Публикувана: 20 авг. 2007, 23:22 ч.
Последно мнение: 28 фев. 2008, 18:41 ч.

Видяхте ли плодовете от привързаното родителство?

13 528
270
1

# 15 21 авг. 2007, 14:14 ч.

В сърцето на ММ
Мнения: 932

Цитат на: Мама Ежка в вт, 21 авг 2007, 00:16

......А по-късно......Никога не съм споделяла с родителите си. Не съм се обръщала към тях, когато съм имала нужда от помощ. Не е имало такова доверие между нас. Да, много добре си спомням моментите на близост и ги оценявам много, но може би защото са били редки...Не са ми помагали с училището. Още от много малка съм си "добро и самостоятелно дете". Помня, че много обичах да боледувам защото тогава майка ми ставаше невероятно грижовна и отдадена.
Е, и днес е така. Опитвам се да се маскирам, че уж "споделям" - не съм дръпнат пубер на който да му вадиш думите с ченгел, но все пак цялото нещо си е само хвърляне на прах в очите. Винаги съжалявам когато допусна майка си по-близо до себе си. Сега тя пък страда, че не можем да останем насаме, щото с мъжа ми сме много близки и правим всичко заедно.

Все едно аз съм го писала.Майка ми все се чуди как може синът ми все да иска да е на ръце.Аз като съм била бебе все в кошарата съм стояла-само ме е нахранвала и пак ме е пускала там".Ами-майстори,градина с краставици,готвене,пране ...и т.н и т.н Sick

# 16 21 авг. 2007, 15:22 ч.

София
Мнения: 6 361

Цитат на: Мери в вт, 21 авг 2007, 12:33

Интересна тема наистина.
Всичко е доста различно сега, и смятам колкото и деца още да имам, всички ще спят с мен, ще бъдат кърмени на поискване, докато се откажат някога сами, няма да бъдат оставяни да плачат, нито на баби, градини или гледачки, нито ще се само-възпитават или само-занимават Grinning

о, боже... не знаех, че вече има и течение "привързано родителство". за мен е естествено да не оставям детето си да плаче, да бързам да го утеша, нито да е само за повече от 15 минути. гушкам го винаги, когато видя, че го иска, а също така и когато на мен ми се прииска. имаше сериозни проблеми след раждането и му треперя много. но все пак, нека не залитаме в крайности.

а тук чета основно две такива крайности - едната е да обвиняваме за всички проблеми в общуването с родителите си метода им на отглеждането ни като бебета. това е несериозно и би било погрешно. другата крайност е част от цитата - чак пък да не ги оставиш нито за миг да се само-занимават?! помисли дали така няма да им направиш мечешка услуга за в бъдеще... прекалената свързаност и зависимост не са добра основа за израстване на самоуверен и самостоятелен човек.

# 17 21 авг. 2007, 15:49 ч.

Мнения: 385

И аз съм привърженик на баланса! Много обичам детето си и му давам много, но не всичко! Държ да заспива сама в леглото си но след някое от нощните кърмения си я взимам при мен! Давам и всичко, което поиска, но не и кибрита примерно, защото яде барута! Давам и да суче когато поиска, но знам и че утре ще съм на лекции и майка ми няма да има от къде да и даде! Според мен всичко е въпрос на равновесие! За Ивана аз съм и добра илоша, но предполагам такава е всяка майка!

# 18 21 авг. 2007, 17:03 ч.

Мнения: 481

Нашата дъщеричка все още суче на поискване, никога не съм я оставяла да плаче, гушкам я когато е неспокойна или просто е кисела. Резултата обаче не е това което очаквах. Може би е период или са зъбки или не знам какво, но тя е крайно привързана към мен. Всички казват, че е много умно и схватливо дете, много е весела и лъчезарна, ноооооооооо само ако е в мама или на една ръка разстояние. Не мога да я оставя на никой, дори и на баща и, за да свърша нещо. Вярно е, че я гледам почти само аз, но тя не иска да стои с никой друг. Ако съм в стаята, обикаля, играе, говори и се смее. В момента в който изляза започва да плаче, не мога дори до тоалетната да отида. Опитвам се да свърша нещо в къщи когато спи, но не винаги се получава защото се буди на всеки 30-40 мин. и ако не съм до нея започва да плаче и да ме вика. Налага се да я гушна и да я накърмя, за да заспи отново. През ноща пак е така, буди се на 1-2 часа и започва да ме търси. Винаги е спала при нас на спалнята и не заспива ако не ме е гушнала или не си я свряла крачетата в скута ми. Роднините ме обвиняват, че е от прекалено внимание, а мъжът ми който по принцип беше съгласен с моите виждания, започна да се изнервя.
Понякога ми натежава и ми се иска да е мъъъъъъъъъъъъъъничко по-самостоятелна, но като ми се усмихне забравям за тези мисли Simple Smile

.
Въпреки всичко аз си оставам привърженик на идеята, че децата имат нужда от ласка и внимание и ще продължа да гледам по този начин моето дете.

# 19 21 авг. 2007, 17:48 ч.

Мнения: 4 242

Цитат на: lady di в вт, 21 авг 2007, 17:03

...Понякога ми натежава и ми се иска да е мъъъъъъъъъъъъъъничко по-самостоятелна, но като ми се усмихне забравям за тези мисли Simple Smile

...

Не бой се, идва и този момент, скоро, мъничка ти е още рожбата, скоро ще мечтаеш да ти е толкова отдадена както сега!

# 20 21 авг. 2007, 18:04 ч.

Мнения: 155

Цитат на: jam в вт, 21 авг 2007, 15:22

Цитат на: Мери в вт, 21 авг 2007, 12:33

помисли дали така няма да им направиш мечешка услуга за в бъдеще... прекалената свързаност и зависимост не са добра основа за израстване на самоуверен и самостоятелен човек.

Тук става въпрос за това, че когато детето получава цялата ти любов и внимание и посветиш времето си на него, то пораства с увереността, че е обичано и то безрезервно. Така детето става по-уверено в себе си, а оттук и по-самостоятелно. Освен това като се отзоваваш на плача му го учиш, че може да разчита на теб и когато има проблем може да се обърне към теб, а "самостоятелното" дете (като мен) ще се обърне за помощ и съвет към приятелите си, които обаче не винаги знаят кое е най-добро.

# 21 21 авг. 2007, 18:05 ч.

Мнения: 324

Аз се държа със сина си по същия начин, а вече на година и един месец. Доколкото знам, съм била доста глезено дете и то предимно от баща ми. Кърмена съм до годинка, но ми е давано само за десерт. Отношенията с майка ми са приятелски! Мога да споделям всичко с нея! Единствено имахме по-сериозни разногласия като родих и те бяха за кърменето на поискване и за създаването на режим - тя ми обясняваше как трябва да кърмя под час (някакъв доктор й казваше, че само циганките кърмят децата си като ревнат), а аз й обяснявах, че няма да оставя детето си реве. Накрая й казах, че детето си е мое и ще правя с него каквото си искам и от тогава не ме закача. Сега вече много се радва, че продължавам да кърмя, но първите 6 месеца беше напрегнато общуване. Мъжо и брат му също са кърмени до годинка (явно тогава това е било тавана) и отношението към майка им и баща им е перфектно. Peace

# 22 21 авг. 2007, 18:06 ч.

Мнения: 145

Цитат на: jam в вт, 21 авг 2007, 15:22

едната е да обвиняваме за всички проблеми в общуването с родителите си метода им на отглеждането ни като бебета. това е несериозно и би било погрешно.

За себе си мога да кажа,че това е така - всички проблеми,които имам с майка ми се коренят в начина по който ме е отглеждала и по който и се иска още да ме отглежда! Всяка минута(добре че не са много),през която сме заедно,се боря за независимост.Крайностите не водят до нищо хубаво.

# 23 21 авг. 2007, 18:40 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 929

За мен привързаното родителство е философи и мироглед, ориентирани около опознаване и задоволяване нуждите и потребностите на детето, а не просто набор от правила, които трябва да се спазват, за да попаднеш в категорията "привързан родител". В тази връзка възможно е, примерно, да не спиш в едно легло с детето си или да го храниш с АМ и пак да си "привързан родител". А и мисля че много родители интуитивно следват тази философия, без въобще да са чели за нея и ако не бяха, примерно, разни "експерти", успокояващи родителите, че е ок (че и дори полезно) да оставиш 2 месечното си бебе да се нареве, за да заспи, майките едва ли щяха да го правят, защото майчиният инстинкт подсказва точно обратното.

Привързаното родителство не означава да разрешаваш всичко на децата си, нито да се превърнеш в жертва, опитвайки се да задоволяваш нуждите им, пренебрегвайки своите. Един от принципите на привързаното родителство е именно баланса.

Не мисля, че някой ден ще видя "плодове", които ще асоциирам точно с привързаното родителство. Просто вярвам и усещам, че това е най-подходящият подход за мен, моето дете/деца и семейството ми.

# 24 21 авг. 2007, 19:55 ч.

Мнения: 1 924

Добре казано, и все пак , искам да уточня какво означава "привързано родителство " за тези,на които не им е ясно.Преводът на български не е съвсем коректен, от англ."attachment parenting"
.Под това се разбира носене на детето постоянно, а не само когато се разплаче;кърмене на поискване, съвместен сън ...

# 25 21 авг. 2007, 22:20 ч.

София
Мнения: 6 361

ако става дума за подхода, описан от Червената кралица - това е моят подход, аз съм ЗА твърдо!

но ако става дума за дефиницията, която даде Маграт (благодаря, че поясни термина!) - то за мен това е прекомерно и е поредната американска теория, която след 5-10 години някой нов д-р Спок ще отрече. поясненията на Мери как детето щяло да се чувства така по-сигурно и т.н. съм ги чела и аз някъде по статии и книги, но не съм напълно убедена, че това ще се получи точно така на практика в бъдеще. може да има и обратния ефект - пълна несигурност, защото си свикнал за всяко нещо да тичаш при мама, която винаги ще ти реши проблема.

а и честно казано - ако детето постоянно ти виси в ръцете, възможностите ти за функциониране са доста ограничени - както за функциониране като домакиня и обслужващ детето човек, така и като личност.

# 26 21 авг. 2007, 23:04 ч.

Мнения: 1 924

Добре , де, но целта на темата все пак не беше да нищим дали сме за или против... Grinning

# 27 21 авг. 2007, 23:13 ч.

Мнения: 4 915

Цитат на: Червената Кралица в вт, 21 авг 2007, 18:40

.....Не мисля, че някой ден ще видя "плодове", които ще асоциирам точно с привързаното родителство. Просто вярвам и усещам, че това е най-подходящият подход за мен, моето дете/деца и семейството ми.

Това мислех да напиша и аз.
Не знам дали ще има, и не очаквам "плодове". Не съм мислила дори за такива.
Просто съм се доверявала на инстинкта си кое е добро за децата ми и за мен самата. Любовта и изразяването й.
А когато се дава любов, не се очакват "плодове". Просто се съприживява момента на радостта и насладата, че и мама, и дете са щастливи - тук, и сега. Wink

# 28 21 авг. 2007, 23:16 ч.

София, Лагера
Мнения: 2 987

Аз съм "плод" на такова гледане, независимо че не е било модерно по онова време. Не мисля, че имам някакъв проблем. Майка ми е обгрижвала и мен, и сестра ми изключително много (до вманиачване), но пък никога не ни позволявала да се глезим. Имам много ясен спомен, че единствения сигурен начин да НЕ получа нещо беше да ревна или да мрънкам. В последствие пораснах и ми се даде много свобода. Имаха ми доверие и аз не злоупотребявах с това. Като станах на 18, родителите ми заявиха "Ако искаш, живей при нас, но вече си голяма и се оправяй сама" Започнах работа, учих задочно, дипломирах се, намерих си хубава работа. Със сестра ми положението е същото.
Никой не ми натяква колко много се е грижил за мен. Никой не ми налага нищо "защото съм ти майка".
Аз съм доволна и бих възпитавала и моето момче по същия начин.
Мисля, че глезотията и даването на любов са съвсем различни неща. А е особено гадно когато майката угажда не от грижа, а от досада - "защото не й се занимава да слуша хленчещо дете"... но това е друга тема вече.

# 29 21 авг. 2007, 23:54 ч.

София
Мнения: 6 361

Цитат на: Маграт в вт, 21 авг 2007, 23:04

Добре , де, но целта на темата все пак не беше да нищим дали сме за или против... Grinning

извинявайте много, излизам... Embarassed

все пак, оказа се полезно, че се поизлезе от тесния въпрос на темата - даде се определение на понятието и се видя, че повечето писали по темата нямат предвид точно това понятие.

и последно (по темата!) - за плодове от възпитание, изчакайте поне 10-тина години.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори по темата КЪРМЕНЕ - тема 36

Номинация за най-абсурдна реплика, свързана с кърменето и захранването на бебето - 22

Засилване на кърма

Hands free помпа за кърма?

Причина:

Причина: