Та, какво стана с отключването на темата за Етническият произход?
Обещание, поето от управата на сайта от има-няма няколко седмици вече.
Или както предложи наша съфорумничка, трябва да организираме тайни общества, където с изцяло нелегални действия, прокрадвайки се на пръсти, с надеждата да не обезпокоим нечия тънка чувствителност, да организираме беседи с прилежащите им ритуали, с цел дискусия на тази така нелицеприятна тема?
Не разбирам.
Има жени, които според собствените си възгледи и позиции, не искат, не могат, страхуват се от перспективата да осиновят дете от небългарски произход. ОК.
Има жени, които нямат подобни проблеми. Пак ОК.
Логични въпроси:
1. Има ли конкретна причина, поради която първите да се чувстват длъжни да изразят мнението си, при положение, че няма съзнателна и нарочна опасност, да поемат грижата за такова дете?
2. Има ли конкретна причина, вторите да не могат да изразят гласно мислите и емоциите си, да споделят опита си, тревогите си?
Факти:
1. Близо 90% (на око, може да са и повече) от децата оставени в институции на грижите на държавата, са от ромски и други небългарски етноси.
2. Близо 90% (пак на око) от кандидат – осиновителите от български произход желаят дете от същия на техния произход. Тук вече има явно несъответствие.
3. Процедурата в България дава възможността на кандидат – осиновителите, да посочат критерии за дете, с цел да се елиминират, доколкото е възможно, проблемите между дете и родители в далечен план. (Случаите на разсиновяване в тежкия период на израстване на детето, предимно пубертета, не са рядкост. Колкото по-малко „неудобни” моменти е трябвало да преглътне бъдещия родител, толкова по-добри шансове има за нормална адаптация в семейството. Поне, според актуалните възгледи на специалистите в сферата.)
4. Твърди се, че в момента има над 1500 одобрени кандидат – осиновители, вписани в Регистрите и очакващи среща с детето си. Тази цифра ежедневно се увеличава.
5. Твърди се също така, по неофициални данни, че здрави деца на възраст под една година, от български произход рядко стигат до Домовете за медико-социални грижи, а намират новите си семейства по странични и недотам законни начини.
Изводи:
1. Хората държащи на „чистота” на произхода, трябва да заложат на късмета си и/или на не малка доза търпение. Изключая „другите начини”. Или така непопулярното у нас - непълно осиновяване.
2. Хората, при които отпада предразсъдъка за етнос ще стават все повече, най-малкото, заради все по-малкия брой (и слава Богу!) на изоставени деца от български произход. (За справка: по-напредналите страни от ЕС.)
3. Дължимата толерантност към свободното право на избор не е единствена в прогресивно създаващата се ситуация. Всички дължим едно по-внимателно отношение спрямо изказа на позиция, обръщайки специално внимание на един реален факт: осиновените деца от небългарски произход са до нас, в ежедневието ни. Може би утре ще седят на чина до вашето дете.
4. Да не забравяме, че в момента, всички очакващи днес, чертаят пътеката на утрешните очакващи. Макар и доста социални работници да реагират остро на изискванията за „чистота на произхода”, закона все още дава това право на избор. Мислете далновидно. Вярата, че процедурата ще поеме към облекчаване на подбора и времето за кандидат – осиновителите, е меко казано – наивна. (За справка: отново по-напредналите страни от ЕС.)
Предвид горните данни, изложени доколкото е възможно в синтезиран вид и мисля, напълно реални, крайно време е теми с подобно съдържание да намерят мястото си в този форум.
Игнорирането, опирането на свободен прочит на регламента на сайта или заключването им не са решение.
Тези деца ги има, те са по-голямата част от така жалената популация на Институциите у нас. Ще си затваряме очите или ще се научим да гледаме?
Последни отметки:
1. Имам мнение относно тракторите, обаче трактор нямам, не съм карала и май няма никакви изгледи да имам такъв. Ако видя любопитна тема за трактори, зададена от хора, ежедневно работейки с трактор, може би ще вляза да попрочета, но да си чеша езика на гърба на хората…би било странна демонстрация на свръх самочувствие и суета от нисш характер.
2. Може и да не разбирам от администриране на сайт и модериране на форуми (тия пет сайта, дето ги кътаме семейно, не са повод за меродавност), както и доволните ми знания в сферата на някои чужди езици, не са критерий за непогрешимост, но ще си позволя едно тълкуване на думата „модериране”:
moderare – lat. MODERARI, MODE-S-ARI от MODUS – преходен глагол
1) смекчавам, намалявам
2) уталожвам, сдържам
3) отмервам (за думи, приказки)
4) управлявам, ръководя
Обещание, поето от управата на сайта от има-няма няколко седмици вече.
Или както предложи наша съфорумничка, трябва да организираме тайни общества, където с изцяло нелегални действия, прокрадвайки се на пръсти, с надеждата да не обезпокоим нечия тънка чувствителност, да организираме беседи с прилежащите им ритуали, с цел дискусия на тази така нелицеприятна тема?
Не разбирам.
Има жени, които според собствените си възгледи и позиции, не искат, не могат, страхуват се от перспективата да осиновят дете от небългарски произход. ОК.
Има жени, които нямат подобни проблеми. Пак ОК.
Логични въпроси:
1. Има ли конкретна причина, поради която първите да се чувстват длъжни да изразят мнението си, при положение, че няма съзнателна и нарочна опасност, да поемат грижата за такова дете?
2. Има ли конкретна причина, вторите да не могат да изразят гласно мислите и емоциите си, да споделят опита си, тревогите си?
Факти:
1. Близо 90% (на око, може да са и повече) от децата оставени в институции на грижите на държавата, са от ромски и други небългарски етноси.
2. Близо 90% (пак на око) от кандидат – осиновителите от български произход желаят дете от същия на техния произход. Тук вече има явно несъответствие.
3. Процедурата в България дава възможността на кандидат – осиновителите, да посочат критерии за дете, с цел да се елиминират, доколкото е възможно, проблемите между дете и родители в далечен план. (Случаите на разсиновяване в тежкия период на израстване на детето, предимно пубертета, не са рядкост. Колкото по-малко „неудобни” моменти е трябвало да преглътне бъдещия родител, толкова по-добри шансове има за нормална адаптация в семейството. Поне, според актуалните възгледи на специалистите в сферата.)
4. Твърди се, че в момента има над 1500 одобрени кандидат – осиновители, вписани в Регистрите и очакващи среща с детето си. Тази цифра ежедневно се увеличава.
5. Твърди се също така, по неофициални данни, че здрави деца на възраст под една година, от български произход рядко стигат до Домовете за медико-социални грижи, а намират новите си семейства по странични и недотам законни начини.
Изводи:
1. Хората държащи на „чистота” на произхода, трябва да заложат на късмета си и/или на не малка доза търпение. Изключая „другите начини”. Или така непопулярното у нас - непълно осиновяване.
2. Хората, при които отпада предразсъдъка за етнос ще стават все повече, най-малкото, заради все по-малкия брой (и слава Богу!) на изоставени деца от български произход. (За справка: по-напредналите страни от ЕС.)
3. Дължимата толерантност към свободното право на избор не е единствена в прогресивно създаващата се ситуация. Всички дължим едно по-внимателно отношение спрямо изказа на позиция, обръщайки специално внимание на един реален факт: осиновените деца от небългарски произход са до нас, в ежедневието ни. Може би утре ще седят на чина до вашето дете.
4. Да не забравяме, че в момента, всички очакващи днес, чертаят пътеката на утрешните очакващи. Макар и доста социални работници да реагират остро на изискванията за „чистота на произхода”, закона все още дава това право на избор. Мислете далновидно. Вярата, че процедурата ще поеме към облекчаване на подбора и времето за кандидат – осиновителите, е меко казано – наивна. (За справка: отново по-напредналите страни от ЕС.)
Предвид горните данни, изложени доколкото е възможно в синтезиран вид и мисля, напълно реални, крайно време е теми с подобно съдържание да намерят мястото си в този форум.
Игнорирането, опирането на свободен прочит на регламента на сайта или заключването им не са решение.
Тези деца ги има, те са по-голямата част от така жалената популация на Институциите у нас. Ще си затваряме очите или ще се научим да гледаме?
Последни отметки:
1. Имам мнение относно тракторите, обаче трактор нямам, не съм карала и май няма никакви изгледи да имам такъв. Ако видя любопитна тема за трактори, зададена от хора, ежедневно работейки с трактор, може би ще вляза да попрочета, но да си чеша езика на гърба на хората…би било странна демонстрация на свръх самочувствие и суета от нисш характер.
2. Може и да не разбирам от администриране на сайт и модериране на форуми (тия пет сайта, дето ги кътаме семейно, не са повод за меродавност), както и доволните ми знания в сферата на някои чужди езици, не са критерий за непогрешимост, но ще си позволя едно тълкуване на думата „модериране”:
moderare – lat. MODERARI, MODE-S-ARI от MODUS – преходен глагол
1) смекчавам, намалявам
2) уталожвам, сдържам
3) отмервам (за думи, приказки)
4) управлявам, ръководя
