Моята мърла драска из тетрадката /брат й, който е по-малък, пише по-красиво от нея/, не й пука дали си е написала домашното, способна е да гледа до умопобъркване филмчета, но не и да си погледне уроците. Мъжът ми, също доста амбициозен, е на мнение, че трябва да напусна работа и да се съсредоточа върху подготовката на детето. Занималнята в училище е гола вода. Учителката свежда контрола до това да ги попита дали са си написали домашното, но КАК е написано това домашно, не я интересува. То и не би могла, разбира се, да погледне във всяка тетрадка /на 27 деца/ и да ги накара да повторят упражнението, ако не е като хората.
Мисълта ми е - дали да разчитам, че с времето детето ще свикне с изискванията и ще стане по-взискателно към себе си, или да напускам и да се отдам на безпаметно писане на чертички и ченгели.
От друга страна дъщеря ми чете доста добре, смята наум. Да се поддам ли на истерията на първата седмица в училище, или да захвърля всичко и да се отдам на детето и неговото учение.
А какъв ли пример ще й дам за в бъдеще - учи, учи, учи, за да можеш един ден да си стоиш вкъщи и да помагаш на децата си да учат.
Много ми е противоречиво и много объркано.
Моля ви, споделете опит.