Снощи бях съвсем сама.Гледах филм,в който главният герой казваше "лека нощ" на дъщерите си с репликата "Благодаря ти,че си моето момиче",а те му казваха:"Благодаря ти,че си моят татко".Вие какви спомени имате от детството си,свързани с бащите си?Имате ли такива малки думички,които сте си казвали и които още,така да се каже,ви топлят?Или може би случка,която си спомняте с дълбоко чувство на любов и благодарност?
- Публикувана: 6 септ. 2007, 08:50 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2007, 22:52 ч.
Благодаря ти,че си моето момиче
Не всичко в живота е като на филм 
За татко ли? Нищо. Каквото имам да си казвам с татко и майка си го казвам само с тях Това не е за обсъждане в публичен форум.
Виж, питай ме за приятелките ми, сичко ше си кажа
Исках да кажа, че не всички сме имали щастливо детство.. но за да не бъда разбран погрешно напомням, че все пак аз бях този, който пусна тема "Избират ли децата родителите си?" и моя отговор по default е "Да, избират ги".. така че.. но бих изгледал филма, от торентите ли е, как е на английски? Сега като се замисля, може би по-интересен ще ми е не филма, а човекът, чиято идея е бил, неговата биография, неговото детство.. все пак не случайно се раждат такива идеи, не случайно хората отиват да учат психология, примерно.. не случайно някои мъже мразят гейовете.. не случайно някои жени мразят мъжете.. и не случайно някои хора се опитват да се отърват от някои от собствените си проблеми посредством кучешки геноцид, например
P.S. Сайта изчезна
Ще го постна това като се появи пак..
Това не е за обсъждане в публичен форум. Виж, питай ме за приятелките ми, сичко ше си кажа
Исках да кажа, че не всички сме имали щастливо детство.. но за да не бъда разбран погрешно напомням, че все пак аз бях този, който пусна тема "Избират ли децата родителите си?" и моя отговор по default е "Да, избират ги".. така че.. но бих изгледал филма, от торентите ли е, как е на английски? Сега като се замисля, може би по-интересен ще ми е не филма, а човекът, чиято идея е бил, неговата биография, неговото детство.. все пак не случайно се раждат такива идеи, не случайно хората отиват да учат психология, примерно.. не случайно някои мъже мразят гейовете.. не случайно някои жени мразят мъжете.. и не случайно някои хора се опитват да се отърват от някои от собствените си проблеми посредством кучешки геноцид, например
P.S. Сайта изчезна
Ще го постна това като се появи пак.. 
Нямам такива случки от детството. Баща ми ни възпитаваше на принципа 'Дете се гали, когато спи'.
Като пораснах, си дадох сметка, че това не ми харесва чак толкова. Започнах да го прегръщам от време на време - малко неловко и необичайно и за двама ни, но какво пък.
Във втори курс бях написала и на него и на майка ми по едно писмо, в което обяснявах за какво им благодаря. Той не го коментира, но после разбрах, че го е носил в службата да го показва, а колежките му са ревали (от типа, 'какви деца има'). Преди няколко години намерих къде ги пазят тези писма.
Много обичам родителите си, но с баща ми такива нежности, каквито описваш, не вървят - ако му кажа лично такова нещо, знам, че ще се трогне, но най-вероятно няма да ми отговори.
Като пораснах, си дадох сметка, че това не ми харесва чак толкова. Започнах да го прегръщам от време на време - малко неловко и необичайно и за двама ни, но какво пък.
Във втори курс бях написала и на него и на майка ми по едно писмо, в което обяснявах за какво им благодаря. Той не го коментира, но после разбрах, че го е носил в службата да го показва, а колежките му са ревали (от типа, 'какви деца има'). Преди няколко години намерих къде ги пазят тези писма.
Много обичам родителите си, но с баща ми такива нежности, каквито описваш, не вървят - ако му кажа лично такова нещо, знам, че ще се трогне, но най-вероятно няма да ми отговори.
Баща ми е военен. Никога не е изпадал в много умиление, не ни е гушкал или наричал с глезени имена. Като скачах да го прегръщам се дърпаше, понеже мислеше, че ще му бръкна в окото. Омаловажаваше постиженията ми с думите "То си е за теб." Винаги подчертаваше и най-малката грешка в поведението ми пред хора, дори да е ставало въпрос за обикновена детска глупост.
Случвало ми се е да се събудя разплакана, защото съм сънувала как баща ми прави нещо да ме зарадва.
И досега на филми тези сцени най-много ме разстройват.
Имало е период, когато в себе си съм го винила, че е такъв. Вече не. Приех го.
А той все пак тайно се гордее с мен. Но не го казва.
Случвало ми се е да се събудя разплакана, защото съм сънувала как баща ми прави нещо да ме зарадва.
И досега на филми тези сцени най-много ме разстройват.
Имало е период, когато в себе си съм го винила, че е такъв. Вече не. Приех го.
А той все пак тайно се гордее с мен. Но не го казва.
Аз пък имам хубави спомени с моите родители от детството си.Имаме си и нашите думички(и с мама и с татко),имам си всичко,като на филм 
.Наистина!(Сега се опитвам да направя същия "филм" за моите момчета .)
Аз бях (и още съм
)един вечно питащ ,бърборещ и врящ се навсякъде дребосък .Татко ми казваше вечер:"Измори ли се моето фъстъче?",а аз отговарях:"Не,докато спя,пак ще подскачам!"-вече дори не помня по какъв повод започнахме да го казваме .После отиваше при сестра ми и казваше:"Мечо,готов ли си за зимен сън?",а тя казваше:"Малките мечета не обичат зимния сън" (що пък "мечо",като сестра ми и досега е едно такова кльощаво същество,каквото беше и като малка,незнам )...и така с години...докато станахме по-големи и с татко минахме на имена,а не на "фъстъчета","мечета" и пр.... 
.Наистина!(Сега се опитвам да направя същия "филм" за моите момчета .)Аз бях (и още съм
)един вечно питащ ,бърборещ и врящ се навсякъде дребосък .Татко ми казваше вечер:"Измори ли се моето фъстъче?",а аз отговарях:"Не,докато спя,пак ще подскачам!"-вече дори не помня по какъв повод започнахме да го казваме .После отиваше при сестра ми и казваше:"Мечо,готов ли си за зимен сън?",а тя казваше:"Малките мечета не обичат зимния сън" (що пък "мечо",като сестра ми и досега е едно такова кльощаво същество,каквото беше и като малка,незнам )...и така с години...докато станахме по-големи и с татко минахме на имена,а не на "фъстъчета","мечета" и пр.... Нямам такива случки от детството. Баща ми ни възпитаваше на принципа 'Дете се гали, когато спи'.
Аз също. И моят баща е такъв.
Много обичам родителите си, но с баща ми такива нежности, каквито описваш, не вървят - ако му кажа лично такова нещо, знам, че ще се трогне, но най-вероятно няма да ми отговори.
Никога не ми е казал, че ме обича, но пък ми го показва всекидневно, по хиляди начини.
Не си спомням да ме е галил, но пък е загрижен за мен и ми го показва непрекъснато, с действия, не с думи.
Гордее се с мен и с моите постижения, разказва на колегите си тайно, но пред мен никога не го е казвал.
Баща ми ни възпитаваше на принципа 'Дете се гали, когато спи'.
Иначе по темата - и аз нямам такива спомени от детството си. Баща ми се е отнасял към нас със сестра ми както всеки родител - нищо особено..
Чак някакви специални думи - не , но със всичко показва, че много ни обича със сестра ми. Помня, били сме някъде към 3-4 годишни.Живеехме в къща.Баба и дядо се топлеха с въглища, майка и татко с нафтова печка, а на нас ни беше направил воден радиатор, който се затопляше с ток.Беше ни направил над вратата и малка нощна лампичка,явно ни е било страх от тъмното. А елхите за Нова година какви ги правеше - на въртяща се и свиреща поставка с мигащи лампички. И това 1960-та година, не беше ходил по чужбина да ги купи, правеше сам всичко.Беше вълшебно. Но и досега,когато някой понечи да го целуне или да му благодари за нещо,той се изчервява.В нашия квартал бяхме второто семейство с телевизор и първото с кола. А цял живот е работил като електротехник и автомонтьор - самоук, защото е започнал да работи на 14 години.За нас със сестра ми даваше и продължава да дава всичко.
чета темата и ми става тъжно....времената ли са били такива?възпитанието ли?
че е грешно и разглезващо да показваш и казваш на децата си ,че ги обичаш,да им казваш "браво",да ги насъчаваш.......скоро имах такава караница с майка ми по повод сестра ми(имаме 9 години разлика и тя все още живее с тях и ми се оплаква от разни неща)-обвиних я ,че разбиранията й за възпитание не са правилни-тя никога не казва ":браво-годея се с теб-обичам те"...мисля,че много я нараних ама я накарах да се замисли-после получих смс с "много те обичам"-извинявам се ,че се отклоних от темата,ама чета тук и виждам как това е практика.....или поне е било-все повече хората се освобождават от мисленето,че да показваш чуствата си е слабост-не само към децата си,а към всички люими същества....и към себе си дори-дано!
а иначе-помня как като карах баща ми да ми разказва вечер приказка-милият все ми разказваше една приказка за неволята-само нея знаеше-беше ми дошло до гуша-ама ми беше забавно,как се мъчи да ипровизира и украсява-много се забавлявах-сега съм решила за 50та му годишнина в края на месеца да му подаря една книжка с приказки-да не тормози и детето ми с една и съща -естетсвено този спомен ми е много скъп.........а какви приказки само знаеше прабаба ми-ненадмината беше 
мнооого разводних всичко-извинете!
че е грешно и разглезващо да показваш и казваш на децата си ,че ги обичаш,да им казваш "браво",да ги насъчаваш.......скоро имах такава караница с майка ми по повод сестра ми(имаме 9 години разлика и тя все още живее с тях и ми се оплаква от разни неща)-обвиних я ,че разбиранията й за възпитание не са правилни-тя никога не казва ":браво-годея се с теб-обичам те"...мисля,че много я нараних ама я накарах да се замисли-после получих смс с "много те обичам"-извинявам се ,че се отклоних от темата,ама чета тук и виждам как това е практика.....или поне е било-все повече хората се освобождават от мисленето,че да показваш чуствата си е слабост-не само към децата си,а към всички люими същества....и към себе си дори-дано!
а иначе-помня как като карах баща ми да ми разказва вечер приказка-милият все ми разказваше една приказка за неволята-само нея знаеше
-беше ми дошло до гуша-ама ми беше забавно,как се мъчи да ипровизира и украсява-много се забавлявах-сега съм решила за 50та му годишнина в края на месеца да му подаря една книжка с приказки-да не тормози и детето ми с една и съща -естетсвено този спомен ми е много скъп.........а какви приказки само знаеше прабаба ми-ненадмината беше мнооого разводних всичко-извинете!