Приемаш ли, че част от съдбата може да не ти се случи, защото не си готов за това?
- Публикувана: 20 авг. 2007, 15:09 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2007, 17:10 ч.
Вие ли управлявате живота си....
Приемаш ли, че част от съдбата може да не ти се случи, защото не си готов за това?
Да, аз го приемам.
Знам, че Някой избра момента на появата на второто ми дете. Изчака ме да порасна, да осмисля много неща, да дам много от себе си. И едва тогава ми позволи да стана и биологична майка.
Приемаш ли, че част от съдбата може да не ти се случи, защото не си готов за това?
Не, не приемам, никой не е избягал от съдбата си..
Няма начин да не си готов, тъй като ти си решил още преди да се родиш, че ще минеш през това и си "взел" необходимите ти сили за това (такъв е моя светоглед). Хьолдерлин, един поет, беше казал нещо в смисъл на там където е страданието или препятствието, там е и спасението, в смисъл силите, които са ти необходими за да се справиш с това за твое и на света благо. Той не е имал особено щастлив живот.. В крайна сметка дори да не успееш да се справиш с нещо сега, винаги има утре, но задачата си остава..
Нямам нахалството да се смятам за толкова велика.
Имаше моменти в пуберитетската ми възраст, когато си въобразявах, че го правя, бях убедена, че светът се върти около малкото ми пръстче, докато самият живот не ми лепна няколко шамара за отрезвяване.
Оттогава имам умението да разпознавам изненадите, които ми поднася, мога да кажа, че в голямата си част са приятни, независимо, че не винаги съм готова за тях.
Но преди да ми поднесе приятните си изненади, все пак животът ме научи да имам предвид и обратната страна на монетата, което считам за огромно предимство.
Имаше моменти в пуберитетската ми възраст, когато си въобразявах, че го правя, бях убедена, че светът се върти около малкото ми пръстче, докато самият живот не ми лепна няколко шамара за отрезвяване.
Оттогава имам умението да разпознавам изненадите, които ми поднася, мога да кажа, че в голямата си част са приятни, независимо, че не винаги съм готова за тях.
Но преди да ми поднесе приятните си изненади, все пак животът ме научи да имам предвид и обратната страна на монетата, което считам за огромно предимство.
Но преди да ми поднесе приятните си изненади, все пак животът ме научи да имам предвид и обратната страна на монетата, което считам за огромно предимство.
Точно това имах предвид.
Тези дни ми се губи дар-словото.
На младини си мислех, че мога да си управлявам живота, както си искам. После смятах, че той ме управлява. Сега знам, че всички си управляваме живота, но не го знаем, затова сме като шофьори на коли с много педали и кормила, само дето не знаем, като натиснем някой педал, какво се случва и кое точно кормило в кой момент да хванем. И затова си мислим, че колата се движи хаотично и случайно и я носи... вятърът, например. Или някое могъщо невидимо същество я бута или дърпа. Всъщност ние сме това същество, но имаме резултатите, които искаме, ако се потрудим да разучим действието на тая кола. Което е трудоемко и времеемко. Е, и ако например не искаме да летим с колата. Щото някои наши желания просто не са в синхрон с общите закони, следователно няма как да се изпълнят. Т.е. желанията, амбициите ни и т.н. ги осъществяваме най-бързо, когато са в синхрон. Тогава всичко върви като по вода. Дори без много усилия от наша страна. И се подрежда удивително бързо и странно. 
Та затова - да, можем да управляваме живота си, но самата аз още не съм научила всички педали. С някои от тях съм се преборила успешно. Например, знам, че ми се случват разни неща, когато трябва да ми се случат - макар че може многода не ми се иска в момента. По-късно осъзнавам, че имало дълбок смисъл. Понякога разпознавам кой педал съм натиснала, та е станало така.
Абе... който се е учил да кара кола и си спомня как е било, най-добре ще разбере за какво говоря.
Та затова - да, можем да управляваме живота си, но самата аз още не съм научила всички педали. С някои от тях съм се преборила успешно. Например, знам, че ми се случват разни неща, когато трябва да ми се случат - макар че може многода не ми се иска в момента. По-късно осъзнавам, че имало дълбок смисъл. Понякога разпознавам кой педал съм натиснала, та е станало така.
Абе... който се е учил да кара кола и си спомня как е било, най-добре ще разбере за какво говоря.
По природа см борбен тип и никога не се предавам, но също така и вярвам, че има предопределеност и някакъв неписан закон, който ние следваме без да знаем дори, така че ми е трудно да ти отговоря... Определено имам планове и ги следвам докрай, но знам, че съдбата ми там горе вече е написана и аз не мога да я променя из основи колкото и да се напъвам. Вярвам в максимата "направи каквото трябва пък да ства каквото е писано" 