или нещо подобно, запознай се с други майки...предполагам, че ще има и други майки, които да говорят познат за теб език. не се изолирай!!!

все пак си мисля, че като си взела решение да се омъжиш за него ти е било ясно, че и такива проблеми могат да се появят.
аз не смятам, че проблемите ти ще се решат с връщането ти в България.но това си е мое мнение, разбира се.

аз не смятам, че в България имам по-голяма свобода, отколкото сега където съм.даже напротив
въпрос на вътрешно усещане

Абсолютно съм съгласна с мнението на martisun.   Не знам каква ви е квалификацията със съпруга ти, но мисля, че тук има реална възможност да живеете и по-добре от там, където сте.  Сверявала съм си часовника с чужденци с  от мое професионално ниво от различни  държави и никой там не може да си позволи доста от нещата, които си позволяваме ние тук.  Ние сме представители на средната класа.  Вероятно в началото ще са  ви проблем неуредиците идвайки от подредена държава, но и за това си има чалъми  .  Не се впечатлявай от мненията на черногледковците, за тях всичко е безнадеждно. Мога много да пиша, но в момента нямам време. Само да добавя - аз съм минала по този път.  Знам, че носталгията може да бъде разрушителна, трудностите се преодоляват...

Миналата година се прибрах след 6 години в Германия... Мога цял ферман да изпиша по въпроса, но накратко казано - Берлин ми липсва безкрайно много, живеех с кеф в този град и ми стана много мил за тези 6 години, има си безкрайно много предимства да живееш на уредено място, не хабиш нерви за глупости, срещаш се с интересни хора, виждаш много неща които тук не би могла... НО: всеки път когато си спомня колко самотна съм се чуствала там понякога, въпреки многото хора наоколо, ми става едно такова щастливо, че съм си вкъщи вече, при семейството, приятелите, морето и планините... 
Та това е накратко, иначе има разбира се много фактори, които трябва да се вземат на предвид, преди да реши човек нещо такова, дано вие да вземете най-доброто решение за вас. 

Аз съм пускала такава тема...И да ти кажа все още не мога да кажа къде е по-добре. И не мога да си дам отговор на този въпрос. И е грешка, и не е грешка.
Ако съпруга ти успее да си намери добра работа, това много ще ви улесни, той предполагам не знае български. Все пак ще трябва да го научи. А това изисква време.
Винаги съм мислела че жените омъжени за чужденци по-леко приемат факта че живеят в друга държава, в момента в който са взели това решение те са знаели че ще живеят по-скоро в държавата на съпруга, отколкото в Бг.

Друг въпрос е ако си свикнала да работиш, и там нямаш тази възможност, това също е много изнервящо, защото започваш да се терзаеш че ако си в Бг ще имаш работа, развлечения,т.н.
В повечето случаи жените в чужда държава си остават домакини, или работят малки работи, които не ги удовлетворяват професионално, независимо колко деца имат. Макар че пък винаги децата са на първо място...
Това което мога да кажа от моят опит е че нещата са горе долу добре докато децата не поотраснат малко. След като тръгнат на училище живота на майката се изравнява с този на 1-2-3-4 класника. И ако имаш и второ дете и него докато го избуташ до 4ти клас, минава доста време. Поне за Германия е така, не знам в коя държава си.

Вярно, по-подредено е, понякога лекарите са на по-високо ниво и я няма простотията по пътищата. Всичко друго е като навсякъде.

Децата не ги мисли, и в Бг и там където сте ще изучат и ще станат хора.

Успех ти пожелавам каквото и да решиш. 

Не е грешка, ако си сигурен и спокойно приемаш плюсовете и минусите от едно такова връщане. Моя приятелка, направи тази крачка след като 20 години /половината част от живота и досега/ беше живяла в сащ. Около половин година се ориентираше в обстановката, беше в шок, депресия...но този период отмина. Намери си нужната социална и професионална среда , абстрахира се от нещата които я дразнят и казва ,че се чувства прекрасно. Истината според нея е , че в бг сега има много възможности за реализация , защото има все още много отворени ниши за бизнес.
Шегува се ,че още не може да свикне с четенето на дългите менюта в ресторантите 

За твоя случай не мога да дам конкретен съвет....освен ,че трябва да си подредиш приоритетите и за си наясно ,че идеално няма никъде.

Успех ти желая 

Кое точно ти липсва-дали наистина България или смяната на начина на живот?Защото искрено се съмнявам че ако тръгнете по пътя и в България ще имаш време за близки и приятелки и ще е купон. Намери си среда и се опитай да създадеш приятелства

 Аз три пъти съм напускала България,два пъти съм се връщала... Kогато се зажених, с мъжа ми обсъждахме варианта да се върнем в Б-я след като той завърши магистърската си степен. Той владее български говоримо и писмено. След 1.5 години се прибрахме за ваканция и честно да ти кажа и на двамата ни се изпари желанието за връщанe. Той търси за известно време работа, но никъде не предлагаха достатъчно, дори за месечните вноски пo заема за обучение. Някой беше казал, че не можеш да се реализираш професионално в чужбина- не е вярно!  Жените са домакини, защото не им се налага да работят, мъжете им изкарват достатъчно, за да издържат цялото семейство без притеснения. Имам местни приятелки, които не искат да работят, искат да си възпитават само децата . Година и половина там е малко време . Друго е да се прибереш за няколко седмици на ваканция, друго е да живееш. И ми се вижда, че проблема е в родителите на мъжа, а-ааа свеки . Говори с мъжа ти и му кажи как се чувстваш от постоянните съвети. Той може да поговори с тях. Мисля, че като започнеш работа ще ти е по-добре, ще се виждаш с нови хора. Не  е лесно да стоиш в къщи с малко бебе, ако си имала динамичен живот преди това. На мен ми трябваше време да свикна със седенето в къщи. Каквото и решение да вземеш ще има неща, от които трябва да се откажеш. Но според мен не се местете, преди той да си е намерил работа. Потърсете, това е важен фактор, от който зависи дали въобще ще можете да си позволите това преместване. Успех 

Моето лично мнение е да си стоите там. Но все пак ти най-добре си знаеш какво чувстваш. Аз не съм живяла в чужбина, затова ми е малко трудно да се поставя на твое място...

за година и половина едва ли си загубила съвсем представа за ситуацията, и тя едва ли драстично се е променила.
щом си от софия едва ли си виждала умращи от глад хора и едва ли семейството ти и средата ти са от тази група, за да е мотив това да не се върнеш.

аз виждам софия много променена, с много възможности, с много интензивен градски живот, с интензивно строителство, с настъпващи инвеститори. вече и най-тъпия квартал има всички удобства, така, че да няма нужда и да се излиза от него.
за работа съм убедена че млад, квалифициран и амбициран човек може да постигне много.  в бг все още има хаос, който позволява свобода на ума и действията.имам много примери пред очите си. а чужбина отдавна не е символ на кореком.
лошото на софия е мръсотията, задръстванията, бездомните кучета, бездействието на полицията, престъпността, слабата общинска власт. аз ако се върна някога в бг няма да се върна в софия, а ще предпочета варна. за мен това е супер европейски град.

вижала съм хора, които се връщат и след месец пак заминават за чужбина, разочаровани.
в чужбина често преекспонираме емоциите и чувстваме липсите и трябва и за това да си дадеш сметка!
бързо свикваме на спокойствие, чистота и уреденост и това е което ни липсва после, ако се върнем.

мисля, че трябва да огледаш много внимателно ситуацията и да не бързаш. главно, заради съпруга ти, който е чужденец. моят е чужденец и за нас връщане и адаптиране в Бг не може да има.
мъжът ми е неспособен да мисли и действа по български. никога не е сменял и средата, а аз съм и по-млада.
другото нещо е детето - трябва да мислиш и за това къде детето ти ще има шанс да живее добре.

има една поговорка, че най-краткия път е пътя към дома.
и още една - три пъти мери, един път режи.

ако си сама щях да ти кажа да се върнеш. ако мъжът ти беше ентусиазиран - също.  а той май не е и трябва да видиш кое ти е приоритетно в случая.

Не се връщай мила....недеееееееееей!

Е да взема и аз да се включа в тази актуална и за мен тема.

В твоя случай мисля, че е много важно да си дадеш малко повече време за преценяваме на обстановката и за свикване, година и половина е много малко.
Сигурно те подтиска това, че хората имат тенденция да смятат, че си се оженила за по икономически причини (поне в Норвегия е много често стещано явление). Ако е така, е разберимо, че ти се маха от там (където и да си). Там в тяхните очи си източноевропейката търсеща охолен живот и хванала първия попаднал и под ръка, докато в БГ сте си една приятна двойка на българка cyc симпатичен европеец които всички възприемат добре. Казвам пак, говоря от личени наблюдения. Така че, изчакай, дай си време да свикнеш, да те опознаят по добре и да престанат да те слагат в клишета. Започни работа ако можеш
и чак тогава ако продължаваш да се чувстваш неудовлетворена пак помисли за връщане.

Не мисля, че ще е грешка. Добре платена работа винаги може да се намери, или да си спретнете малък семеен бизнес. Все още има хляб в малкия бизнес. Има много печеливши сфери. Живяла съм в чужбина близо половин година в доста по голям град от Варна и честно казано не намирам нищо което да ме задържи там. Разлика от тук и там за мен специално няма никаква. Тук си е най-хубаво кой каквото ще да ми говори. В БГ се чувствам на мястото си.Предполагам и при теб е така 

Да, забравих да кажа, че на равни интервали ме обзема желание да се върна, но за съжаление това желание ми се изпарява докато съм в БГ в отпуска. Безобразния трафик, мръсотия и масовото грубо отношение на хората едни към други ме затриват. Да не говорим, за неразборията в администрацията (ако човек има някаква работа да си върши). Много ме е яд, че в БГ живее толкова свестен народ (сигурно огромното мнозинство) който е принуден да живее с тези проблеми.
Споед мен лично намирането на работа е най-малкия проблем. По скоро има голямо значение къде ще ги заведеш. Дали в някои хубав, озеленен, китен квартал или в някое панелно предградие (и в преносен смисъл).

Според мен основното е как се чувства мъжа ти, ако е от типа откривател, ако му е интересна нашата история и бит, ако е особено въодушевен от красотите на БГ, ако той счита, че тук има условия за разтеж, ще е по-лесно да се почувствате добре.
Но съм наблюдавала мой приятелки с приятели чужденци, много добри момчета, но са запленени само от жената, а към страната имат притеснения. При такова положение не е добре да идва мъжа, защото той също ще тъжи за роднините си и обстановката там и може да се появат проблеми. Ако мъжа ти има хъс за робата в БГ, ще сте добре.
Мисля, че пробемите са от адаптацията, а казват че жените по лесно ги понасят

Виж, всеки човек е различен и има различни цели и приоритети. Затова никой не може да ти посочи универсално правилно решение без да познава теб и съпруга ти добре. Познавам много хора, които могат (и са) щастливи в чужбина, но и много такива, които просто не могат да живеят извън България. Друг е въпросът, че и в България все са недоволни и все някой им е крив, но за някои хора няма угодия.

Според моите схващания човек много неща в живота ни могат да бъдат повлияни от нагласата ни към нещата. Ако ти очакваш, че като си в България, автоматично ще имаш повече добри приятели, може да останеш много разочарована! Приятни хора има навсякъде, важното е да си отворена за нови контакти.  А относно семейството- роднините са си роднини, сега имаш ново семейство и това са мъжът и детето ти. Важно е къде ще бъдете щастливи тримата.


Не мога да се съглася, че всичко друго е като навсякъде. Вземи едно от най-разпространените женски развлечения- пазаруването. Едно, че някои марки козметика и дрехи изобщо ги няма в БГ, а ако ги има изобщо не можеш да си сигурен колко са истински и дали не залежават с години в склада. А направо се смаях като видях, че парфюмите са под ключ в магазините! Трябва да молиш продавачката за всеки един парфюм и сигурно след петия ще те гледа на кръв вече Не стига това, ами и повечето български продавачки са неприятни- или са намръщени и незаинтересовани, или пък ще се счупят да те убеждават, че нещо ти стои добре, при положение, че не ти харесва.  А направо падам като кажат: "ми то и аз имам същата рокля/пола/блуза и на мен ми стои по същия начин, ама си я нося" (сигурно нещо им е станало от жегата, но две момичета действително ми го казаха като си идвах за последно).  В БГ почти липсват магазини, в които на спокойствие да си разгледаш и премериш всичко.

И изобщо- намесата в личното ти пространство е доста голяма в БГ. Дали ще са таксиджии, които ти се оплакват колко им е скъп бензина, или клюкарките пред блока, или вечните непоискани съвети относно каква кола да си купиш например, или преценката "хубав ГСМ = хубав човек", на мен лично не ми е приятно.

Тук много ми харесва, че срещам интересни хора от различни националности. Възможностите за пътуване и опознаване на света също са много по-големи, поради по-голямото предлагане.

Друго, за което се сещам от раз, е че качеството и на доста от хранителните продукти в БГ е съмнително. И най-скъпата кайма е с кокалчета и хрущяли вътре, оцветена и накисната с вода.  А темата "Черен списък на хранителните продукти" в подфорум "Готварство" дава доста материал за размисъл.

Има и още много примери за разлики между "тук" и "там", но няма смисъл да ги изброявам. Това, което на мен не ми харесва в БГ, може на друг да му харесва. Държа да спомена, че има и доста неща, които обичам в България. Но много от тях изчезват и съм взела решение, че не искам да отгледам децата си там.

Грешка ли е ако се върнем в България? 

Да, огромна. За мен би било ...

Но дори не ми минава през главата...

Търсиш си белята ...

Това се лекува след първото пътуване до България.

Вас пък в Европа какво ви спира да пътувате ако ще и всеки месец? Билетите са ви без пари.

Изтрито,

май само аз мисля че тук е хубаво.
Имам приятел шотландец, който се мести в началото на септември в България защото много му харесва тук. Очарован е от хората, времето, и природата. Той е на 29 т.е не е пенсионер.

Ела си на "почивка" в София, повози се с градския транспорт, заведи детето си в някоя градинка да си "пообщува" с бездомните кучета, разходи се по "чистите" софийски улици, поговори с изнервените, зависливите, злобните хора; изгуби спокойствието си и после пак напиши дали ти липсва София и не само тя.
Миличка, идвай си в България само, за да видиш родителите си! Тук не е място за отглеждане на деца, просто някои сме принудени да го правим...

Моето лично мнение е, че на твоя съпруг не мисля, че ще му хареса в България. Просто ми се вижда невъзможно, след като е свикнал да живее в подредена и хубава страна...
Мисля, че ще е трудно за него да си намери работа тук, също така трябва да се отчете и отношението на колегите към него.
На предишната ми работа имахме посещения от чужденци, които извършваха нещо като контрол - като си спомня само поведението на българските ми колеги към тях, използват че те незнаят езика и говорят пред тях не особено приятни неща на български 

И другите са ти дали добри причини да останете в чужбина.

Успех с решението 

Така го описваш все едно е гето.
Градски транспорт, като градски транспорт... Виж мърсотията в града от изпаренията е друго нещо.
Има площадки и паркове където децата се срещат с деца, а не с кучета. Вярно е, че има кучета, но можеш да избираш места с по малко такива.
Не говоря с непознати на улицата....
А тези хора които отглеждат деца в София, те какви са?
Това са много генерални заключения....Ти някога живяла ли с дете в чужбина?

Абсолютно съм съгласна с вас

на това само ти можеш да си отговориш, но не и под влияние на чувства, както си сега

за мен лично нашето връщане от Дания навремето беше голяма грешка

само след 3 години заминахме отново
аз лично не смятам да се връщам и то точно заради децата
ако искаш, може и на ЛС да пишеш - да ти кажа как точно се развиха нещата и защо съм на това мнение

в БГ може и да има възможности за бизнес, но самата ситуация там не ми е по вкуса
не мога да приема да живея добре и да виждам мизерията на хората около мен или да престъпвам собствените си принципи заради бизнес-цели

  И аз! 
 Cool Witch,
 Ами София си прелича на Гето, само дето все още не ни ограждат, иначе мръсотията и мизерията са навсякъде. Сгради убиват хора, кучета разкъсват жена докато си тича сутрин, това да ти спрат на пешеходна пътека като си с количка е събитие и то докато ти едвам дигаш  и сваляш количката от тротуара, който обикновенно е и порутен. ААААААААА забравих да споделя за обраслите с трева ОБЩИНСКИ пясъчници, пълни с кучешки л......, изпочупените люлки на които нашите деца е трябвало да се люлеят, но рядко имат шанс. Да продължа ли..........?   
 На мен ми е добре и в БГ и зад граница. Тук има хубава природа, там има уреден живот и по-лесно изкарване на пари. Ако на душата му е добре на човек, навсякъде ще е добре. В чужбина по-лесно се гледат деца ( това от опит). Там и консултациите са по-добри и всичко е по-евтино и площадките се чистят всеки ден. ................................
 

Е хайде сега в България не живеят хора, нямам семейства и не се отглеждат деца 

Добре че в чужбина тече мед и масло от кранчетата на чешмата  и няма престъпност, мърсотия и хората са мнооого любезни и отзивчиви.

А всичко лошо е в България, беш да ни няма 

Всеки е добре там, където му е семейството, приятелите и хубавата работа!!!!!Останалото сами си го правим!!!!

Не смятам че в чужбина се изкарват по-лесно пари. Това който си го мисли е в голяма заблуда. В чужбина се заплаща труда равностойно, но в никакъв случай парите не падат от дърветата.

На мен все повече коли ми спират на пешеходна пътека в София, а пък досега с порутен тротОар и количка не  съм имала проблем. Къде живеете вие в София, аз не съм в луксозен квартал, но пък такива страхотии чак не съм изпитвала?

За катерушките съм съгласна, има такива които са без коментар...но има и такива които са същите и като в Германия.

Човек трябва да е в хармония със себе си, всичко останало се постига с желание.

Бих казала, горките деца , пък и техните майки и бащи които живеят в България . Недейте така, защото става смешно в един момент. Няма правилно място, има правилно възпитание, образование и схема за постигане на успех. Всичко останало е фантазия. В България има още  много какво да се желае, но всеки е тръгнал оттам.

Ти малко мисли така като говориш! НА КОЙ се заплаща труда равностойно? На теб? Ха недей да мериш всички по себе си, предлагам аз!

Познай от три с каква заплата са били медиците в България за да предпочетат работа в Либия!
Колегите им изкарват повече на ден отколкото те взимат с къртовски труд за месец!

Има добри лекари в Бг, които имат много, много добри доходи. Не може да се слагат всички под общ знаменател.

Чирков и сие? А да ти е известно колко лекари са безработни? Защото на мен ми е известно за един страхотен лекар, баща на 3 деца който се самоуби когато го съкратиха след много години работа в Транспортна. И за друг страхотен хирург, който се преспециализира в продажба на софтуер. И за още доста, доста...И стачкуващите пред Пирогов не разправят врели-некипели. И повярвай, че сред тях има много добри. И също, мед. персонал не се състои само от лекари, а сред останалите също така има добри представи си. И тези останалите работят за минимална. Да ти е известно колко е минималната заплата в България в момента? А как се живее с такива пари? Тези хиляди работещи сестри в Либия сигурно знаят много добре какво е да работиш за без пари и да трепериш, че ако не дай бог си загубиш мястото,няма да имаш много дълго с какво и хляба да купуваш на детето си.

Ако може без нападки. Да, в чужбина се изкарват повече пари, но не се изкарват лесно. Това ми е единственият коментар по въпроса. А ти как си го тълкуваш е твой проблем. Прочети пак какво съм написала и ще видиш че не оспорвам тежкият живот в България, а гръмките слова с които се определя той. Защото има ли желание един човек да работи и да живее по-добре, начин винаги се намира.

А за медиците в Либия..това е съвсем отделна тема.

Абсолютно подкрепям лекарите в стачните им дейности.

Здравните работници в Полша стачкуваха сравнително наскоро също. В пресата периодично се появяват статии за някои луд който убил семейството си или застрелял десетина души защотот останал без работа - това последното за щастие все още не се е случвало в България.
За минималната заплата и пенсия няма смисъл да говориме - тежко на хората които разчитат само на тези доходи .

Защо ми се струва ,че авторката на темата не участва ? А останалите само се настройвате негативно.
Сега може да живееш и работиш в цяла Европа.
Ако ти се работи ще намериш къде.
Да отгледаш децата си на спокоиствие е много важно

точно така е.

Присъединявам се.
Просто София е мястото, където съпругът ми създаде бизнес, благодарение на който семейството ни живее добре. А да, вече имаме и много близки приятели тук. Това е единствената причина, за да продължаваме да живеем в тази мръсотия и неразбория.

Няма нападки. Има реални неща, реални хора, с реални професии и съдби. И те са в основата на това как се определя живота в България сега, не нечий отделно разглеждан опит на еднакъв доход там и там. Защото съгласи се, ти съседа ти или някой друг, може и да имате възможности за сравнително еднакъв доход, но за повечето това не е така. Представи си какво би станало ако всички медици и учители вземат да "проимат желание да живеят по-добре" и се преквалифицират в компютърни специалисти и бизнесмени! Държава в която ще си лекуваме само компютрите, не и хората?
Няма начин. Това е огромно количество народ, напълно реализирани професионално, учили не по-малко от теб и мен, които обаче живеят под прага на бедност просто защото живеят в България. И това е факт, за който не може да се затварят очи когато става въпрос за сравнение на ниво на живот в една страна.
От факта, че по-добре обезпечени хора си затварят очите за бедността наоколо, тя по-малко не става.

Martisun е права, че може да се печели добре, та да можете на почивка да ходите, жилище да имате и да не се притеснявате. Това е много, но не е всичко. София се превръща в гето, а това ти сама не можеш да го спреш. Като на всякъде по света можеш да станеш жертва на престъпност, но справедливост дали ще получиш не е ясно. В някои болници положението се ядва, някои от специалистите ни са отлични, но на какво ще попаднеш е много относително и кой знае какъв избор нямаш. В образованието също нямаш избор, в някои жизненоважни услуги също...

Опитоми мястото, на което си - разучи го, разбери го и ще се привържеш, особено ако си щастлива със семейството си.

Не ми стана ясно защо така яростно ми ги обясняваш тези неща на мен. Мойто мнение не е по-различно от твойто. Не разбрах защо така остро ми влезна първият път, какво не ти хареса в постинга.
Да, по счупени тротоари в моя квартал не ходя, понякога ми спират на пешеходна пътека и пак казвам , ако един човек има желание да работи, той си намира начин. За възпитанието и образованието мнението ми е все същото. Всичко зависи от домашното възпитание.

В чужбина се работи къртовски- за хора които не са родени там, има много неща които трябва да докажеш, за да те предпочетат пред местния работник. Освен това пак казвам пари се изкарват също толкова трудно колкото в София.

Не казвам, че трябва да се затварят очите за бедността, но това е политика на държавата. За това състояние на лекарите, учителите, за това да има толкова много изселници по икономически причини- това е политика на тези които ръководят държавата, това ние с теб не можем да променим. За да има промяна народа трабва да е узрял, докато сме шушумиги, ще сме си така, ще сме добре образовани, учили....и живеещи в мизерия.

Носталгията е тъжно нещо.Аз живея в чужбина от около 5 години и все още понякога я имам... Но ти си съвсем "пресна" както се казва. Не мисли прибързано.Просто обмисли трезво...добре ако се прибереш...какво те чака там?Ще имате ли работа и двамата....дали ще е лесно за съпруга ти който е чужденец да си намери работа в България...??

Не мисли само за себе си и твоята  носталгия...не бъди егоист/не го казвам с лошо чувство   а мисли за всички.Имаш семейство,не си сама.Освен това всичко е наред в семейството то ти,имаш добър и мил съпруг....помисли какво друго ти липсва освен България.
Искам да ти споделя че аз първата година щях да лудна тук.Макар и да харесвах държавата....мина повече от една година докато се стабилизирам и намеря приятели,среда и т. н .Сега се чувствам  улегнала.Мисля че след време ще свикнеш, и най-важното е да не си навивай в главичката вредни мисли....бъди позитивна и оптимистична.
Радвай се на това което имаш сега...някои хора и толкова нямат.

И благодари на Бог всеки ден че си жива и здрава и имаш прекрасен съпруг и семейство! Мисля че майка ти има донякъде право...тя живее в България все пак. 

мартинааа...как да пишат и да се включат  хората живеещи в БГ и да ти дават съвет  след като те  никога не са живяли в  чужбина ....и не могат да  направят сравнение...Не може да очакваш това от тях.

Напротив, мненията ни са коренно различни. И в чужбина и в България еднакво къртовски се работи, само че заплащането е коренно различно, сети се в чия полза. Какво значи "ако един човек има желание да работи"? Ами представи си, има желание човека. И работи. Уж престижна работа за 400 лв. месечно.   АБСОЛЮТНО СЪЩАТА, за която в чужбина би получавал 500 000 годишно.
За това казах, като пишеш, да не взимаш само себе си впредвид.

Аз написах нещо, но от нападките на Ксения се загуби миличкия ми пост....има значение какво и как ще работите, къде ще живеете и т.н. В момента в България има добре платени професии, както и фирми които плащат добре. Има квартали/места, където се живее добре. Има и места, където да си разхождаш децата- например парка Заимов е такова място в София. Вярно, не са много, но ги има. Абсолютно вярно е, че градския транспорт в София е под всякаква критика, но пък и затова в него се возят предимно ученици и пенсионери. 90% от моите колеги идваха на работа със собствен автомобил. На няколко пъти прочетох че не може да си щастлив и да живееш добре , когато хората около теб нямали пари. Истината ( или поне моята истина) е че хората обикновено контактуват с хора със сходни възможности и интереси. Ако ходиш на почивка в хотел с нощувки за 200 лв и си купуваш гащи от 120 лв никога няма да срещнеш хората със заплата от 280 например.
По  отношение на децата има 3 момента според мен- първият е възрастта на парковете и градинките- писах по горе. Вторият е гимназиалното образование- има достатъчно добри училища, стига детето да иска да учи. По отношение на университетите нещата са малко по различни, но ако има добри резултати от гимназията и стабилни знания няма никакъв проблем. Имаше някаква статистика за учениците от езикови и математически гимназии, които отиват да учат в университети в чужбина, не ми се търси, но за някои училища достигаше 20% от завършващите. Макар че моето лично мнение е че има университети тук, които дават добро образование.
В резюме- няма значение къде точно се намираш, важното е какъв ти е стандарта.

Точно защото нямам предвид себе си, затова пиша.
Няма такава работа, която в Бг да плащат 400 лв, а в Европа(например) 500 000 годишно. Просто няма. Не можеш да ме убедиш, че човек знаещ 2 езика няма да знае как да си продаде труда в България и ще стои на заплата 400лв. Вярно, няма да взима 10 000Евро, но 1500-2000 лв ще вземе. Но само ако има желание, ако ще седи и ще се тюхка колко му е ниска заплатата, може и да се пенсионира на тези 400 лв.

 

Хайде спрете се малко с това заплащане 
Стандартът не е сумата, която имаш в джоба си, а това, което си позволяваш с нея.

Освен това не за всички хора приоритет е заплащането. Това е много плоско мислене.
Има много други причини, които са не по-маловажни, за да се 'върне' човек в България - родители, семейство, роднини и приятели.Връзките с хората. Възможност за удовлетворение от работата.
Смея да твърдя, че за предишната ми позиция в БГ , която имах на 27, тук и навсякъде по 'цивилизования' свят щях да драпам безуспешно цял живот!!
И да, със сигурност получавах около 15  пъти по-малко пари от колегите ми в Швейцария например, но това не ме е направило  по-малко удовлетворена и уважавана от тях.
Да, стандартът ми не е бил да купя къща, 2 коли и тн веднага, но и навсякде по света хора изплащат имотите си 20-30 години. Хайде да не си разправяме приказки от хиляда и една нощ, а си отворете портмонетата и си вижте броя кредитни карти, които смятате за голямо постижение  на емигрантството
Картинката не е черно-бяла.
И държавата ни е бедна - заплаща държавните си служители според възможноситте си.
И ако за някой лекар или учител са по-важни парите, да си седне на д-то и да се преквалифицира към по-заплатена среда. Защото през последните 20 години винаги е било кристално ясно, че това са не добре платени професии, а медицината продължава да е в топ листата за кандидатстудентите.
Сигурно заплащането не е основното, което ги мотивира да кандидатстват по няколко години за лекари!


напълно съм съгласна с Бискара по темата.
 

Имам 2-ма колеги чужденци женени за българки. Какво да ти кажа- единият приема много добре живота си в Бг, а другият е на мнение, че това за него е вид изгнание, докато успее да събере необходимите му пари и да си устрои живота в неговата си страна. Всичко е до човек, до неговата приспособимост, желание да приема предизвикателства и промени. Реално погледнато те казват, че в Бг живеят с много висок стандарт в сравнение с живота, който биха водили в държавите си. Става въпрос за личен стандарт. Първо ще ти разкажа за този, който е доволен- живеят в апартамент в идеален център сред посолствата и до парк, детето му ходи на частна детска градина за чужденци, въпреки, че майката е българка, почти всеки уикенд пътуват някъде- хотели със спа, Банско и Несебър  знам че са им любимите, ако не, отиват до Халкидики и пазаруват в Солун, обожава да играе голф и тенис и си е създал купища познанства, чрез посолството се е свързал с много други негови сънародници, на работа няма проблем с комуникациите, защото почти всички колеги говорим език, а освен това той тук е уважаван шеф, а в неговото си страна би бил един обикновен специалист- технолог.За този човек София е прекрасно място, но той не живее и не ходи сред панелните блокове на Люлин или Обеля, не се сблъсква с градски транспорт, не излиза извън центъра на София. С добро чувство коментира връзките с родата на жена си и с голям кеф описва посещенията им на село или разните родови събирания. Възхищава се от природата на Бг, и всъщност така описва "тази слънчева страна", че дори и ние слушаме невярващо възторжените му описания. Но той си е такъв човек- радва се на живота, обградил се е с хора от неговата класа и с неговите разбирания, харесва си жената и дома, гради завидна кариера, ...
Другият ми колега, който е крайно недоволен и нещастен в Бг, живее с жена си и детето при тъщата в двустане апарт. в квартал на София. Непрекъснато се оплаква от свирещите аларми на колите през ноща, от кучетата и каруците с цигани, които изсипват боклука и разпиляват по улицата, от липсата на осветление около блока, от мръсната градинка, където играе детето му, от мизерията в поликлиниката, от непроверените стоки, които купува в кварталното магазинче и т.н. Не контактува с никого извън службата, но и с нас избягва създаването на приятелски отношения. Беше ходил с жена си на сватба на нейна роднина в провинцията и единствения му коментар беше, че е било ужасно мръсно в ресторанта и е изпил 5 ракии, за да дезинфекцира непроверената храна, че е било неорганизирано и хаотично всичко. И съответно представи си какви са му отношенията в къщи, предполагам че на жена му и на тъщата изобщо не им е лесно. А той живее от 3 години в Бг., т.е. нито иска, нито търси начин да се приспособи. Предпочита да си държи на мнението, че българите са долно качество хора, които си живеят долнокачествен живот в долнокачествена държава.
Негативни неща, които коментират и двамата- че българите ги приемат като чували с пари, от уличния полицай до ресторанта в Боровец, че нивото на медицината и обслужването по болниците е ужасяващо /дебело подчертано и вярно/, огромната корупция по митници / работата ни е свързана с внос-износ/, липсата на качествени стоки на пазара и ограничения избор на магазини, предлагане и т.н.
Спирам до тук, надявам се да съм ти помогнала с нещо. Мисля, че ти си познаваш мъжа и знаеш колко е добре за вас, той да си напусне работата, да си оставите дома и да дойдете тук да преоткривате живота.  

Според мен би било грешка, ако там сте устроени и съпругът ти има добра работа. Тук нещата са все още трудни. Няма гаранция, че ще си намери добре платена работа, а и да намери няма гаранция, че ако я загуби по някаква причина ще може да си намери друга!
Освен това държавата ни все още има много трудности и проблеми.
Лично аз, ако бях в чужбина бих се върнала насам единствено, ако там имам финансови проблеми. Поне за сега е така!

Само това би съсипало повечето хора
Иначе съм съгласна в общи линии с останалото.

Sorry, публикувах си собственото мнение като цитат.
И съм съгласна с jana71 в нейната констатация, че с много пари добре се живее, но хайде да не откриваме топлата вода. Тук става дума за хора, които Ште работят в БГ за БГ заплати, които дори и да са добри в много случаи, на дали, Ште им дадат толкова добър стандарт, че да го карат толкова на Широко. (Както навсякъде по света)

моето мнение е, че ще е грешка ако се върнете. можеш сама да го прецениш по това, че живеещите в чужбина се изказват негативно за Бг, а ти имаш един плюс пред тях - омъжена си за чужденец и живееш в неговата държава, а те са емигранти и са преминали през всички трудности на емигрантството и пак не искат да се връщат.
за доходите няма да коментирам - факта е, че в софия и варна има възможности за реализация, в провинцията не.
аз живея в голям провинциален град и мога да ти кажа, че е като в софия. безумно строителство, мръсотия, простотия, хората са груби, невъзпитани.
пълна незаинтересованост на държавата от каквото и да било. страшна корупция и бюрократщина, неуредици и т.н.
а относно децата - това е най-големия проблем, само ще ти дам един пример:
в детската градина в която колежката ми си водеше детето по цял ден децата гледаха планета тв. само това. никакви игри /може би само следобед ако е топло времето в двора/, нищо. нека ти е ясно как растат децата в българия и в какво ще се превърне самата българия след 15 години когато тези деца пораснат.

аз съм омъжена за чжденец и живеем с двете си деца в БГ. Чувстваме се много добре и дори не мисбим да се местим някъде за сега. Съветвам те, преди да тръгнете за насам първо бъдете сигурни, че и двамата го искате. После мъжът ти може да потърси предварително работа в някое представителство на фирма, в държавата, в която живеете. има вариант и да направи свой бизнес. в момента в България има много възможности - само да ти се работа. А по въпроса за децата и дали няма да им се отнемат възможностите...еми това зависи от семейната среда и от тях самите. Има много добри училища, в които ако учат, а не само посещавата ще получат добро образование. Тук все пак не сме на Тамбукту и колкото и да не ми се иска да го кажа ако действаме повече и мрънкаме по-малко ще живеем по-добре.
Желая ти верен избор

jana71, по-добре не може да се опише

единствено ще добавя, че и този, който живее в идеалния и лъскав център, все му се налага да излезе извън него, както и извън София и тогава мизерията лъсва в пълния си блясък

не знам за другите, но аз лично не мога да понеса да живея на лъскаво, след като знам, че само на метри от мен са заринати в мизерни условия
не мога да гледам запуснатите и превърнати в сметища плодородни ниви

не мога да клекна пред принципите си, за да ми върви бизнеса

а авторката - ако наистина иска, да дойдат, т.е отидат и да пробват
но не 2-3 месеца, а поне 6-8, да и паднат розовите очила, да види през очите на съпруга си и тогава да реши какво точно иска

успех във вземането на решението и късмет след това при изпълнението му

на всички лек и ползотворен ден

п.с. зимата посетих приятелка в болницата след раждане - ами пожелах си и аз да родя там следващото/ите

а за децата - не искам да се връщам и само заради детето - да не го подлагаме на безкрайните експрерименти с българското образование, което отдавна не е качествено, а има само финансово измерение за учителите, и много изгубени безсмислено часове вкъщи вместо спорт, за да се назубрят безумията от учебниците

Пишем, пишем!   
Виж по-наагоре какво съм писала. Живяла съм в чужбина, не незаконно, като гастербайтер, и съм работила доста, но и съм знаела че ми се заплаща достатъчно за да мога да си позволявам ежедневни неща и нужди, и съм спестявала.
СЕГА.  жевея в София, в която съм живяла и преди, когато беше по-нормален град.
Тук е ужасно мръсно и разбито. Може би след още 20 години ще се оправи, но е много далече от чиято и да била СТОЛИЦА.
Заплатите в София УЖ са високи, а като тръгнеш да си търсиш работа изведнъж никой не дава начална НОРМАЛНА заплата.

МАРТИНА, решението е доста трудно и ако не рискуваш няма да разбереш, ама ако пробваш може и да се разочароваш. Важното е на душата да и е леко!   

За мен е ясно, че проблема на момичето не е в това, че живее в чужбина. Проблема е, че не се чувства добре в собственото си семейство. Явно там не я оценяват, самата тя не се чувства пълноценна и поради тази причина й се иска да се върне в България, като си мисли, че ще си върне предишния живот. Мартина, трябва да намериш сили и да говориш с мъжа си и да му обясниш как се чувстваш и какво ти е. Не се опитвай да бягаш от проблема, защото с това бягство може да направиш грешна стъпка. Аз също не се чувствам много добре в чужбина. Нито съм аз, нито съм на мястото си, нито се чувствам пълноценно. Обаче ми е ясно, че с живота в БГ съм приключила и сега пред мен е мисълта, че трябва да се справя и да се реализирам на новото място. За тази цел е нужна подкрепата на най-близкия - съпругът ти в случая и разбира се време!
Поздрави и успех 

Няма "продажба на труда" Бискара ако държиш да останеш в България. Повечето лекари там работят за 400 и повярвай, не са по-тъпи от теб. И заплатата на един такъв в Щатите е от порядъка на половин милион долара годишно. За СЪЩАТА работа.

[/quote]

Няма "продажба на труда" Бискара ако държиш да останеш в България. Повечето лекари там работят за 400 и повярвай, не са по-тъпи от теб. И заплатата на един такъв в Щатите е от порядъка на половин милион долара годишно. За СЪЩАТА работа.
[/quote]

Определения като °тъп° си ги запази за себе си. Никъде не си позволявам да обиждам или нагрубявам.
Искаш да ми кажеш, че един лекар в България взима 400 лв, ти нещо съвсем искаш да ни приспиш тука всичките. Няма такъв екземпляр. Ако някой ти го е казал, излъгал те е . Ако пък някой наистина взима значи той или е накадърен, или не си е потърсил допълнителна работа за да изкарва повече. Не виждам защо лекарите ги намесваш в тази дискусия. Темата не е за здравеопазването в България, а за съвсем друго нещо. Ти знаеш ли колко взима едно GP, или колко един хирург в Пирогов, ВМА. А знаеш ли колко получават допълнително на ръка? Пак ще се повторя, заплатата на лекарите е държавна политика, не е от компетенцията на майки които пишат във форум.
А знаеш ли колко некадърни има които взимат толкова, колкото кадърните?

Мисля че знам по-добре от теб колко взимат. Слухове за баснословни суми не са реални в повечето случаи, рушвета си е рушвет- първо не всички лекари са подкупни копелета, второ, това не е постоянен доход. Мисля, че не си наясно с работния график на медик за да говориш за допълнителен доход. Стачките на Пирогов разказваха надълго и нашироко на цялата страна кой в тази "елитна" болница на каква заплата е. Излишно е да спорим по този въпрос. Видяхме и чухме всички. И да се има едно на ум, че има и други болници с по-нисък "ценз" от Пирогов, без никакви допълнителни плащания за спешност и вредност, а също така има и провинциални болници където пък заплащането е още по-ниско.

И да си дойдем на въпроса...не говорим за медицината, говорим за различията на заплатите в България и чужбина. Колко пъти половин милион е повече и от най-смелата цифра която ти би могла да си представиш за един български лекар?
Какво значи държавна политика"? Аджък де! Нали точно за тази държавна политика която гони хората от собствената им страна говорим?

нали не говорим за медицината. мисля, че позалитна вече.

онзи ден четох една статия, може да е интересна за някой  http://www.karieri.bg/show/?storyid=368683  поне да се видят нивата на заетост.

ако мацката е в италия сама ще си направи извода 

За кое позалитнах? Само един конкретен пример за фрапантни различия. Пример на професия със смятано в цял свят най-елитно образование.

Когато се обобщава да се говори, че в чужбина доходите били същите като в България, нека не се мери по собствен аршин, защото освен твоята професия има още много други и за всеки реалността е различна- ТОВА ИМАХ ВПРЕДВИД!

определено не може да се мери целия пазар на труда по заплащането на една-две сфери, които са свикнали да размахват недооценеността си. пък наплива към медицината не намалява, незнайно защо.

да спомена някои вероятни причини ( освен призванието) - ако си добър ще имаш частна практика по която ще текат пари, доста пари. ще имаш възможност да пренасочваш пациенти от държавната към частната практика за тази цел ( затова масово никой не си напуска държавния кабинет), ако си джи пи например ( и не само),  ще имаш възможност да се заиграеш с фармацевтичните компании от където ще текат доволно количество средства под най-различни форми. ако си джи пи получаваш и  по кинта от пациент, което хич не е толкова 400 левово. Не броя изобщо поощрението от пациента, което е масова практика и което се оправдава ( каква наивност) с ниската заплата.
разбира се, зависи точно къде си поставен в системата на здравеопазването, някои лекари нямат възможностите на други, както и не всички компютърни специалисти или учители, или графични дизайнери  са с равни възможности.

та, стига с тая уравниловка. досадно и тесногръдо е.

Ама как ще е само една-две сфери, не ме разсмивай!
Химици, биохимици, биолози, физици, математици, учители, журналисти...има да си изброявам до утре. Някои от професиите са на изчезване в България поради условията на заплащане. Наука няма- народа в БАН е оставен на измиране.

Освен това забележи, че медицината като сфера е фундаментална. Ако без наука може и да може, без медицина не.

ти как си обяснявяш наплива към медицината?

това че без наука може , а без медицина не , предпочитам да го отмина без коментар

Незнам какви са заплатите на лекари и зъболекари  в България. Само от първа ръка ще кажа, че един зъболекар тук получава около $500 000 на година, работи на 4 дневен работен ден от 9-5. Може и повече, ако работи пълна работна седмица и повече часове. Една медицинска сестра изкарва около $50 000. Като може да има такива смени, че да работи 3 дни в седмицата по 24 часа и 4 да си почива. Колко получват сестрите в България? Има специални визи за програмиcти и мед. сестри за USA, тъй като има недостиг, и много лекари от източна Европа и Филипините, идват да бъдат сестри тук, защото заплащането е в пъти повече.

Мисля, че може да пробиеш, да получаваш най-голямото заплащане за професията си в България, но никога няма да е  дори близко на това навън. Някой беше дал пример, че гледали познатия чужденец като чувал с пари. Аха, личен опит-отидохме с мъжа ми в Хепи- на него меню на английски с едни цени на мен на български и по-евтино . Въпреки, че той поздрави на български и каза на сервитьоркатa, че може да чете на български. Трябваше да преспим в хотел една вечер, платихме половината стaя в евро, половината на цената в левове . Не ми стана ясно как той имa повече, като живеем от една сметка . Тях не ги интересува, че живееш там , за тях си чужденец това е равно повече пари и си плащаш почти двойно от българин. Наем на апартамент същата работа, за един и същ апартамент българско семейство $150 за американец-$600 . Мда, може да се живее на хубава заплата, ама как и за кого?

Не били важни парите? Как не, ако не можеш да си позволиш стандарта, който си имал там някъде навън, и не можеш да осигуриш същите удобства на семейството си. Стига сте се карали, авторката не се включвала

Всички в БАН работят допълнително по проекти, та даже и в работно време. И аз бих стояла в БАН за 280 лв държавна заплата, ако на месец от проекти изкарвам още 3 или 4 пъти по толкова и мога да си ги работя през официалното раб.време.
Нещата не са само черни и бели, Ксения, винаги има и нюанси. Медицината е наука без която не може, както и всяка друга. Това е дискусия която никога няма да има край.
Има разлика в заплащането, да. И какво от това? Мислиш ли че България може да се сравнява с държави като САЩ, ЕС, т.н? Какво друго е сравнимо, че заплатите да бъдат такива.... На българите и България се гледа като на 2ра ръка хора и държава-лошото е че и тези които трябва да се грижат за хората си и те ги мислят за 2ра ръка. Колкото и добри специалисти да са, а те са такива. Но не приемам да се твърди че в другите държави е добре , а в Бг е зле. Да, зле е....но нещата се променят, и да се изтъкват мръсните улици, при положение че всеки хвърля от прозореца боклук, или счупените тротоари, или не знам си какво. Хората трябва да се променят, за да се променят нещата.
 
Нито ти, нито аз ще оправим заплатите в България, нито ще обзаведем Пирогов и направим достойна професията на лекарите... А би трябвало, от твойте и мойте данъци, парите да отиват  по предназначение.

Нищо. Само опонирах тези които твърдят обратното.

Аз не съм твърдяла. Защо ме накълца като кисела краставица? За спорта или нещо лично?

Абсолютно на същото мнение съм.
Имам колега от университета, който спечели зелена карта и на два пъти по за 1-2 години се опитваше да си стъпи на краката в Щатите - сам, с добро образование, 3-4 години стаж тогава и естествено говорещ английски. Запомнила съм, че когато се прибра втория път вече фор гуд, ми каза, че предпочита да се върне докато все още има позиции в областта си тук. Беше стигнал до извода, че не може да осигури на децата си старта, който ще им осигури в Бг. Ставаше дума не просто за дохода му, а за това какъв ще бъде соц статуса на семейството му, къде в стълбицата ще бъдат училищата, които ще посещават и други в този дух. Преценил беше, че от тук е в състояние да им даде по-добър старт в живота, където и да изберат да живеят те.

Е как да не си? Това са твои думи: