Леле страхотна тема.Моята Виктория е стращен инат-няма оправия,реве за щяло и нещяло.Но единствения начин да се оправям с нея е като говоря,т.е.правим си детско събрание и започваме да си говорим.Единствено с приказки мога да я оборя.Да викаш,да се караш,да наказваш няма никакъв ефект така само повече се изнервяте и двете.
- Публикувана: 21 авг. 2007, 16:06 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2007, 11:55 ч.
Как укоротяваме опърничавите?
Чакам да й мине. Наскоро в морската градина реши, че трябва да я нося/не беше изморена/ и след отказа, въпреки обясненията се затръшка. Ами...седнах по средата на алеята, добре, че нямаше много хора, чаках я 40 минути да се нареве и накрая тя ми даде ръка да тръгваме.
Не знам дали това беше някакъв критичен момент, но вече две седмици е много разбрана и не ми е правила сериозни истерии.
Не знам дали това беше някакъв критичен момент, но вече две седмици е много разбрана и не ми е правила сериозни истерии.
Много често моето диване ме кара да търся подобни практики 
Тръшка се за щяло и нещяло, а мен ме хващат бесовете.
Когато ревне, казвам й -Викай по- силно, че там отсреща не те чуват. И тя млъква почти веднага.
Вкъщи просто излизам от стаята и я оставям да се навика. Когато й мине, сама идва при мен.
Скоро ще пробвам с изхвърлянето на крясъците и лошотиите в коша
Тръшка се за щяло и нещяло, а мен ме хващат бесовете.Когато ревне, казвам й -Викай по- силно, че там отсреща не те чуват. И тя млъква почти веднага.
Вкъщи просто излизам от стаята и я оставям да се навика. Когато й мине, сама идва при мен.
Скоро ще пробвам с изхвърлянето на крясъците и лошотиите в коша
Има много предразсъдъци за това поведение, а дебели книги колкото щеш.
Мисля, че в никакъв случай не трябва да казваме "ти си много лош" - ще го запомни.
По-скоро да се стараем колкото е възможно да се интересуваме от мнението му, доколкото е възможно да го изрази. Ако през по-голяма част от ежедневието си детето има усещането, че се отнасяте към него с уважение и като с равен, то и по-рядко ще се стига до такива картинки. Това се отнася за всичко - за пазаруването в магазина, правенето на нещо в момента и др.
Казвам го от опит. Моите не са имали такива изблици, но и ние се стараем да се отнасяме към тях като с равни.
Казвам го от опит. Моите не са имали такива изблици, но и ние се стараем да се отнасяме към тях като с равни.
откъде тогава натрупа този опит?!
Гледам да я разконцентрирам - правя като нея, ръся идиотски заплахи ("ще ти обърна носа с дупките нагоре", "ще ти вържа ръцете и краката с гевреци" и т.н.). Имаме и дежурен "семеен" (от мое време) отговор на истерии с "искам" - "И-и-искам ба-а-а-аница със жа-а-а-би!", който още хваща дикиш (преди се разхилваше, сега се дразни, но сменя вълната).
Техниките на баща й са по-агресивни - тя пищи, той командва "По-силно! Само толкова ли можеш!".
Техниките на баща й са по-агресивни - тя пищи, той командва "По-силно! Само толкова ли можеш!".
Аналогично се справяме и в нашето семейство. Когато дъщеря ми беше по - малка и още не разбираше нито от шеги, нито от ирония, нито пък от лошия ми поглед
, прилагах едно препоръчано от детски психолог "упражнение":Когато детето е извън себе си, крещи, тръшка се и въобще е неконтролируемо се гушва и притиска силно към сърцето. Обяснението беше, че в такъв момент децата имат нужда от център на равновесието. Според мен - майките също
. Помага, наистина!
Казвам го от опит. Моите не са имали такива изблици, но и ние се стараем да се отнасяме към тях като с равни.
откъде тогава натрупа този опит?!
Опитът може да бъде и двете посоки - не само да ти се е случило нещо, а и да правиш така, че да не се случва.
Например, трябва ли някой да се разболее от хепатит, за да разбере, че трябва да си мие ръцете?
Аналогично се справяме и в нашето семейство. Когато дъщеря ми беше по - малка и още не разбираше нито от шеги, нито от ирония, нито пък от лошия ми поглед
, прилагах едно препоръчано от детски психолог "упражнение":Когато детето е извън себе си, крещи, тръшка се и въобще е неконтролируемо се гушва и притиска силно към сърцето. Обяснението беше, че в такъв момент децата имат нужда от център на равновесието. Според мен - майките също
. Помага, наистина!
Аз правя същото интуитивно - моето дете, когато пиши и се мята значи е изнервена. Или не е достатъчно уморена от игри през деня или е просто уморена или гладна. Тогава задоволявам нисшите потребности с чаша сок ии нещо за хапване
и я прегръщам силно, някак все едно да ми предаде енергията в повече на мен и да се успокои. Действа при нас 
Това с прегръщането не е за мен 
. Веднъж (беше на година и два -три месеца) като я гушнах, така ми захапа носа, че половин година ходих с перфорация. Оттогава истериите - на една ръка разстояние
. Веднъж (беше на година и два -три месеца) като я гушнах, така ми захапа носа, че половин година ходих с перфорация. Оттогава истериите - на една ръка разстояние 
Според мен трябва да ги уморяваме здраво ... не само на площадката ... трябва да карат колело , да тичат, да ритат топка и да се катерят, да мъкнат тежко и така няколко часа ... Звучи като шега, но аз не се шегувам 
... Звучи като шега, но аз не се шегувам 
Това с прегръщането не е за мен . Веднъж (беше на година и два -три месеца) като я гушнах, така ми захапа носа, че половин година ходих с перфорация. Оттогава истериите - на една ръка разстояние
. Веднъж (беше на година и два -три месеца) като я гушнах, така ми захапа носа, че половин година ходих с перфорация. Оттогава истериите - на една ръка разстояние 
Ох и аз всеки ден се чудя, как от кротко и разбрано бебе моята дъщеря се превърна в малък тиранин, който всекидневно изпробва докъде могат да издържат нервичките ми. Проблема при нас е, че колкото и да се опитвам да съм твърда, баща й винаги прави това, за което се е тръшнала и се стреми да осуети изблика като й угоди. И положението се влошава.
Все още се опитвам с отвличане на вниманието да си издействам поне няколко минутки спокойствие, но след малко се присеща отново за какво е плакала и започва на нов глас. Прегръщам, говоря, убеждавам, но съм стигнала до заключението, че тя спира да плаче единствено, когато тя пожелае, когато се нареве. След това все едно нищо не се е случило само ме моли да й избърша сълзите и се заиграва с нещо. А аз й благодаря, че е успяла да преодолее кризата.
Все още се опитвам с отвличане на вниманието да си издействам поне няколко минутки спокойствие, но след малко се присеща отново за какво е плакала и започва на нов глас. Прегръщам, говоря, убеждавам, но съм стигнала до заключението, че тя спира да плаче единствено, когато тя пожелае, когато се нареве. След това все едно нищо не се е случило само ме моли да й избърша сълзите и се заиграва с нещо. А аз й благодаря, че е успяла да преодолее кризата.