7 години брак

  • 12 683
  • 121
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 164
Винаги съм се питала дали лишавам съпруга си от внимание от както се е родило бебето.

Не знам защо тази реплика никога не съм я разбирала. Докато бях бременна четях, че идва един такъв момент, след раждането, когато майката се отдава на детето и евентуално таткото може да се почувства на заден план. При нас това така и не се получи, защото мъжа ми се занимава страшно много с детето и ако трябва да се чувства някой пренебрегнат, то трябва да съм аз.  Crazy Не зная какво ви куца, и откъде са тревогите ти, но ако е това за недостатъчното внимание, мисля, че се оправя много лесно - като мъжа си влезе в ролята на баща и хем на теб ще ти е по-лесно и ще си по-малко изнервена, хем ще намираш сили и време и за него. Wink Heart Eyes

# 16
  • Мнения: 102
Ние пък сключихме брак след 7 години съвместно съжителство Grinning
А сега чакам да станат 7 години брак Mr. Green

# 17
Трябва да излезете от омагьосания кръг и това ще оправи отношенията ви.Направи нещо с ежедневието ви ,разнообрази го , мъжето обичат да сме различни и същевремменно да се чувстват сигурни в нас PeaceАко живееш във Виена ,както ми се струва, има оппределено къде да се отиде и да се изкара приятно Laughing

# 18
  • Мнения: 179
аз за себе си съм забелязала,че минат ли 5г и любовта си отива,поне при мен е така Rolling Eyesвсичките ми връзки са приключвали на 5тата година,сега с мъжа ми сме 5г заедно и усещам,че нещата пак на там вървят...

# 19
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Има ли нещо вярно в твърдението че седмата година от брака или съжителството на една двойка е критична?
Не знам дали е въпрос на съвпадение,но първият ми брак приключи точно по това време.
Вторият ми брак,т.е. сегашния започва сериозно да куца и отново забелязах че навлизаме в тази проклета 7 ма годишнина,откакто сме заедно.Не знам дали се дължи на това или на факта че покрай бебето и двамата сме много по-изнервени и изморени,но в последно време ясно отчитам някаква нетърпимост и от двете страни на фронта.

при мен втората година беШе крити4на. много е глупаво, заЩото бяхме наистина съвсем в на4алото. и деца нямаШе. седмата си беШе просто перфектна, слагам я между най_спокойните и удовлетворяваЩи в семейния ни живот.
не мисли за годината.

равновесието, което двама дуШи са си създали е тотално разтърсено след появата на детето. не става въпрос за пренебрегване, или за лиШаване от внимание, а само за нови приоритети, в които двойката на пръв поглед, ве4е не е на първо място. казвам на пръв поглед не напразно.
дайте си време, за да се утвърди новото ви равновесие. не съм даже на мнение, 4е има нужда от кой знае какви разговори (понякога само драматизират един съвсем нормален преходен период). както и не мисля, 4е има нужда от разни романти4ни уикенди, или ве4ери. време за вас като двойка, да, но то спокойно може да е късно ве4ер, сутрин, изобЩо според ваШия и на детето режим.
спокойствие, не натякване и о4акване, това е за мен пътят, при положение, естествено, 4е няма никакви сериозни проблеми (както ми изглежда, 4етейки те).

# 20
  • Инсбрук
  • Мнения: 591
Ние сме женени 8 години вече.Миналата/прословутата 7-ма/нещата никак не вървяха в отношенията ни и за малко да се разделим.Но в крайна сметка с повечко усилия от моя страна удържахме фронта и сега все едно нищо не е било.Даже не го повдигаме на въпрос.Нямяше друга жена, но нещо куцаше, имах чувството че не може да ме понася.Сега е най- милият мъж на света.
Та съветът ми е да потърпиш малко.Понякога се налага да направим крачка назад, за да направим после две напред!

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 1 187
Не знам дали есуеверие или има нещо вярно, защото ние на 7-мата година от както сме заедно се разведохме!!! според мен има нещо, но какво е не знам!!!

# 22
  • Мнения: 511
и ние навлизаме в тая седма година и то доста криво и незнам какво ще става newsm78

# 23
  • Мнения: 2 427
Не Феям,няма нищо кой знае колко сериозно.Само дето търпимоста и на двамата е сведена до нулата.Не се търпим,дето се казва само с присъствието си успява да ме раздразни.Не че не се обичаме,напротив.Но някак си чувствата са изтеглени някъде в дъното ,а на първия ред е агресията.Просто се чудя как успяваме да си накъсаме нервите за такива маловажни неща.През седмицата той работи по цял ден,но уикенда излизаме,правим все нещо интересно и оригинално,обаче през цялото време не преставаме да си говорим с някакъв хаплив тон,да подмятаме гадни фрази и да се дразним взаимно.След което се прибираме в нас и не си говорим.Офффф,писна ми всичко това! Tired Sad

# 24
И аз съм чула-недочула за седмата година. Направихме с моя мъж седем години преди месец - без да сме женени, от запознанството ни, и да чукна на дърво, нямаме проблеми. Има караници, но както обикновено  Grinning
мислим за дом, деца, сватба и т.н.
Но за втората година знам че е критична. и при нас беше така - има някаква точка на търпимост точно тогава. ако се премине този период, вече може да се говори за съвсмесетн живот до край.
Иначе може би трябва да положиш усилия да не се дрязгате за щяло и нещяло, казвам ти да положиш усилия - защото смятам, че жената е нещо като стожер в семейството и много често взима нещата в своои ръце. Има по-правилна преценка за много неща от мъжката половинка.
Просто за да премине този период, направи някоя жертва - в смисъл не допускай дас е карате за глуипости. съгласявай се ако трябва с неговот мнение и т.н.
Аз бих направила всичко, за да спася връзката си ако е в критичен момент, бих прегазила дори достойнството си за МОМЕНТ. Simple Smile особено ако мъжът си струва да го направиш! Дори и да е намусен, не му отвърщай със същото, колкото и да си изнервена.
Това е моят съвет. А за седемте години - наистина може и на петата, и на десетата и така нататък

# 25
  • Мнения: 6 164
Изнервени сте. Има такива периоди, за съжаление, но минават. Дано е по-скоро.

# 26
Мисля,че зависи от двамата.Когато единият полага грижи за връзката, а другият се носи по течението, то и брака е в криза./ не знам дали е от суеверие,но и при нас 13- тата година е много изнервена и почти сме на ръба на ...

# 27
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Като гледам приятелите и колегите (защото още не съм минала през седмата година) на мен ми изглежда като всяка друга година. При всяка двойка Голямата Криза е в различен етап от връзката. Всичко се свежда до дадената ситуация и характерите. При нас войната вкъщи беше между втората и третата година, което си беше изцяло по наша вина и нямаше нищо общо с кризи на третата, петата, или стотната година.
Така че горе главата, внимателно обмисли какво точно трябва да се промени, и действай по въпроса. Щом се обичате вярвам, че ако положиш усилия мъжа ти ще ги оцени и в отговор и той ще се постарае, а щом двамате теглите в една посока, няма как да не се оправите  Hug Hug Peace

# 28
  • Мнения: 444
На 7 година от връзката ни си направихме бебе за по сигурно  hahaha
Шегувам се ... не по тази причина разбирасе !
Много хора казват ,че 7 година е критична , но аз мисля че няма такова нещо както много по рано така и много по късно могат да се появат проблеми в едно семейство !!!!

# 29
  • Мнения: 479
Минахме през седмата година без никакви проблеми. За мен е суеверие.

Общи условия

Активация на акаунт