Добре де, ако нямате разногласия с партньора, какво лошо има? 
Решението ли? - не ходя по магазините, защото знам, че задължително ще си харесам нещо, което не мога да си позволя и само ще ми стане гадно.
- Публикувана: 25 септ. 2007, 17:38 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2007, 12:41 ч.
Как се преборвате с шопинг манията?
Има, как да няма, ощетява се бюджета
Мисля, че това най-много помага и при мен
За мене лек няма! Дори и да имам пет подобни неща, захласна ли се по нещо-не мога да мисля за нищо друго и докато не си го купя не мирясвам С гаджето ми само за това се джафкаме-той твърди, че имам купища дрехи, а аз, че нямам какво да облека. Ама съгласете се-коя жена не се чувства добре в нова дрешка, дори и гардероба й да се пръска по шевовете 
Аз съм ЗА тази мания 
С гаджето ми само за това се джафкаме-той твърди, че имам купища дрехи, а аз, че нямам какво да облека. Ама съгласете се-коя жена не се чувства добре в нова дрешка, дори и гардероба й да се пръска по шевовете Аз съм ЗА тази мания 
Вечно все нещо пазарувам 
, понякога съм просто като обсебена, дано скоро ми премине...
, понякога съм просто като обсебена, дано скоро ми премине...Не преминава май
Общо-взето ме мързи да обикалям по магазините. Обикновено вдъхновението ми идва най-много веднъж в седмицата, но тогава съм като зомбирала и изцяло се отдавам на шопинг-манията. Не е задължително да купя нещо за себе си, може и за дребната да е. Просто гледам да е нещо, от което действително имам нужда. Това не означава, че нямам в гардероба си дрешки, които след първото обличане да съм зарязала 
Ох, трудна работа
Ох, трудна работа
Ужасно е.
Понякога се чувствам като обсебена
Пресен пример от днес: вървя си ей тъй по улицата, заглеждам се в магазин за обувки и очите ми се приковават на едни ботуши, страхотни просто, нямам думи - само дето приличат на миналогодишните ми, даже са същия цвят, но са малко по-така...не ми излизат от главата, само за тях мисля, а знам, че в момента нито имам как да дам пари за ботуши (в ремонт сме и всяка стотинка си има предназначение), нито имам нужда от такива, но пуста лудост - само ме човърка
С чантите е същото - те са ми мания, не знам вече колко съм събрала, всякакви имам, но винаги като мина през магазин за чанти полудявам, ако няма някой до мен да ме възпре, ще си дам и последните стотинки - ужасно е!
А бижута - имам предвид модна бижутерия, от тези евтините джунджурии, които се правят на място в магазина и се продават (за пловдивчанки да дам пример - има огромен магазин точно зад халите, до Бътерфлай) - е, не мога, винаги като мина от там, просто все едно нещо ме тегли, влизам, може да е само една гривна, но нещо трябва да си купя, дори това да са последните ми пари
Опитвам се да си измислям доводи, с които да се справя сама и да се самоубедя, че сега не е удачно да купя даденото нещо, че нямам нужда, защото вече си имам, почвам да разсъждавам глобално: има хора, които не могат хляб да си купят, аз тука се лигавя за някакви си ботуши, че даже нямам нужда от тях! Почти винаги помага, но желанието си остава...тогава почвам да си мисля: да му се не види, животът е кратък, защо да не си доставя това удоволствие
Обаче, после се сещам че тези материални влечения са толкова гадни и низки, че има толкова по-важни неща, че чак ме хваща срам от мене си...
Вие справяте ли се с проблема или сте на принципа: единственият начин да се справиш с изкушението е да му се отдадеш
П.П. тези ми желания са най-силни, когато нямам пари
Понякога се чувствам като обсебена
Пресен пример от днес: вървя си ей тъй по улицата, заглеждам се в магазин за обувки и очите ми се приковават на едни ботуши, страхотни просто, нямам думи - само дето приличат на миналогодишните ми, даже са същия цвят, но са малко по-така...не ми излизат от главата, само за тях мисля, а знам, че в момента нито имам как да дам пари за ботуши (в ремонт сме и всяка стотинка си има предназначение), нито имам нужда от такива, но пуста лудост - само ме човърка
С чантите е същото - те са ми мания, не знам вече колко съм събрала, всякакви имам, но винаги като мина през магазин за чанти полудявам, ако няма някой до мен да ме възпре, ще си дам и последните стотинки - ужасно е!
А бижута - имам предвид модна бижутерия, от тези евтините джунджурии, които се правят на място в магазина и се продават (за пловдивчанки да дам пример - има огромен магазин точно зад халите, до Бътерфлай) - е, не мога, винаги като мина от там, просто все едно нещо ме тегли, влизам, може да е само една гривна, но нещо трябва да си купя, дори това да са последните ми пари
Опитвам се да си измислям доводи, с които да се справя сама и да се самоубедя, че сега не е удачно да купя даденото нещо, че нямам нужда, защото вече си имам, почвам да разсъждавам глобално: има хора, които не могат хляб да си купят, аз тука се лигавя за някакви си ботуши, че даже нямам нужда от тях! Почти винаги помага, но желанието си остава...тогава почвам да си мисля: да му се не види, животът е кратък, защо да не си доставя това удоволствие
Обаче, после се сещам че тези материални влечения са толкова гадни и низки, че има толкова по-важни неща, че чак ме хваща срам от мене си...Вие справяте ли се с проблема или сте на принципа: единственият начин да се справиш с изкушението е да му се отдадеш
П.П. тези ми желания са най-силни, когато нямам пари
Отгоре до долу всяка дума все едно е писана от мен. Точно в ремонт сме, точно имам сто чифта обувки и още сто чанти, за дрехите хич и не искам да говоря защото вчера една продавачка много лесно ме нави да си купя още едни черни дънки които нито ми харесват много нито ми стоят добре и сега се чудя на кой да ги подаря. И днес шматкайки се по Графа загледах едни ботуши ама толкова джиджани че не можах да мръдна от магазина. За луд късмет се оказа че нямам достатъчно пари в себе си и докато отивах към банкомата размислих и се отказах. Обаче все пак изтеглих пари и утре ако имам път към Графаааааа.........
