И аз имам случки, доста 
.
Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?" Сраам. Всеки път се червя.
И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и
дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.
Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
.Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?"
Сраам. Всеки път се червя.И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и
дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
Смея се с глас 
сама пред компютъра 
.
)
. 
