Семейните кризи

  • 4 962
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 52
Постоянно чета статии  из Интернет и мнения във форума,че всяко семейство преминава през такъв период на семейна криза.За това реших да попитам вас,споделете моля какви са белезите,че семейството е в криза,как я преодоляхте и колко дълго бяхте в криза?
Защото мое мнение,че понякога губим ценно време в безсмислени разговори с половинката и търпеливо чакане да се върне разбирателството,търпимостта,уважението и любовта в отношенията ни.Колко дълго е разумно да опитваме да оправим нещата с партньора и да отлагаме вземането на решение относно бъдещето ни с даден човек?

# 1
  • Мнения: 750
Няма разумен срок за оправяне на отношенията, нито за отлагане вземането на решения. Всяко отлагане задълбочава проблема. Всеки отклонен и изместен рзговор от същността на проблема води до отчуждение и липса на комуникативност. Ако се оставите по течението и не обсъждате, в един момент бъдещето ви ще загуби смисъла си. И няма да го има.

# 2
  • София
  • Мнения: 18 679
5-6 месеца. Белезите са толкова ясни, че не могат да бъдат сбъркани - преставате да се гледате, единият или и двамата са наранени/обидени от нещо конкретно, което е породило кризата, преставате да се докосвате без повод, сексът става по-смотан или липсва въобще, предпочиташ да излизаш с приятели, отколкото с половинката, на моменти така те дразни, че ти иде да го цапнеш Laughing
Преодоляхме я с много разговори и накрая временна раздяла, време за размисъл, така да се каже. Нещата не отиваха на добре и той просто се махна за 2 месеца. В края на този период вече си пращахме любовни смс-и и лошото беше ако не забравено и простено, то поне грижливо натъпкано в дъното на съзнанието, където да си изгние по естествен път с времето Laughing
Истината е, че не всяко семейство има такива кризи, а още по малко всяко успява да премине през тях. Трябва много любов и пречупване на собственото его, а това не всеки иска или може да направи. Нито пък си заслужава да се направи за кой да е.
Всичко е толкова индивидуално...няма общи правила. Според мен, ако сте преминали точката, от която вече връщане няма, ще го усетите доста ясно.

# 3
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 818
с половинката сме много различни, като черното и бялото.
нашата формула за спокоен живот изпълнен само с любов е споделяне+разговори+отстъпване.
и ние сме имали лоши моменти, но където има дом има и пушек(на бабет приказките).
мълчанието и затварянето в себе си не са добри съветници.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
На нас ни трябваха около 4 години ,докато се научим да разговаряме , и най-вече да се изслушваме. Нужни са любов и търпение, но ако осъзнаеш ,че човекът до теб е твоята половинка, то тогава е само въпрос на време и малко компромиси от двете страни.

# 5
  • Мнения: 123
нужно е време и опознаване за да се преодолява по бързо такава криза.Ние се справяме като взаимно си отстъпваме или просто не търсим причина за създаване на спор.Компромиси има и от двете страни иначе небихме се справили...

# 6
  • Мнения: 753
ОООх, толкова е гадно когато сме скарани,  не мога даже и да дишам, но няма как, разговорите помагат страшно много, ...компромисите и от двете страни, страшно мразя да се караме за глупости, но се случва, ...това е....

# 7
  • Мнения: 884
При нас са на честичко, но за кратко и протичат така- 2-3дни мълчим , сякаш си почиваме един от друг, знаем си слабите места и май и двамата се опитваме да сложим пръст в раната точно в този момент. Да , ама любов, какво да се прави- бързо ни втръсва "войната на семейство Роуз" , следват два , три сериозни разговора ,слагаме ред в чувства и мисли и ... така до следващия път.Нямаме сериозни проблеми, аз имам чувството ,че съм готова да очаквам всеки прекатури-камък в брака, а всъщност се караме за по-дребни неща, затова не знам дали нашия пример е точно пример за криза...

# 8
  • home!sweet home!
  • Мнения: 506
Ние сме в перманентна семейна криза - вече се чудя защо изобщо сме заедно, но пък като се разделим и не можем един без друг! Шашава работа  Thinking

# 9
  • Мнения: 436
Както се казва "Къща без пушек не може"
И ние имаме такива моменти, последвани от периоди на голяма любов и разбирателство.
Говорете, мълчанието задълбочава проблемите.

# 10
  • София
  • Мнения: 219
и аз мисля че нещо при нас не е много наред. Незнам дали сме имали точно кризи, но сме се карали, само дето аз немога да се сърдя повече от час -два. Мисля че при нас проблема е в това че не говорим, според мъжа ми няма никакъв смисъл да обсъждаме каквото и да било за чувства, усещания..А така ми липсват тези разговори.

# 11
  • Мнения: 1 404
Преживяхме първата криза много трудно,бих казала драматично,случи се нещо,което ни накара да се замислим и преосмислим позициите си.Продължи около 7-8 месеца,говорехме си много малко,най-често сред приятели,насаме всеки си се занимаваше с нещо,сексът беше някак по навик,карахме се за дреболии.След един изненадващ смс,много сълзи и откровения започна щастливият ни период.
За съжаление в момента също сме в криза,вече не знам дали ще имаме силите и търпението да излезем от нея.

# 12
  • Мнения: 750
Първата семейна криза е на седмата година!
Така показва статистиката! Rolling Eyes
Говорим за голяма криза а не за ежедневно ,,сдъвкване''!
Та...ние не я преживяхме!Разведох се..... Mr. Green
И сега с втория брак,4акам със свито сърце седмата година! Confused
4е не ми се жени трети път! Joy

# 13
  • Мнения: 679
При нас са на честичко, но за кратко и протичат така- 2-3дни мълчим , сякаш си почиваме един от друг, знаем си слабите места и май и двамата се опитваме да сложим пръст в раната точно в този момент. Да , ама любов, какво да се прави- бързо ни втръсва "войната на семейство Роуз" , следват два , три сериозни разговора ,слагаме ред в чувства и мисли и ... така до следващия път.Нямаме сериозни проблеми, аз имам чувството ,че съм готова да очаквам всеки прекатури-камък в брака, а всъщност се караме за по-дребни неща, затова не знам дали нашия пример е точно пример за криза...
И при нас май е подобна ситуацията

# 14
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 818
и аз мисля че нещо при нас не е много наред. Незнам дали сме имали точно кризи, но сме се карали, само дето аз немога да се сърдя повече от час -два. Мисля че при нас проблема е в това че не говорим, според мъжа ми няма никакъв смисъл да обсъждаме каквото и да било за чувства, усещания..А така ми липсват тези разговори.

говорете си! накарай го да говори. започни разговора ти. нека да види, че не боли Simple Smile с най-добри чувства  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт