Но не мога да се оплача от внимание и дори помощ понякога.
Вече детенцето ни стана на 3 год., а на мен, пък и на него май, му се иска да имаме второ.
Той е едно дете, първоначално ме питаше защо две, но сякаш после видя плюсовете- аз имам брат.
Но през третата готинка малко ми беше трудно, работа, дете, домакинстване, доста ми се струва нанагорно.
Но Теди вече е почти самостоятелна, говори, по-лесно се разбираме с нея, спря да инатничи.
И аз се позамислих дали сега е момента или може да се изчака още 1-2 год..
Не ме притесняват разлики, искам на мен да ми е по-леко в отглеждането на децата ни.
А помощ нямам голяма.
Свекърва наблизо, но с две леви ръци или голям мързел, незнам още.
А моята мама е на 100 км, работеща още, на 51 год.
Дайте ми съвет, кога е най добре да плануваме второто, за да не ми дойде много нанагорно всичко.
Като се замисля по-сериозно и се отказвам.
Или варянта е да си намеря дом. помощница поне отвреме на време да ми помага, за да не се дразня, че е мръсно, а аз нямам сили за това.
Благодаря на всички!