Детето ти си има характер, може да търси внимание, може да го мъчат зъби.
Ако очакваш да лежи в леглото или количката и да гледа в захлас гюрука, понеже ти се струва, че другите бебета го правят, значи грешиш. Трудно е да си майка, особено на по-живо бебе, не бих го нарекла "нервно". Крис беше ужасен, докато не проходи, първо 80% от времето, през, което беше буден, бяха писъци и рев, ама се дереше направо от зъби, другите 20% пищеше от скука и по цял ден се правех на маймуна и го държах в мен. Мислех, че е абсолютен звяр, докато не проходи. Вече е щастлив, че си обикаля и си търси забавления сам и не е зависим от мен, само дето сега тичам нон-стоп по него. А иначе е супер спокоен. /Ако не го болят зъби
/ ... Тъй че се стегни, не задавай такива абсурдни въпроси 
, ще отмине този период, играйте си, обръщай му внимание, не се дразни, това са нормални неща и минават. С всеки месец ще расте, ще си намира начин да се забавлява сам, ще се разсейва, заиграва и ще плаче все по-малко. Сега е още много малък. Повече търпение. 
Ако очакваш да лежи в леглото или количката и да гледа в захлас гюрука, понеже ти се струва, че другите бебета го правят, значи грешиш. Трудно е да си майка, особено на по-живо бебе, не бих го нарекла "нервно". Крис беше ужасен, докато не проходи, първо 80% от времето, през, което беше буден, бяха писъци и рев, ама се дереше направо от зъби, другите 20% пищеше от скука и по цял ден се правех на маймуна и го държах в мен. Мислех, че е абсолютен звяр, докато не проходи. Вече е щастлив, че си обикаля и си търси забавления сам и не е зависим от мен, само дето сега тичам нон-стоп по него. А иначе е супер спокоен. /Ако не го болят зъби
/ ... Тъй че се стегни, не задавай такива абсурдни въпроси , ще отмине този период, играйте си, обръщай му внимание, не се дразни, това са нормални неща и минават. С всеки месец ще расте, ще си намира начин да се забавлява сам, ще се разсейва, заиграва и ще плаче все по-малко. Сега е още много малък. Повече търпение. 
Не можех да напазарувам дори, защото ревеше почти постоянно и ме беше страх да вляза в магазина с нея. Помагаше носене на ръце. В някакъв момент започна да вижда и света от количката, тогава това също се превърна в "спасение" - безкрайно обикаляне, за да може тя да гледа. 
Какво да ти кажа-въоръжи се с търпение.Това е. 
