Верно ли, че момичетата предпочитали бащите си?

  • 2 559
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 567
мери, наистина с татко и е по- весело. Даже навънка все нещо се закачат, а вчера в един магазин докато чакахме на касата се разтанцуваха и им казах, че не са с мен  Simple Smile Той е повече по игрите и не и прави такива забележки като мен. Въпреки, че от както се е родила сме все двете и също доста играем, все си предпочита баща си. Може би и аз съм допринесла за това предпочитание, защото от съвсем малка все я надъхвах да се радва и чака баща си да се прибере. Но не се впрягам толкова. Радвам се като ги гледам, макар и малко да ме почопля това, че аз съм по непредпочитаната.

# 16
  • Мнения: 2 161
А, Шанел, това с чувството за изоставеност ми е толкова познато - ако мен ме няма у дома, сякаш времето спира за тях.

Аз бях на почивка няколко дена сама.С две приятелки.Е,те не спряха да ме питат и тримата не ми ли е скучно,това къде е ,онова къде е.И накрая казаха-да дойдем ли вече?Бяха минали три дни.Хем се ядосах,защото толкова не можа мъжа ми да ме остави една седмица на спокойствие.Хем леко се поласках.накрая им казах-хайде,идвайте,но да си знаете,че сте кръгли нули без мен.А в началото преди да замина бяха приказки,как щели да си изкарат супер,къде щели да ходят,да не ги търся,и други глупости.Така че,бащата може да е звезда за своето дете,но майката си е галактика.

# 17
  • Мнения: 2 309
При нас е точно обратното, дъщеря ни е залепнала само за мен, понякога когато баща й отсъства с дни само се сеща за него, но не е показала да й липсва. Аз обаче съм по-привързана към баща ми, обичам ги еднакво разбира се, но с майка има някакво напрежение, просто всеки пъти скандала сякаш виси във въздуха и чака някоя от нас да го почне.

# 18
  • Мнения: X
За себе си - да, така е. За дъщеря ми - мисля, че това се проявява на по-късен етап, за момента не мога да кажа категорично, но имат някаква специфична връзка, която страшно ми харесва. Честно казано не би ме притеснило, ако търси баща си повече, напротив, щастлива съм да виждам хората, които обичам да имат такава нужда един от друг. Grinning

# 19
  • Мнения: 2 622
За дъщерите ми важи с пълна сила това "правило".Понякога чак се дразня smile3516

# 20
  • Мнения: 917
преди година някъде ,четох в списание "девет месеца"статия по този въпрос
сега ако се сетиш и в кой брой точно.....
че,бащата може да е звезда за своето дете,но майката си е галактика.
това определено ми хареса

# 21
  • Мнения: 2 237
Ако трябва да говоря за себе си - да,предпочитам баща си.
Що се отнася до Калина - за сега май ни предпочита еднакво,но наистина към него проявява малко повече интерес.....

# 22
  • София
  • Мнения: 1 951
за моята дъщеря - да.
За мен самата - не.
I Аз!

# 23
  • Варна
  • Мнения: 6 873
Моята дъщеря не предпочита баща си пред мен. Но баща и определено предпочита нея пред брат и. - То с тази разлика в годините е логично от една страна но аз виждам разлика в отношението му към двамата по принцип и това ме тормози. На нея и се позволяват неща за които Гого не е и помислял някога...

# 24
  • на село
  • Мнения: 3 914
За мен -важи с пълна сила, а откакто татко го няма ми липсва толкова многооо  Cry.

За дъщерите ми- Росица, докато беше по -малка не можеше без мен,
не показваше  привързаност към баща си, сега е по- различно  Grinning.
Малката - не знам, търси ни почти еднакво, е мен малко повече  Grinning.
Всичко е до човек, а с времето  и децата се променят.

# 25
  • Мнения: 2 609
При дъщеря ми това правило не важи. По привързана е към мен, може би това се дължи на това, че като цяло е прекарвала /преди яслата/ повече време с мен, макар, че като се замисля така е при всички деца. Или пък, че аз по се заигравам с нея, обръщам и повече внимание и много, много се гушкаме. Heart Eyes Не знам, но определено на този етап е така, надявам се скоро нещата да се уравновесят.   Wink Peace
На мен баща ми като малка винаги ми е липсвал и това в определени моменти много ми е тежало, затова и ми се иска между тях да я има тази връзка.

# 26
  • София
  • Мнения: 7 097
Калина не предпочита баща си. Аз също никога не съм предпочитала моя.
Намирам логични и основателни причини за това.

# 27
  • Мнения: 1 640
  Децата предпочитат и търсят по-либералния родител-този ,който по-малко забранява и повече играе или обръща внимание.
Моята дъщеря търси и плаче за баща си, докато той не й се скара за нещо-тогава тича при мен и аз й ставам много мила и драга Аз не ревнувам заради привързаността им,защото те всъщност се виждат само за 2-3 часа вечер.После баща й си ляга , а тя му досажда до последно,той пък повишава тон накрая и така аз пак ставам хубавата-връща се равновесието.

# 28
  • София
  • Мнения: 1 457
За моята дъщеря това правило не важи  Simple Smile Поне засега  Wink
За мен също не е съвсем вярно.

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Определено предпочита баща си мноооого повече от мен. Sad
И всъщност много гадно ми става, защото никога не се уравновесяват поне малко нещата.
Наистина аз й се карам повече, но и си играем много и се закачаме и не мисля, че съм толкова пък ужасна. Обаче все хваща татко си за ръчичка, от мен се дърпа, все него го гушка (мен само, когато го няма него), на него му дава бонбони, а на мен не Laughing, ако иска нещо, трябва той да й го подаде, не аз. След морето се хвърли върху мен, като ме видя, после видя баща си и залепна за него цяла вечер и започна да пищи от мен.
А днес в магазина нещо се размрънка и аз клекнах да й обяснявам колко е добра, а добрите деца не правят еди как си... и тя с писък и рев хукна към баща си и вика "Мама ме щипе по ръчичката!" (само я погалих по рамото...)  Cry Е как да не му стане кофти на човек, да не говорим хората кой знае какво са помислили - тази майка как си тероризира детето. ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт