Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 март 2005, 16:13 ч.

Първите дни на кърменето

  • 57 897
  • 107
  •   1
Отговори
# 45
  • София, Младост 4
  • Мнения: 9 015
  Браво за напредъка на малката Simple Smile. Аз лично бих и позволявала да суче винаги когато има желание независимо от режима, които спазвате в момента. По този начин както сама си забелязала тя ще изсуче повече отколкото ти си успяла да изцедиш с помпата, а и самата тя ще се усъвършенства в изкуството да суче. Постепенно по този начин ще може да намаляваш предлаганата и изцедена кърма с шише и евентуално да преминете изцяло на гърда. Поздравления за твоето упорство и успехът на малката Hug.

# 46
  • Мнения: 1 295
Мисля че и двамата вече посвикнахме с кърменето. Ползвам силиконови зърна и не ме боли,мисля че на него също не му пречат, цедя се когато имам напрежение ... Обаче много ми тежи че съм като затворник вкъщи, деветия месец почти не излизах, а пък сега е още по-зле. Навън е студено и ако трябва да изляза някъде бабите писват - Ами като се събуди какво ще яде? Изцеждам малко и излизам да си свърша нещо, но постоянно съм на тръни и гледам да се върна за най-много час. Все така ли ще е? 6 месеца?  Shocked

# 47
  • Sofia
  • Мнения: 5 624
Точно това имах предвид с първия си пост- да, може да бъде изнервящо. И аз се чувствам като затворник понякога. През лятото беше по-лесно- излизаме навън и се кърмим където ни падне, но сега е студено Confused
Но искам да те окуража, че най-трудно е първия месец, когато кърмиш на поискване и бебето суче често. След това паузите започват да стават все по-равномерни и с бебето влизате в ритъм. Сега мога да изляза доста по-дълго, достатъчно е да съм изцедила за 1 хранене. Излизам веднага след хранене, пропускам едно (и бабата му дава изцеденото) и се връщам за следващото. Това в общи линии ми дава около 5 часа да си свърша задачите и ми е по-спокойно.

Все пак е много важно мама да не е изнервена и подтисната. Затова те съветвам дори и сега да оползотворяваш поне час за себе си (ако има кой да гледа бебо в това време, разбира се). Дори и само да се разходиш до супермаркета или да пийнеш кафе наблизо, пак ще си отдъхнеш за момент и нервността ще отмине.

# 48
  • Карлово
  • Мнения: 4 021
Който има баби да помагат мисли как да отскочи за час, който няма просто взема бебето със себе си  Hug
И двете ми деца са родени през зимата, стояли сме в къщи около 20 дни след раждането, при първото зимно слънце бяхме навън. Водя ги и досега навсякъде-банки, адвокати, плащаме заедно сметки за ток, тел и вода, пазаруваме. Никой не ми направил проблем, че съм с деца, едното от които искащо всичко да види и пипне, дори напротив-винаги са ми отстъпвали ред, охранителите помагат за количката, настаняват ме удобно, черпят каката с бонбони.
Изобщо не съм се чувствала затворник. Може да ви се стори пак в розово, но аз така съм си устроила нещата. Предимството е, че имам кола и растоянията са малки. Позволявам си дори да ходя на партита с колегите. Таткото въоръжен с телефон и като се събуди за ядене аз се прибирам, кърмя и обратно се връщам на купона. Просто бебо не знае какво е шише и няма как да цедя.
Така че, Яни-кат, всичко зависи от теб, как ще съумееш да си организираш живота с бебето Peace

# 49
  • Мнения: 1 295
Ако иска да яде в банката или в супермаркета как го кърмиш? В колата или как? Или се прибирате вкъщи?

# 50
  • Карлово
  • Мнения: 4 021
Ако е студено-в колата, при топло време-на някоя пейка, пък и пак в колата, ако няма друго удобно място. Не се прибирам в къщи. Аз нямам проблем с притеснението да кърмя навън. Имах, но го преодолях с една случка с каката преди две години. А и с малко кърмаче е по-лесно навън. Колкото повече расте, толкова по-любопитно става и доста често кърменето се превръща в показване гърдите на мама  Mr. Green
На мен ми е по-спокойно да е с мен, отколкото да бързам да се прибирам. Вероятно е въпрос на вътрешна нагласа, пък и нали знаеш "Неволята учи", като няма къде да го оставя, намирам начин да се справя.

# 51
  • Мнения: 440
Микки,много си права-всичко е въпрос на организация! PeaceАз каката не съм я кърмила-бяхме на АМ и въпреки това не съм я оставяла много на бабабите.Някакси ми беше по-спокойно като е с мен.Почти навсякъде беше с нас!Все по колите и все на път  Grinning И до сега е така...Мисля и с бебчо да е по този начин-като дойде часа за кърмене-в колата и на цицата.  Wink Не ми тежи ,че трябва да съм постоянно с тях,но когато се почувствам прекалено изнервена-оставям ги на баба за един час и отивам да изпия едно кафе с приятелка да се разсеям.Определено действа добре,стига да има гледачи на разположение! Peace

# 52
  • Айтос
  • Мнения: 4 243
Нямам гледачи и не съм имала, от как съм с 3 деца родата съвсем ме избягва като че сме чумави  Joy
Бебетата си извеждам навън още първите дни, каката е ноемврийче, изведох я на 10-я ден, малката е февруарче, бяхме навън на 6-я ден, баткото някъде към 20, бях млада булка Mr. Green
Сега за да разпусна трябва да изляза, не изляза ли ставам зла. Наистина изпадам в странни настроения, сигур поради липса на кислород. hahaha
 Съчетавам времето за излизане да съвпада със спането на бебето, така пускам каката да тича в градинката, бебата спи, аз пия кафе с майките или чета книга, или най често гледам в една точка  Mr. Green.
Няма ден в който да не сме навън, даже да вали, съобразявам дрехи и обувки с времето и откарваме най малко час.
Кърмя на всякъде, често в пощата на опашка за тока, в банката чакайки да внеса ипотеката, в магазина на касата на опашката или дори докато пазарувам (в една ръка кошницата с другата прикривам с опашката на слинга гледката). Не съм кърмила само в самолет... защото не съм се качвала  Joy

# 53
  • Outside the Matrix
  • Мнения: 1 581
Ахххх, това кърмене... защо е толкова щекотлива тема, не разбирам. Някак се е превърнало в свръхспециален процес, който изисква усилия, познания, помпи, статии и книги. Ако всяка жена се доверява главно на инстинкта си, нещата ще са чудесни. Да, информацията не е излишна, но очевидно е, че днес, когато тя е повече от всичко, кърмещите са все по-малко. Както Бу е казала, няма два еднакви случая, кърменето може да бъде успешно по всевъзможни начини, важното е да се започне. Много майки се отказват още в родилния дом, тъй като всичките тези легенди за пълно себеотдаване, сукане през час, цедене, диети и пр. им се струват непосилни. Не всеки може и иска да посвети всяка свободна минута на бебето си, а и не е необходимо. За едни тримесечното лежане и гушкане вкъщи е истинска мечта, за други - истински кошмар. Не съм никак съгласна, че храненето при поискване е единствен правилен подход - моят и още няколко опита в режимното дело изключват "затормозени" и ревящи от мъка бебета. Намирам за особено значимо жените да са в комфорт с мисълта, че кърменето не заробва и че не е тайнство за просветени - напротив, то принадлежи еднакво на всички и е приложимо различно за всеки.

# 54
  • Мнения: 521
За мен първите дни на кърмене бяха малко трудни,но благодарение на всичко прочетено във форума през бременноста бях подготвена за евентуалните трудности  които ме чакат и така с малко воля тези трудни дни отминаха и сега си кърмя без проблем.Надявам се да продължавам така още дълго.

# 55
  • Мнения: 1 295
Уф, аман от супер майки, които се справят със сто деца и кърмят на опашката за тока ... Защо не подкарате и някой трактор междувременно? Не съм от заядливите, но малко ми омръзна. Наистина че кърменето не е чак такъв голям проблем, но за майките които раждат за пръв път всичко е ново и трудно в началото. Вместо подкрепа получаваш мнения от типа: не е чак толкова трудно, всичко зависи от теб и щом не се справяш сама си си виновна че не си могла да се организираш. Мисля че форума е за подкрепа, а не за излияния колко чудесна майка съм и как мога да кърмя навсякъде и нищо не може да ми се опре.

# 56
  • Банско
  • Мнения: 2 829
yani_cat, просто бебето ти е съвсем мъничко, нищо чудно че ти е трудно и се чувстваш така...
За мен първите дни след раждането бяха голям шок-изобщо не си предстваях че малкото човече ще е толкова зависимо от мен и ще има толкова голяма нужда от мен. Също така не знаех, че така болезнено ще изживявам всяко най-дребно нещо свързано с бебето. Моят юнак отначало сучеше по 30-40 минути и огладняваше час след като е спрял да суче. А аз постоянно се питах-нормално ли е да ака толкова често? Защо сега му излизат толкова гурели? Нормално ли е да му се бели кожата? Нормално ли е да спи толкова леко? Нормално ли е непрекъснато да има сополчета в нослето? и т.н., и т.н.
Помня, че си мислех: "край, отиде ми хубавия живот, това бебе се е вкопчило в мен, никъде не мога да мръдна, какво ще правя ако е все така?", помня, че все не ми достигаше сън, всяка вечер се разбирах с мъжа ми, че ако тази вечер не успея да се наспя утре вече на едното хранене ще стане той да му даде АМ (и всяка вечер отлагах за следващата, така и не дадох АМ, но мисълта, че имам избор ме спасяваше и облекчаваше). Помня, че от държането на бебето да суче с часове ми се схващаха ръцете....
И тогава, постепенно започнах да откривам за себе си малки хитринки, които да ми облекчават живота. Първо-по идея на мъжа ми започнах да подпирам бебето с възглавници докато суче (сядам на удобен фотьойл, така че гърба ми да е облегнат, отпред слагам табуретка за да си вдигам краката. В скута ми слагам възглавница, от страната, от която е главата на бебето възглавницата стъпва върху облегалката за ръката ми. Слагам бебето върху възглавницата, под главата му подпъхвам навито на руло одеалце, така че да суче удобно без да го държа) и до мястото за кърмене си държах вода, сок, нещо за хапване, книга, списание, лаптоп, дистанционното на телевизора. Така кърменето вкъщи ми се превърна във време за почивка, четене, гледане на телевизия, изобщо стана ми приятно. Често бебето застиваше а аз си продължавах книжката или да си гледам филма.
После открих спането заедно с бебето- изведнъж започнах да се наспивам Simple Smile
След това - сетих се, че имам старо пончо (по едно време бяха на мода) - започнах да излизам с дребния на кафе. Настанявах се удобно, пъхах го под пончото и му давах да суче (защото иначе в момента в който количката спре той се ококорваше и надаваше вой). Така си осигурявах около час спокойствие да си пия кафето с някоя приятелка Simple Smile Често са ме питали къде ми е бебето, а той суче скрит под пончото Simple Smile
После открих и кенгуруто - вършеше чудесна работа, докато не открих, че слинга е още по-удобен Simple Smile
Записвахме си часове за маникюр, козметик или фризьор с още една приятелка, с бебе колкото моето и ходехме двете заедно с двете бебета-влизахме в салона накуп и всяка гледаше 2-те бебета докато "обработват" другата Simple Smile
Ходехме си на гости за по цял ден когато беше студено...
И постепенно, когато малкия беше на 2 месеца за мен живота беше пак хубав-бях открила моя си начин да се чувствам добре, бях си подредила така деня, че ми беше приятно, почивах си, срещах се с приятелки, разхождах се, пиех кафе... Бях станала и аз от т. нар. от теб супер майки Grinning
Ето, crazy chick пък има съвсем различен подход към гледането на малко бебе, но и тя си е открила нейния си начин да се чувства добре.
Ако искаш, сподели малко по-подробно кое точно от живота преди да родиш ти липсва най-много, кое най-много ти тежи. Но и знай, че първия месец е най-труден за всички-аз лично не познавам майка, която през първия месец да не си е поплаквала от мисълта че няма да се справи, от умора или просто ей така, защото и се плаче. Също така и бебетата през първия месец са най-неспокойни, тревожни, най-беззащитни...
Някак постепенно жената свиква с новата си роля, бебето свиква с новата среда... Майката си напасва живота към бебето, бебето става по-търпеливо и може да изчака като има нужда от нещо-първо 2 мин. без да заплаче, после 5, после 10, а след това дори час Simple Smile
Извинявай за дългия роман, надявам се да съм ти била поне малко полезна Hug

Последна редакция: пн, 29 сеп 2008, 12:52 от yanast

# 57
  • Sofia
  • Мнения: 5 624
  202uu smile3501 smile3501
Yanast, прекрасно описано, точно както се случи и с мен, с тази разлика, че за моя изненада кърменето навън не ме смущаваше и не ползвах пончо.
Сега имам почти 3-месечно сладурче, и чак се чудя какво да правя в часовете, когато той спокойно спи през деня Wink Но първите месеци бяха точно както ги описваш и се чувствах точно като Yani.
Yani_cat, ще допълня само нещо към горния пост - намерих страхотна подкрепа в отчетните мамита, всеки си казваше какво му тежи и на всички заедно ни беше по-добре Hug

# 58
  • Мнения: 440
Браво и от мен  smile3501 Много точно си описала ситуацията  newsm10
И не мисля,че някой тук се опитва да се изкара супер-майка! Naughty Просто всички сме тук,за да споделим собствения си опит.Никой не е минал по този път безпроблемно-на всички ни е струвало много усилия и нерви,но важното е,че всяка от нас е успяла да се справи по нейния си начин.Трудни са първите дни,понякога и месеци...Но постепенно нещата се напасвати всичко си идва на мястото.И моето бебе е малко,но ми е второ и вече имам малко опит и знам,че всичко е въпрос на време.Не,че и аз не изпадам в мрачни настроения,плача без причина и съм ужасно нервна на моменти,но се опитвам да се успокоявам,защото знам,че и това ще мине.  smile3521 Като всяко начало и това е трудно!На мен кърменето ми беше голям проблем/първото ми дете беше на АМ/,мислех си,че няма да се справя-постоянно бях в някаква дилема-правилно ли го държа,дали се наяжда,дали да се цедя......  smile3506  Всичко,което ме притесняваше споделях с мамите във форума-винаги има кой да ми даде съвет и поне малко да ме успокои!  newsm53
Yani_cat,Най-важното от всичко е да си спокойна!не се натоварвай излишно с дребни проблеми и терзания,влизай във форума,споделяй и ще ти олекне! Hug Hug Hug
И помни,че всичко е въпрос на време  newsm10

# 59
  • В Балкана :)
  • Мнения: 422
На мен 1вия месец ми беше кошмарен,зърната ме боляха,гърдите ми бяха препълнени почти постояно,въобще ужас и то за да има режим бебето,докато не започнах да чета по форума кое как и какво,много ви благодаря на всички HugВ началото аз лично го будех за да суче направо кошмар-какво ти наспиване,бях забравила какво е сън.Чудех се какво е това на поискване и хиляди др въпроси и отговорите са точно тук.Само не можах да я науча да суче по ефективно все още суче минимум по час че понякога и повече,не мее  притеснявало и кърменето на вън,е сега вече е доста по трудно,все пак си е студеничко.Като цяло разбрах само едно и то много важно за мен пък и за малката ТРЯБВА  да си много търпелив и да се наслаждаваш на всеки момент с малкото човече.На мен също няма кой да ми помага,и аз съм се изнервяла особено на последък защото не ми остава време да уча но ще се справя,такаче и вие ще можете Peaceпоздравления и от мен Yanast

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт