Моята история ....... !

  • 2 167
  • 8
  •   1
Отговори
Здравейте! Със сигурност ще повторя някой теми и ще се наложи да ги четете отново,но от части моята история е индивидуална по свое му.Имам въпроси на които не можах да си отговоря като прочетох доста теми и се надявам да има кой да ми отговори.Първото да обясня че искаме с моя приятел (бъдещ съпруг) да си осиновим след сватбата бебе,но ме притеснява цялата тази дълга и мъчителна по думите на хората процедура.Аз съм само на 21г. с операция преди 8 месеца от рак на шийката на матката и това ме мъчи най много че може да не ми дадат бебе при тази диагноза,и още повече че искам 5-6 месечно бебе.Та това ме интересува дали някой с опит е минал през тази процедура и с подобна история по този път,да сподели с мен за да се успокоя защото не искам да чакам,а това чакане ме убива с всичките ми приятелки с бебета на ръце Tired
Мерси предварително!

# 1
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Здравей,
скоро имаше таква тема, не знам дали си я намерила, затова ти поствам линк
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=193502.0

Успех и късмет ти пожелавам и нека всички проблеми да са зад гърба ти  Praynig

# 2
  • Мнения: 286
Здравейте! Със сигурност ще повторя някой теми и ще се наложи да ги четете отново,но от части моята история е индивидуална по свое му.Имам въпроси на които не можах да си отговоря като прочетох доста теми и се надявам да има кой да ми отговори.Първото да обясня че искаме с моя приятел (бъдещ съпруг) да си осиновим след сватбата бебе,но ме притеснява цялата тази дълга и мъчителна по думите на хората процедура.Аз съм само на 21г. с операция преди 8 месеца от рак на шийката на матката и това ме мъчи най много че може да не ми дадат бебе при тази диагноза,и още повече че искам 5-6 месечно бебе.Та това ме интересува дали някой с опит е минал през тази процедура и с подобна история по този път,да сподели с мен за да се успокоя защото не искам да чакам,а това чакане ме убива с всичките ми приятелки с бебета на ръце Tired
Мерси предварително!

Моето мнение е, че ако е възможно - премълчете този факт!
Освен това преди време имаше подобна тема във форума. По-горе са ви дали линка. Изводът е, че законово нямат право да ви откажат, но колко неща са законни в България?
Една участничка във форума беше писала, че социалният работник и е казал постфактум, че е можело да премълчи този факт. Вие ще решите как да постъпите.

# 3
Първо благодаря за отговорите и Да така е ако мога бих го премълчала,прочетох и подобната тема на моята,но аз не мога да премълча нещо толкова важно за себе си,от това зависи не само моя живот а и на детето което ще бъде отгледано от мен.Знам че звучи лошо но според мен всеки които е опериран онкологично е онкологично болен до момента в които не му дадат онова толкова важно листче на което пише че си здрав което става след около 5г.Тогава ще съм спокойна за себе си че каквото се е изискало от мен съм го направила.

# 4
  • Мнения: 230
Спокойно, anipuhi, аз вече минах по пътя. Моето скромно мнение е, че правилно си решила - не е редно да започнеш нещо толкова важно с лъжа. Сигурна съм, че ще преглътнеш много горчивина, ще се сблъскаш с ужасен цинизъм, но дори и когато си най-обезверена, важното е да си убедена, че постъпваш правилно. Не унивай, нещата ще се подредят с времето. Аз не чаках повече от обичайното. Наистина в един момент бях отчаяна, но точно тогава се случи и чудото. От месец съм мама на страхотна сладурана, която ме накара да забравя всички предишни неволи.
Така че - споко. Поговори си с лекуващия лекар и ако всичко е наред - действайте.

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз пък бих премълчала ако не ме ПИТАТ за моето здраве
защо ли? кой дава ГАРАНТ че като забременявам не съм болна или няма да серазболея или след раждането няма да се разболея от рак????
няма такъв гарант
друг е въпроса дали ти нямаш шанс да не бързаш и ако всичко е ок да имаш свое бебе...което не пречи и после да си осиновиш ако искаш и осиновено...
но иначе - аз съм изкл честен човек но това е нещо което не засяга даващите детето - никой не знае колко ще живее и какво ще му се случи утре и от какво ще се разболее
все пак това е рак, не спин или нещо друго заразно /моля да ме простят четящите и да не почнем да нищим темата в тази посока - правата на човека - не съм против болните от спин и знам как се предава и т.н./

# 6
  • Мнения: 3 715
Ако се притесняваш, че болестта ти би попречила по някакъв начин, изчакай пет години и като получиш бележката, че си здрава, тогава действай, тъкмо и ти ще си спокойна.

# 7
Аз съм на кръстопът!!!!!!!!! Страх ме е от утрешния ден ,че може да не съм добре и да не мога да гледам себе си пък камоли дете,реалистка съм може да се влоша ако изчакам и да не мога да си взема дете след 5г ,а аз определено искам да усетя онова чувство на майчинска обич,затова няма да оставя да ме пребори пак болестта защото всеки ден в които се чувствам зле тя е победила отново.Мили дами хич не е лесно да си призная,но определено независимо как се чувствам и какво ще е май 2008г живи и здрави ще има сватба и после ще подам документи за бебе.Благодаря ви за думите пожелавам на момичетата в моето положение да се борят защото само това ни е останало,нямаме друг шанс.

# 8
  • Мнения: 690
anipuhi, за едно нещо не съм съгласна с теб и това е,че онкологично оперираните са онкологично болни. Всички знаем, че бенките са ракови образования, доброкачествени, но могат и да са злокачествени. Като се раздразни някоя бенка и я оперират - какво, болен от рак ли си?
Както бях писала и в другата тема, ще го повторя пак. Живей с мисълта, че си оперирана, а не болна. Тези положителни мисли помагат на духа да е здрав. Дори много лекари казват, че когато психическата нагласа на човек е, че е здрав, той се преборва с болестите.  Стискам палци здравословното ти състояние да е добро и да си прескочила всички лоши работи.
Може да разсъждавам и погрешно, но аз знам, че в моя дом за детето ми ще има винаги любов. Дори, недай си боже, един ден на мен да ми се случи нещо (човек никога не може да знае - утре може да му падне саксия на главата и ...), то ще има баби, вуйни, стринки, татко и кака, които ще го обичат, ще го гледат, никога няма да го оставят. Ние не сме сами на този свят, около нас има хора, които ни обичат и живеят с нас, и ни поддържат, и ще довършат започнатото от нас. Надявам се, че разбирате насоката на мислите ми правилно. Не агитирам и не убеждавам никого. Просто давам малко кураж и положителен поглед напред.
Успех!  Hug  Hug  Hug
П.П. Между другото, нас не са ни питали за такива здравословни проблеми, а само искат медицинско за липса на заразни заболявания, опасни за околните - спин, васерман, туберкулоза и психически болести. Така, че не споделянето на този факт не е лъжа. 

Общи условия

Активация на акаунт