Интересно ми е как се чувствахте,когато стана време окончателно да решите дали да се ожените за човека до вас?Имаше ли моменти,в които да се притеснявате дали постъпката ви ще е правилна?
Ето и предисторията на въпросите ми-днес бяхме излезли с приятеля ми,беше се умълчал за извесно време и направих грешката да го питам за какво си мисли.Отговорът бе,че има намерение след няколко месеца да ми предложи да се омъжим(преди това му предстои пътуване в чужбина и е решил да стане след това).Направо ми дойде като гръм от ясно небе .Обичаме се,доста пъти сме си говорили,че искаме да се оженим,правим съвместни планове за бъдещето,мечтаем си за бебе...Но въобще не съм очаквала,че ще направи тази крачка толкова скоро,мислех си,че ще ми даде годежен пръстен след 2-3 години.След като се разделихме направо не знаех как се чувствам.Едновременно се усмихвах и коремът ми беше свит на топка.Започнах да си мисля за това,че сме заедно само от година,че не сме живяли заедно(ако не се броят периоди от по една седмица,но не мисля,че те са показателни),че не познавам друго момиче,което да се е сгодило на 20 години,че дори не се е срещал с родителите ми и т.н.Накратко казано обхвана ме паника.Ако имах възможност да пусна тази тема преди половин час мнението ми щеше да е доста по-несвързано и хаотично.Сега горе-долу се поуспокоих и дори се сетих да проверя с търсачката дали няма друга такава тема .
Имахте ли и вие такива кризи и как ги преодоляхте?Въобще всякакви мнения ще са ми полезни,в главата ми все още е хаос .