Публикувана: 15 септ. 2007, 19:45 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2007, 12:05 ч.

Пак съм аз

2 823
30
1

1
2
3
Всички

15 септ. 2007, 19:45 ч.

Мнения: 2 336

Предполагам, че съм ви омръзнала с моята трагедия. Но искам да ви питам, препатили преди мен:
Какво направихте с вещите, които оставят общи спомени? Снимки, сватбени чаши, поздравителни картички, халки?

# 1 15 септ. 2007, 20:25 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

о тпървата ми любов продължила 5т - запазих всичко
не съжалявам - това са 5г!
не мога да ги изхвърля на боклука я! как да си спомням после за тях като целия ми живот беше моя приятел и съученик Марто? беше невъзможно
и сега ги гледам с радост - въпреки че той ме заряза и то доста гадно по телефона без обяснение без нищо, че и гадже имаше ново....
както и да е - исках да кажа, че колкото и гадно нещо да е завършило - не всичко е било гадно, а и не можеш да отрежеш и изхвърлиш 10г съвместен живот

майка ми не беше виждала снимка на своя истински баща - и много обвинява майка си за това!

# 2 15 септ. 2007, 20:31 ч.

Мнения: 254

За съжаление от бащата на Влади нямам нищичко.Не пожела да ми върне снимките на малката като бебе и снимките от сватбата,булчинската ми рокля остана при него и всичко свързано със съвместния ни живот.И аз се чудя какво ще показвам на детето като порасне Tired

От втория ми опит да дам всичко на някой,който в един момент на трудност го отхвърли,остана всичко -снимки,спомени,спомени и пак спомени Tired

Не мисля да ги изхвърлям,колкото и да боли.

# 3 15 септ. 2007, 20:41 ч.

Мнения: 1 680

Предполагам, че е според зависи т.е. твоето собствено отношение и как ти приемаш нещата.
Мен не ми пречеха вещите, то те и не бяха толкова много. А и за мен вещите са си просто вещи, ни повече, ни по-малко.
Сватбени чаши не съм имала - един проблем по-малко Laughing

Халка също Mr. Green

Колкото до снимките, аз бях писала в една друга тема, че бившият се опита да си ги прибере, но не му се получи (аз съм гад - направих му копия), пазя ги всичките, но не съм ги поглеждала от тогава.
Знам ли, аз имам добра памет, така или иначе помня всичко, и хубаво, и не чак толкова, и лошото. Миналото ти си е част от теб, просто го остави там, където му е мястото - зад теб (да не си посмяла да ми кажеш, че не е лесно, и това усещане помня), и продължи Hug

# 4 15 септ. 2007, 22:10 ч.

Мнения: 393

И аз така-понеже аз си тръгвах тогава взех каквото прецених-снимки,касети,неща,които си бяха мои подаръци...Някой си ги ползвам,други не знам даже и къде са,а трети...стоят си в един кашон.Когато приятелят ми ме попита защо още ги пазя..,ами,защото в тези моменти аз съм била ЩАСТЛИВА,независимо какво стана после.Така че тава си е част от мен,от историята ми и предпочитам да не я забравям,за да не греша по същия начин...

# 5 15 септ. 2007, 22:14 ч.

Мнения: 623

Цитат на: juleto18 в сб, 15 сеп 2007, 22:10

Абсолютно съм съгласен. При мен всичко, остана при бъдещата ми бивша жена, но ако бяха при мен, не бих ги изхвърлил

# 6 15 септ. 2007, 22:19 ч.

Мнения: 2 327

Зависи дали вещите имат сантименталан стойност. Зависи ти как приемаш нещата. Зависи дали искаш да помниш хубавите моменти.
От някои връзки съм запазила много дребни нещица, които ми напомнят нещо. От други съм се отървала от всичко.

# 7 15 септ. 2007, 22:24 ч.

Мнения: 623

Цитат на: Stun в сб, 15 сеп 2007, 22:19

Естествено, че имат сантиментална стойност. Според мен няма връзка, в която да е нямало и хубави моменти (аз по принцип съм оптимист... или глупак, въпрос на гледна точка) и с времето БИ ТРЯБВАЛО в спомените да останат само те.

# 8 15 септ. 2007, 22:52 ч.

Мнения: 515

И аз съм запазила всичко,заради децата-албумите с снимки,и всичките ни общи неща.Точно съм била ЩАСТЛИВА в тези моменти.А халката ,всеки път тръгвам с мисълта да я сменя за 2 други пъстена и все нещо ме връща от златарското ателие,запазила съм я заради оня прекрасен миг, в който той я сложи на пръста ми и сърце не ми дава да я махна.

# 9 15 септ. 2007, 23:05 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Изхвърлих всичко,изтрих снимките,върнах халката .Но спомените-тях не мога да изтрия!!!!!

# 10 15 септ. 2007, 23:26 ч.

Мнения: 623

Цитат на: pro77 в сб, 15 сеп 2007, 22:52

А халката ,всеки път тръгвам с мисълта да я сменя за 2 други пъстена и все нещо ме връща от златарското ателие,запазила съм я заради оня прекрасен миг, в който той я сложи на пръста ми и сърце не ми дава да я махна.

Ето за това говоря и аз. Като оставим на страна всичко лошо, имало е и страхотни моменти. Защо тези моменти трябва да се захвърлят и само да говорим, колко лош(а) е бил(а) той (тя)?

Хайде бъдете оптимисти(ки) (въпреки, че мъжете тук са малко... Защо ли?)

# 11 16 септ. 2007, 06:28 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: Sissi_82 в сб, 15 сеп 2007, 19:45

снимки - алес вег(верфен), или ист вег.
или съм върнала или съм унищожила - за толкова време съм имала 4.
останалите не съм имала.

други спомени - върнала съм - отървала съм се от тях.

твърде много болка ми остави - и за хубави моменти не се сещам без да ме боли. толкова грозно се развиха нещата. адски.
така 4е, предпо4итам да не се сещам.

и после синът ми прили4а на мен и на дядо ми, така 4е, надали ще му е необходимо фото за сравнение на генети4ни белези и особености.
* пък ако е примерно инвитро дал документалка на сперматозоит ще свърши работа?!ъм?

# 12 16 септ. 2007, 08:24 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Има още нещо дето се подценява - детето!
то не е бебе и помни баща си и ще иска да гледа снимки...ще иска поне тези спомени
майката вече няма избор - /МИЛкче тук става дума за 1-г БРАК не година не две и не само донорство/ - това голямо дете има своите спомени и е жестоко и направо би било голяма грешка да се лиши от спомените за да е леко на майката
ако го лишиш от спомени - изкривяваш психиката му - ако искаш говори с психолог до какво би довело това

и въобще факта че детето няма баща до себе си - не бива да ви лишава от задълженията да му говорите и обяснявате и да му показвате дори спомените ви за неговия баща.... щото така празнотата и липсата няма да са фрапантни
бе не мога да го обясня ама от психологична гледна точка - тбябва да се създават някакви представи и какво по-добпро от някои спомени...ако искате реални ако не искате - илюзорни....

# 13 16 септ. 2007, 09:21 ч.

Мнения: 2 336

О, не питам дали да ги изхвърля - няма. Но питам какво направихте с тях? Къде ги прибрахте? Аз лично измахах от секцията всичко свързано с него, но сега се чудя къде да ги прибера.
Даже и неговата халка при мен остана. Той нищо не взе - няма една снимка. Дори на детето, ама едва ли се е сетил на този етап.

# 14 16 септ. 2007, 10:25 ч.

Мнения: 1 732

Нищо не съм изхвърлила.
Нося всичко в сърцето си.
Спомените ми тежат.

# 15 16 септ. 2007, 10:59 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

а разбрах
моите неща седят в секцията или в гардероба - където имам място
признавам - не са ми на преден план и пред очите...и вече не щото носят болка, а просто щото от чисто практична гледна точка биха ми пречили - те са минало и нямат никаква работа да ми се пречкат
играчките останаха баче привсички останали играчки
снимките - при всичките ми останали албуми
т.е. това дето мястото му е наред с др неща - при тях, а това детно е само спомен и нищо др - някъдзе по секции и гарделроби, ако е с по-фрапантни размери и в мазето бих го свалила

# 16 16 септ. 2007, 11:40 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: Sissi_82 в нд, 16 сеп 2007, 09:21

... Къде ги прибрахте? Аз лично измахах от секцията всичко свързано с него, но сега се чудя къде да ги прибера...

Според мен вземи един голям кашон/сандък/стар куфар подреди ги вътре и ги сложи някъде където няма да са ти пред очите. Някой висок шкаф дето рядко отваряш, таван, мазе (ама ако има опасност от влага ги прибери в найлонови торби примерно).
Ясно е че сега не искаш да ги гледаш - но това е част от Твоя живот. Не знаеш кога можеш да решиш да погледнеш пак, поне за малко. Детето също може да поиска да знае.

# 17 16 септ. 2007, 11:51 ч.

Мнения: 2 327

В една голяма кутия съм сложила всичко - снимки от преди(не само от предишни връзки), дребни предмети - и кутията е в шкафа. До деня в който сина ми я изрови оттам Simple Smile

По-големи предмети няма дето да се чудя какво да ги правя.

# 18 16 септ. 2007, 14:33 ч.

Мнения: 2 863

Ами сега като се замисля, от предишни връзки нямам нищо- нито снимки, нищо.. а имам дрехи, дето едно гадже преди няколко години ми купи, тях си ги носих и не съм ги хвърлила.
Накара ме да се замисля с тоя въпрос- изглежда като късам с някого или нещо е окончателно и завинаги, не искам нито да си го спомнмя, нито да запазвам неща.... Единствено от брака си пазя неща, но и все още имам отношения (приятелски) с мъжа ми, а и имам син- иска да гледа снимки от преди. И сега трупам много снимки на малката с баща й... искам да си има история- дали ние ще сме заедно или не не бива да влияе на нейната история, така че имаме много снимки. След като мъжа ми още преди време се беше разделил с неговата халка, аз моята халка я замених за обеци и без угризения си ги нося Mr. Green

# 19 16 септ. 2007, 18:56 ч.

Мнения: 420

Бях трупала спомени, снимки, дневници, малки нещица повече от 10 години. Стояха си кротко в едно сбутано местенце, като скривалище.
Когато тръгвахме за Канада, всичко изхвърча в боклука, след обстоен преглед, естествено. Просто разбрах, че това, което ми е било мило и скъпо навремето, вече не е такова, напълно безстойностно откъм емоция.
А и назад не обичам да гледам, щом сам скъсала с даден човек, значи е имало защо и няма какво повече да се обръщам. Онова, истинското, е само в главата ми, в спомена и не подлежи на разказване.

Отделно, че се налагаше да сложа целия си живот в 2 куфара....няма място.

# 20 16 септ. 2007, 19:29 ч.

Мнения: 451

Цитат на: Сабина в нд, 16 сеп 2007, 10:25

Нищо не съм изхвърлила.
Нося всичко в сърцето си.
Спомените ми тежат.

Въпреки ,че в момент на безсилие го изрязах от всички снимки,не помогна особенно.
Да,всичко е в сърцето ми,и хубавите моменти и голямата болка.Изтриване-няма,просто започвам да ги приемам като част от живота ми и свиквам да живея с тях.

# 21 16 септ. 2007, 20:30 ч.

Popovo
Мнения: 571

Останали са ми 1-2 снимки и нищо друго. Не че не съм искала да запазя нещо, все пак син имаме, но той взе всичко и мебелите ни даже.

# 22 17 септ. 2007, 14:49 ч.

Мнения: 193

Бях прибрала всичко в едни пликове и - в гардероба.
Халки нямам - не бяхме женени.

Минаха години и един ден препрочетох писмата му до мен - и след това ги изхвърлих. Защото видях в тях същия егоизъм, вместо да ми казва, че ме обича, все ме обвинява за нещо си, все съм крива, не му обръщам достатъчно внимание, пък искам от него.... докривя ми, че съм била толкова сляпа да не ги забелязвам тия работи... и сякаш никога не ме е обичал...

Но снимките си седят, пак в пликове, пак в гардероба, по едно време дъщеря ми ги беше извадила, направила си "албум" с важни моменти от живота й, с баща й и всичките му роднини на тях... нормално.

Вече не ми пука, но когато ме болеше, просто ги бях СКРИЛА от себе си!

А, имаме и касети на детето като малко, тях най - рано ги изгледах; радвам се на детето, БНД е пейзаж!

# 23 17 септ. 2007, 21:35 ч.

София
Мнения: 2 177

А аз наскоро си открих една кутия с любовни писма от минали времена. Значи пазя, нищо не хвърлям Simple Smile

Прочетох ги, разбира се....сториха ми се толкова наивни и сърдечни, върнаха ме в онези безметежни времена, когато все още съм вярвала в чистата любов. И като си помисля, че изоставих нежния автор на писмата, за да го заменя с бившия си вече мъж, ми става лееееко тегаво, защото замених поезията с проза Shocked

# 24 17 септ. 2007, 23:02 ч.

София
Мнения: 1 751

И аз съм от сантименталните - голям съм Плюшо за писма, бележки, картички, малки предмети. Но не съжалявам, че ги пазя. Наскоро установих, че някои мигове и преживявания съвсем съм ги забравила (дали е от възрастта, въх! newsm78

), а се славех, че помня всичко кат' слон. Та, тез малки нещица ми припомнят случки и хора, и мисли... Не за да ровя излишно в миналото, а за да помня каква съм била, какво ми е минало през главата, с какви хора съм се сблъскала и т.н.
От бившия вещи нямам, но снимките пазя. Заради Малчо най-вече. Все си мисля, че от тях ще види, че наистина сме се обичали и сме били щастливи заедно, 'щото знам ли как му звучат само моите приказки. Друго си е като види мама и тати прегърнати и усмихнати. Надявам се, така да приеме за естествено това, което му разказвам как въпреки любовта, често възрастните започват да се разбират по-малко отпреди и решават, че е по-добре да се разделят и т.н.

# 25 18 септ. 2007, 07:27 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: Milenita в пн, 17 сеп 2007, 23:02

И аз съм от сантименталните ...

ааа, бе, и аз съм от сантиметалните, ма нещо не ми се отдава съхранението.
да имам боклуци всякакви - гай4ици, кон4ета, прежди, стари 4етки, изхабени бои4ки (не знам кога ще ми потрябват за ръ4на дейност) - ма от от ли4ни сърде4ни предмети не съм имала нужда - оби4ам ги докато съм с дадения 4овек; по-после не са ми нужни - не ми топлят съпалата.
а аз съм против запълване на пространството с ненужни ми неща.

# 26 18 септ. 2007, 09:23 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: dannytg в сб, 15 сеп 2007, 22:24

Цитат на: Stun в сб, 15 сеп 2007, 22:19

Дай рецепта де....
Щото при мен бяха дълги години добре, и хубави мигове и тежки дни, но сме били заедно.Две деца създадохме.Последната година преобърна всичко и някак боли, сантиментите са в повече, спомените ме натъжават,вместо да ме стоплят... Confused

# 27 18 септ. 2007, 10:45 ч.

Мнения: 351

И аз от времето ,когато бяхме заедно имам само 3-4 снимки и то с GSM, дълго се чудех какво да ги правя и ги изтрих. после съжалявах... трябваше да и покажа на Ния поне как е изглеждал, но... Сега всеки казва, че Ния много приличала на мен, а по-невъзпитаните добавят "Е ние и не знаем как изглежда бащата". Лошото (или хубавото и аз не знам) е, че аз виждам негови черти в нея. Един пръстен ми остана от него. И до ден днешен го нося, но не зарад него, а зарад НЕЯ. Откакто съм я заченала чакам момента, в който ще почне да ме обвинява и аз не знам защо...

# 28 18 септ. 2007, 11:06 ч.

Мнения: 1 680

Цитат на: пенелопа в вт, 18 сеп 2007, 09:23

За съжаление, рецептата не мога да я споделя, просто нямам такава.
А ми се иска да имах, като гледам на колко хора е нужна.
Но мога да ти споделя мотивацията си - два броя, той и тя, най-важни ми Laughing

В една друга тема споделих как спрях да рева като за световно, това със спомените и асоциациите, които предизвикват разни снимки, предмети, места и тн., го преодолях по подобен начин. Дори и не помня точния момент, в който си казах, че явно няма да забравя, но трябва да намеря начин да не ми пречи в ежедневието. Мдам...щото децата ми заслужават една усмихната, неогорчена и едва ли не обидена на целия свят майка. Първи ден - насила и едва ли не невъзможно, втори ден - пак така, н-ти - почнала съм освен да го играя надживяла миналото, наистина да се чувствам така. И отдавна вече не ми пречи, дори имам чувството, че е било един друг живот.

# 29 18 септ. 2007, 11:17 ч.

Мнения: 1 680

Цитат на: geniba в вт, 18 сеп 2007, 10:45

......................................................................................
Откакто съм я заченала чакам момента, в който ще почне да ме обвинява и аз не знам защо...

Е де... Гениба, к`во си зачакала неизбежни неща Laughing

Съвсем добронамерено - не се мъчи. Децата, така или иначе, винаги намират за какво да обвиняват родителите си, все тая имат един или двама. Аз на моите и на двамата им произнесох присъдата още в детските години, в тийн-такивата добавих към сметката им допълнителни грехове, имаше после и период, в който не си продумвахме (с баща ми)...пък сега отново (години вече) сме си много добре.
И моите ще намерят за какво, много вероятно. Не чакам, не го мисля. За сега съм обвинявана главно, че не позволявам гледането на филми вечер до 11 през учебната година Mr. Green

п.с.: убийте ме, изтрийте ме...ма оспамих темата, пък никак не ме бива да се признавам виновна толко публично

# 30 18 септ. 2007, 12:05 ч.

Мнения: 6 315

Нищо от това, което е оставил не съм изхвърлила, освен неща, които наистина ми пречат. Това, което може да се ползва - ползвам. Снимките са при другите албуми и така.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Как да продължим

Ако пробват да ми вземат детето?

Причина:

Причина: