Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 септ. 2007, 14:40 ч.

за либералното възпитание

  • 3 450
  • 100
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 6 980
Това за Япония е мит... Там хората просто имат различна ценностна система от нашата.

Първо трябва да се установи какво е либерално и после бих могла да определя от кой тип родители съм. Баща ми например ту се възмущава как правя това или позволявам онова, ту ми се възхищава от нещо си друго... 

Не смятам че възпитавам дъщеря си 'либерално'/така както аз го разбирам/, но се опитвам да я възпитавам 'позитивно'.  Peace

# 31
  • Мнения: 2 820
Ми не я оставям да ми се качва на главата (пробвала съм - стана по-зле). Децата трябва да имат очертани граници - какви ще бъдат зависи от нервите на родителите. Оставям я да джапа в локви, но реагирам когато се плези на някой в автобуса.

# 32
  • София
  • Мнения: 2 722
У нас цари либерална желязна дисциплина  Peace
В локвите скачаме заедно, обаче от масата не се става докато някой от членовете на семейството се храни.
Рисуваме където намерим за добре, но моливите се прибират в кутията веднага след като свърши рисуването.
"Не"-то е сведено до минимум.
Търся златната среда, но това не пречи на баткото да се пробва непрекъснато дали може да ни се качи на главата.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 777
Либерално или строго - това са субективни понятия. За едни моята строгост е проява на либералност и обратно.
Има неща, за които съм непреклонна и правилата са железни - основното е- каквото кажа се прави и не карай да повтарям. Либералното е в това, че имаш право на въпроси, мнения и обяснение. Имаш право да възразиш и да се опиташ да ме убедиш.Имаш право да откажеш - аз имам право да те накажа.

# 34
  • София
  • Мнения: 2 722
Либерално или строго - това са субективни понятия. За едни моята строгост е проява на либералност и обратно.
Има неща, за които съм непреклонна и правилата са железни - основното е- каквото кажа се прави и не карай да повтарям. Либералното е в това, че имаш право на въпроси, мнения и обяснение. Имаш право да възразиш и да се опиташ да ме убедиш.Имаш право да откажеш - аз имам право да те накажа.

smile3501 newsm10

Много ясно кратко и точно казано.

# 35
При мен е имало ограничения, но като цяло родителите ми са се стремели да бъдат либерални и да ме възпитават по такъв начин, като гледам, май от мен е станало нещо. Wink

# 36
  • София
  • Мнения: 967
Като цяло либералното възпитание изисква много време и усилия от родителите (за обяснения, обсъждане и т.н.). Тези родители, които нямат време да се занимават много активно с децата си, се препъват, защото от доброто желание да не пречупват детето и да му оставят поле за самостоятелена изява и избор, остава само добро желание. Тези родители не успяват да изградят ценностна система в децата си и те се превръщат във "Никой няма право да ми казва, какво да правя. Аз съм велик/а, хубав/а, мога всичко и съм център на света. Всички трябва да се съобразяват с моите желания и те се изпълняват ако не сега, поне веднага."

Либералното възпитание е на мода от около 20 години и сега първите потърпевши му сърбат попарата. Пълно е с младежи 20-30 години, които нямат желание да работят или да учат, не знаят какво да правят с живота си, защото обществото нещо не желае да се съобразява с техните претенции, желания и потребности. А пък се оказва, че нито са най-умните, нито най-великите....

Хората освен това са различни по характер. За един човек, който е властен, избухлив, нетолерантен към околните и "аз" насочен е много трудно да се прояви като либерален родител или трябва да има много време, ясно изработена програма за възпитание.

Аз си признавам, че клоня към авторитарния тип, но откакто имам семейство и после дете съм се подобрила с пъти от първоначалния си типаж. На принципа "Човек се учи докато е жив!" и ясно осъзнавайки недостатъците си, допускам обсъждане на всяко правило и решение. Дъщеря ми все повече расте и обсъжда с мен моите "неправилни" решения и все по-често успява да промени някое правило или решение.

Така че аз съм за "либералното възпитание" според възможностите на даден човек.

# 37
  • София
  • Мнения: 1 044
С мъжа ми сме свели забраните и ограниченията до минимум. Възпитанието ни е либерално по-скоро. Така е по-лесно, за да не се травмира детето и ограничава свободата му. Много не харесвам "послушни", седнали до баба си деца, със сресани косички, чисти, изгладени дрешки и тъжни очи. Едно дете трябва да лудува, да е палаво, да разхвърля, да експериментира, да проучва и открива света. Колкото повече правила и норми му се предложат на това дете, толкова повече се затормозява то и заприличва на тъжен възрастен човек, а не на здраво дете, готово за игра. Естествено всичко си има граници, нямам впредвид да се стига до крайности, това вече е безотговорно от страна на родителите

# 38
  • Варна
  • Мнения: 5 330

Първо трябва да се установи какво е либерално и после бих могла да определя от кой тип родители съм. ....


Точно! ТОва, че оствям дететто си да разхвърля, не значи, че го възпитавам либерално. По- горе някой писа, че възпитавайки детето си, "бърка в очите на околните"- така и не разбрах какво точно се има предвид....

# 39
  • София
  • Мнения: 2 405
Аз съм "За " либералното възпитание и мисля, че такова практикувам ...Естествено, че има правила

И аз съм ЗА.  Но не е много лесно за приложение.

# 40
  • Мнения: 16 112
... Особено когато не сме наясно какво точно означава това...

# 41
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 239
 Определено възпитавам либерално. Използвам "Не"-то само за опасните неща. Мъжът ми и роднините му не одобрявят това разбира се, но съм казвала 100 пъти, че ако трябва да се държа с детето по техния начин, трябва да му постеля едно чердже до вратата и да му сложа една паничка с вода ..... ако исках куче нямаше да си родя дете.
 Залагам на партньорството,обесненията, взаимното уважение  и любовта във възпитанието на детето си. Уважавам неговите искания за игра, рисуване по стените, скачане в локвите, но от него искам и да уважава моите искания да се нахраня на спокойствие, да си изпия кафето или да простра прането без да трябва да тича след мен, да не се тръшка за глупости и да не обижда, всичко това съпроводено с много "обичам те" и "ти си най-послушното дете на мама". Когато искам да го накажа е достатъчно да му се разсърдя и веднага белята е спряна и аз съм "мамо много си добичка" последвано с гушкане и слушане.
Е разбира се има моменти на тръшкане и истерии, пошляпване по дупето като изтрещя, но това са редки случаи.

# 42
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 239
С мъжа ми сме свели забраните и ограниченията до минимум. Възпитанието ни е либерално по-скоро. Така е по-лесно, за да не се травмира детето и ограничава свободата му. Много не харесвам "послушни", седнали до баба си деца, със сресани косички, чисти, изгладени дрешки и тъжни очи. Едно дете трябва да лудува, да е палаво, да разхвърля, да експериментира, да проучва и открива света. Колкото повече правила и норми му се предложат на това дете, толкова повече се затормозява то и заприличва на тъжен възрастен човек, а не на здраво дете, готово за игра. Естествено всичко си има граници, нямам впредвид да се стига до крайности, това вече е безотговорно от страна на родителите

 newsm10

# 43
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 019
 Аз не знам дали съм либерална по отношение на възпитанието. Според майка ми съм, според мен го възпитавам в границите на нормалното - нито съм строга, нито много либерална. Разбира се, че има граници които съм наложила, но те са само за опасни за него и околните неща. Иначе са позволени всякакви неща от рода на скачане по леглото, рисуване по стените, разхвърляне до пълен безпорядък, скачане в локви и прескачане на такива с възможност за невероятно плясване в тях и тн. и тн., но не смятам, че тези неща са проява на либерализъм. Забранила съм крещенето по детето и плясванията по дупето и където и да е, опитвам се да налагам като метод за възпитание разговорите, обясненията и тн. Въпреки това и аз понякога наказвам когато наистина прекали, все пак съм майка на доста буйно и самостоятелно дете, което винаги гледа да отстоява своето и трудно приема чуждото мнение. В общи линии гледам да се придържам към златната среда, пък тепърва ще се разбере има ли полза.

# 44
  • Мнения: 37
Съгласна съм, че понятието "либерално" е твърде субективно, но все пак сме различни хора и не е нормално да е така. Не мисля, че можем, а и не смятам за нужно да даваме дефиниции. Да не се хващаме за думата, нито за примера за Япония. Не исках да цитирам разговора в първия си пост, за да не се измести въпросът дали е мит, или ако  е истина доколко е така. Нямам претенции за достоверност, историята е малко "четох на едно място, един ми каза..." и т.н.

Стана ми интересно наказвате ли изобщо и ако да какви са наказанията при майките, които се определиха като "либерални"?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт