Как да не превърнем мечтата в идея-фикс?

  • 2 132
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 202
Момичета, как успявате(и въобще успявате ли) да съхраните и преследвате мечтата за бебе и в същото време тази мечта да не се опорочи в идея-фикс?Възможно ли е това? Защото при мен-не.От няколко месеца съм тотално обсебена от това да имам дете и дори не помня вече как живеех преди, какви ми бяха интересите и кое ме е крепяло; Това превърнало се в натрапчиво желание ме побърква-пречи ми в работата, пречи ми в семейството, изнервена съм и незнам как да се успокоя; на моменти така се сдухвам, че ми минава мисълта да се откажа и да си върна душевното равновесие и спокойствие(ама и това вече е невъзможно).Кой решава/и как решава едни жени да забременяват в момента, в който си го помислят, а други-да се превръщат в жертва на мечтата си???Съжалявам ако повтарям стари теми-сигурно сте говорили нееднократно за това, но нещо напоследък не ми достигат силите да се справя сама, а освен тук, няма с кой да говоря за това, а и не вярвам някой извън тук да успее да ме разбере

# 1
  • Мнения: 7 718
Мечтата се пръвръща неизбежно в идея-фикс някъде по пътя, във времето, но не смятам, че това я опорочава.
Мечтата си е мечта, чиста и красива. Hug
Да създадеш живот!
Отказване няма. Laughing
Рано или късно ще го разбереш. Wink

"Човек винаги притежава възможности да осъществи мечтата си.
Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш.

Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпитание, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. ....
Всяко едно търсене винаги започва с Късмета на начинаещия. И винаги завършва с Изпитание за Завоевателя.

Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си."
П. Коелю

# 2
  • Мнения: 62
Току-що се връщам от имунологичната клиника и вземайки си резултатите от генетичната такава, по пътя си мислех , къде точно е границата между това от цялото си сърце да искаш да направиш един живот възможен, и това да настояваш чудото да стане сега, веднага, както искаме и когато искаме. Не виждам граница- толкова е крехка. В същото положение като теб съм, а на всичкото отгоре и възрастта ме гони по петите. Реших да си наложа, ей така волево, да не искам неистово, да не хуля бога, и собственото си тяло, да не обвинявам. Така всичко ще е по-спокойно и за мен и за околните, пък каквото сабя покаже..
А междувременно си правя изследванията...и чакам.. и ме е страх.. и живея.
А пък вътре едно гласче ми казва "А така! Ще успееш, само не се отчайвай!"
Така че ти пожелавам равновесие и стискам палци!  Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 18 679
Не знам как точно...При мен повлия първият неуспех. Бях направила всичко по книга - тестове, витамини, секс в правилните дни hahaha Така се бях навила, че като ми дойде, направо се смазах Tired После имаше един период на прекъсване на бебеправенето по независещи от мен причини и после...пълно спокойствие. Не знам какво е различно, но просто го усещам различно. Спирам всякакви тестове за овулация, тестове за бременност преди датата и всякакви такива Laughing Не ми се отразяват добре явно Crazy Ще го карам по древния метод Wink Знам, че ще стане, просто  не знам кога точно Grinning

# 4
  • Мнения: 306
Лали, много хубави цитатчета си сложила ( и аз съм фен на Коелю).
аз си мисля нещо друго- представяте ли си, че имаме да изживеем нещо много съществено преди да станем майки... нещо, което наистина ще ни научи... аз за себе си вече съм разбрала, че моят урок е търпението. много бързам, искам винаги всичко да става когато кажа и когато го поискам, а може би тайната е в това да изчакаш подходящия момент.
за онези жени, които забременяват погрешка или от първия опит си мисля, че техния урок е друг. но не смятам, че мога да го тълкувам де...всеки- с мисият си.
аз ви писах и в друга тема как моя приятелка беше с диагноза стерилитет и как още в пъривя месец забременя.
важно е, мили момичета, да ни дойде времето, без да звучи по царски. важно е да се поддържаме и да си помагаме. и да си стискаме палци една на друга. съгласна съм, че е трудно да не мислиш, да не подчиниш живота си на това, но може би е въпрос на воля. и аз сега как съм се навила, отивам след работа да си купя тест, но съм почтиубедена, че ще се появи само една чертичка. но пък ще опитваме пак.
положително мислене му е майката!  Hug  Hug  Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 509
Момичета и аз съм в същото положения  Crazy
Толкова много искам да имам бебе, че не мога да мисля за нищо друго, с тази разлика, че аз ще почвам от този месец. Много ме е страх още от сега  Confused  Страх ме е от това, ако не стане веднага да не рухна психически. Напоследък нямам мотивация в работата, само бебе ми е в главата.
Стискам палци на всички и пожелания за две чертички  Hug

# 6
  • Мнения: 560
Аз мисля,че всичко си е до човек.
Аз никога не съм била типичния пример за женствена жена.Тоест такава съм 100%,но имам някаква идея мъжки хормон,който се мешави някъде.
Когато с Василчо решихме да си правим бебе,нагазихме в кацата без никаква подготовка.И така си остана до края-до момента,когато бебето стана.Мисля,че това беше ноември 2006.Просто спряхме да се пазим.Дори не помня по кое време на цикъла ми е било това.Дойде ми.Втори опит-декември.Пак ми дойде-само сбърчих нос и казах,че опитите продължават.Януари си направих календар в "Зачатие" поне да си следя овулацията,но все още го попълвах доста несериозно.Пак ми дойде и пак само сбърчих нос.И февруари стана работата.През цялото това време четях тук момичета как правят тестове за овулация,как мерят температура.Питах се ако при тях не става с толкова мерки,които предприемат,как ще стане при мен с един гол секс.
Обаче стана.Бях оставила нещата на природата и съм сигурна,че ако не бях успяла и до сега нещата щяха да са си така.

# 7
  • Мнения: 2 270
Ако имате рецепта - дайте я насам!

При мен вече доста време не се получава - година и половина, но мъжа ми непрекъснато пътува, в началото не уцелвахме момента заради безкрайните му командировки, но сега сме разделени по 2-3 месеца, а после имаме само месец и така . . . времето си лети
Всеки пореден неуспех ме смазва психически . . .

# 8
  • Мнения: 2 309
Казвала съм го преди и сега ще го кажа...
За жалост,единствената рецепта е когато прегърнем децата си.Този миг ще ни озари и ще ни прати в друго измерение... Hug Hug Hug Heart Eyes

# 9
  • Мнения: 560
Притенце,ще стане и при теб и при всички други момичета-виж как гърмяхме като тапи една след друга.Не веднъж съм казвала,че спокойствие му е майката /и сладолед/.
Сетих за още нещо-не използвайте думата "бебеправене"-не само,защото такъв глагол няма,ми защото той носи голяма тежест.
Когато спрете да правите хубав секс с любимия мъж и това упражнение се превърне в бебеправене,мисията е загубена 50%.
Когато любящата половинка,с която сте обичали страстно да се въргаляте в чаршафите,се превърне в бик за разплод,вече сте се натоварили и проблемите започват.

# 10
  • Мнения: 202
Аз също не меря температури, купих си миналия месец тест-ленти за овулация но така и не ги използвах, отказах се. Може би всичко опира до психика, може би в момента моята е доста лабилна и ако почна да меря температури и да изчислявам овулации, това съвсем ще ме побърка. Просто чакам да ми се случи по най-естествения начин най-естественото нещо.Въпросът е-кога?!

# 11
  • София
  • Мнения: 18 679
Сетих за още нещо-не използвайте думата "бебеправене"-
Е, аз не я използвам в този й смисъл...Не правя секс с идеята, че е само и единствено за гонене на резултат. Като кажа "бебеправене" си мисля за секс без предпазни мерки Peace

# 12
  • Мнения: 2 270
Уф, Кате, от твоите уста в Божите уши  Hug Hug Hug

# 13
  • Мнения: 2 309
Номера с меренето на БТ е повече от натоварващ,поне за мен.
Преди няколко месеца се бях захванала да меря...Първо,че бях в тотален стрес,ако забравя и скокна преди да съм извършила този процес...Второ,ако я видех,че пада непосредствено преди цикъл,ми загряваше д...то да меря отново и отново.
Не е за мен тази работа...
Когато успея,успея...Сина ми порасна и тъкмо ще помага Hug

# 14
  • Мнения: 1 792
искате ли да ви кажа нещо.беше ми не фикс идея ами направо смисъл на живот.не съм спирала да го мисля и да го искам и за миг даже.всеки месец се молех и всеки месец се надъхвах че е моя месец ама уви все не беше.и в един момент когато спрях да определям кой е моя месец то стана.не го очаквах и сега немога да го повярвам все още но е факт.истината е една за мен ВЯРА.просто трябва да вярваш в себе си и да си сигурна че рано или късно ще стане.защото аз след всеки месец разочарование вдигах главата и продължавах напред.и вътрешно в себе си знаех че някой ден ще стане просто ме изморяваше чакането.но това не зависи от нас.тъй че горе главата и кураж Hug

Общи условия

Активация на акаунт