хронично нещастен човек....

  • 11 898
  • 65
  •   1
Отговори
Аз съм ако има такава дефиниция:хронично нещастен човек!!!!
Чувствам се нещастна,винаги!Нещо ме радва,но моментно,за малко!Там вътре в мен обаче съм винаги нещастна!Така се помня...........от малка.........има ли оправия??

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Защо да няма оправия? Споделяла ли си с психолог ?

Може би грешиш нещо в начина на мислене.
Казват, че не е проблема в което се случва, а в това как реагираме.
Съгласна съм и с това, че 90% от проблемите са в главите на хората.

Ти как мислиш?

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 179
Разбери причината за това си състояние и я елиминирай!

# 3
  • Мнения: 3 622
Пишеш че от малка се чувстваш така, върни се назад във времето и помисли какво те е правило нещастна, разбери причината за твоето състояние

# 4
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Разбери причината за това си състояние и я елиминирай!
Как да елиминира причината човек, съзнаващ преходността на щастието, както и на всичко, което го заобикаля? Освен да стане религиозен и да търси упование в Бог...

# 5
  • Мнения: 9 865
Аз съм ако има такава дефиниция:хронично нещастен човек!!!!
Чувствам се нещастна,винаги!Нещо ме радва,но моментно,за малко!Там вътре в мен обаче съм винаги нещастна!Така се помня...........от малка.........има ли оправия??

Това е егоистично мислене. Научи се да се радваш по-дълго на "моментните" радости.
Проблемите са вътре в теб, ако се чувстваш безсилна да си ги решиш сама, потърси консултация с психолог, ако се чувстваш достатъчно силна, може да четеш "Изкуството да бъдеш Бог", там има интересни неща, които биха могли да ти помогнат.
Но да знаеш, че ей така от нищото оправия няма да има.

Колкото до осъзнаването на преходността, мисля, че дори и да го осъзнаваш ясно, не можеш да го промениш. По-добре да си щастлив, отколкото нещастен.

# 6
  • Мнения: 127
Мисли малко по - позитивно, всичко е в главата на човек. Ако очакваш наготово да се случват разни неща които да те развеселяват перидоично,си на грешен път! Вземи си живота в ръце и сам/а/ започни да си създаваш тези моменти. Радвай се на малките неща.
Мисля, че очакванията за живота са ти големи, а усилията които полагаш за да ги осъществиш са недостатъчни. По тази рецепта се разминаваме със вечно неудовлитворени хора около нас, които търсят причините за тази си неудовлетвореност някъде другаде, но не и в самите себе си!

# 7
Там е работата,че нямам никакви очаквания,за животът си....всъщност чакам да мине по-бързо и да се свършва.....
Знам че са породени нещата в детството,но....аз вече наближавам 40 и всичко е "сраснало" с мен!
Като дете никога не са ме хвалели-никога,само са ми се надсмивали,че нищо не става от мен!
Чета много книги,опитвам се,докато чета,усещам нещата-правилните,но в момента в който затворя книгата си ставам пак аз ,с моето убийствено мислене,което ме дърпа на долу....

# 8
Като малка си мечтаех едно единствено нещо,да си построя къщичка от камъни на улицата и да живея там,представях си как майка и татко минаваха и подминаваха покрай нея и не им пукаше ,за мен,как седя вечер там и гледам прозорците на нашата къща(от моята) и плача и така плачех почти всяка нощ до сутринта...........била съм на 6-7 години.......

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Казваш, че си почти на 40... А имаш ли семейство? Сама ли живееш? Защото ако живееш сама, нищо чудно да се чувстваш тъжна.

# 10
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Колкото до осъзнаването на преходността, мисля, че дори и да го осъзнаваш ясно, не можеш да го промениш. По-добре да си щастлив, отколкото нещастен.
Най-лошото е точно това, че нищо не можеш да промениш. И всичко е безнадеждно. При това положение как да си щастлив?

Като малка си мечтаех едно единствено нещо,да си построя къщичка от камъни на улицата и да живея там,представях си как майка и татко минаваха и подминаваха покрай нея и не им пукаше ,за мен,как седя вечер там и гледам прозорците на нашата къща(от моята) и плача и така плачех почти всяка нощ до сутринта...........била съм на 6-7 години.......
Явно проблема не е депресия Thinking
333, самотна ли си била в детството си?

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 179
Разбери причината за това си състояние и я елиминирай!
Как да елиминира причината човек, съзнаващ преходността на щастието, както и на всичко, което го заобикаля? Освен да стане религиозен и да търси упование в Бог...

В бог се уповават слабите и неспособните да намерят смисъл...

# 12
  • София
  • Мнения: 797
Може би просто още не си срещнала нещото, което да те направи щастлива? Имаш ли мъж до себе си?

# 13
  • София
  • Мнения: 2 019
Много мъчно ми стана за теб. Това не може да продължава така. Не се ли опитваш да спазваш съветите от книгите, които четеш? Има много хубави книги за позитивна психология. Прати ми на лични имейла си и ако имаш желание ще ти дам няколко от тях.

# 14
Много самотна,отгледах сама и сестра си.........бях на 8 когато ме оставиха да я гледам....бях ужасена и уплашена!Те се връщаха късно през нощта......все се молех на Бог да се върнат по-бързо и гледах сестра ми да не разбере,че ме е страх!Страхът беше ужасяващ вечер-треперех,а сърцето ми се пръскаше..........
Вечер всички баби и майки прибираха децата си от улицата,а на нас ни гониха като циганчета да си ходим и да не досаждаме,нямаше кой да ни прибере........
Те нашите не са лоши хора.но за майка ми най-важното е да има ядене,да е чисто........а баща ми-да си копае в градината,за да има зеленчуци.........и да се карат..........боже,имах ужасно детство
Не си спомняй някой да ми е казвал тогава ,че ме обича,освен сестра ми....

Общи условия

Активация на акаунт