какво да правя?

Благодаря Ви момичета! Знаех си, че ще ме разберете и ще ми помогнете със съвети.
Днес, съвсем се убедих, че малката, която е на 3 години, ме манипулира. Мога да се справя, ако баща й ми помогне. Той, обаче наистина вярва или не съм сигурна, че тя ме мрази. Когато се опитам да говоря с него, настава такава олелия и то често в нейно присъствие. Краят на "разговора" завършва с още няколко обиди, от ония дето остават за цял живот. Влиза в играта и майка ми и сина ми и работата ми.  Ако, пък реша да се съглася, че е абсолютно прав и трябва да ни пусне да си вървим и да намери подходяшата, става още по-трагично. Всичко свършва след около два дена, когато аз се опитам да позабравя в името на детето и разума, получавам извинения и така до следващия път.
Само, че малката е запомнила и слушала много добре.
Снощи, въобще не ми разреши да я докосна и се наложи да спи при него, а днес не се отделя за секунда от мен. Гушка ме, целува ме. Естествено, него го няма.
Иска ми се да вярвам, че не го прави нарочно. Иска ми се да вярвам, че в старанието си да ме държи под контрол прави така.
Обаче, тъпче през сърцето ми и за съжаление ще плаща дъщеря ми.

Сабина, това най-много ме е ядосвалоИ накрая, "всичко съм си постигнал сам".
Истината е, че ми се налага да работя, защото имам по-голям син и трябва да се грижа сама за него. Искам парите, които му давам да са спечелени с моя труд. Той е голямо момче. Трябва да има пример за жена.

Не знам какво му е прекрасното на тоя баща, на мен ми прилича на лъжец и манипулатор.
И според мен е добре да се чуе мнението на психолог или семеен консултант. Може би и детски психолог да поговори с детето.

Сега, ако правилно разбирам синът ти е от предишна връзка(брак)?
Още повече тогава, ако е способен да дели двете деца на една майка.... два пъти повече заставам зад думите си-  ако не се противопоставиш категорично ще заложиш отношенията си с дъщеря си.
Изключително рядко си позволявам да давам акъл, ама в случая напарво ми се иска- не го оставяй да набива в главата на детето ти и една дума против теб
Той няма да ти сътрудничи, защото неговият начин е най-лесният да има обичта на едно дете, доброволно няма да се откаже от него- бъди сигурна.
И абсолютно е прав Пантер- кое му е прекрасното

И знаеш ли, откажи се от това коетоти се иска да вярваш- погледни нещата каквито са - Тя не ти е дала да я докоснеш сощи, ТОЙ го знае, знае че ти е мъчно,  но взима детето при себе си... всеки нормален човек би казал" на мама й е мъчно, не бива да правиш така, тя те обича" ... и в тоя ред....отвори си очите момиче

Намери си добър психолог и не отлагай решаването на проблема, защото е повече от сериозен.

Jaly, абсолютно си права. Те от там се натрупаха много неща. Непозволявах и дума да се каже за детето ми. Аз затова си го издържах сама. Сега вече е на 18 години и като го гледам, не мисля, че съм била лоша майка.

Дори и само това ,че искаш помощ е показателно ,че си много добра майка.От думите ти разбирам ,че отглеждаш с много любов децата си и искренно страдаш от създалата се ситуация в семейството ти.Още повече ,че вече имаш едно пораснала дете ,което от думите ти разбирам ,че ечудесен млада чоек.Не оставяй така нещата,противоостави се на ситуацията.НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ НА НИКОЙ ДА ТЕ НАРИЧА "ЛОША МАЙКА".още повече,че ти едва ли си такава.

Много е тъжно...
Синът ти не живее ли с вас? И как така ти го издържаш сама? Какво значи сама? Вкъщи отделен бюджет ли имате със съпруга ти? Да разбирам ли, че той купува на малката каквото поиска, а на сина ти - нищо...

Говорете ми после във форума, как някой мъж ще приеме дъщеря ми за собствена и ще я обгрижва и обгражда с любов...

Не сме женени и слава богу. Живеем в различни жилища.  Мислим да живеем заедно, но все нещо се случва и аз немога да се реша. Той се грижи изцяло за малката. За баткото, аз се грижа. Той  си е само мой. За щастие на него никой нищо не му купува и страшно много ме обича и уважава.
Толкова е сложно всичко при мен, че се чудя сама на себе си, как така успях да си направя живота пълен хаос.

ей, Сабинче, моя бившия мъж точно така обича дъщеря МИ... душата си дава за нея, стига се до там да се караме, че пренебрегва синът НИ. Това беше офф

radini, каквито и да са причините, едно е сигурно - без  да се опънеш на това отношение нещата няма да се оправят сами.

Radini, помисли първо какъв искаш да е животът ти. Помисли за себе си малко. А след това и за детето.
То се нуждае от спокойна обстановка. В момента с баща му сте нито заедно, нито разделени. Просто изберете едното от двете. Не съм сигурна дали в тази обстановка малката може да се почувства добре и без настройване от единия родител. На нея и трябва един дом.
А ако си изясните вие отношенията и можете да разговаряте спокойно може част от проблемите да ги няма.
Това, което прави баща и е гадно, не го отричам. Но ми звучи вероятно да си има някаква причина, която би могла да бъде премахната.

И аз мисля така. Дали сте официално семейство или неофициално - за всички и особено за детето е добре да живеете заедно. Не знам защо си се отказвала досега.

Аз лично съм за това проблемите да се решават с разговор очи в очи, но в случая мисля че ще е по-добре семеен консултант - ситуацията е доста оплетена и сами не знам дали ще се оправите.
Човек който "постоянно повтаря пред малката, че съм я зарязала, че съм я хвърлила на майка си, че детето ме мрази." има някакъв сериозен проблем според мен, с разговори едва ли ще стане, по-скоро трябва специалист.

Ще опитам още веднъж. Ще се примиря с доста неща въпреки волята ми. Искам да обичам този човек, заради малката.
Дано ми остане мъничко достойнство, за да продължа напред.
От най-независимия и самостоятелен човек на света, въобще неможах да разбера кога се превърнах в страхливката, каквато съм сега.
Благодаря ти Пантер! Все пак е хубаво, когато те подкрепи мъж.

Компромисите трябва да са от двете страни. Ако той не се примири с нищо усилията ти ще са безмислени.
Истината е по средата, не на единия край.

Аз ти казах, че не те искам тук, но не на всяка цена

radini ne si bezxarakterna===prosto o6te se nadjava6 po edna ili dr pri4ina
az ne vijdam drygo osven sila i smelost naso4eni v njakakva posoka \
vjarvam 4e kogato stane beznadejdno tazi ti sila 6te se prenaso4i kum trugvane i spravjane sama
no!!!!!!!!!!!!!!! zavedi deteto na psixolog predi da er kusno! i ti s nego i naj-vajnotro - ne ja li6avaj ot ljybimata baba - ne taka rjazko za6toto 6te kompensira s ba6ta si!

Признавам си,че не прочетох всички изказвания,основно тези на авторката четох...Ситуацията никак не ми хареса,защото ми напомня периода от моя живот,когато живеех с предишния си приятел  и двамата му синове.Още тогава,преди 4 години,открих,че има и такива мъже,за които жената е просто матката,която ще износи децата им.За децата си умират,дето се казва,но ги ревнуват и от майките им.Такъв беше този мой приятел,умираше за децата си,ама искаше ако може,майка им да се намира на друга планета,всячески ги настройваше срещу нея,сърдеше се и се тръшкаше,когато му кажех,че НИЩО не може да замени майчината ласка за детето... И той смяташе,че е нормално за моите си деца само аз да се грижа финансово,а за всичките деца грижата по домакинството да е само моя...За съжаление,Радини,твоят мъж  май е от тази порода...Не намирам за нормално поведението му,той просто те използва,за да отгледаш детето до възраст,в която ти няма да си така необходима,той ще прецени кога е настъпила тази възраст,и после съвсем ще обсеби детето...На твое място не бих се събирала с този човек,как така ще се прави,че другото дете едва ли не не съществува?! Казвам последното,знаейки,че много жени(и аз самата в миналото) смятат,че е някакъв вид наглост да очакват друг мъж  да харчи пари по децата,както би харчил баща им.Да,ама не.Сегашния ми приятел ми показа,че има и свестни мъже,мъже,които искат И по този начин да покажат,че изпитват истинска любов...В последните две години се случи да общувам с доста "нестандартни" семейства, и се оказа,че моят мъж не е прецедент! Познавам поне петима бащи(това във връзка с работата ми,детегледачка съм),за които съвсем случайно и по друг повод разбрах,че не са биологични създатели на по-големите си деца...Така,че...бих те посъветвала сериозно да обсъдиш всичко това с твоя човек,ако става-става,ако ли не-живота си върви и откъде-накъде ти ще правиш жертви и ще  пропускаш шанса да потърсиш щастие другаде?!Успех ти пожелавам,дано всичко се разреши възможно най-добре за теб и дечицата!

   Извини ме,че съм рязка .......... нооооооо ти да не си мазохистка?Как издържаш всичко това?Хайде,стига с тези приказки и обяснения с мъжа ти.Аз ,ако съм на твое място,искам от прокурор ограничителни мерки спрямо посещенията при детето ми.Може да е негова дъщеря,но СЪМ я родила АЗ и няма да позволя да съсипва психиката и по този начин.Ако иска да е баща ще се подчинява на моите правила,ако - не ,ще търся всички възможни начини да огранича достъпа му до нея,независимо дали са законни и незаконни.
                Искаш да обичаш този човек заради дъщеря си ???  А има ли смисъл? Какво толкова и дава баща и  - пари,играчки и ред "безценни " глупости !!! Та той не и осигурява ОСНОВНОТО  - спокойствие и радостно детство между двама родители,а не двубой между майка примирила се с всичко и баща,който като има пари си мисли,че всичко се купува с тях.
                Като живееш на друго място я му тегли една по-солена и си гледай живота.Разбрах,че имаш голямо момче ,което ще ти бъде опора и помощ.Живей за децата си ,но не забравяй ,ЧЕ СИ ИМ НУЖНА и трябва да се съхраниш за да си до тях.А освен това и ти имаш нужда от обич и спокойствие ,не ми стана ясно като те тъпче така мъжа от когото имаш дъщеря какво печелиш освен страдания и страхове.
                Я, по-смело не си единствена и няма да бъдеш.Пребори се със страха си в името на твоето и на децата ти спокойствие.