Публикувана: 22 авг. 2007, 23:27 ч.
Последно мнение: 26 авг. 2007, 22:03 ч.

кога "свикнахте" с бебето

3 112
74
1

# 45 24 авг. 2007, 00:49 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Уж аз и таткото бяхме готови, но около две седмици след раждането му говорихме на "какиното" и "на бати хубавото бебе" Joy

Вечер все чаках някой да дойде и да ми го вземе - някак не приемах, че отговорността за него е моя ... ама никой не идваше и така ... Mr. Green

Още не съм си превъзмогнала страха за бебо Sick

# 46 24 авг. 2007, 01:52 ч.

Мнения: 208

ние около петия месец започнахме да се разбираме само с поглед

# 47 24 авг. 2007, 10:32 ч.

Мнения: 603

Цитат на: siska79 в ср, 22 авг 2007, 23:47

Аз,бях готова за него-не ми се е налагало да свиквам с него!

И аз като че ли бях готова за бебето.

На теб мога да ти кажа, че трябва да се поотпуснеш малко и да се радваш на бебето. Това е най - голямата радост в живота. Не се напрягай допълнително и не се стресирай. Успокой се малко и нещата сами ще потръгнат. Hug

# 48 24 авг. 2007, 10:44 ч.

Мнения: 545

Оф, още свиквам. Разбирам те напълно. Първите дни адски ми се ревеше при мисълта, че връщане назад няма. Постепенно нещата си влизат в релсите и няма да се притесняваш толкова - иначе терзанията относно какво ли не, свързано с детето, мисля, до живот си остават! Обаче като почне да расте, виждаш, че твоите усилия са стократно възнаградени и се чувстваш удовлетворен за всички безсънни нощи, като го виждаш как става човек Laughing

# 49 24 авг. 2007, 10:55 ч.

Мнения: 188

Първо, честито бебче bouquet

Ние сме с един ден по-малки. Но и аз не бях готова за тази отговортност, но изкарах доста тежко раждане и не мога да си представя, ако нещо се случи с бебечо. Още от сега ме налягат черни мисли за бъдещето" ами ако нещо му се случи" Sad

Първите дни в къщи бяха много кошмарни, беше ми тъжно, притеснявах се от всеки рев, от бодърстването му и т.н.
Просто се отпусни, радвай се на бебчо, говори му галявно, милвай го. Няма начин да нямаме тревоги, нали затова сем майки Wink

Мойта майка все ми повтаряше, че един ден и аз ще стана мама и тогава ще разбера що е то майчина тревога.
И ние с тати спим на полусън, ослушваме се за всяко помрънкване, всяко сумтене. Ние имаме проблем с оригването и като го сложа да спи той връща малко от погълнатото мляко, а аз умирам да не се задави и да не го чуя. Скачам при всяко похъркване.
Просто се радвай на бебечо и забрави всякакви черни мисли. В крайна сметка майчинството е толкова естествен процес Peace

# 50 24 авг. 2007, 11:17 ч.

Мнения: 867

Според мен още ти бушуват хормоните и от това са паниката и другите усещания. Аз горе длу влязох в час след първите две седмици.
Свекърва ми помагаше преди това и като си замина кво да правя ща не ща страх не страх поех отговорността да съм с Лора по цял ден сама и да видиш колко хубаво ни беше още от вторият ден.
Не се притеснявай сега, не го мисли. Почивай повече когато имаш възможност.

# 51 24 авг. 2007, 11:47 ч.

Варна
Мнения: 558

Цитат на: ivab в чт, 23 авг 2007, 01:22

Звучиш като Козирог Simple Smile

обори ме, моля те... Wink

приеми го като партньор - човешко същество, което си има своите желания, страхове, предпочитания и т.н. Бебето е едно съвършено и силно малко човече и ти вероятно си изчела вече достатъчно, за да се справиш... Ако почнеш и да се събираш с майки в твоя район, когато след около седмица вече ще можете да излизате, ще ти е по-спокойно...
Аз съм от онези, които не разбираха отначало много-много първото си дете (защо ми се плези? - когато го доведоха за първи път в родилния дом), но сега виждам около себе си майки с първо дете, които се чувстват добре в ролята си...
Поздравления за бебока...

Това със зодиите май не играе много, защото аз съм Козирог, но се чувствах сякаш цял живот това съм чакала. Не ми се е налагало да свиквам. От самото начало се чувствах уверена в себе си и възможностите си и най-важното изпълнена с любов към малкото човече, сякаш винаги е било част от живота ми. Имам чувството, че майчинството е призванието ми. Струва ми се най-естественото нещо на земята. Така че по-спокойно, щом хормоните спрат да бушуват ще се напаснете един към друг Hug

. Ще усетиш удоволствието и радостта от майчинството. Аз имам късмета с кротки деца (никога не е късно това да се промени Mr. Green

), но може би съм им го предала с моето спокойствие. Гушкай си бебчето, говори му и ще видиш как неусетно ще придобиеш чувството, че винаги е било част от теб. Успех! Hug

# 52 24 авг. 2007, 11:57 ч.

Мнения: 3 069

Бил е 8 месеца в мен...
Още докато беше в утробата ми го обичах о се тревожех за него.
Когато го взех за 1-ви път в ръцете и го притиснах до себе си, вече бях спокойна, защото знаех, че сега каквото зависи от мен ще го направя.

# 53 24 авг. 2007, 13:10 ч.

Мнения: 911

Мила Пипилотке, това дума по дума все едно, че аз съм го писала! Успокой се - това е само през първия месец, а в средата на втория ще станеш направо професионалистка.

# 54 24 авг. 2007, 13:50 ч.

Мнения: 27 524

След около 3 месеца Peace

# 55 24 авг. 2007, 14:21 ч.

Мнения: 385

На мен ми трябваха около 6 месеца да свикна с режима, да преодолея стреса и постродилната депресия, да спра да се притеснявам за всяка дреболия и да звъня по лекари и да започна да се радвам на най-прекрасното нещо в живота си Simple Smile

. Сега се стремя да се наслаждавам на всеки миг споделен с детето ми.

Надявам се при теб това да стане по-скоро Hug

# 56 24 авг. 2007, 14:23 ч.

Мнения: 5 026

Може би около 2-3 месец се чувствах по-уверена, а за свикване-не съм мислила от кога Thinking

# 57 24 авг. 2007, 14:35 ч.

Мнения: 307

Ами... наскоро newsm32

# 58 24 авг. 2007, 15:00 ч.

Мнения: 568

След 6 месец. Спрях да проверявам дали диша нощем и да се шашкам чак толкова.
Много ме уплашиха четивата за синдрома на внезапната бебешка смърт, взимах всички мерки, които намалявали риска, но пак много ме беше шубе. А на мен това бебе ми е второ.
Смешното е, че когато се роди започнах да се тревожа повече и за голямото си дете - тогава 7 годишно. Май просто инстинктите се изострят.

# 59 24 авг. 2007, 15:32 ч.

Мнения: 200

EEEE с "бебчо" се свква, както казват мамите - Когато си му е времето Laughing

на 3, 6 ,12 месеца.А после изведнъж станало на 3-4 г., пита-разпитва, само смешки ръси и открива света newsm78

после "свикваш" с училището, а детенце - съвсем незнае на коя земя е #Crazy

"Свикваш" с учители, с приятелите му... какви се те...и с куп проблеми... та така ние сме на към 12 г. и до тук така Joy

ЗА ТОВА, радвай му се на бебо с цялата си душа и сърце!!! И това със свикването си е различно за всеки, но много бързо минава времето затова не изпускайте нито миг!!! Аз се убедих в някои неща с моята малка кукла - и май наистина с второто е много по-лесно Hug

Много щастие и здраве на бебо и на вас bouquet

Препоръчани теми

ПОМОЩ! Кошмарно заспиване

Защо бебето повръща при всяко хранене ?

Септемврийчето подритва вече, а пък термина е още надалече!

АПРИЛки в девети месец влизат, бебчета започват да излизат. – ТЕМА 4

585
С термин април

Причина:

Причина: