Темата ми е открадната от друг форум. За което си признавам в самото начало. 
Но понеже разходките по тия места носят особен заряд, а и това лято посетих няколко манастиира по няколко пъти и имам своите хубави впечатления, ще ми е интересно да прочета и за вашите.
Може и снимки.
Аз винаги казвам, че без човек да е особено отдаден на вярата, отивайки в манастира - нещо го жегва.
И природата , и енергията, и въздуха - въобще има нещо особено прекрасно по тия места.
Аз няма манастир, който да съм посетила и да не ми е харесал. Точно поради гореописаните причини. Там винаги намирам някакво спокойствие и успокоение. Някакъв вътрешен мир. Поне за миг.
Това лято ходих до Рилския манастир, обожавам пътя към манастира. Влезе ли човек в отбивката попада на този равен, прав път, заобиколен от двете страни с дървета, хвърлящи шарена сянка на пътя.
Красота, още от там.
Бях и до Роженския. Там посещението ми беше за първи път и останах очарована. Макар местните хора да разказват, че днес манастира не се стопанисва добре.
Ходила съм на Бачковския манастир. Също божествено място. Там винаги ходя с голямо удоволствие.
Кремиковския до София е също очарователен. И въпреки че човек като му кажеш Кремиковци - едно си мисли, ествествено, местността няма нищо общо.
Свети Мина, в кв. Бенковски също е много хубав.
Драгалевският - си е класика. Там София е просто като длан.
Черепишкият също е хубаво място, но може би, все пак на мен ме е направил най-малко впечатление.
Клисурският манастир Света Петка ми е особено легнал на сърцето. Там ходих по точно определен повод, с молитва за собственото си дете. И намерих мир и спокойствие. Разговарях с игуменката и и след този разговор си тръгнах някак с крила. И въпреки, че не мога да вярвам в такива чудеса, тогава тръгвайки си, знаех, че всичко се случва, и когато човек се моли и желае добро то рано или късно идва. Мястото е много красиво, а църквата - малка, спретната, с особен чар и енергия.
Преди години съм ходила и в Дряновкия, даже с преспиване там.
Местността е хубава, но предвид годините спомените ми са по-скоро младежки весели, отколкото съзерцаващи красивото.
Очарована съм от Аладжа манастир, макар и не лично посетила го, но една приятелка беше там преди месец и просто разказа и ни показа невероятни картини.
Страшно много ми се ходи до Гложенския. Гледала съм много туристически телевизионни разходки до там и мисля, че това човек трябва да види сам.
Като се замисля май това са - и спрямо сайта, имам доста още да пообиколя.
Но на някой от изброените се връщам с удоволствие пак, и пак, и пак. Very Happy
Но понеже разходките по тия места носят особен заряд, а и това лято посетих няколко манастиира по няколко пъти и имам своите хубави впечатления, ще ми е интересно да прочета и за вашите.
Може и снимки.
Аз винаги казвам, че без човек да е особено отдаден на вярата, отивайки в манастира - нещо го жегва.
И природата , и енергията, и въздуха - въобще има нещо особено прекрасно по тия места.
Аз няма манастир, който да съм посетила и да не ми е харесал. Точно поради гореописаните причини. Там винаги намирам някакво спокойствие и успокоение. Някакъв вътрешен мир. Поне за миг.
Това лято ходих до Рилския манастир, обожавам пътя към манастира. Влезе ли човек в отбивката попада на този равен, прав път, заобиколен от двете страни с дървета, хвърлящи шарена сянка на пътя.
Красота, още от там.
Бях и до Роженския. Там посещението ми беше за първи път и останах очарована. Макар местните хора да разказват, че днес манастира не се стопанисва добре.
Ходила съм на Бачковския манастир. Също божествено място. Там винаги ходя с голямо удоволствие.
Кремиковския до София е също очарователен. И въпреки че човек като му кажеш Кремиковци - едно си мисли, ествествено, местността няма нищо общо.
Свети Мина, в кв. Бенковски също е много хубав.
Драгалевският - си е класика. Там София е просто като длан.
Черепишкият също е хубаво място, но може би, все пак на мен ме е направил най-малко впечатление.
Клисурският манастир Света Петка ми е особено легнал на сърцето. Там ходих по точно определен повод, с молитва за собственото си дете. И намерих мир и спокойствие. Разговарях с игуменката и и след този разговор си тръгнах някак с крила. И въпреки, че не мога да вярвам в такива чудеса, тогава тръгвайки си, знаех, че всичко се случва, и когато човек се моли и желае добро то рано или късно идва. Мястото е много красиво, а църквата - малка, спретната, с особен чар и енергия.
Преди години съм ходила и в Дряновкия, даже с преспиване там.
Местността е хубава, но предвид годините спомените ми са по-скоро младежки весели, отколкото съзерцаващи красивото.
Очарована съм от Аладжа манастир, макар и не лично посетила го, но една приятелка беше там преди месец и просто разказа и ни показа невероятни картини.
Страшно много ми се ходи до Гложенския. Гледала съм много туристически телевизионни разходки до там и мисля, че това човек трябва да види сам.
Като се замисля май това са - и спрямо сайта, имам доста още да пообиколя.
Но на някой от изброените се връщам с удоволствие пак, и пак, и пак. Very Happy
Честно казано, на другите се дразня и не ходя вече.
мястото е невероятно, не комерсиализирано, и бабката игуменка е страхотна 
та си изгубих ценната книжка, но наистина е ценна, ако си я намерите, препоръчвам я горещо 
Манастирът в с.Кабиле ( до древното селище Кабиле), Атонските манастири с корабче 
