децата, които никой не иска

"Масларова ще внеса предложение в Народното събрание родителите, които оставят децата си повече от 1 година в домове, да бъдат лишавани от родителските права, за да могат децата да бъдат давани за осиновяване." Ей това ми харесва, най-накрая нещо смислено. http://dnes.dir.bg/2006/10/13/news790371.html
9000 деца са обречени никога да не бъдат осиновени, само защото родители не дават съгласие или не са намерени...

За другото, оставам без думи. 

аха, година............докато оправят документите стават 2 години. страхотен напредък, няма що

Една корекция - в момента са 6 месеца, но докато минат делата и оправят документите стават 2 години и оловина, представи си от 6 месеца да стане 1 година 

може да звучи крайно,но за мен и шест месеца са много.тъжно е,че през този период БМ може да "прояви интерес" и по телефона и пак да се завърти изчаквателен период и детето расте...

6 месеца... защо тогава децата, чиито родители са починали или неизвестни не подлежат на осиновяване? Децата, чиито биолоични родители са ги оставили все пак имат някакъв шанс някой ден да се съберат с тях, докато тези, които си нямат никого са лишени от възможността да имат семейство.

А можеше това и да съм аз.Стана ми много мъчно за децата и още повече от моето безсилие да им помогна с нещо.
Била съм много болнаво бебе и ако не е било Божата намеса или щях да не се развия нито физически,нито емоционално,нито психически.Мисля,че за тези деца иде реч в темата.
Ниският ни жизнен стандарт и общество пълно с предрасъдъци ни поставят пред избора да искаме дете с не много сериозни здравословни проблеми.
И като насложим и сроковете за документи и там подобни изисквания за отказ детето си ръсте и не може да се осинови и в чужбина.
Докато бях 3 месеца в дома на свиждане с мойто ангелче се срещнах с различни деца,много ми хареса едно момиченце,което чак след като лелята ми обърна внимание аз разбрах,че е сляпо.Още ми е пред погледа тази усмивка на лицето,две блуждаещи очички и тяло танцуващо в такт с детските песнички.Беше ми много мъчно и се помолих Бог да му помогне да си намери семейство и така и за много други дечица,които до 3 годишна възтаст са в един дом,а после просто премествани.
Трудно е за разсъждения.
Бог е поставил нещата да са така понякога,но и ни дава правото да променим посоката, пътя.
Незнам,объркано ми е като мисля за тези деца и това,което е станало с мен.Била съм постоянно по болници от 1 ден до 6 месеца,докато се срещнах с мойте родители и после пак по болници.
Направо не ми се помисля какво ли щеше да стане с мен и дали сега щях да съм тук и да пиша.
Мъчно ми е много за децата.
Освен с молитва с друго няма как да им помогна.
Бог да ги закриля.
 

Може, Зойке, може...майчиния гняв може да помете и управници, и закони. Тая стена от безразличие и пасивност, дето сме си изградили не е на хубаво за никой.
И в Библията е казано - око за око, зъб за зъб!

Дайте да се съберем, майки, деца, да вземем същите тези деца от домовете и да идем да изревем тая горчилка пред Парламента, да видим - до кога няма да им пука?
Един път, два пъти, три пъти...докато започнат да виждат и насън тези деца!

И аз съм си го мислела това като вариант - пред Парламента. Нашото чакане може би е към края си или вече сме дочакали - на колко други тепърва им предстои този "ад на неизвестното"?
Само дето не знам като си вземем детенце дали ще ми даде сили да го мъкна по митинги, въпреки че каузата изисква жертви.

Не знам от какво разбират тези хора. Точно тази вечер четох приказка, в която на финала сърната казва на сърнето си "Ако срещнеш някой, който няма сърце най-добре е да му направиш път".

Моля,1 година Бе тая съвсем е изперкала,това е безумие

Мата,моми4ета,хайде нека тука измислим нещо радикално(не в темата в клюто) ,нека помислим ден-два,да го обсъдим така,4е наистина да има смисъл. Имам някои притенения и ще ги споделя по-късно ,но искам ако правим нещо да смислено и показващо искренното ни недоволство

Евала на г-жа:Масларова,дет се вика.......От това по голяма простотия,няма накъде.
1 год. дреме и на Масларова за тия деца,колко време ще стоят по-домовете.
1 -2 месеца,това трябва да се направи,в рамките на един два месеца,не потърси ли детето си,автоматично да и се отнемат правата на БМ.

Какви са тия години.....

Тук става въпрос не за децата в домовете, които нямат откази, а за тези, които са болни и никой не иска. Става въпрос за това, че те мизерстват и никой не се грижи за тях и те вегетират. Освен да се намерят пари отнякъде, не знам какво друго може да се направи. А това не е невъзможно. Има международни организации, които отпускат средства на неправителствени организации за такива дейности. Въпросът е да се кандидатства с добри проекти от някоя организация.

Не зная дали сте обърнали внимание, но датата на тази публикация е 13 октомври 2006 . Тоест преди 11 месеца. Да сте чули нещо за развитие по въпроса? Ега ти популизмът от страна на г-жа Масларова!
 

OOOOOO и аз сега погледнах, сиреч тя нищо не е свършила 

Не само популизъм, но и некомпетентност и непознаване на закона, но това е присъщо на повечето в нейното положение. Въпросът според мен е, че тук е мястото на гражданското общество с неговите формации да се включи и да помогне поне на едно място. В крайна сметка е ясно, че главите на държавниците са ялови и нищо конструктивно не може да се очаква от тях.

не става дума само за домовете за деца с увреждания. става дума за много подобни домове. по села и паланки, в които липсва персонал, хората са необучени и не се грижат за децата адекватно. става дума за цялостната политика в домовете за деца без родители.
децата, които никой не иска са първо децата с увреждания, после децата от различен етнос и по големи и така нататък. цялата политика е парадоксална. осиновяванията за чужбина са спрени, осиновяванията за българия се влачат с месеци. децата седят по домовете.
този филм е повода за един протест и то този път наистина голям протест. а причините ги знаем всички. те се натрупват на една огромна камара с години. парадокса, семейства да чакат сума ти време, защото докладите се разглеждат по лъжичка на час и таканататък и таканататък.
целият закон е скапан, има нужда от г;лобални промени. за осиновяване, за оправянето на документите на децата, за какво ли не.
става дума за нещо наистина различно. трябва да го измислим как да стане. явно мерките всети досега не водят почти до нищо. писането на петиции, на протестни писма, на оплаквания не се приема на сериозно.
колко подобни домове има из българия. защо въобще ги има. коя от вас, която е била в подобен дом би твърдяла, че там нещата са такива каквито би трябвало да бъдат. сагрижен персонал, обгрижени деца, психолози и лекари вършещи с обич работата си, достатъчмо средства.........

има нужда от основни промени. коренни. и в закона и в начина на управлението на домовете и във всяко едно звено, отговорно за децата без родители. почти изгубена кауза е...........но не напълно. ако намерим правилния начин, ще променим нещата. не по малко, не по-натам, а скоро.
но трябва начина да е наистина различен от досегашните, за да донесе желания успех.

махнете я масларова. тя е никой. невежа, неинформирана, незаинтересувана и бездушна. както впрочем повечето политици на своите постове.

Ами по принцип в нормалния свят си има професионални лобисти. Е, в повечето случаи те се занимават с лобиране за неща, свързани с доста пари, но покрай тях лобират и за някой и друг социален закон. Не ми се задълбава толкова надълбоко в сферата на лобизма, още повече, че за закон за лобизма все още нямаме. Но съм скептична по въпроса с протеста. Даже много. Трябва да се мисли за друг начин. Ясно е, че трябва да се натисне нечий дебел гъз, но един протест няма да стресне никого.

абе, ще го мислим да е по-различен от досега видяното. и аз не съм много оптимистично настроена, но трябва най-после нещо да се промени. в другата тема имаше нещо за голи пред парламента. това естествено е майтап и не е сериозно. но навежда на мисълта да се протестира по малко по-нетрадиционен начин. тъй като сме повече глави, все ще дойде някаква идея майка.
аз много се надявам на ДАРЗАМЕН. обикновено нейният мозък ражда доста гениални неща. знам го от личен опит
бързата реакция е добро нещо, но този път трябва яко мислене за да не се абим напразно.

Момичета, мен ме стряска повече безверието от наша страна, отколкото "дебелите задници" и безхаберието им.

Мата, мозъкът си ми е доста обичаен, но гнева ми вече набира сериозни размери. За жалост той никога не е добър съветник. Хубаво е да мислят повече глави, ако може някои от тях "по-трезви".

Идеи ще намерим, но без подкрепата на майките, всичко си остава гола приказка.

Интересно защо пропускате бащите:)

Сефте.

Струва ми се, че май май много малко хора са позапознати с проблема. Аз също имам доста бели петна дето уж се интересувам.

Ами семействата, които не имали взимане даване домове? Колко са те? Не са ли основната част? И как да подкрепят нещо, което не познават?

За сериозните промени, за които говорим е необходима доста голяма подкрепа.

Всички можем да направим по нещо. Помните ли Иракли и опита им да го запазят? Започнаха една шепа хора и няколко месеца слушахме само за това.

Загубиха, но някои от нас сигурно пък никога не са знаели, че има такова животно, камо ли къде се намира.
Вече знаят всички.

Иска медии. Интернет, телевизия, вестници и координирана кампания.

Склонен съм да вложа доста усилия и време. Трябва да запознаем максимално много хора с проблема и после да потърсим обща подкрепа.

Но знаем ли ние какъв е проблема? Бихте ли се наели да го формулирате?

Ще подкрепя всяка идея и инициатива,която се организира.
Вярвам,че нещата ще се оправят,но моя песимизъм идва от бавните темпове.
За сега абсолютно нищо нестава.
А децата си порастват.
Някой от тях (с заболявания) за съжаление неуспяват да стигнат до определена възраст.От това най-много боли.
В предишни теми пак обсъждахме подобни въпроси.
Но сега нямам време да ги намеря,ако успея ще ги напиша.

Знаете ли какво ми каза преди няколко седмици една колежка, майка на тригодишно дете? "За какво ти е майчинство ако осиновиш дете над две години? То вече е голямо, може само да се храни, да ходи и това, че не искаш да го пускаш на градина и ясла си е твой проблем. Аз, каза, имам тригодишна дъщеря и много добре знам, че толкова голямо дете съвсем спокойно може да ходи на градина. По няколко часа на ден били достатъчни за общуване с детето". Ако детето имало някакво изоставане, то значело, че ако държавата ми даде майчинство, ще признае, че не се грижи за тези деца. Като че ли това е голяма тайна!
Прав е Магьосника. Хората не знаят за какво става въпрос. Нямат ни най-малка идея. Всички казват: "Много ми е жал за тези деца и ако мога бих осиновил/а". Битува една идеалистична представа за осиновяването и грижата за децата от институциите и за болшинството с осиновяването проблемът се приключва.
Пак казвам, че за мен начинът е една мощна неправителствена формация, която да кандидатства за средства от чужбина, защото от България никой няма да й даде пари и да се започне масирана кампания по изясняване на реалните проблеми.

Записвам се, за да следя темата и да подлрепя, ако има инициатива по въпроса. Опасявам се, че аз самата не съм от най-инициативните в по-глобален мащаб...

"Боже, колко мъка има на тоя свят Боже"

Нямам никакви рационални мисли. Мисля си, че при нас хорта като цяло не се броят за ценност. В службата имам снимки на децата от дома в Крушари, където са също деца с увреждания, и за които един англичанин вече 7-ма година "намира" средства. Ако тези снимки и филми се гледат от хора с определен ТИП ценностна система със сигурност те не виждат проблем. Мнпого бих искала да имам някяква поне малка идея, но нещо не ми достига вярата, а уж съм непоправим оптимист.
Все по-често си мисля, че живота се превръща в много мръсен бизнес, в който се "изкарват" пари от нещастието и болката на хората. Дано са останали идеалисти в НПО, което има възможност да промени нещо. Много песимистично ми се получи, а исках да пиша, че ми се ще да помогна ...

Снощи, докато мислех и се чудех защо толкова време у нас не се предприемат радикални мерки относно положението на децата в различните институции...


КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
Брюксел, 13.11.2001
SEC(2001) 1744
 
2001 г.
 
РЕДОВЕН ДОКЛАД ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ


Законът за закрила на детето (споменат в последния Редовен доклад) има за цел да се намали броя на децата, настанени в специални заведения, като им се подсигури семейна среда, но в края на 2000 г. нямаше съществена промяна в броя на децата, настанени в специални заведения. Битовите условия в специалните социални заведения за деца са от различно естество и има данни, че в някои домове за сираци нивото на полаганите грижи е сравнително високо, но в много домове битовите условия са много лоши. Положението е особено сериозно в някои домове за деца с тежки увреждания. Има твърдения, че лоши битови условия и неадекватно полагане на грижи допринасят  за особено висока смъртност в някои домове за деца с умствени увреждания. Около 65 % от децата, настанени в интернати, са от малцинствените групи. Персоналът на домовете за деца е сред един от най-ниско платените в страната. Приета бе наредба за условията и предпоставките за подсигуряване на полицейска закрила за деца.
 
Правителството прие устройствен правилник за създаването на Агенция за закрила на детето и назначи неин председател. Агенцията има за задача да работи за подобряване на координацията и прилагането на политиката по отношение на децата на общонационално и регионално ниво и да ръководи и контролира общинските служби по отношение на дейностите по закрила на детето. Усилията са насочени към предотвратяване на социална изолация и към деинституционализиране на дейностите. За да стане Агенцията за закрила на детето наистина действена, са необходими редица стъпки. Все още липсва вторичното законодателство, което да конкретизира точно функциите й, както и адекватни човешки и финансови ресурси. Втората национална институция, предвидена в Закона за закрила на детето, Национален съвет за закрила на детето (консултативен орган) бе също конституирана. Членовете й са представители от осем правителствени дирекции. Седем неправителствени организации участват като асоциирани членове. Като асоциирани членове са поканени и две международни организации. България трябва да гарантира пълното прилагане на конвенцията на ООН за правата на детето и да подсигури необходимия административен капацитет за нейното ефикасно функциониране.


http://www.ncedi.government.bg/8.Redoven-doklad-EK-2001.htm

http://ec.europa.eu/civiljustice/parental_resp/parental_resp_int_bg.htm

http://www.europarl.europa.eu/news/public/story_page/015-5255-10 … 07/default_bg.htm



Защита на децата
Спирайки се на защитата на децата в България, Европейската комисия изтъква, че има напредък, като припомня за създаването на инспекторат към Агенцията за социално подпомагане, който да контролира институциите, в които живеят деца и възрастни хора. Документът отбелязва още промените в Закона за социалното подпомагане, които позволяват насърчаването на развитието на алтернативни социални услуги за деца. В него обаче се подчертава, че жизнените и хигиенните условията в много институции остават на много ниско ниво.
Защита на хора с психически и физически увреждания
Що се отнася за грижата за хора с психически и физически увреждания, ЕК посочва, че трябва да бъдат предприети мерки за подобряване на условията в съответните институции, както и да бъде подобрено настоящото законодателство, за да отговаря по-добре на нуждите на тези хора.
http://www.socialniprava.info/article1594.html


http://www.europarl.europa.eu/news/public/story_page/015-5255-10 … 07/default_bg.htm

Проект “Написване на алтернативен доклад за мерките, предприети по Конвенцията за защита правата на детето, въз основа на изследване на положението в детските заведения в България”
Лице за контакт:
Антоанета Ненкова
координатор, изследовател
Проектът стартира през декември 2005 г. с подкрепата на Програма МАТРА на Посолството на Кралство Нидерландия в София и е с продължителност една година. Неговата крайна цел е да стимулира по-добро спазване на правата на децата и да подобри стандарта на живот на най-уязвимата група сред тях – тези настанени в държавни институции.
В рамките на проекта се извършва мониторинг на близо 100 държавни детски заведения. Заведенията, обект на изследване в проекта, са подбрани като най-проблемни въз основа на наблюденията на БХК до 2002 година, когато за последно са били посещавани. Тези детски институции включват домове за деца със затруднения в развитието, помощни училища, домове за медико-социални грижи, домове за деца, лишени от родителска грижа, възпитателни училища-интернати, поправителният дом в Бойчиновци, домове за временно настаняване на непълнолетни.
Въз основа на тази актуализирана картина на положението в детските институции БХК ще напише т.нар. алтернативен доклад на доклада на българското правителство върху мерките, предприети по Конвенцията на ООН за правата на децата, и постигнатият напредък в тази сфера.
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=activities

http://www.parliament.bg/?page=news&lng=bg&SType=show&id=885   ???

Относно възможностите за една масивна и реална реакция от обществеността, имаме нужда от съвместно действие и немалка помощ.
Със сигурност това не е мястото за обсъждане.
Нека помислим за начин как и къде, хората желаещи да се наемат с работа по тази идея, да обсъждаме и решаваме отделните стъпки по осъществяването й.

Искрено се надявам, когато имаме пълна практическа готовност относно правилните действия, това да срещне подкрепа от обществото (което, както казва Магьосника, означава работа и в тази насока).

Ще са нужни юристи, специалисти работещи в сферата, защо не и социални работници, опитни доброволци, хора помагащи с личния си опит – родители на деца с увреждания от различен характер и степен, осиновители и осиновени, контакти с медии готови да отразяват по правилен и безпристрастен начин ситуацията, самите деца с историите и съдбите си, сигурно забравям някой…
Нужно е набелязването на един всеобхватен план на действие и съдействието на дейни и решени хора и организации.

И сам знаеш, че проблемът не е един. Именно затова е нужен екип от хора. Трябва ни текст, обхващащ пълноценно и от всички страни проблематиките. Можем да започнем със създаването на база на текста, но по-нататък ще трябва съвместно разглеждане, допълване, корекция.
Текст, с който да се изправим реално и физически в подкрепа и защита на децата ни.

Аз съм насреща за идеи, не съм много по писанията, но все с нещо ще мога да се включа.

Ние какво можем да направим, можем ли да се обърнем към телевизията да посети Масларова да и напомни за обещанието което е дала в пресата?

Абе оставете я Масларова, тя е най-малкият проблем. Идеята е, че трябва масирана кампания за големите проблеми, всички знаят колко зле са децата в институциите и въздишат, всички биха си осиновили дете, щото много им е жал, обаче осиновяването не е решение.
Важното е обществото да се раздвижи, да му се обясни, да се разшуми, да се стресне. Това мисля, че е важното. Щото политиците са такива, каквито ние си ги изберем и направим. Те са част от това общество, те не се пръкват ей така от нищото. Не са нещо кой колко различно от болшинството от обществото.

Да си призная аз съм настроена много скептично по въпроса. Като гледам ситуацията в страната, се съмнявам, че някой ще ни обърне внимание, но стига да има нещо, с което да мога да помогна, давайте работа насам, още повече че следващите 2 седмици съм доста свободна.

Имам голям грях и към мами и деца ,защото преди ваканцията лятото обещах да говоря с една майка на детенце от групата на Цеци.Ще гледам утре да се свържа с жената и да и поискам някакви насоки.
Ще се отчета като свърша дейността

Мислих, мислих и не можах да формулирам проблема. А без това даже и не мога да помисля решения.

Но се чудех защо трябва да откриване топлата вода? Не е ли по добре да потърсим как е решен проблема в други по - развити страни?

Аз съм малко кът с времето, но ще се постарая да потърся. Но имаме и доста майки живеещи в тях. Ако имат желание да се включат.

И аз съм скептично настроена. Наскоро нали имаше протести на майките заради детските площадки, майчинските, детските и улиците които са непроходими за колички. Кмета на Варна публично се подигра на групичката майки като им каза "какво искате да ви хвана за ръчичка и да ви преведа през улицата ли?" А да не говорим за протеста пред парламента заради детските и майчинските, стана голяма излагация, отидоха има няма 10 майки иначе бяха извикали пресата и телевизията, за какво... да се изложат. Всички мърморим и недоволстваме, а като дойде ред за действие си стоим в къщи и си траем.
Вярно, че положението на децата по домовете не е розово, но домовете за инвалиди е много, много по зле. Не знам дали сте ходили, но там хората нямат на какво да спят и умират от студ зимата, събрахме пари за да им купим поне чаршафи на хорицата. Да не говорим, че ги третират като животни. Хорицата са изоставени от обществото и от роднините си. В това число включвам и домовете за деца с увреждания. Преди 1-2 години ако си спомняте, зимата колко деца от 1 дом в някакво село умряха, защото нямали пари за парно, държавата не отпускала.
А дома във Варна, който е до община Приморско, не е толкова зле поне битово. Събрахме пари само една тоалетна и баня да им оправим и малко покривки да им купим за масите на дечицата.  Директорката каза, че храна, играчки и дрехи имат достатъчно.
Аз има в предвид, че условията не са крайно нетърпими, а има нужда от промяна на системата за осиновяване и отглеждане на децата като цяло. Ако системата е по облекчена няма да има толкова деца по домовете и на държавата ще и олекне поне материално и много хора ще са щастливи гледайки си дечицата в къщи. Като цяло програмата за приемни семейства не е лоша, само дето не е много популярна и малко хора знаят за съществуването и (аз самата разбрах вчера за нея). Трябва да се приеме закона, който Масларова е мислила да предложи, (но е въздух под налягане, снощи по телевизията въпросната персона пак се изхвърля нещо, че щяла да се погрижи да вдигнат детските за 1 дете на 30лв., а майчинските на 600лв. Дрън-дрън…. не и вярвам на тая). Трябва да се приеме закон, децата които са с неизвестни родители да бъдат автоматично предлагани за осиновяване, децата които не са потърсени 1г. от родителите си също и т.н. Програмата за „приемни семейства” да придобие популярност, ако трябва да се направи реклама по телевизията. И като цяло осиновяването да е по лесно, не съм запозната със всички проблеми там, но вие сте минали по този път и знаете по добре от какво има нужда. Според мен на това трябва да се наблегне.

Ами то никой не говори за протести. Ясно е, че те не вършат работа. Говорим за цялостна стратегия.

Единственото от което се страхуват хората с власт (от които зависят промените), то това са медиите и ние трябва да търсим тяхната подкрепа. Примерно ако някоя от ефирните телевизии се съгласи безплатно да пусне реклама за програмата „приемни семейства”, а ние само да съберем средства за самата направа на рекламата примерно!? 

Програма Приемно семейство и хубава като пожелание, но според мен ще се осъществи далеч напред във времето. Така че съгласна съм, че трябва да се работи и в тази насока, но по-важното според мен е да се ускори работата на съветите по осиновяване - знам, че осиновители в България много, а деца - малко. Част от децата са без отказ и без родители - мисля, че трябва да се работи в тази насока - промяна на семейния кодекс и премахване на необходимостта от водене на две дела, за да се впише такова дете в регистъра, както и премахване на необходимостта от призоваване на биологичните родители на делото. Другото е платените отпуски за осиновителите - по мое мнение поне 6 месеца, независимо от възрастта на детето. Смятам също, че едно отделяне на социални работници само за проучване на кандидат-осиновители, ще направи процеса по проучване по-ползотворен за осиновителите.
Но всичко това си го знаем, може би все пак да стартираме с един списък от цели - като начало, защото на мен нищо не ми идва на ъкъла като стратегия, и така, полека-лека може да ни се избистрят нещата в главите.
За съжаление не виждам какво можем да направим за децата с увреждания - при тях не знам, дали може да се приложи приемната грижа, по-скоро може би трябва да говорим за домове с много по-добро и качествено медицинско обслужване, както и по-добри условия за живот, т.е. финансиране му е майката.
Също така мисля и за родителите, които дават децата по домовете, но не ги взимат примерно в срок от 1 година, независимо че ги посещават.

Лобизъм може да се търси от агенциите за международни осиновявания - все пак те разчитат на осиновяванията като приходи и са заинтересовани процесът да се улесни, лошото е че са заинтересовани от международните осиновявания.

Напротив програмата вече работи има 19 семейства във Варна, които са взели деца, 1 от което е решило да осинови едно от децата което вече е навършило 18г. и още живее при тях.
Иначе подкрепям всичко друго което си писала. И все пак трябва да се търси и медийна подкрепа. Напоследък някой човек ако има нужда от помощ не се обръща към съда и държавата, а към телевизиите.

Медийна подкрепа несъмнено, но не на начален етап, понеже какво става в България - явява се Пешо по телевизията, говори се за него 1 седмица, в най-добрия случай един месец, след това идва Иван и всички забравят Пешо. Отчитайки, че проблемите на децата няма да се решат за един месец, може би дори за година и повече, мисля, че трябва стартегически да е позиционирана помощта от медиите, когато е необходимо лобиране, например ако се стигне до промяна в Семейния кодекс,  тогава да се призоват медиите.
Но според мен промяна в Семейния кодекс е мечта...

А може би трябва да има някаква организация, която да е натоварена, еднолично нищо не става.  

Аз не мисля, че ако се промени системата и стане по-лесно осиновяването, ще се реши проблема на децата с увреждания. За това се иска промяна на манталитета на кандидат осиновителите. Дори и осиновяването да става много по-лесно и по-бързо и всички деца да са с подписан отказ, повечето осиновители не биха взели дете с увреждания. Напълно разбираемо е, тъй като всеки се притеснява и не знае дали ще има възможност, средства и сили да отгледа подобо дете. Та в случая си мисля, че една от страните на премната грижа е краткосрочно отглеждане на дете с увреждания, за да могат родителите му през това време да съберат сили и да си починат, за да могат да продължат напред. Това за сега е най-доброто за тези деца.
За другите страни децата с увреждания не са проблем, но в другите страни стандарта на живот е коренно различен от нашия.

Не е проблемът манталитетът на кандидат-осиновителите, проблемът е манталитетът на всички останали, но ще се въздържа от повече разсъждения.

за манталитета... не, по-скоро говорим за мотивацията и обяснението, затова мисля, че проучването трябва да е по-продължително, социалният работник да има време да обърне внимание на кандидат-осиновителите, да поговори с тях достатъчно дълго, така че те да влезнат в синхрон със себе си и да напишат оптимални изисквания - съобразени с техните възможности, обкръжение и т.н.
Колкото до децата с увреждания - много зависи от увреждането - доколкото ми е известно по света, за деца с Даун например или с Алутизъм... има центрове за лечение, а не приемни семейства. Извинявам се ако бъркам по този въпрос, все пак не ми е известно всичко.

И аз смятам, че децата с увреждания не винаги са по силите на родители и приемните семейства. На запад наистина има центрове, където има медицински персонал 24ч. Тук не говорим, да се осиновят децата с увреждания, защото в повечето случаи те изискват специални грижи от медицинско лице. В домове настаняват деца с тежки физически и умствени увреждания които изискват специална грижа, която родителите не могат да удовлетворят. Така мисля.

следите ли темата в клюкарника,изско4иха доста интерсени неща

Следя...

Тъжно ми е, честно казано много ми е тъжно. Не пиша в темата в Клюкарника, понеже не съм достатъчно изразителна в писането, не мога да се мотивирам като хората и няма да бъда разбрана. Искам да благодаря на Дар за мен, че се опита да обясни нещо, което касае всички в този форум и искам да й се извиня, че не я подкрепих там, но приемам нещата доста емоционално и ми е много трудно да напиша нещо без да вложа емоция, а емоцията само пречи .
Искам да кажа нещо на всички - момичета, докато стоим спокойно сврени в домовете си, гушнали своите съкровища или нетърпеливо чакащи да ни предложат дете, докато стоим и чакаме някой да защити правата на децата ни вместо нас, няма да се получи.
Само и единствено ние знам, какво им е на децата ни, само и единствено ние знам, какво ни е на нас и какво им е на тези от нас, които още чакат писмото.
Никой друг не ни е длъжен да тръгне да променя системата вместо нас, а така като гледам и ние не щем да си помръднем пръста.
Тъжно е, много е тъжно, но проблемите на осиновителите и осиновените не се свеждат само да домашни проблеми и въпроси по проучването, проблемите се явяват  и в следствие на ненужно дългия престой в институции, в следствие на политиката децата да се връщат в биологичното семейство на всяка цена, в следствие на връзкарството, за което сме чували, но не сме виждали... има толкова много други фактори, че аз дори не мога да ги изброя.
Истината е, че на системата не й дреме за нашите деца и за децата, които стоят по домовете. Има изключения, но са много малко, така че не разбирам, защо така удобно се свиваме в собствената си кожа и се абстрахираме от околния свят.
Боли ме, боли ме за нашите деца, за вашите деца и за тези деца, които никога няма да станат нечии 

Фокси, ти недей сега да си провокираш тези емоции. В момента бъди малко егоист - заради Исак, който скоро ще посрещнеш и заради живота в себе си.

И не се заблуждавай, че аз не реагирам емоционално, но се опитвам да премисля сто пъти, преди да кажа нещо.

Но няма как да не подкрепя думите ти. Със или без емоция...

Фокси, Дарзамен  ! Наистина е трудно да говорим на тази тема без да се влагат емоции. За съжаление, обаче, си мисля че твърде малко са хората, които приемат присърце и се чувстват съпричастни  с проблеми, които не ги засягат пряко. В повечето случаи забелязвам, че отношението на околните е "К`во ми пука, все едно аз си нямам достатъчно проблеми!?" или " За какво да се месим, нали не се отнася за нас?".
Чудя се дали ще успеем да постигнем някакъв съществен напредък, докато ни е такава народо-психолията? И докато шепа "революционери" се опитват да преборят цяла една система.  Извинявам се за скептицизма си, ама в последно време се сблъсках с доста от бездушието на хората, дори когато се касае за човешки живот.  Хората си мислят, че са застраховани, че "това на мен не може да ми се случи" и остават беразлични към чуждата болка.

Така е, Таня, и аз съм скептична, но ако точно ние не разкажем на хората за болката на децата си, няма кой друг да го направи - няма друг човек на този свят, който да разбира, какво им е на тези деца така добре както осиновител, който е минал през етапите да види, как от затворено в себе си дете с тъжни очи, малкото съкровище разцъфва и очите му светват.

Нямаше ли някаква идея или по-скоро директива от ЕС, че всички  домове трябва да престанат да съществуват или поне да се намали броя на децата до минимум.
Бях чела някъде нещо такова, може би е добра сламка да се захванат нещата, защото явно на управляващите им е все тая какво какво казва народа, но виж ако дойде предупреждение или предупреждение за наказание от ЕС нещата ще са различни.

По принцип съм оптимист, ще се включа в протест, петиция, но не вярвам някой да обърне внимание. Проблемите в държавата са много, децата винаги са последни

Фокси,  подкрепям те напълно и искрено се надявам недоверието ни да бъде опровергано!!!!
   

Таня, деликатна работа...подсетиха ме, че могат да ни обвинят в "насилване на потребителите". Дано долните ми думи, не се вземат именно по този начин.

Скептицизъм има във всеки, дори и в тези, които не се предават. Но скептицизма и пасивността са две различни неща.

Дали ще има промяна след писма, протести и проява на гражданско недоволство...кой знае, може и да няма.
Едно е сигурно - с мълчание - гарантирано няма да я има.

Тези дни, докато се опитвах да се поставя на мястото на всеки един от нас, да си представя различните гледни точки, си помислих - разбирам страха да излезеш на открито, разбирам желанието да защитиш детето си, разбирам го.

Хрумна ми нещо, може би малко по-безболезнено и надявам се възможно за всеки един от нас.
Защо не напишем нашите писма, всеки за собствената си история, процедурата по време на проучването, срещата с детето,  съдебният ред и после реалния сблъсък с отглеждането на едно дете, живяло в институция.
Нека бъде анонимно.
Така или иначе, това е защитено дори от закона.

Нека седнем и разкажем истории. Истински, докосващи, болезнени, прекрасни, такива - каквито са.
Това можем да го направим, нали?

Мисля, че можем да залеем не една инстанция с нашите простички истории. Кой, както иска да го разбира.
Историите на децата ни, които те не могат да разкажат.

Wa_wa, и аз бих се включила и ще подкрепя всяка инициатива. Просто не съм оптимист за крайните резултати, освен ако наистина не ни "понатиснат" оттук-оттам. Дано!

Идеята никак не е лоша, ДарзаМен! Е, нашата история няма да е пълна все още , но ще бъде с продължение, какво пък?
Можем, можем да разбира се! Заслужава се поне да се опита -  за това си напълно права.

Добре де, как да ни понатиснат?
Хубаво, пишем до ЕК, до представителството им тук, до евродепутатите, до Хелзинки, до Хага, до Амнести и каквото още се сетим...

Кой натиска ония другите, навън за техните неуредици? Господ (да ме прощава за богохулството)?
Ами хората, хората си извоюват правата!

Излизат по улиците и правят революция. Но при такъв мирен народ и аз да съм държавник, и аз ще си гледам кефа.

Не е критика, да не ме емнете пак. Просто помислете.

Добре, съгласна съм, ще пиша и ще ги направя в десетина екземпляра. С това мога да помогна. Мога и да помогна с преводите на историите, ако ще се пращат и в чужбина.

 

Давайте!
Ще ги пращаме и на хартия и в електронен вариант!

Докато не им писне! 

Идеята е много добра.
Но не знам дали да се включваме като кандидат осиновители, защото чакаме от малко време.
Като гледам и в другите държави отнема доста време обаждането за дете.
Ако мислите, че има смисъл кандидат-осиновители с малък стаж в чакането да пишат писма, няма проблеми

 Както винаги си права ДарЗаМен, ама като сме свикнали все някой друг да ни оправя

Има, има смисъл, Wa-wa ! Че кой друг, ако не ние е най близо до проблемите на тези деца? Давайте да почнем отнякъде поне. И "да правим каквото трябва, пък да става каквото ще..."

П.п. Може би ще е добре да си изработим някаква схема все пак, за да не става разпокъсано и стихийно всичко, а да се вижда че е част от един голям проект?!

Идеята е супер, ще направя каквото зависи от мен, а ми се иска и да му сложа две снимки на очите - на първите срещи и сега - разликата е огромна, не ми излиза от главата, а какъв ли щеше да бъде ако от три месеца си е в къщи....
Ох, дано само се получи хубав разказ....

А има смисъл от разказа на всеки един - всяка история е различна, всяко преживяване е различно и колкото сме повече, толкова по-добре

Дар за мен, поздравления

И аз обещавам да помогна при нужда да се превеждат текстове на немски. Обещавам да информирам и хора в Германия на ниво Федерално министерство , както и представители на съюза на осиновителите и приемните родители. Това са лични познати, които няма да гледат как да се отърват по-бързо от мен. Чрез тях бих могла да набавя и важни адреси и координати на конкретни хора на ниво ЕС. Мисля, че е важно нашите управници да знаят, че информацията залива политици и общественост и навън. Иначе хич няма да им пука от това, което получават.

Друго не ми хрумва в момента, защото както знаете следя нещата от далече, а пък и в качеството ми на тепърва връщаща се в България ми предстои да почакам още доста.

Съгласна съм. Преди време, преди срещата в Ст.Загора бях предложила да напишем нашите истории и да си направим наша "Книжка за спомен". Тогава идеята уж се прие, но само на думи, т.е. не последва нишо. Дано и сега да не се случи същото. Все пак каузата е голяма и става въпрос за нашите деца.
Мога и аз да помогна с преводите.
Имам е-маил адресите на всичките български евродепутати, ако решим да им изпратим историите.

Ще съм на разположение след 10-ина дни, че сега пак съм "вън от обсег"

Ще следя темата.
 

Страхотна идея Петя.
Каквото се иска от мен ще го направя.
Чак другат аседмиц аще мог ада говоря с женат аот социланото министерство.Тя точно се занимава с балгосъстоянието на децата.
тази седмица ще съм си нон стоп с Цецко докато свикне да се храни нормално.
Ако мога да помогна с нещо чрез нета ми пишете.
С вас съм и не искам да бездействам,но песимизма ми се засилва още повече като гледам как се отнасят с преподавателите и техните искания.Който не е работил в системата няма как да ги разбере.неоправдавам начина,но изцяло ги подкрепям в исканията им.
Дано институциите ни чуват и виждат.
За всички в форума
 

Дефи, спомням си и още как!
Аз исках такава книжка. После, така и не отидохме на срещата в Стара Загора.
Твоята книжка, обаче трябва да носи хубави послания.

А аз искам да разкажем на тези "горе" горчивата истина. Гола и неукрасена. Пак можем да направим книжка, стига да съберем достатъчно истории.

Зойке, остави тези неща засега. Да не тръгваме с голямата кошница, че после не стигаме до никъде. Дай Боже, по-нататък да има поводи да се свързваш с тази позната.
Мисля, че написването на вашите лични истории е реално и възможно за всеки.
Както ги напишете, така ще ги препращаме.

Искам да ги залеем. Ще го правим до втръсване.
Аз се наемам да разпращам писмата до избраните учреждения, медии и чиновници.

ДарЗаМен,точно преди малко пуснах коментар в клюкарника и докато пишех ми хрумна точно тази идея и ето че тук ти вече си задействала,браво   

Моята идея е,освен електронни писма,да им напишем от онези добре познати стари писма които пристигат по пощата с пощальон.Нека се заринат с писма и дано поне някое отворя.Нека ги атакуваме по всички възможни начини.И не само по едно,нака през определен период от време да пуснем пак и пак и пак все ще ни прочетат в един момент.А пощальоните ще поработят и те малко 

Само пуснете адресите и аз сядам да пиша писма и историите на моите пораснали вече момчета.
Кандидат осиновителите също трябва да пишат естествено,вие си имате вашата история до момента,малко ли е чакането безсънните нощи и терзанията които преживявате,сблъсъкът с бюрократщината и т.н

ето и линк към филма на ББС аз още не съм го гледала,но довечера ще го направя искам да съм сама  http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126

Креми 
Явно сме проумяли едно и също в подобен момент.

Преди няколко дни си представях тези писма на табла, плакатен размер, извадени до децата, които ще заведем пред Парламента. Представях си един огромен колаж на болката…сниманите очи на десетки, стотици деца, които чакат и страдат…такива картини ми рисуваше съзнанието.
Но си дадох сметка, че трябва да направим нещо достъпно и възможно за всеки един от нас.
Неща, които можем да направим, ние обикновените хора.
Не е нужно да има лидер, не е нужно да правим преврати.
Нужна ни е смелост и вяра, и безумен инат. И единство!

Историите на чакащите, също са истории на болка и отчаяние.
Историите на децата, които никога няма да намерят семейство, също.

Нека напишем всички истински истории, които познаваме и сме видели.

На хартия, в електронен вид, когато успеем по медии, навсякъде!

Хайде само да ви помоля, като съберете повечко адреси да ги постнете някъде да не се губя време да ги търся.

Чудесна идея.

Организационен въпрос, който трябва да решим - всеки сам ли ще праща историята си или ще съберем примерно определена бройка и ще ги пратим накуп. Ако ще ги пращаме поединично, добре е да направим списък, на кой ще пращаме и да сложим адресите, така че да пращаме на едни и същи хора.

Хей, и извън темата, утре след 13 часа да ни стискате палци на делото, че писмото ни да не стане вместо една, две страници с описание, как са ни отложили и второто заседание 

Според мен по-добре поединично, за да имат повече като брой писма и да им създадем повече работа
Късмет утре Фоксче

Именно, и аз това имах в предвид.
А иначе - стискаме палци, Фоксче, как иначе!? Успех и не се притеснявай!!! Сигурна съм, че всичко ще мине без проблеми. В колко часа ви е делото?

Фокси...ще те мислим, друго не казвам.

Адреси (до момента):

Представителство на Европейската Комисия в България
delegation-bulgaria@ec.europa.eu

Президент на Република България
www.president.bg

Народно събрание
www.parliament.bg

Министерски съвет на Република България
www.government.bg

Министерство на труда и социалната политика
www.mlsp.government.bg

Министерство на образованието и науката
www.minedu.government.bg

Министерство на здравеопазването
www.mh.government.bg

Държавна Агенция Закрила на Детето, не дава директен мейл за връзка. Имат само готова форма за сигнал.
Това е адресът им:
ул. " Триадица" № 2
1051, София


Моля ви, да добавяйте идеи за адресанти на писмата ни.

Що касае изпращането: някак трябва да знаем къде, кога и колко писма са изпратени. Ако ще се задействаме поотделно, то нека създадем тема, където да се координираме.

btw, моето писмо е готово.
Какво мислите, искате ли да ги направим публично достъпни или предпочитате да запазим съдържанието им в тайна?

Мисля, че е добре писмата да се изпращат и на конкретни хора, а не на само на общите имейли на министерствата. И тези хора да са наясно кои други също ги получават.
От личен опит преди години знам, че никой няма да се трогне, ако конкретно неговото име не се вижда наред с имената на останалите. Тогава ставаше въпрос само за морална подкрепа във връзка с образователен проект, финансиран от немска страна, и въпреки това никой не си мръдна пръста докато конкретно не се спомена неговото име. Или текста не беше стигнал до тях, или не знаеха какво точно искаме от тях...

Освен писмото мисля да добавим предложения или тези, които се публикуваха от ДБм или тези на ДарЗаМен от темата в клюкарника.

Мисля към посочените адреси да добавим и този на министъра по европейските въпроси.

Да закова тази тема и в нея да се обсъждат писмата или да пуснете нова с адресите и предложенията и кой на кого е изпратил и ако искате писмата да публикувате, за да направя важна

Това са адресите на част от българските евродепутати. Ще потърся и останалите. Мисля, че те трябва да получат писмата ни. Дано са сетят, че са изпратени в Брюксел не само да разглеждат забележителностите и да демонстрират тоалети...

Слави Бинев
slavi.binev@europarl.europa.eu
slavi.binev-assistant@europarl.europa.eu

Десислав Чукалов
desislav.chukolov@europarl.europa.eu
desislav.chukolov-assistant@europarl.europa.eu

Илиана Йотова
ilianamalinova.iotova@europarl.europa.eu
ilianamalinova.iotova-assistant@europarl.europa.eu

Румяна Желева
rumiana.jeleva@europarl.europa.eu
rumiana.jeleva-assistant@europarl.europa.eu

Николай Младенов
nickolay.mladenov@europarl.europa.eu
nickolay.mladenov-assistant@europarl.europa.eu

Владко Панайотов
vladkotodorov.panayotov@europarl.europa.eu
vladkotodorov.panayotov-assistant@europarl.europa.eu

Петя Ставрева
petya.stavreva@europarl.europa.eu
petya.stavreva-assistant@europarl.europa.eu

Димитър Стоянов
dimitar.stoyanov@europarl.europa.eu
dimitar.stoyanov-assistant@europarl.europa.eu

Владимир Урутчев
vladimirandreev.urutchev@europarl.europa.eu
vladimirandreev.urutchev-assistant@europarl.europa.eu

Кристиян Вигенин
kristian.vigenin@europarl.europa.eu
kristian.vigenin-assistant@europarl.europa.eu

Душана Панайотова
dushana@yahoo.com
 

Фоксче,стискаме палци   

Нека се организираме в един и същи ден да пуснем писмата и електроните и обикновените.Нека имаме тема с адресите и в двата варианта нека стане достояние на повече хора идеята,а ние ще сме си приготвили писмата вече и когато се съберем достатъчно хора да си определим един ден и да ги пуснем.Представям си ефекта на лавината,да ги заринем с писма и то не само веднъж.

ДарЗаМен,аз пък си представям купища писма които не знаят къде да сложат,купища снимки на детски очи ( това е идея,защо не им пратим и по една снимка на очичките на децата даже отворена за да не им се налага да разпечатват плика а да ги гледат хиляди очи пълни с надежда,пък да видим ще спят ли добре  )

Но това трябва да стане след като вече е пуснато писмото от ДБМ до тях,че те нали да депутати и може и да не вдянат за какво им се пращат тези писма 

Пишете ли писма и аз със моите съм почти готова 

И аз мисля, че писмата трябва да се пуснат в един ден, така че подкрепям идеята да направим тема с адресите, където да координираме. Аз лично ще сложа снимка на моето дете, но мисля, че всеки има право да реши сам, дали иска да го направи.
Освен това мисля, че трябва да ги пратим и до медиите (аз принципно съм против медиите, но в случая...), а това значи, че ако решат да направят предаване, ща трябва и някой, който е съгласен да участва.
Моето лично писмо няма да бъде анонимно, но пак мисля, че всеки има право да реши, дали да си впише данните.
Писмото цяла нощ го сънувам, но ще го напиша след делото - нека ни го дадат най-накрая - така ще се получи завършеност на историята (а ако датата е след 10-тина дни, ще мога да добавя и първите емоции у дома).

Дар за мен, хубаво е да направим писмата публични, но моето предложение е това да стане, след като ги напишем и определим датата за изпращането им, в противен случай аз лично съм сигурна, че ще се отчая моето писмо колко зле ще бъде написано и няма да мога да го напиша, сравнявайки се с останалите.

ПП В момента по нова ТВ говорят за филма на ББС с Масларова.

Точно мислех да кажа, че предлагам, като адресираме писмото до някого конкретно, да напишем под него: Копие до: и там да изпишем 10-тина медии. Ей така, да изглежда по-страшно, пък и медиите ще знаят кого персонално да търсят за отговор.
Аз моето писмо ще го напиша през почивните дни, просто през седмицата нямам време, а ако ми се отвори време, нямам сили.

можете да им изпратите и линк мък филма за Могилино успоредно с вашите писма.

 ако имате нужда от помощ-насреща сме

Да подредим организацията тогава.
Ако правилно съм проследила:
1.   Пишем писмата
2.   уа_уа създава тема за отчетност, кой е готов с текста си
3.   уа_уа създава тема с адресите, на които да ги изпращаме (електронни и физически)
4.   Координираме с действията на ДБМ и писмото им

Тук ми хрумва, че първата лавина от писма, можем да изпратим преди да се пусне официалното писмо на ДБМ. Нека се чудят какво става…
След като ДБМ, пусне писмото официално, следва още лавинообразно изпращане. Може да цитираме на финала на всяко писмо – Настояваме за незабавен отговор и позиция по писмо от…на…

Разкажете на хората, които нямат достъп до Интернет и могат да вземат отношение.
Нашите големи осиновени момичета от форума, също – включете се с вашите истории, оставете имената, не това е важно, разкажете им на онези.

Дотук преброих 9 души.
Лавината от писма е все още мираж.

П.П. Мейла на г-жа Масларова (или там, който й  пресява новините..), някой има ли го под ръка?