Скъпи съфорумници и мили хора, аз съм сина на много обичана от всички моя майка, човек - който цял живот се старае да помага на всички хора навсякъде, с всичко каквото може и сега е изпаднал за съжаление в немилост и голямо страдание. Моля ви за съвет, дори и за едничка дума от вашия опит и знание, която ще помогне със сигурност, дори и да не е от подобно положение,заболяване или случай.. Знайте, че ще помогне със сигурност. Ще напиша всичко подробно и за да се поучите и от нашия опит, защото никой не е застахован в този живот, за да знам че поне и с това майка ми ще помогне на някой, на който може да се случи същото. До тук мога аз да ви посъветвам никога да не разчитате само на един специалист (ние от самото начало го знаехме това), независимо колко добре го познавате, колко добър лекар е и колко позитиви сте чували за него. Никога не разглеждайте проблема като едностранен и винаги прилагайте защитни решения, не отричайте мнения и препоръки, дори и да ви се струва, че не са конкретно за вас. И така, ето как започнаха нещата...
Поради злокачествено образувание на матката ( същото това образувание го открихме миналата година, но беше доброкачествено, съветваха ни да я оперират – но ние не се подложихме под лесния нож на хирурзите ), та майка ми я оперираха преди 4 месеца в 1 АГ ‘Света София’ (бившата Тина Киркова), като отстраниха матката и яйчниците и профилактично и една трета от влагалището - ‘тотална хистеректомия’. По думите на оператора и последвалите изследвания – скенер на малкия таз, цистоскопия, ректоскопия (тези изследвания бяха и задължителни преди препоръчителната от онкологична комисия лъчетерапия) и всичко бе нормално и операцията до тук бе рутинна според всички специалисти. Последва и лъчетерапия в ИСУЛ (11 облъчвания направихме от препоръчани 25), но майка ми изпитваше силни болки в корема, имаше и силно течение от гениталиите и я спряха. Отново повторихме редица изследвания, сред които и за всеки случай - биопсия на пикучния мехур и биопсия на влагалището – тогава за щастие отрицателни, и се успокоихме, че няма разсейки. Гинеколозите се съмняваха най-вече във фистула (възпаление с каналче м/у 2 органа), изследвахме я 3,4 пъти с контрастни вещества, но така и не я откриха проклетата фистула. Ходихме и на гастроентеролози няколко пъти (правиха и стандартни изследвания), те обясняваха и свързваха болките в корема с лъчетерапията - че е станал колит, че се е получила лъчева болест и т.н. Постоянната диагноза от гинеколозите си стоеше (признаваха я и гастроентеролозите) – инфекция в малкия таз след операцията, което според тях е нормално след такава операция с кардинални промени, казваха че се случва на 80% от жените, просто на майка е по-тежка. Буквално се надрусахме с редица антибиотици и през това време живеехме на обезболяващи – предимно Аулин и Аналгин, всеки ден обезболяващи и антибиотици, и така 2 месеца само хапове и с надежда, че нещата са под контрол. Така и не разбрахме за Аулина, дали трябваше или не да го пием, защото само той ни действаше за повече от 15 часа. Гинеколозите казваха да го пием щом действа, а гастроентеролозите да не го пием да не влошава корема. На 3 месец постъпихме в клиника по Гастроентерология след тежки болки на прага на колабиране, където след изследването Колоноскопия, откриха тумор в дебелото черво и то от към страната на гинекологичната операция. Хистологията му показа, че е отрицателен (доброкачествен тумор), въпреки че гастроентеролозите почти категорично смятаха че е рак. Докато лежеше за гастро-изследванията, на майка ми и направиха и 2 гинекологични прегледа от други добри гинеколози – и пак съмнения за фистула и вътрешна инфекция със сигурност, за която вече бяхме пробвали 4 различни антибиотика? И така се върнахме пак при гинеколозите, които ни оперираха (все пак те ни познават състоянието най-добре) . Преди това правихме и 2ри скенер, който заключи, че има лек колит, но не се изключва и рецидив на заболяването, но по-вероятно е да е колит, а не разсейки (правихме най – добрия възможен скенер, вкараха на майка венозно контрастно вещество, за да се вижда най-ясно на компютъра състоянието на органите). Само сигурното нещо на скенера бе, че десния бъбрек не работи пълноценно и че има колит. Решихме се на 2ра операция, без да знаем за какво точно, надявахме се че е фистула, която е по-нависоко и не я ловят стандартните изследвания ( имаше такива предположения от 3 ма различни гинеколози – всичките началници в различни клиники и т.н. ). Просто нямахме друг избор, след като дори и скенерите не даваха категорични отговори. По време на операцията (докато корема е отворен) се направи експресно изследване ‘Гефрир’ на 1 лимфен възел (много е бил подут) и на образуванието на дебелото черво от външната страна от към матката (намерено от гастроентеролозите от вътрешната страна на дебелото черво чрез Колоноскопия, на лигавицата отвътре), но резултатите бяха пак отрицателни, чак сега разбрах че тези експресни изследвания не са толкова точни.. Все пак операторът премахва тумора, скъсява червото в най-горната част (от към торбичката, т.е. откъдето почва дебелото черво), защото има некроза в част от него. Майка ми се възстановява лека - полека, но губи сензитивност и не може да контролира ходенето по голяма нужда, сега е 7 ден от операцията. На 5 ден след операцията ни шокират с хистологичния резултат от лимфния възел и образуванието на дебелото черво, експресното изследване ‘Гефрир’ бе казало че са инфекция. Казват ми, че лимфният възел е тотално метастазирал (буквално пред разпад), а под инфекцията на тумора на дебелото черво има недиференциран карцином (т.е рака се крие под инфекцията), патоанатомът ми каза че е от най-бързорастящите, но се топи добре на лъчетерапия. Майка ми е в тежко състояние сега, дори не може да ходи без придружител. А е само на 65г... Аз пробвам с всички сили да я вдигна на крака и да я активизирам, за да се борим с повече сили, иначе не може да се борим. Според гинеколозите единствения шанс е 3та операция (с отстраняване на всичко от малкия таз – изкарване на ануса и пикучния мехур през корема и поставяне на т. нар. торбички), но само след лъчетерапия, за да може да се сбият разсейките, иначе е голям риск че ще останат мутирали ракови клетки и пак ще се развият. А от лъчетерапията се страхуват да облъчват, заради опасността да не се перфорира дебелото черво или да се получи много тежък колит. А за 3та операция от толкова тежък вид, майка трябва да е в добро състояние, за да я издържи. Всички от докторите са изненадани как толкова бързо се развиват нещата, и до тук си остават не с решение, а с изненада. За пръв път се сблъсква моето семейство с подобен тежък проблем, нямаме никакъв опит как да процедираме (дори и с диетите), а се притеснявам че всяка минута е важна и нямаме шанс да допуснем или поправим грешки, нямаме и време. Ще се борим! Трябва да победим! Заради този красив човек – Майка ми, заради справедливостта! Заради всички вас – дай Боже да сте здрави и щастливи с близките си хора! Бог да ви помага и пази! Ще съм ви признателен за всяка дума с която може да ми дадете съвет и помощ какво да правим с всичко – диети, лекарства, всякакви алтернативи на лечение, хора при които да търсим специализирана помощ, книги, библиотеки и места от където да черпим по най-бързия начин знание за болестта! Ще ни е в огромна помощ дори и да не е опит и знание от подобна ситуациа. Аз сега се обучавам как трябва да се храним. Обещавам че никога няма да забравя вашата подкрепа и ще се реванширам по най-подходящия начин! Благодарим ви от сърце!
Ников, Александър
02/859 50 39
0883347239
nikov_bg@hotmail.com
Поради злокачествено образувание на матката ( същото това образувание го открихме миналата година, но беше доброкачествено, съветваха ни да я оперират – но ние не се подложихме под лесния нож на хирурзите ), та майка ми я оперираха преди 4 месеца в 1 АГ ‘Света София’ (бившата Тина Киркова), като отстраниха матката и яйчниците и профилактично и една трета от влагалището - ‘тотална хистеректомия’. По думите на оператора и последвалите изследвания – скенер на малкия таз, цистоскопия, ректоскопия (тези изследвания бяха и задължителни преди препоръчителната от онкологична комисия лъчетерапия) и всичко бе нормално и операцията до тук бе рутинна според всички специалисти. Последва и лъчетерапия в ИСУЛ (11 облъчвания направихме от препоръчани 25), но майка ми изпитваше силни болки в корема, имаше и силно течение от гениталиите и я спряха. Отново повторихме редица изследвания, сред които и за всеки случай - биопсия на пикучния мехур и биопсия на влагалището – тогава за щастие отрицателни, и се успокоихме, че няма разсейки. Гинеколозите се съмняваха най-вече във фистула (възпаление с каналче м/у 2 органа), изследвахме я 3,4 пъти с контрастни вещества, но така и не я откриха проклетата фистула. Ходихме и на гастроентеролози няколко пъти (правиха и стандартни изследвания), те обясняваха и свързваха болките в корема с лъчетерапията - че е станал колит, че се е получила лъчева болест и т.н. Постоянната диагноза от гинеколозите си стоеше (признаваха я и гастроентеролозите) – инфекция в малкия таз след операцията, което според тях е нормално след такава операция с кардинални промени, казваха че се случва на 80% от жените, просто на майка е по-тежка. Буквално се надрусахме с редица антибиотици и през това време живеехме на обезболяващи – предимно Аулин и Аналгин, всеки ден обезболяващи и антибиотици, и така 2 месеца само хапове и с надежда, че нещата са под контрол. Така и не разбрахме за Аулина, дали трябваше или не да го пием, защото само той ни действаше за повече от 15 часа. Гинеколозите казваха да го пием щом действа, а гастроентеролозите да не го пием да не влошава корема. На 3 месец постъпихме в клиника по Гастроентерология след тежки болки на прага на колабиране, където след изследването Колоноскопия, откриха тумор в дебелото черво и то от към страната на гинекологичната операция. Хистологията му показа, че е отрицателен (доброкачествен тумор), въпреки че гастроентеролозите почти категорично смятаха че е рак. Докато лежеше за гастро-изследванията, на майка ми и направиха и 2 гинекологични прегледа от други добри гинеколози – и пак съмнения за фистула и вътрешна инфекция със сигурност, за която вече бяхме пробвали 4 различни антибиотика? И така се върнахме пак при гинеколозите, които ни оперираха (все пак те ни познават състоянието най-добре) . Преди това правихме и 2ри скенер, който заключи, че има лек колит, но не се изключва и рецидив на заболяването, но по-вероятно е да е колит, а не разсейки (правихме най – добрия възможен скенер, вкараха на майка венозно контрастно вещество, за да се вижда най-ясно на компютъра състоянието на органите). Само сигурното нещо на скенера бе, че десния бъбрек не работи пълноценно и че има колит. Решихме се на 2ра операция, без да знаем за какво точно, надявахме се че е фистула, която е по-нависоко и не я ловят стандартните изследвания ( имаше такива предположения от 3 ма различни гинеколози – всичките началници в различни клиники и т.н. ). Просто нямахме друг избор, след като дори и скенерите не даваха категорични отговори. По време на операцията (докато корема е отворен) се направи експресно изследване ‘Гефрир’ на 1 лимфен възел (много е бил подут) и на образуванието на дебелото черво от външната страна от към матката (намерено от гастроентеролозите от вътрешната страна на дебелото черво чрез Колоноскопия, на лигавицата отвътре), но резултатите бяха пак отрицателни, чак сега разбрах че тези експресни изследвания не са толкова точни.. Все пак операторът премахва тумора, скъсява червото в най-горната част (от към торбичката, т.е. откъдето почва дебелото черво), защото има некроза в част от него. Майка ми се възстановява лека - полека, но губи сензитивност и не може да контролира ходенето по голяма нужда, сега е 7 ден от операцията. На 5 ден след операцията ни шокират с хистологичния резултат от лимфния възел и образуванието на дебелото черво, експресното изследване ‘Гефрир’ бе казало че са инфекция. Казват ми, че лимфният възел е тотално метастазирал (буквално пред разпад), а под инфекцията на тумора на дебелото черво има недиференциран карцином (т.е рака се крие под инфекцията), патоанатомът ми каза че е от най-бързорастящите, но се топи добре на лъчетерапия. Майка ми е в тежко състояние сега, дори не може да ходи без придружител. А е само на 65г... Аз пробвам с всички сили да я вдигна на крака и да я активизирам, за да се борим с повече сили, иначе не може да се борим. Според гинеколозите единствения шанс е 3та операция (с отстраняване на всичко от малкия таз – изкарване на ануса и пикучния мехур през корема и поставяне на т. нар. торбички), но само след лъчетерапия, за да може да се сбият разсейките, иначе е голям риск че ще останат мутирали ракови клетки и пак ще се развият. А от лъчетерапията се страхуват да облъчват, заради опасността да не се перфорира дебелото черво или да се получи много тежък колит. А за 3та операция от толкова тежък вид, майка трябва да е в добро състояние, за да я издържи. Всички от докторите са изненадани как толкова бързо се развиват нещата, и до тук си остават не с решение, а с изненада. За пръв път се сблъсква моето семейство с подобен тежък проблем, нямаме никакъв опит как да процедираме (дори и с диетите), а се притеснявам че всяка минута е важна и нямаме шанс да допуснем или поправим грешки, нямаме и време. Ще се борим! Трябва да победим! Заради този красив човек – Майка ми, заради справедливостта! Заради всички вас – дай Боже да сте здрави и щастливи с близките си хора! Бог да ви помага и пази! Ще съм ви признателен за всяка дума с която може да ми дадете съвет и помощ какво да правим с всичко – диети, лекарства, всякакви алтернативи на лечение, хора при които да търсим специализирана помощ, книги, библиотеки и места от където да черпим по най-бързия начин знание за болестта! Ще ни е в огромна помощ дори и да не е опит и знание от подобна ситуациа. Аз сега се обучавам как трябва да се храним. Обещавам че никога няма да забравя вашата подкрепа и ще се реванширам по най-подходящия начин! Благодарим ви от сърце!
Ников, Александър
02/859 50 39
0883347239
nikov_bg@hotmail.com
