Публикувана: 27 авг. 2007, 12:30 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 01:07 ч.

Правилата!!!

3 474
90
1

1
2
3
4
...
7
Всички

27 авг. 2007, 12:30 ч.

София
Мнения: 13 206

Моля ви кажете ми какви са вашите правила при възпитанието на децата (4-5 годишни). Навсякъде се говори за правила, но сега мен ако ме питате не мога да назова нито едно такова. Напоследък се пообърквам. Александра е ужасно дива и все чакам да улегне. Възможно е проблема да е в нас или по-точно в тия правила. Искам да си сверя часовника. Какви правила сте поставили вие? Grinning

Последна редакция: пн, 27 авг 2007, 12:39 от Vache

# 1 27 авг. 2007, 13:06 ч.

София
Мнения: 3 679

И аз искам да видя какви правила има, че и Таня ме прави луда калинка Crazy

Освен, че се яде на масата, а не из цялата къща, трябва да си прибира играчките преди лягане, да мие зъбите май за друго конкретно не се сещам newsm78

# 2 27 авг. 2007, 13:06 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Наистина е трудно да се заявят ясни правила. Става дума по-скоро за линия на поведение, която се следва и чиито граници общо взето се следват. Ако искаш конкретни правила, ето някои за които се сещам на първо четене:

- думата "няма" не съществува в речника им;
- въргаляне, тръшкане, ритане, плюене, хапане не са приемлив вариант за изказване на недоволство по какъвто и да е повод;
- никога, при никакви обстоятелства нямат право да се опитват дори да посягат на родители, баби, лели и прочие възрастни;
- задължително се мият ръце при прибиране от някъде, след тоалетна, преди хранене;
- на масата се храним чисто и не се носят предмети, не се става и не се разхожда за кратки почивки;
- дрехи се събличат моментално след прибиране и задължително се сгъват и подреждат също така моментално. не "след малко";
- спи се следобед;
- на възрастен не позволявам да се говори на малко име;
- в колата се слагат колани;
- не се прекъсват възрастните, когато говорят. чакат се да приключат и тогава вече може да се изкаже детето /тук още си правим забележки/;

Ох, има още много, но наистина ли е толкова важно какви конкретно са правилата? Идеята според мен е просто да се очертаят някакви граници, които детето знае, че не се преминават и опитите му това да се случи да бъдат безкомпромисно парирани в зародиш.

# 3 27 авг. 2007, 13:36 ч.

Мнения: 1 800

Цитат на: dara в пн, 27 авг 2007, 13:06

... да се очертаят някакви граници, които детето знае, че не се преминават и опитите му това да се случи да бъдат безкомпромисно парирани в зародиш.

Ей тва ако ми кажеш как става ooooh!

# 4 27 авг. 2007, 13:41 ч.

Мнения: 4 496

Ще се опитам да ги изброя,но отсега виждам колко сухо ще прозвучат(правилата по принцип си звучат сухо)
-не се яде другаде,освен на масата
-не се носят играчки в хола
-когато мама или тате кажат"не",значи "не",и си остава "не"
-не дърпаме играчките на другите деца
-не обиждаме
За други в момента не се сещам,но определено не са само тези... Blush

# 5 27 авг. 2007, 13:43 ч.

Мнения: 25 600

Ох, много са правилата, а и непрекъснато се менят (според възрастта и ситуацията).
Но са групирани в 3 групи:
1. Неща, които са абсолютно забранени
2. Неща, които са абсолютно разрешени
3. Неща, които в определени моменти са разрешени, но в други - не.

Тези последните обикновено са препъникамъкът в отношенията ни. Като например, че е нормално да се боричкаме и лигавим преди лягане, но е абсолютно неподходящо да го правим точно, когато ще излизаме и особено, ако закъсняваме за някъде. Mr. Green

По-пресен пример - че ако днес е разрешено да се закъснее малко повече, това не отлага часа за прибиране по принцип.

# 6 27 авг. 2007, 13:47 ч.

София
Мнения: 7 242

Alik, Дара си е казала - просто никога не отстъпваш и не-то винаги е не. В началото е трудно, но после е достатъчно само веднъж да го кажеш.

Правила newsm78

Когато кажа "не може", значи наистина не може.
Когато кажа "трябва", значи трябва.
И двете обаче използвам рядко. Иначе няма как да сработят.

Относно по-прозаичните задължения: вечер задължително се къпе, сутрин и вечер се мият зъби, възрастнии не се прекъсват /ей това обаче нещо не ни се отдава/, бебето не се потупва по главата, вратата не се отваря, когато някой звъни, на възрастни не се отговаря и не се обиждат и...май е това. Другото е според зависи.

# 7 27 авг. 2007, 13:47 ч.

Мнения: 503

Очертаването на граници става, когато винаги реагираш по един и същи начин на опитите да бъдат прескочени. Т.е. не в зависимост от настроението ти в момента-един път може, един път не може.
Не ограничавам бесотиите, ако са безопасни за детето и околните. Позволявам по- екстремни игри, като предварително предупреждавам за евентуална опасност, така детето само поема отговорността дали да го направи или не. Нямам нищо против на възрастните да се говори на малко име, ако те го разрешават. По точките с храненето, спането и сгъването на дрехи издишам тотално. Не разрешавам излизането сами навън и пресичането на натоварени улици.

# 8 27 авг. 2007, 13:47 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Alik в пн, 27 авг 2007, 13:36

Ей тва ако ми кажеш как става ooooh!

Не е трудно. Иска се само постоянство. Всеки знае какво би искал детето му да прави и да не прави. Дали, защото е опасно, дали защото не е проява на добър вкус или просто защото създава неудобство на някого. И всеки път, когато детето се опита да направи нещо, което считаме за неправилно или неуместно, решително му се показва, че е недопустимо. И изключително важно е това да започне още от раждането му, а не след определен, дори и минимален, период от време. Това е! Simple Smile

# 9 27 авг. 2007, 17:03 ч.

София
Мнения: 62 595

При нас правилата са доста странна работа (то и за мен).
Имаме нещо подобно, което сме нарекли "правила за безопасност на труда".
Звучи странно, но нарочно го взех от производствените практики, защото така става ясно за какво се отнася. Включени са жизнено необходими правила - хигиена (ръцете, храна), електро и други уреди, никакви разговори с непознати или полупознати, улично движение - изобщо всичкия необходим минимум за оцеляване в градска среда.
Понякога се заканвам с наказания, но то е по-скоро от яд. Нямаме кой знае какви забрани и ограничения, свободни са сами да организират времето си. Все пак вкъщи е мястото, където човек може да се чувства най-спокоен и свободен.
Засега номерът работи и се живее по-лесно (поне не трябва да се помнят прекалено много неща за неправене). Всички останали "правила" се учат от опит.

# 10 27 авг. 2007, 17:11 ч.

София
Мнения: 6 999

Най-твърди са ми хигиенните Rolling Eyes

:

Задължително миене на ръцете след като се приберем у дома, миене след тоалетна, зъбите сутрин и вечер, душ - преди лягане.

Моете "не" е "не" и точка.

Купува се по 1 нещо.

Когато мама говори по телефона - значи работи - не се прекъсва, не се говори с нея не се иска внимание.

На обед се почива /може и да не спи, но е в леглото си/, вечер се ляга около 9.

Май са това. newsm78

# 11 27 авг. 2007, 18:44 ч.

София
Мнения: 13 206

- думата "няма" не съществува в речника им; - моята я употребява непрекъснато и не знам как да я спра... не съм крайна, може би за някои неща има право да го каже, но тя прави така за всичко. Дано да е период
- въргаляне, тръшкане, ритане, плюене, хапане не са приемлив вариант за изказване на недоволство по какъвто и да е повод; Тоз период го минахме с игнор от моя страна и тя видя, че не върви...
- никога, при никакви обстоятелства нямат право да се опитват дори да посягат на родители, баби, лели и прочие възрастни; - това също не го е правила
- задължително се мият ръце при прибиране от някъде, след тоалетна, преди хранене; - това и при нас е поставено за правило
- на масата се храним чисто и не се носят предмети, не се става и не се разхожда за кратки почивки; - това и аз не го обичам, обикновено като започне да се държи така я пращам гладна да ляга и тя седнага сяда и яде.
- дрехи се събличат моментално след прибиране и задължително се сгъват и подреждат също така моментално. не "след малко"; - и това вече го отиграхме Grinning

- спи се следобед; при няс е от правилата дето не винаги се спазват. Не я насилвам много
- на възрастен не позволявам да се говори на малко име; Собствената й баба иска да й говорят на малко име Wink

- в колата се слагат колани; Абсолютно задължително!!!
- не се прекъсват възрастните, когато говорят. чакат се да приключат и тогава вече може да се изкаже детето /тук още си правим забележки/; Това не мога да го постигна. Висва по мен и крещи "Мамо, мамо, мамо, мамо..." Засега нищо не помага. Пробвах обяснения, каране и какво ли не. И все го прави на места, където е комплицирана ситуацията и няма как да реагираш подобаващо Confused

Дара, ти зи "звяр" Grinning

Последна редакция: пн, 27 авг 2007, 18:55 от Vache

# 12 27 авг. 2007, 19:02 ч.

София
Мнения: 6 999

Хахахаха Дара, смятам че следва да въведем степен на зверско отношение към децата на твое име: 1Дара, 2 Дара и т.н. най-висшата сепен "Абсолютна Дара" hahaha

Шегувам се, но честно казано си сравнявам правилата с твоите, които приемам за горна граница.

Това за коланите в колата - дори не е правило при нас. То е 'закон Божи". Mr. Green

# 13 27 авг. 2007, 19:53 ч.

София
Мнения: 13 206

Много ми е трудно да въведа правилото "Не се разговаряс непознати". Ако дадете някоя практична идейка цена няма да имате. Александра е ужасно общителна, направо прекалено. Повтарям непрекъснато за непознатите. Питам я "Ти този човек познаваш ли го?" и тя отговаря "Да, познавам го, нали сега се запознах" Twisted Evil

Казва на всеки как се казва тя (трите имена), как се казваме ние с баща й. Добре, че не си знае адреса още и това ме спира да я науча.

Хигиенните правила твърдо съм ги въвела.Вечерното къпане, миене на ръцете почти по всяко време, защото тя много пипа кучето. Миенето на зъбите е мания за нея. Мие ги по 5 пъти на ден по желание... Laughing

Благодаря ви! Ориентирах се и ми помогнахте! bouquet

# 14 27 авг. 2007, 20:00 ч.

София
Мнения: 6 999

Vache, не знам за непознатите... Дариа говори и се запознава със всички наред - всъщност не с всички - Мъже над 30 са й основния таргет Twisted Evil

Тъй като ми се вижда малка, за да въведа още това правило съм много активна по въпроса - Винаги искам да те виждам и ти да ме виждаш.

Иначе си знае адреса, моето и нейното пълно име... Аз я научих за всеки случай - ако се загуби, не дай си Боже.

# 15 27 авг. 2007, 20:07 ч.

Мнения: 3 367

-ядем седнали,на маса,с прибори; дори бисквита да е-пак седнали; не хрупаме м-у яденета
-всякаква агресия се наказва моментално
-ръце се мият с влизане у дома,зъби-вечер и сутрин,къпе се когато сварим(няма ред)
-капризи за ядене не търпя-ядат каквото има,иначе си лягат гладни
-не чувам когато не се говори възпитано,мрънка се или се вика ("вода"/"искам вода" не води до нищо; "може ли малко вода,моля"-води)
-на пакринг се държим за ръка,ако се дърпат-в колата и в къщи / без колан не паля колата/ седят си в винаги и само в седалките,ако се маймунеят не тръгвам
*
за дрехи/стаи подреждане,говорене с непознати и нямам твърди правила,зависи от обстоятелствата

Последна редакция: пн, 27 авг 2007, 20:16 от anette1104

# 16 27 авг. 2007, 20:14 ч.

София
Мнения: 62 595

Относно говоренето и вземане на неща от непознати.
Възможно е децата да са раздвоени между доброто възпитание и собсвената си правота. Имам предвид, че ние родителите ги учим да се държат добре с хората, което включва най-разнообразни неща, едно от които е разговорът. В следващия момент им казваме да не говорят с непознати. Така е много вероятно хем да искат да се покажат като възпитани, хем да се притесняват от реакцията на другия човек.

Много е трудно да се научат. На моите все им казвам, в такива моменти да зарежат възпитанието и да се отдалечат (избягат, ако се притеснят). И в никакъв случай да не мислят за другия и да не го слушат какво им казва. Ако възрастният е свестен, няма дори да се опитва да ги заговаря. И да не им пука ако някой им каже, че са невъзпитани - да си гледа работата.

В никакъв случай да не вземат неща и от познати - да кажат че няма нужда и не искат. И пак да не им пука за възпитанието. Казали сме им, че ние можем да им купим от каквото имат нужда.

Какво да кажа, да пази Господ.

Последна редакция: пн, 27 авг 2007, 20:23 от RadostinaHZ

# 17 27 авг. 2007, 20:46 ч.

Мнения: 705

RadostinaHZ, колко и колко големи са децата ти? съжалявам за оффа, ама ми стана любопитно, 4е тези дни много 4есто те срещам и то в пове4ето случаи с добре обосновани постинзи. ако искаш, разбира се, игнорвай въпроса ми Peace

аз няма да повтарям за правилата - за мен важен е факта, 4е има такива и това, 4е се следват. може едно да е, ама ка4ествено според ценностната система на семейството.

аз пък изобщо нямах впечатления, че dara е свирепа newsm78

ве4е ще имам едно наум като я чета Mr. Green

# 18 27 авг. 2007, 21:02 ч.

София
Мнения: 62 595

Мерси за хубавите думи. Да ти се връщат.
Grinning

децата сега ще са 2 и 3 клас. Никога не са оставали на занималня - гледам да ги държа само необходимия мининум време в образователната система. Стараем се да имат възможност да имат приятелчета и на други места + храна за душата.

# 19 27 авг. 2007, 22:10 ч.

София
Мнения: 13 206

RadostinaHZ, ма тя моята калпазанка напира да се запознава Confused

Не е някой да я заговори и тя от възпитание да отговаря. Просто отива и започва да говори с някой. Също взима разни неща. Казала съм, че ако някой й предложи да й даде храна или предмет да отговаря "Мама не ми дава да взимам от непознати!", хубаво, ама тя не го прави. Пред мен взима, аз правя забележка да го върне и настава ад #Cussing out

Явно трябва доста дълго да се повтаря.

Иначе ми хареса това дето си написала за възпитанието!!!

# 20 27 авг. 2007, 22:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Ами, аз се скапвам от повтаряне. Случвало се е като бяха по-малки да им се карам жестоко.
Сега пак, и пак, и пак,....все повтарям, особено като са на училище. Не знам колко съм успяла, надявам се да са им уврели главите. Ама знам ли?
Доколкото е възможно съм им говорила и за отвличане на деца, и за дрогиране (в началото за отравяне, защото нямаше как да обясня дрогирането), и това, че носят отговорност за себе си...... Страшна работа. Имало е и случаи да обсъждаме и някои части от новините в тази връзка.
Най-трудното е да се налучка границата.
А най-страшното е, че като цяло на възрастните не им пука - правят се, че не виждат и се успокояват с "не е моя работа".

# 21 27 авг. 2007, 22:28 ч.

Русе
Мнения: 7 794

При моето разговорите с непознати изведнъж секнаха.
Просто човека изведнъж стана Embarassed

.Което реши въпроса с непознатите но аз непреставам да повтарям.
Сега го уча как да пресича улици(един месец-никакъв ефект) и да не прекъсва раговора на възрастните-променлив успех
Хигиената на първо място - няма проблеми там
Подреждането на дрехи и играчки - без проблеми
Тръшкане и др. - досега без проблем,но от няколко дена се пробва пак.Резултат ignore2

Чистото хранене- ooooh!

Голям е инат и ако не стане по неговата става страшно.С това се боря сега .
И аз се уча да казвам "твърдо не" Embarassed

# 22 27 авг. 2007, 23:13 ч.

Мнения: 967

Цитат на: Как`Сийка в пн, 27 авг 2007, 13:43

И моите правила са горе долу така в групи разделени. Щерката веднага схваща в коя група са и реагира съответно. На абсолютно забранените неща реагирам с такова възмущение (а може и плясване) - тръшкане, тичане на улицата, крещене, пипане на контакти и електроуреди, колана и "детското столче" в колата.... след 4 годишна възраст не се е налагало да предупреждавам за такива неща. На забранените неща (light) реагирам с мърморене, обясняване до посиняване, а при нежелание да се съобразява с наказания след третото предупреждение - тук влиза доброто възпитание към другите, лъжене, игнорантстване, евентуална агресия към други деца или животни. При неприятните за мен и околните навици, които са хранене, добър тон с възрастни и други деца, подреждане на стая и хигиенни навици като миене на зъби и ръце просто хвърлям отвратен поглед, правя забележка, държа да се поправи и накрая на деня обобщавам добрите и лошите моменти, като поощрявам и/или чета конско. Ако не се поправи грешката веднага от трета група, при зачестяване минава във втора група и има наказание.
Mr. Green

# 23 27 авг. 2007, 23:23 ч.

Мнения: 2 722

Колкото по-малко правила - толкова по-малко нарушени правила newsm53

Обличане, събличане, зъби, миене на ръце, колани в колата, мама за ръка при пресичане и още някои при нас са вече навик /горда съм с постиженията си/

Правилата са малко /за сега/ и прости, което не пречи на това да не бъдат спазвани.
Винаги да е пред очите ми, когато иска да отиде някъде, да ме пита, да не взима от непознати /имам напредък/, да не се бие и да не отговаря на удара с удар /и тук бележим резултати/, вратата на апартамента не се отваря без присъствието на мама и тате.
Притеснява ме, че прекалената му контактност вкарва в забвение правилото - не говори с непознати newsm78

# 24 27 авг. 2007, 23:53 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 27 авг 2007, 22:26

Страшно е, наистина!!! Александра не стига, че привлича вниманието на хората, но и самата тя ходи да се запознава. Ужас!!! Не й увира тиквата. А оня ден в ХИТ щях да търся помощ от охраната. Както седеше до мен, аз извърнах поглед за секунда и тя изчезна Rolling Eyes

Обиколих магазина, излязох навън, върнах се в магазина, пак обиколих. Няма го детето. Направо щях инфаркт да получа Sick

Тръгвам към изхода да кажа на охраната и чувам зад гърба си "Мамо". Седи нашата до зарязаната ми количка. Лелееее, не се сдържах и я плеснах Rolling Eyes

И се разкрещях яко. Тя се разрева, че била до книжките. Там като клекне и не се вижда. Добре, бе, дете... аз казвала ли съм, че искам да знам къде си. Не да ми изчезва ей така. Викам, ми кажи ми, искам книжките да видя, ще идем заедно. Хем бях уплашена хем бясна. И това е втори такъв случай. На мен лично не ми се вижда нормално на 4 г. и половина. На 3 как да е... ама почти на 5 Confused

Ето затова много се страхувам и се чудя как да й набия в главата да не говори с непознати. От друга страна пък не може като темерут да ходи по улиците... как да опредлим границата? Каква е гаранцията, че ако когато е с мен може да говори, пък после като е сама, не може. Или с възрастта идва всичко?

# 25 28 авг. 2007, 13:30 ч.

София
Мнения: 62 595

Това за противоречието темерутщина - засилена общителност прави кръгчета периодично и в моята глава. И на моменти мръдна границата я в ляво, я в дясно.
Мисля, мисля, и започвам да подреждам приоритетите. Може да звучи параноично, но в днешните условия на живот в София е на първи план физическото оцеляване - на улицата, в училище, изобщо на публични места, където децата са под малко мъгляв контрол от някой възрастен или без контрол. Всъщност, имам предвид не контрол над децата, а държане под око на околната среда. При това положение предпочитам да се държи по-темерутесто. Следващото нещо е и моето поведение - доколко аз самата съм съм общителна и къде поставям границата за себе си. Старая се да и аз да пазя дистанция, че така да давам личен пример.
Опитваме и "класация" на хората - кои са най-близките ни хора, кои са по-малко близките и т.н., т.е. да задам някакъва съвкупност от модели

Изобщо, откакто децата се родиха май за мен има много повече правила за спазване, отколкото за тях. Мисленето ми започна да се променя.

# 26 28 авг. 2007, 15:11 ч.

София
Мнения: 1 062

При мен правилата са малко, но железни:

От вратата се влиза в банята за миене на ръце.
Когато се легне в леглото, не се става повече.
Банята вечер е задължителна. Компромиси няма.
В колата се седи в стол. Влиза се и се сяда направо в стола и се излиза от там.
На улицата - за ръка. Иначе се прибира.
Когато се вземе чужда играчка, ако детето си я поиска, се връща веднага, без след малко, последно, искам мъничко още и т.н.
С непознати НЕ се говори. Никога и по никакъв повод. Не ме интересува възпитано ли е да се държиш като кон с капаци, или не е. Просто не се говори и точка.

# 27 28 авг. 2007, 15:44 ч.

София
Мнения: 13 206

Благодаря на всички!! Темата е отворена за още отговри и ще ми бъде интересно! От това, което видях успях за себе си да си подредя правилата Grinning

# 28 28 авг. 2007, 16:09 ч.

софия
Мнения: 163

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 28 авг 2007, 13:30

Изобщо, откакто децата се родиха май за мен има много повече правила за спазване, отколкото за тях. Мисленето ми започна да се променя.

Абсолютно съм съгласна, Радостина. Както между другото и с повечето неща, които си написала Peace

За правилата, свързани с хигиенните навици, нямаме проблем, на нея дори и е приятно да ги спазва/миене на зъби, ръце, душ преди лягане, преобличане/. Притесненията ми са в посока разговори с непознати, а няколко пъти се случи да отворя вратата без изобщо да пита кой звъни /единия път бяха 2 ромки, които искаха вода #Crazy

/. Направо щях да полудея...
Стремя се да повтарям непрекъснато, че не трябва да крещи, не трябва да удря, и я лишавам от нещо, което харесва, ако постъпи така. Понякога се замислям дали се справям като родител, толкова е тънка границата на позволено-непозволено, правилно-неправилно. Но пък в този форум намирам ценни смнения, споделени съвети, които много ми помагат. Благодаря на всички и на всички желая успех в стремежа ни да възпитаме ЧОВЕЦИ! bouquet

# 29 28 авг. 2007, 16:39 ч.

Мнения: 4 406

-не позволявам да ме удря, хапе или там каквото е решил да направи в яда си. ако прекрачи границата- удрям го през ръцете. винаги работи, от дълго време не ми е посягал Laughing

баща му не смее да го удари и си ходи нагризан до кръв.
- не се яде в никоя стая, освен кухнята.
- не се играе с електроуредите- натискане на копчета и щракане на врати например.
- когато се тръшка за нещо, давам две опции- едната е това, което аз смятам за правилно, другата абсолютен идиотизъм. винаги избира правилната опция, милият...
относно хигиената също няма компромиси.
не държа да си подрежда играчките, като почне да се спъва в тях, сам се сеща Mr. Green

# 30 28 авг. 2007, 17:01 ч.

Мнения: 8 769

Ееех, Ваче...разбирам те. Вироглава си е малката Александра! Hug

Може би й е нужен малко повече респект (имайки предвид описаните от теб историйки тук) и повече време.
Например, ако сме в подобен магазин моите питат дали може да отидат еди къде си, или просто ми казват, че отиват там. Не знам дали аз ги научих така - все съм обяснявала до посиняване.
Също така за разговорите с непознати и вземането на неща-Кейти вече ме пита. Това добре.
Обаче не можем да постигнем напредък с прекъсването на разговори по телефона или разговори между възрастните. Обясняваме си още. Както и с пускането на водата в тоалетната и безкрайно дългото миене в банята... Tired

Съгласна съм с galll за начина на поставяне на граници. Сложността е, че трябва доста време, особено при по-упорити деца като палавницата ти!
Да я нагушкаш от мен! Heart Eyes

# 31 28 авг. 2007, 19:30 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Доня Туфиня в вт, 28 авг 2007, 17:01

Ееех, Ваче...разбирам те. Вироглава си е малката Александра! Hug

Аз казах ли ти!? Crazy

Тя има светли моменти и тъмни. Днес например ме е слушала навън, в рамките на възможностите си. Утре.. няма гаранция. Стигам до извода, че децата знаят прекрасно момента, в който могат да ни манипулират. И на цялата дандания (май сме като италианско семейство) тя се провиква в автобуса коклкото глас има "Мамо, много, ама мого те обичам" Mr. Green

Имам чувството, че моето ядосване е нечувано забавление за нея и затуй толкоз ме обича Twisted Evil

А свекърва ми, която е Овен, а майка й Водолей каза оня ден... вие сте ужасно скучи родители "Не пипай това, не прави онова..." Тя е побърквала майка си, страшно са се обичали, но много са се карали. Мъжа ми каза, че баба му е крещяла повече от мен. Та ми е ясна картинката аз Водолей, Александра Овен. То не е до зодии, ма аз виждам нещата как вървят по същия път Wink

# 32 28 авг. 2007, 20:22 ч.

Варна
Мнения: 6 873

При ясни правила играта е честна.
Сещам се за нещо на което особено много държа аз а и всички у дома, не знам доколко бих могла да го нарека правило. Уважение към чуждата собственост. Личните вещи са си лични и за да се вземат и ползват трябва да се уведоми или попита собственика. Никога няма да отворя протмонето на мъжа или сина си, те не биха ми бръкнали в чантата. Едва проходила, Сиси трябваше да разбере, че интересните неща в стаята и бюрото на брат и не се пипат, книгите също, цветята също и т.н. Ако искам да си вържа косата и нямам собствен ластик питам Сиси дали мога да ползвам неин и кой. Не са чак толкова много тези лични вещи но принципа за мен е важен.

# 33 29 авг. 2007, 12:18 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: Flash* в вт, 28 авг 2007, 20:22

Уважение към чуждата собственост.

Аз все още се лашкам от едната до другата крайност за този принцип, що се касае до играчките им.
Искам да знаят кое на кого е, но и да си ги отстъпват и да си играят заедно.
Ние сме три деца, в осъзнатите си спомени нямам такива, когато някой да не е можел да облече дреха на другия, да ползва червило/козметика на сестра си (брат ми разбира се не бе толкова засегнат от размените), всеки си имаше албим със снимки и разни свои си неща, които бяха с лесен достъп до другия, но след запитване, разбира се.
Не зная как точно сме били като малки....и сега не зная какво точно да приложа на дребосъците специално по този въпрос.

# 34 29 авг. 2007, 12:31 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Flash* в вт, 28 авг 2007, 20:22

Сещам се за нещо на което особено много държа аз а и всички у дома, не знам доколко бих могла да го нарека правило. Уважение към чуждата собственост. Личните вещи са си лични и за да се вземат и ползват трябва да се уведоми или попита собственика.
...

Това е закон и у нас. Мен майка ми направо ме е "програмирала". Няма сила на света, която да ме накара да бръкна в дамската й чанта, пък да не говорим за портфейл чак. В джобове също не мога. Просто не мога. Напоследък майка ми чак се дразни като й поискам нещо от нейната чанта и тя вече, на стари години, казва "вземи го от чантата ми, еди-къде си е". Нося й чантата. Просто не мога да бръкна вътре. И чужд телефон не пипвам. Това пък дразни мъжът ми. Ако трябва да се набере някой от неговия телефон - нося му го да ми го избере той. Не защото имам проблем със софтуера разбира се.

И децат така съм научила. Всеки си има бюро /вече/, всеки си има чанти, портмонета, лични и неприкосновени вещи и пространство и да се навлиза в него, особено без позволение, е проява на изключително лош вкус. Вече дори и Крисо се усеща и успешно разграничава "мое" и "твое" от "лично и неприкосновено".

# 35 29 авг. 2007, 13:29 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Flash* в вт, 28 авг 2007, 20:22

Ооо, за мен е правилно. Александра още от бебе знаеше, че в моята чанта не се бърка. Когато проходи я докопваше, но аз още тогава парирах тия интереси. И досега в чантата ми не се бърка, същото важи за портмонетата на баща й и на мен. За ластиците не я питам, взимам си Rolling Eyes

. Не съм права сигурно, защото за мои вещи я карам да пита. Същото трябва да важи за мен Embarassed

Дара, при мен е същото. Не мога да бъркам по чанти. Нося ги. За телефоните също. Едно, че не се оправям със софтуера (чужди телефини са ми тъмна Индия Crazy

), но и не пипам телефона на мъжа ми, както и той моя Grinning

. Не се обаждам, когато го търсят, а него го няма. Вдигам само след изрична молба да го направя Wink

# 36 29 авг. 2007, 13:34 ч.

София
Мнения: 13 206

Туфи и ние сме три деца Mr. Green

Не знам как е било, ама всеки си е имал вещи. Между другото не помня някога да сме се карали за вещи, освен сигурно като 3-4 годишни.

# 37 29 авг. 2007, 13:37 ч.

Мнения: 1 404

Ния е още само на три,затова и правилата и са малко:
1.в колата винаги в столчето и колан-около 2 мсеца се дереше от рев по тоя повод
2.на паркинг и при пресичане-само за ръката ми-много лесно се получи
3.ръцете се мият след разходка и преди ядене,зъбите вечер и сутрин-върши го с удоволствие
4.хората не се удрят,само възглавниците Mr. Green

Дара,имам един въпрос-а как се обръщат децата ти към възрастните от близкото ви обкръжение?Може би греша,но след като имаше няколко сърдити"каки" на 30 години от обидното обръщение"Лельо.....",научих Ния да говори на всички по имена Crossing Arms

# 38 29 авг. 2007, 13:53 ч.

Мнения: 503

И ние сме трима, но се купуваше един шоколад, който деляхме по равно (не заради нямането). Много неща бяха общи. Въпреки това се научихме на уважение към собствеността и личното пространство на другия. Нашите явно са били виртуози! Simple Smile

# 39 29 авг. 2007, 14:06 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Bili в ср, 29 авг 2007, 13:37

...
Дара,имам един въпрос-а как се обръщат децата ти към възрастните от близкото ви обкръжение?Може би греша,но след като имаше няколко сърдити"каки" на 30 години от обидното обръщение"Лельо.....",научих Ния да говори на всички по имена Crossing Arms

С прилежно и ясно прибавено "чичо", "лельо", "како", "бабо" и т.н. Ако някой бъде неуместно състарен, той им прави поправка своевремнно. Имаме един такъв познат, който има деца по-големи от сина ми и е с година по-голям от мен самата, но поправи Крисо, че не бил чичо, а батко. ОК, няма проблем. Във всеки случай не им е връстник и не може да се говори само на име. Е, ако възрастният е някой изчанчен и особено много държи да няма дистанция, тогава децата се съобразяват, но такова е правилото.

Просто въпрос на принципи и предпочитания, т.е. чисто лична преценка. Аз самата, например, ненавиждам да се фамилиарничи с мен, не обичам да ми се говори на "ти" от непознати, самата аз не си го позволявам и държа дистанцията да се спазва, включително и от деца - познати и непознати. Естествено, това се отразява и на възпитанието, което давам на децата си. За някои - повечето хора даже - да не се говори на малко име и на "вие" е префърцуненост и предразсъдъци, а за мен проява на добър вкус. По тази точка не мога да се разбера дори и с мъжа ми, така че изобщо не се наемам да давам оценки кой греши и кой не. Laughing

# 40 29 авг. 2007, 14:14 ч.

Мнения: 251

Цитат на: dara в пн, 27 авг 2007, 13:06

Всичко изброено без две неща:
Нямаме правило да се слага колан в колата, винаги се вози на задната седалка в/до мен!
Също така и за говоренето на възрастни на малко име! На всички /без бабите и дядовците й/ ги нарича по малки имена! Досега никой не се е сърдил, Bili е написала защо Wink

Мога да се похваля, че Елена определено спазва правилата bowuu

За спазването на правилата трябва постоянност Peace

# 41 29 авг. 2007, 14:21 ч.

Мнения: 3 146

Извинете, че се намесвам, но направо съм потресена от спартанската дисциплина, която проличава от повечето постове. Аз, като малка, бях подложена на подобна и трябва да кажа, че не съм се чувствала добре изобщо. При нас също има правила, като например да не удря, да не обижда, да ен пресича сам улиците, но да го слагам гладен да легне, защото искал да си сложи играчка до чинията, ми се струва възпитания от викторианската епоха или нещо пуританско. Изобщо, наказването с глад го смятам за безобразно. И какво значи да не носи никакви играчки в хола? Защо? Какво ще стане? След години няма вече да ги носи там. На мен дори ще ми липсва.
Тъкмо защото на мен ми поставяха толкова строги ограничения зная колко вредни могат да са те най-вече за самочувствието на детето. Все едно чета книката от 70 година, която намерих в нас, за възпитанието на децата.
Не се прекъсват възрастните, като говорят, направо ме изуми. Какво толкова се случва, ако 3-годишно дете прекъсне възрастен? И не ми обяснявайте, че затова "днешните млади" са толкова невъзпитани и не уважават възрастните...

# 42 29 авг. 2007, 14:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Написаното за обръщението към различните хора ме впечатли много.

По този повод се сетих, че някъде бях срещнала следното нещо.
Използването на съответни обръщения към различни хора може да се използва за възпитаване на детето да си подтавя границите познати/непознати или близки/чужди хора. Например, обръщения от вида "лельо, чичо, како" и др. подобни да се използват само за най-близките до семейството хора - приятели и роднини. Към всички останали хора се препоръчва обръщението да е "госпожо, господине". Така се поставяла и дистанцията за събеседника, и детето само спазва тази дистанция.

Вярно, че в българските порядки тези обръщения се използват като указване на авторитет в семейната йерархия, а това, което написах е измислено от западняци. Навремето, обаче, го използвах с децата и май добре се получи. В началото им беше странно, но после дори започнаха да се мислят за по-възпитани и им харесва. Допада им малко стреснатата, но изумителна реакция на околните.

# 43 29 авг. 2007, 14:49 ч.

Мнения: 251

Цитат на: gergandi в ср, 29 авг 2007, 14:21

Аз съм възпитавана с почти същите правила!
Имам самочувствие и знам как да се държа възпитано Crossing Arms

За прекъсването на възрастните важи и за децата с които си играе! Това е правило, което показва на детето, макар и малко, че трябва да се изслушва събеседника!
За храненето се същото Crossing Arms

Масата не е място за игра Naughty

Никога не съм насилвала детето си да яде, ако е гладно сяда и се храни, ако не става от масата,но играчки Naughty

Същото е и с миенето на ръце и зъби и т.н.
Или играчките в хола ЗАЩО е необходимо из целият апартамент да са разхвърляни играчки, като има детска стая, която е само нейна и там и позволявам да прави каквото си иска!
Чрез правилата, които съм наложила малко или много се опитвам да възпитавам правилно детето си!

# 44 29 авг. 2007, 15:00 ч.

Мнения: 1 404

Дара,съгласна съм с всичко,което си написала,но може би за една по-късна възраст.Комшийката ми например е на около 35 и има дъщеричка на 7,Ния и каза "лельо",когато беше на две и ми се стори много трудно да обяснявам разликата между едната и другата кака,а може и просто да ме е домързяло Embarassed

# 45 29 авг. 2007, 15:07 ч.

Мнения: 11 607

Правилата...държа на хигиена, безопасност, сигурност, опазване и на човека срещу него(да не рита и хапе напр.), възпитано и прилично държание към по-големите......

Отново е права Кака bouquet

.... - има правила,които се спазват на 100% и правила,които са гъвкави.

За обръщенията кака, леля, чичо и пр. имам проблеми от малка, та чак до ден днешен! Едно време като примерни чавдарчета и пионерчета трябваше да помагаме на възрастните и да се държим любезно с тях и нашите постоянно ми го натякваха това....В крайна сметка от многото втълпяване в главата, се постигна обратен ефект! минавах и не поздравявах! Признавам си и сега ми е трудно напр. да кажа на съседите Здравей или Добър ден! Не че не го правя, че имам нещо против хората,но ми е трудно!

# 46 29 авг. 2007, 15:10 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: galll в ср, 29 авг 2007, 13:53

При нас всичко се делеше не на 3, а на 5 Twisted Evil

Яд ме е на мен сега, че не го правя с Александра... а може би трябва! Но тя е много дашна, винаги предлага разни неща на хората да ги почерпи. Настоява да купуваме шоколадови парички за приятелите й Марая и Гоги. Много често не се въздържа, обаче и казва мамо, аз хапнах паричките, ще ги пазя в коремчето си! Mr. Green

# 47 29 авг. 2007, 15:14 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: gergandi в ср, 29 авг 2007, 14:21

Какво толкова се случва, ако 3-годишно дете прекъсне възрастен? И не ми обяснявайте, че затова "днешните млади" са толкова невъзпитани и не уважават възрастните...

Това, което става ако ти прекъснеш играта на 3 годишните Mr. Green

Дразнещо е да се прекъсват хората. Малки, големи и още по-големи... дразнещо е и хората се учат от малки да се изслушват. Тук не става дума за възрастни, а за всички хора!

# 48 29 авг. 2007, 15:16 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: gergandi в ср, 29 авг 2007, 14:21

Не се прекъсват възрастните, като говорят, направо ме изуми. Какво толкова се случва, ако 3-годишно дете прекъсне възрастен?

Виждам, че детенцето ти е на 3г. То не те ли прекъсва с настоятелност, граничеща с истерия, че трябва да ти каже нещо изключително важно, докати ти говориш с приятел/съпруг/по телефона?
Моята дъщеря го прави и това е крайно изнервящо.
Как да се научат да уважават личното пространство и време на другия? Ако всеки път си прекъсвам разговора заради нейните важни неща (да, зная за нея са важни но и аз имам нужди), то тя ще свикне че аз се въртя за и само около нея; че аз нямам собствени изисквания, време и уважение към себе си. Според мен трябва да се внуши респект към необходимостта на другия от нещо.
Ваче, Galll, и ние деляхме най-редовно всичко на 3. Голяма радост падаше, когато имаше за всеки по нещо. Интересното е, че никой не ходеше да иска на другия )шоколада например),защото неговото е привършило. Не зная как се постига това, но в последствие винаги и досега дори, има ли от нещо, все си го делим, винаги искаме и другия да го види/опита.

# 49 29 авг. 2007, 15:23 ч.

София
Мнения: 13 206

Туфи, ние деляхме на 5, защото вкъщи бяхме петима ( с майка и татко). Това заради принципа! Майка винаги се отказваше от нейното в наша ползва. В резултат на това има следната комична случка. След като майка ми все отказваше шоколад, бонбони и пр. с обяснението "Аз не обичам сладко" един ден единият ми брат вади кутията с бонбони, тръгва да почерпи и подминава майка Shocked

. Тя го пита, защо бе Милене мен ме подмина. А той й каза "Ми ти нали не обичаш сладко" Joy

Майка жестоко се обиди. Сега като коментираме аз й казах, че няма нужда да се обижда. Напълно нормално и прагматично е постъпил Милен за възрастта си. След като 100 пъти тя е казала, че не обича сладко, не виждам нищо ненормално да я подмине. Това е пример как жертвата на родителите може да изиграе лоша шега Twisted Evil

# 50 29 авг. 2007, 15:28 ч.

Мнения: 11 607

Цитат на: Vache в ср, 29 авг 2007, 15:23

Майка винаги се отказваше от нейното в наша ползва. В резултат на това има следната комична случка.

Абсолютно същото и в нашата къща!!!Знаете едно време как имаше банани за Нова година! И по тази причина майка не обичаше банани, докато в един светъл ден на съвремието ни,когато банани има нон-стоп, истината лъсна, точно по този начин - не бях купила банан за нея и тя ме попита защо и като и обясних, тя ми разясни цялата ситуация!

Но.....аз не ги правя тези номера! Делим, ям, е понякога давам от моето на децата, но това аз си го решавам и не съм се отказала от омето полагаемо! Та това с деленето напр. е и когато децата искат да спат с нас.....Има график - днес единият, другият път - другия и така.....Просто се стремим да сме максимално честни към всички!

# 51 29 авг. 2007, 15:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Бих се притеснила, ако децата на такава малка възраст НЕ прекъсват родителите си. Дори на учениците им е трудно да се контролират, да не говорим за толкова малки деца.
Моите и сега го правят в различна степен и то най-често като говоря по телефона. Правят го, защото в един момент решават, че прекалявам (и в много случаи е основателно). Но, например, избягват, или поне се стараят да не ме прекъсват ако уча. Но това не им пречи от време на време да ме "контролират" дали съм готова за изпит или дали имам домашно. На моменти се ядосвам, но после разбирам, че всъщност те се опитват да се правят на големи.
Това не са роботи, да им вкараш програмата, да натиснеш копчето и да си гледаш спокойствието. Ние да не сме идеални?!

# 52 29 авг. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 6 315

Правилата ни са малко и са гъвкави.

Правило е напр. да се измият ръцето и лицето като се приберем от разходка. Книжките не се съчетават с ядене (въпреки че аз имах лош начик да ям и чета - сега не го практикувам). Яде се на маса. В момента го уча да не прекъсва. Не се посяга, основно правило е да сме добри с околните. "Не" от моя страна е твърдо "не".

С непознати хора за сега нямам проблем - малкият сам избягва контакти с непознати. Към доста от възрастните се обръща по име. Аз самата никак не обичам да казвам чичо, леля и пр. на хора които не са ми роднини. Да не казвам, че и към част от роднините ми се обръщам по име по простата причина, че ги чувствам достатъчно близки...

# 53 29 авг. 2007, 15:38 ч.

Мнения: 1 877

Все още сме в процес на налагане на тези правила....,но без бой НЕ става!

# 54 29 авг. 2007, 16:06 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Мама Цоцоланка в ср, 29 авг 2007, 15:28

Но.....аз не ги правя тези номера! Делим, ям, е понякога давам от моето на децата, но това аз си го решавам и не съм се отказала от омето полагаемо! Та това с деленето напр. е и когато децата искат да спат с нас.....Има график - днес единият, другият път - другия и така.....Просто се стремим да сме максимално честни към всички!

Абсолютно! И аз не ги правя Grinning

Дори колежките ми се учудват, че понякога си купувам нещо за мен, а за детето не взимам. Примерно вафла в обедната почивка. Ми и аз съм човек и аз мога да си купя нещо само за мен. А щерка ми яде достатъчно вафли. Някои купуват всичко по 2 или 3 в зависимост от децата и после им носят. Като че ли изпитват неудобство, че си хапват тайничко. Например на дъщеря ми рядко купувам чипс. Това не ми пречи да си купувам на себе си тайничко като ми се прияде. Wink

Не лишавам детето си, но пък и аз смятам, че понякога ще си направя кефа сама Wink

# 55 29 авг. 2007, 16:09 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 29 авг 2007, 15:28

Да, права си! Но пък ние не бива да седим и да гледаме. Децата трябва да се учат да не прекъсват. Не само възрастните, ами и помежду си да не се прекъсват. Александра например като не й изнася разговора ме прекъсва и почва да говори за друго. Аз не съм съгласна с това. Трябва да се изслушваме. Както тя мен, така и аз нея. А за телефона. Аз рядко говоря, но тя сякаш ревнува. А е чула, че разговарям, а е дошла и е почнала да крещи "мамо, мамо, мамо..."

# 56 29 авг. 2007, 17:47 ч.

Мнения: 8 769

Радостина, и аз като Ваче да кажа, права си, обаче....
Тя обича да се развика, докато водя служебен разговор по телефона, важен разговор с някого в нейно присъствие. ooooh!

Има граница на възпитанието.
Старая се да я науча, да ми каже че има нещо да ми казва, а аз от своя страна засвидетелствам, че съм я чула, и че ще й обърна внимание, когато приключа.
Разбирам нетърпението на децата, но пък трябва някакви порядки и елементарно възпитание да се прилагат.
В същност, сега си мисля, че докато се възпитаваме те порастнали и се оказало, че нямат толкова неотложни неща за коментиране с нас (дано не е така, разбира се)... Grinning

# 57 29 авг. 2007, 20:18 ч.

София
Мнения: 62 595

Съгласна съм. Малко съм крайна на моменти.
Това за служебните разговори не се сетих. Гледаме рядко да се случват вкъщи.
А това с непрекъсването го научават с времето. Доколкото зная и съм наблюдавала как се развиват децата, е много трудно до 4, дори 5 годишна трудност да се въздържат от прекъсване дори само понякога. Но това си е и без това много труден период. Ако едно дете реши да привлече вниманието на някой възрастен, то ще опита всички възможни начини, дори с риск да го накажат. Просто колкото повече научавам, толкова по-толерантна ставам към детско поведение, което е несъвместимо с поведението на възрастните.
Децата не са малки възрастни, за мен те са почти отделен вид. На моменти се възмущавам толкова много от някои методи на възпитание, че започвам да си мисля, че децата се дресират за удобство на възрастните. Все по-често се питам възпитанието а ла Доктор Спок има връзка с това децата стават по-агресивни, нервни и неуверени, та дори и неудовлетворени от живота си и неуспели. (Между другото, не зная дали е виц, но очух че един от синовете на същият този доктор го е съдил за лоши грижи и малтретиране)
Моля, никой да не се обижда, говоря принципно.

# 58 29 авг. 2007, 21:44 ч.

Мнения: 1 547

Според мен правилата са първо за родителите и едва тогава за децата Mr. Green

Правилото всъщност е едно - "Детето се отглежда не както ми е удобно на мен, а както е добре за него". Оттук следват множество подзакончета:

Детето има режим, защото така е здравословно за него, макар невинаги да ми изнася да го спазвам.
Детето се кърми, ако може, защото е ясно защо и напреки ужасното ежедневно и дългомесечно кърмаческо процедурстване.
Детето яде само свястна храна, защото е добре за него, въпреки че понякога да ме мързи да му готвя и Макдоналдс ей го къде е.
Детето спи следобед, колкото и да не ми се прибира да го приспя, и си ляга винаги в 21, колкото и много да ми се ще да вися навън до полунощ.
Детето захвърля биберона още като бебе, защото е добре за него, макар да причинява известен дискомфорт на мен.
Детето маха памперса на година и половина, защото е здравословно за него - нищо, че е идеален за мен и че не ми се занимава с напикана къща точно сега.
Детето се отглежда от родителите си, защото така е редно и полезно, а не от бабите си, колкото и чудесно изкушаващо да е това.
Детето се държи учтиво, знае що е ред и се съобразява, въпреки че ми отнема страшно много време да го уча.
Детето не бие, не хапе, не хвърля, не истерясва и не квичи, макар да ми е досадно да обръщам внимание на всяка подобна проява, вместо да дам простичко "игнор".

И така нататък, и така нататък... В очите на другите горното изглежда желязна дисциплина за децата ми, но всъщност е правилник за мен. На тях им е все едно - да ги оставя да ядат шоколад всеки ден е "правило" точно толкова, колкото и да не им давам изобщо. Mr. Green

# 59 29 авг. 2007, 22:03 ч.

Пловдив
Мнения: 23 666

Цитат на: Мама на принцеса в ср, 29 авг 2007, 14:14

Нямаме правило да се слага колан в колата, винаги се вози на задната седалка в/до мен!

Дъщеря ти е на 3, нали? Shocked

Знаеш ли колко е опасно да се вози без колан и или с колан като "за възрастни" без седалка? Shocked

Освен всичко друго е и незаконно, задължително трябва да е в столче, има и някаква мижава глобичка от 50лв.

# 60 29 авг. 2007, 23:38 ч.

Мнения: 11 607

Цитат на: crazy chick в ср, 29 авг 2007, 21:44

Според мен правилата са първо за родителите и едва тогава за децата Mr. Green

Абсолютно! Днес се сетих за това докато вечеряхме....Изпуснах си нервите и викнах на мъж си...После осъзнах,че не съм права и му се извиних! Та....когато покажеш уважение ти към другия, децата го виждат това нещо и после им е по-лесно и те да го правят! Когато ти се извиняваш...и те ще го правят! Когато ги учиш напр. да пият от чаша,а не от бутилката директно, но ти пиеш от бутилката...това е наглост и не очаквай детето ти да пие от чаша!

Та така...Основно правило - 1. към родителя е и е - превъзпитай себе си,защото вече си отговорен за всички свои постъпки и за постъпките на поне още един! Защото това,което е видяло детето в къщи, един ден вероятността да се държи и то така към своите деца е голяма и се получава една верига.....

Писах за това,че най-противното ми нещо е да поздравявам.....Започнахда го правя точно заради децата си! Защото как ще им покажа що е това уважение към другия, след като самата аз не показвам уважение?

# 61 30 авг. 2007, 00:00 ч.

София
Мнения: 13 206

Правилата трябва да са за всички!!! Между другото какво ще кажете примерно за правилата при бабите? Налагате ли своите по отношение на детето? Всичките ли или само някои от тях? Майка ми е строга. С Александра не е толкова строга колкото беше с нас, но в нейната къща определено има правила. При майката на мъжа ми не е баш така. Дори вчера свекърва ми каза, че сме скучни родители Rolling Eyes

Все нещо не сме давали на детето да прави. И на двте места лично на мен ми е трудно да поставям правила и условия когато не съм там.

# 62 30 авг. 2007, 00:06 ч.

София
Мнения: 62 595

Ние сме далеч от бабите (държим ги на двата края надържавата) и така е по-лесно.
А когато те са с децата, нас ни няма и обратно
Така "не си омешваме капите". Оставям ги да правят каквото искат и да не знам. После като си дойдат децата оправяме пораженията.
Мисля, че така всички са доволни. Когато децата са с нас, значи са с нас. Когато са с бабите, значи са с бабите. Така поне се знае кой сърба попарата и обира лаврите.

# 63 30 авг. 2007, 00:10 ч.

София
Мнения: 6 999

И аз съм като RadostinaHZ.

Тъй като съм най-строга от всички, които по някакъв начин възпитават Дариа ако по злощастно стечение на обстоятелства сме се събрали аз и майка ми или бившия и аз - стоя на страна. Дариа и без това се обръща към баба си или баща си...

Но...всеки си носи сам последиците от възпитанието и правилата, които налага. Бившия ми мъж оставен повече от 24 часа с детето следва моите правила и режим стъпка по стъпка Mr. Green

# 64 30 авг. 2007, 00:17 ч.

София
Мнения: 62 595

Браво. Вашият татко провежда последователно политиката.
При нас с таткото има друго правило. Който е сам с децата решава какво да прави.
Като са с баща си без мен, правят всякакви неща и с него им е по-весело (все пак обикновено аз съм лошата, а него виждат вечер).
Карат я на принципа "Тате, мама замина. Значи можем да правим каквото си искаме".
Така де, иначе по какво ще разберат разликата между майката и бащата?

# 65 30 авг. 2007, 00:21 ч.

София
Мнения: 13 206

Ооо, при нас Александра като остане с баща си, което е много рядко значи пълна анархия... Twisted Evil

И както Радостина казва пак аз съм лошата. А като сме двамата таткото си прави пас. Пак той е добричкия. Обяснявам вече за стотен път, че така не става. Трябва да сме твърди и двамата, ама не му увира главата. Надявам се той да успее да балансира м/у двете ни, защото това успява да направи засега Wink

# 66 30 авг. 2007, 00:21 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Правила....разни:)
Общо взето се свеждат до "Не ме дразни излишно, защото ще го отнесеш обезателно."
Винаги обяснявам защо нещо е правило и искам да се спазва. Обяснявам докато стане ясно. Ако след това правилото се наруши, следва наказание ВИНАГИ. И то точно такова, каквото е било казано че ще се случи, ако не е спазено правилото.

Каката, разбира се отново е права.
"Законите" се менят с възрастта.

Цитат на: Vache в чт, 30 авг 2007, 00:00

Между другото какво ще кажете примерно за правилата при бабите?

Случвало се е да отстоявам правата на детето пред бабите.
Така де...то освен правила, трябва да знае че има и права, които никой не може да нарушава.
Е...вярно е, че нашите баби не ги позлваме за детегледачки и поради това нямат шанс да налагат разбиранията си.

# 67 30 авг. 2007, 09:19 ч.

Мнения: 251

Цитат на: Янтра в ср, 29 авг 2007, 22:03

Цитат на: Мама на принцеса в ср, 29 авг 2007, 14:14

Нямаме правило да се слага колан в колата, винаги се вози на задната седалка в/до мен!

Дъщеря ти е на 3, нали? Shocked

Знаеш ли колко е опасно да се вози без колан и или с колан като "за възрастни" без седалка? Shocked

Освен всичко друго е и незаконно, задължително трябва да е в столче, има и някаква мижава глобичка от 50лв.

Всеки решава сам за себе си!
До преди година стоеше в столче, вече и е малко!
Когато пътуваме на дълги разстояния, тя почти винаги заспива и определено е по-удобно от колкото с колан!
Знам, че тук във форума всички са перфектни и ще се нахвърлят, за това мое изказване, но поне си признавам и не се правя на съвършената майка Blush

# 68 30 авг. 2007, 09:39 ч.

Мнения: 8 769

Майка ми се опитва да си налага свои си правила, една идея по-различни от моите. Но това става само, когато тя гледа децата. Когато сме зедно важат нашите правила.
Свеки не е имала шанс да ги гледа самостоятелно, освен наскоро, когато вместо да ядат ядене за обяд, защото са били гладни и у дома е имало цели два вида манджи, им дала солети! #Cussing out

Ама това се случва за 4г веднъж, преглъщам го.
С таткото сме на едно мнение и сам или не с децата правилата си важат еднакво. Е, принципно той е по-добрият, а аз по-злата.
Абе прави ми впечатление, че съвременните татковци като че ли са по-добрият родител в семйството. У нас не беше така, повече респект имахме към баща си. И ако мама се чувстваше безсилна да реши с нас даден проблем, идваше тежката артилерия.
Вие забелязвате ли такова нещо?

# 69 30 авг. 2007, 09:48 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

При нас таткото си е като едновремешните. Въпреки, че е много рядко с тях, то той е доста по-строг от мен. Когато са с него просто е абсолютно изключено да се направи опита за кръшване. Това, което каже или изисква баща им е закон. При мен има възможност за анализиране, дебат и аргументи. Аз съм склонна да се включа. Но баща им не губи време в подобен израз на куртоазия.

Правилата са едни и същи и при него, и при мен. Няма разнобойни, но аз съм по-гъвкава някак. В смисъл, ако има издънка, аз се стремя да отчета и бекграунда, а баща им рядко проявява подобно търпение. Той санкционира, като рядко е с оглед на конкретни обстоятелства. Но пък после много по-лесно омеква и възстановява статуквото от мен. Аз ако съм ги санкционирала и има разрив много бавно и трудно влизам пак в нормални отношения. Ако са ме докарали дотам, че да ги накажа, после им го изкарвам през носа. Simple Smile

Колкото до бабите - те двете са кото деня и нощта. Едната е ужасно строга, безкомпромисна и желязна. Другата е бяла и добра. Децата са през деня с едната, вечер с другата. Достъпът им до баби е неограничен. Ориентират се безпогрешно вече в обстановката и се нагласят за секунди към съответната баба. Щом аз съм наоколо, обаче, то бабите просто изчезват. Децата знаят, че ако са с майка ми ще ги "покрия", а ако сме със свекърва ми ще ги "притисна".

# 70 30 авг. 2007, 11:18 ч.

Мнения: 937

Темата ми е много интересна защото както виждате по долу при нас възпитанието сега започва и аз за себе си не се бях замисляла какво ме чака, но от както ходи вече имаме правило за тичането към улицата но все още не разбира защо не трябва да ходи там, но има време сега просто не я изпускам от очи.
Но искам да попитам Бумеранг като се тръшка какви идиотщини измисляш дай някой пример моля те.
Ние вече открихме тръшкането и за сега помага ignore2

но ако продължава да го прави да имам някакво решение по разумно от боя разбира се.

Продължавайте да споделята от голяма полза сте на тези с по-малки деца bouquet

# 71 30 авг. 2007, 11:29 ч.

София
Мнения: 1 062

Да, и при нас таткото е добрия. Винаги съм се чудела как така се промениха толкова мъжете за едно поколение. Аз винаги съм имала по-голям респект от баща си. А в къщи е точно обратното. Щом се скарам, накажа, откажа нещо - веднага се тича при "татинко" и се започва едно сърцераздирателно тръшкане. И той винаги започва да я успокоява, няма нищо тати, дрън-дрън. И се получава все едно аз нищо не съм казала. Много ме е яд, все говоря, но засега ефект - 0.

# 72 30 авг. 2007, 12:22 ч.

Мнения: 3 146

Знаех си, че всички ще "скочат", като си напиша мнението.
Никога няма да се съглася, че е изнервящо да те прекъсва тригодишно дете. То е по-важно от разговорите ми. Нито е толкова важно къде си носи играчките.

Съгласна съм напълно с crazy chick относно смисъла на правилата.

# 73 30 авг. 2007, 12:32 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: gergandi в чт, 30 авг 2007, 12:22

E, явно си с железни нерви! Grinning

# 74 30 авг. 2007, 12:37 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Хайде пък чак да са скочили...

За теб може да не е изнервящо да те прекъсва постоянно твоето 3-годишно дете. Но ако те прекъсне моето 3-годишно, когато работиш или водиш важен разговор?... Нееднократно и обсебващо? Ако кажеш, че няма да те подразни не съм убедена, че бих ти повярвала. А аз съм от тези, които не обичат дори и собствените им деца да се намесват в разговор - личен или служебен. Става дума за елементарно възпитание. Ако имаш за събеседник човек, неусвоил умението да води елементарен, нормален, възпитан разговор дали ще ти е приятно да разговаряш с него? На мен не би ми било приятно. И не искам децата ми да са едни от тези неудобни и неприемливи за комуникация същества, които аз самата отбягвам по принцип.

Нищо лошо, страшно, ужасно няма в правилата. Човек е социално животно и като такова се съобразява със себеподобните си в една или друга степен, т.е. живее подчинен на правила. С децата не разбирам как би могло да е иначе. И каква би била ползата да раснат и виреят без правила, след като така или иначе няма начин без, от един момент нататък, задължително да се съобразяват с такива.

# 75 30 авг. 2007, 13:29 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Доня Туфиня в чт, 30 авг 2007, 09:39

Абе прави ми впечатление, че съвременните татковци като че ли са по-добрият родител в семйството. У нас не беше така, повече респект имахме към баща си. И ако мама се чувстваше безсилна да реши с нас даден проблем, идваше тежката артилерия.
Вие забелязвате ли такова нещо?

Моята приятелка с вече порастнали деца има теория по въпроса Wink

Понеже децата са повече време с майките и ги манипулират и ядосват повече. Бащите ги виждат по-малко, особено в първите години. Затова имат по-голям респект към бащата, въпреки, че го смятат за по-разрешаващия. А защо бащата е по-разрешаващ. Пак по същата причина, защото гледа да компенсира малкото време прекарано с децата Wink

# 76 30 авг. 2007, 13:44 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: gergandi в чт, 30 авг 2007, 12:22

За теб може и да не е... и съответно това правило го няма при теб. За мен е адски изнервящо да ме прекъсва който и да е Wink

Нали затова питам за правилата, защото при различните хора те може да са различни Grinning

# 77 30 авг. 2007, 15:28 ч.

Мнения: 1 404

Crazy chick,съгласна съм изцяло с теб,с изключение на бибероненото правило Mr. Green

# 78 30 авг. 2007, 15:53 ч.

Мнения: 4 406

Цитат на: galiushana в чт, 30 авг 2007, 11:18

Но искам да попитам Бумеранг като се тръшка какви идиотщини измисляш дай някой пример моля те.

пресен пример от вчера- тръшка се да облече зелена тениска, която е хвърлена в коша за пране, вече залята със сок. предлагам друга тениска или моят сутиен. да си избере.

иска чипс, но от най- големите пакети. предлагам да вземем същия вкус, по- малка разфасофка, или грозде (той мрази грозде)
всичко е манипулация...

# 79 30 авг. 2007, 16:00 ч.

София
Мнения: 62 595

Boomerang, зная, че това е много изнервящо, но в някакви вариации всички деца го правят.
Това, което се сещам е, че обясняването му е майката. И показването. За блузката за пране - разкажи за пералнята, дрехите и други подобни. За чипса - че напрамер трябва да купувате и още неща и няма да ви стигнат парите.
Много е трудно, изнервящо и на моменти влудяващо, но импровизацията върши работа. Казвам инпровизация, а не заблуди от сорта "баба меца го изяде". А как иначе ще научат защо не могат да си обличат мръсните блузки?

# 80 30 авг. 2007, 16:07 ч.

Мнения: 4 406

да, действително почвам с това- ама тя е мръсна, виж... той настоява за мръсната блуза... когато съм опитала вече нормалния начин, тогава прибягвам до манипулация. не ми е приятно да ме гледат в магазина как хлапето се търкаля по пода , а аз не искам да му купя еди- какво си... само аз знам, че няма да го яде после... краен вариант е...

# 81 30 авг. 2007, 16:53 ч.

Пловдив
Мнения: 23 666

Цитат на: Мама на принцеса в чт, 30 авг 2007, 09:19

Цитат на: Янтра в ср, 29 авг 2007, 22:03

Цитат на: Мама на принцеса в ср, 29 авг 2007, 14:14

Нямаме правило да се слага колан в колата, винаги се вози на задната седалка в/до мен!

Дъщеря ти е на 3, нали? Shocked

Знаеш ли колко е опасно да се вози без колан и или с колан като "за възрастни" без седалка? Shocked

Освен всичко друго е и незаконно, задължително трябва да е в столче, има и някаква мижава глобичка от 50лв.

Не, аз съм несъвършена майка. Правя много грешки, избухлива съм, правилата едва сега ги установяваме с малкия, никаква домакиня съм и т.н. но ПРАВИЛОТО! единственото, което безпрекословно спазвам - в колата децата се возят със столче. И моите и чуждите. Аз шофирам и не возя, ама никога не возя деца без столче. Моето го изписаха от болницата и това беше единствения път, когато се е возила в кола без столче, и то защото баба му го беше забравила. И големите слагат колан на задната седалка задължително. Иначе не тръгвам. Така загина братовчед ми, отиде си на 23, заради колан на задната седалка, една година само мина.

Последна редакция: чт, 30 авг 2007, 21:06 от Янтра

# 82 30 авг. 2007, 20:42 ч.

София
Мнения: 62 595

Boomerang
Сещам се какво правех с моите като бяха по-малки и трябваше да пазаруваме.
Казвах им предварително, че ще ходим да пазаруваме, включително някои от необходимите неща и какво ще сготвя с част от продуктите. Казвах им, че е за цялото семейство и ги питах дали им харесва. В повечето случаи се замисляха и се съгласяваха. Ако предложеха нещо друго, казвах им, че ще го сготвя в някакъв определен ден (но после трябваше и да го сготвя).
После им обяснявах, че трябва да свършим работа бързо и разчитам на тях да се държат прилично и ако искат нещо първо да ме попитат. Случвало се е направо да ги питам дали искат нещо и тогава те са много доволни, че им искам мнението.
Ако поискат в неподходящ момент им казвах, че сега няма възможност, защото скоро сме купували или че парите за пазаруване са определени. Разбирахме се кога и какво да им купя.
Като се държат прилично ги хвалех още преди да сме излезли от магазина и после като се приберем вкъщи пред баща им. Може би нещата станаха лесно и защото в много случаи и без да поискат сама съм им предлагала нещо.
При нас работеше.
Може би са останали с усещането, че винаги могат да си поискат и не е имало плоблеми.
А това за реакцията на хората - не го казвай на детето. Така то остава с впечатлението, че е не си съгласна заради реакцията на хората, а не защото го смяташ за правилно.
Та накратко: обясни на детето за какво става въпрос; поискай му мнението или поне съгласието (да се почувства равен с теб); ако си обещала нещо го изпълни непременно
обяснението стана малко тромаво, така че извинете

Последна редакция: чт, 30 авг 2007, 21:21 от RadostinaHZ

# 83 30 авг. 2007, 21:16 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Правила имаме, гледам да са по-малко - за да се спазват и да запазвам свободния дух. Laughing

Строги правила са тези, които са свързани със здравето и безопасността на детето.
Пък останалите неща пробутвам като въпрос на добри маниери. Laughing

# 84 30 авг. 2007, 22:55 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: dara в чт, 30 авг 2007, 12:37

Става дума за елементарно възпитание.

Абсолютно. Много мразя невъзпитани възрастни, а и такива деца недолюбвам. Не е само, защото водя служебни разговори. Аз уважавам детето си и изисквам тя също да ме уважава част от това е да не ме прекъсва, когато говоря или да се извини, че го прави /ако е нещо спешно/. Аз също се извинявам ако прекъсна 10 мин. й объркани изявления Mr. Green

Цитат на: Мама на принцеса в чт, 30 авг 2007, 09:19

Всеки решава сам за себе си!

Мне... има Закон, който следва да спазваш... То по принцип всеки решава сам за себе си дали да убива или не... но си носи и последиците - нали знаеш? Naughty

# 85 31 авг. 2007, 23:50 ч.

Мнения: 705

Цитат на: Vache в ср, 29 авг 2007, 16:06

Някои купуват всичко по 2 или 3 в зависимост от децата и после им носят. Като че ли изпитват неудобство, че си хапват тайничко.

всеки луд с номера си, просто не мога да повярвам 4е има 4ак толкова луди родители #Crazy

а ако купят дреха за себе си, дали купуват и на децата да не остават зян newsm78

# 86 1 септ. 2007, 14:56 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: stelt в пт, 31 авг 2007, 23:50

... а ако купят дреха за себе си, дали купуват и на децата да не остават зян newsm78

Мда - така правят или дори повече - не купуват за себе си, а само за децата. Имам един познат, който се чувстваше адски виновен ако купи дреха за себе си, а не за децата си. При това не става дума за беден човек, нито децата му ходят без хубави дрехи. Просто манталитет и възпитание - децата все да са първи и да има само за тях.

# 87 1 септ. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 3 367

..описаното от Радостина работи с деца от 2 години нагоре,със сигурност..аз постъпвам по същия начин,непрестанно говоря и не им давам много думата Laughing

"ето сега купуваме чушки-какъв цвят са-да,червени,като топката у дома-какво ще ги правим,помните ли?-ще ги пълним както пълните когата с пясък на плажа.."...и така до откат..

и аз ги подготвям отдалеч за всичко,струва ми се хем редно,хем нужно..

# 88 1 септ. 2007, 16:43 ч.

Мнения: 4 496

Цитат на: gergandi в ср, 29 авг 2007, 14:21

И какво значи да не носи никакви играчки в хола? Защо? Какво ще стане? След години няма вече да ги носи там.

Виждам,че ще трябва да обяснявам защо не позволявам да се носят играчки в хола.Защото детето от малко трябва да знае,че всяко нещо си има място:чиниите-на масата,дрехите-в гардероба,мръсните дрехи-в панера,обувките-в шкафа,кърпата-на закачалката,играчките-в детската стая.За да не ми се налага да казвам"Извинявайте,но е малко разхвърляно" Embarassed

на гости,дошли неочаквано.За да не стане после мъж,който като се изкъпе си хвърля хавлията на пода в банята,а мръсните чорапи-под стола. Crossing Arms

# 89 1 септ. 2007, 16:53 ч.

Мнения: 42

Аз съм на мнение 4е правилата са си правила и трябва да се спазват.
Колкото едно дете расте без тях толкова по трудно става за напред(убедила сам се от ли4ни наблудения).
Ина4е аз със моя син се опитвам да бъда приятел и родител едновременно.
Правилата ина4е са много,но за мен бе най трудно да го нау4а ,4е когато мама
ка6е не или не мо6е зна4и това озна4ава не.
никога не казвайте не на децата си и след 5 мин. да направите това което
са поискали за6тото така 6те ви се ка4ат на главата.(това го знам ве4е от ли4ен опит)

smile3511