Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 септ. 2007, 14:40 ч.

за либералното възпитание

  • 3 456
  • 100
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 5 330
Добре, де- хем либерално, хем пък и правила... newsm78

# 16
  • Мнения: 7 616
Ето малко литература ...

http://www.takingchildrenseriously.com/introductory_articles_on_TCS


Има три типа родителстване:

Пермисивен, авторитетен и авторитарен ... от двата крайни трябва да се бяга, но на мен ми е заложен либералния тип... родителите ми също винаги са били много либерални към мен

# 17
  • Мнения: 1 134
Не знам към кой тип родителстване се причислявам:
Либерална съм по отношение на неща, които не вредят нито на детето ми, нито на тези около него.
До скоро вкъщи можеше да се рисува по стените, да се изсипват всички играчки в невъобразим хаос на пода поне през ден, да се спи в нашето легло, да се закусва в леглото по време на уикенда, да се ходи с пижама, но с лакирани нокти, да се шляпа в локвите навън, ... Казвам доскоро, защото някои неща отпаднаха от само себе си с възрастта, както се казва:).
Цербер съм по отношение на: удряне, обиждане, подиграване, неуважение на останалите и труда им.
Не смятам, че има възраст, от която да започне "преподаването" на любов и уважение към себе си и света наоколо. Колкото и нелиберално да е това.

# 18
  • И тук, и там, навред....
  • Мнения: 752
Случката е по-скоро разговор във връзка с възпитанието на децата в Япония. До 5 г. възраст на детето е позволено всичко - без никакви ограничения. След това детето влиза в система с железни правила и няма никакви компромиси по отношение на спазването им.
Моето мнение е, че подобно либерално възпитание, както и съветите, които ни заливат напоследък от преводната литература не са съвсем съвместими с българския манталитет и много от общоприетите норми в обществото ни. Ние просто няма какво да предложим на децата си като алтернатива на свободата, която им предоставяме.
Според мен последиците от подобни методи на възпитание, които са особено популяризирани в книжки от рода на "Какво да очакваме, когато детето ни ...." тепърва предстоят - расте поколение, което смята, че всичко е позволено, нетърпимо към критика и чуждо мнение и с неоправдано високо самочувствие. Създаваме на децата си една фалшива увереност в собствените им възможности и те се пречупват или губят интерес при постигането на определена цел просто защото им липсва нещо много елементарно - дисциплина, последователност, способност да отстояваш мнинието си и да се противопоставяш.

Напълно съм съгласна с мнението ти, Hera. Подрастващото поколение наистина има неоправдано високо самочувствие, а им липсва разбиране, съчувствие и някакъв вид уважение!
Аз съм възпитавана също доста либерално, но същевременно мойте родители са ми изградили някаква ценостна система. Стремя се да бъда добър и разбиращ родител. Правила винаги има, не може без тях! Надявам се един ден детето ми да не ме упреква и аз да не се срамувам от него! Сега е на 5 години и има малко опък характер. Трябва мн.търпение /а понякога го нямам/. Забрани при нас има по отношение на - подиграване, обиждане, биене и стиснатост /най-вече за играчки/.
Надявам се, че личният пример също е от значение!

# 19
  • Sofia/ The Hague- Nl
  • Мнения: 1 760
Не знам към кой тип родителстване се причислявам:
Либерална съм по отношение на неща, които не вредят нито на детето ми, нито на тези около него.
До скоро вкъщи можеше да се рисува по стените, да се изсипват всички играчки в невъобразим хаос на пода поне през ден, да се спи в нашето легло, да се закусва в леглото по време на уикенда, да се ходи с пижама, но с лакирани нокти, да се шляпа в локвите навън, ... Казвам доскоро, защото някои неща отпаднаха от само себе си с възрастта, както се казва:).
Цербер съм по отношение на: удряне, обиждане, подиграване, неуважение на останалите и труда им.
Не смятам, че има възраст, от която да започне "преподаването" на любов и уважение към себе си и света наоколо. Колкото и нелиберално да е това.

Аз съм същата.

# 20
  • София
  • Мнения: 2 178
Случката е по-скоро разговор във връзка с възпитанието на децата в Япония. До 5 г. възраст на детето е позволено всичко - без никакви ограничения. След това детето влиза в система с железни правила и няма никакви компромиси по отношение на спазването им.

Абе не е точно така. Това са малко градски легенди, които и аз съм чувала. Имам колежка с 6-годишно дете, която 15 години е живяла в Япония.
Точо тези дни си говорихме по темата. Изобщо не е така ясно очертано  - "до 5 години никакви правила, после еди какво си...". Просто културата им е различна и по принцип възпитават децата си в по-либерален дух. Даже незнам дали "либерален" е точната дума. Защото освен в България, другаде не съм чувала толкова викове "Не!, не прави това, не прави онова!".
Ясно е че за детето трябва да има някакви правила, но за мен те трябва да са най-вече за важните неща, касаещи безопасността и някои ежедневни дейности, а не за щяло и нещяло.
Бях слушала преди време интервю с Мадлен Алгафари относно възпитанието на децата и там чух нещо, което много ми хареса. Тя обясняваше горе-долу следното:
"Когато децата ми искат да джапат в локвите, аз не ги спирам, напротив, отивам да се веселим и джапам заедно с тях. Но когато се приберем у дома, пак всички заедно започваме да перем изцапаните си дрехи. Така  у малкия човек се създава разбирането, че можем да правим някои щури неща, но - да! - после трябва да се потрудим".

# 21
  • Мнения: 16 140
Че какво е това "възпитание" без поставяне на каквито и да било ограничения? Самият термин "възпитание" съдържа в себе си насоката, че детето ще бъде учено какво да прави и какво- не. Иначе става въпрос за отглеждане, а не за възпитание.
Освен това "либералното" не означава хаотично отглеждане. Либерален означава демократичен, свободомислещ, прогресивен, напредничав, свободолюбив, свободен, толерантен, търпелив|без предразсъдъци, с широки възгледи|широк, неограничен|всеобхватен, всестранен. Свободата, обаче, не означава хаос и липса на граници. Всяка свобода, сама по себе си, съдържа ограничения и това е свободата и правата на останалите, както и изпълнения на собствените ангажименти /задължения/.

# 22
  • И тук, и там, навред....
  • Мнения: 752
И още нещо - Това за Япония и аз съм го чела, но все пак се отнася  за Япония.... Laughing
Абе да са ни живи и здрави децата, а ние да бъдем малко по-търпеливи с тях!  bouquet

# 23
  • Мнения: 1 921
Всяко лято сме на Св. Константин на море, пълно е основно с чужденци. На плажа, на басейн, на анимация, в заведение веднага си личи кой е българин - внимавай! не пипай! не бутай! виж как ядеш! и т.н. се чува само от български родители.
При мене няма такъв филм - правилата са така ясно очертани, така приемливи, поднесени в достъпна форма, че не се забелязват. Приема се за нещо естествено да се постъпва при тези обстоятелства по съответния начин. Това наричам аз либерално възпитание.

# 24
  • София
  • Мнения: 7 071
Колкото по-либерално се държа с Калина - колкото повече разговарям с нея и й обяснявам спокойно като на голям човек, толкова по-гладко вървят отношенията ни. Тъй че аз съм за либералното възпитание  Peace
Приказката - каквото повикало, такова се обадило, в случая е абсолютно вярна.

Правила имаме, но гледам да не прекалявам.

# 25
  • София
  • Мнения: 346
Нямаме строги и неотменими правила. Ако не разреша нещо,винаги обяснявам защо ,а ако детето успее да ме "обори"или ме накара да размисля-си променям решението. И ако днес това е било забранено,утре при малко по-различни обстоятелства може и да не е. Това не значи,че децата са ми безразлични и тн. Просто са ми "партньори",а не "подчинени". В много от случаите се държат по-добре от тези, с крещящи майки и хиляди забрани.

# 26
  • София
  • Мнения: 6 164
Съгласна съм с Н а т и - и аз съм на мнение, че колкото по-либерално се държиш, толкова по-спокойни са отношенията с детето. Като забраняваш всичко (за собственото ти спокойствие, естествено), детето се изнервя, крещи, започва да се тръшка, прави напук и т.н. Детето ми е малко, съществуват забрани, но само до опасните неща - контакти, включване на печката, газовата бутилка и удрянето по стъклото на витрината...
Колкото по-голям става, сигурно забраните ще са повече - отключване на врати, катерене по прозорци и т.н., но тогава поне ще може да се обяснява. И пак ще са сведени до неговата собствена безопасност. Има родители, които се оливат от забрани за щяло и нещяло.

# 27
  • София
  • Мнения: 6 164
... расте поколение, което смята, че всичко е позволено, нетърпимо към критика и чуждо мнение и с неоправдано високо самочувствие. Създаваме на децата си една фалшива увереност в собствените им възможности и те се пречупват или губят интерес при постигането на определена цел просто защото им липсва нещо много елементарно - дисциплина, последователност, способност да отстояваш мнинието си и да се противопоставяш.

Първо не съм съгласна, че свободата дава фалшива увереност в собствените възможности. Дава ти възможността да си "счупят сами главата" и да се научат на принцпа проба-грешка. Деца, които са възпитавани с ограничения или "прави, каквото аз ти казвам", израстват неуверени във възможностите си и в един момент, когато се изправят сами пред проблем, блокират, не знаят какво да правят, защото мама и тати не са тук да кажат.
Дисциплина, съвети, житейски правила, порицания и поощрения винаги ще има, но според ситуацията и според възрастта. Не става въпрос за слободия, никой не би искал да възпита глезльовци, сигурна съм, че всяка майка усеща правилното, според собствените си виждания, все пак ние имаме някаква изградена ценностна система.

# 28
  • по пътеката
  • Мнения: 3 107
прекалено либерална майка съм! големите си имат своите избори от малки, рано запо4наха за помагат в къщи ,няма глезене! но пък те си избират сами пътя напред, какво да у4ат, да се явяват ли на изпити за елитни класове или не, имат си цели, които си следват, приятели, които даже да не одобряваме, приемаме! малката засега е глезла заради баба и дядо, но с градината и у4илището ще й стане ясно, 4е има мама-няма мама, тоест изборът си е нейн за постъпките и простъпките! 

# 29
  • София
  • Мнения: 36 901
Знам ли? newsm78
Мисля, че съм либерално настроен родител. Но не зная какво биха казали децата, ако ги попитаме.
С две думи,  вкъщи общо-взето ги оставям свободни, дори и в начина на изразяване. Но сме се разбрали навън да се държат прилично.
Старая се да не прекалявам с правила и строгости, но не винаги успявам да се усетя като премина границата.

Все пак за мен има разлика между либералност и родителска незаинтересованост.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт