Какви са отношенията със зълвата ?

Не живеем със зълвата, а с моето семейство. Обаче зълвата живее в наш апартамент, който ползваме само лятото, или когато искаме да избягаме да сме сами. Сега няма къде да избягаме. Да не говорим, че ми използва козметиката, която е в апартамента, без да пита и всичко друго.  Зълвата живееше в чужбина, имаше и сериозен приятел от 5 години, преди това има и един развод, обаче за мой " късмет " реши да се раздели с приятеля си и да се прибира да живее в България точно след като родих тази година. Съпругът си го е зарязала след като се разболял тежко, а последния си приятел също го заряза в много тежък момент от живота му. Не е тинейджърка, на 34 години е, но се държи като тинейджърка. Винаги е била дебела, но в последната година свали 30 килограма и реши че приятеля и не е достоен за нея и трябва да си търси някой стегнат пич. Аз винаги съм била слаба, но напълнях преди бремеността 10 кг, с бремеността още. Сега си върнах килограмите отпреди бремеността, но искам да сваля и останалите излишни. А тя страшно я е яд, че аз преди това бях слаба и винаги изглеждах перфектно и сега само ми говори, че това ми е предела на възстановяване, не мога да си върна предишната форма, защото съм била раждала жена вече.  Сега сме на едни и същи килограми двете и тя изтръпва от факта аз да не съм пак по слаба от нея. Освен това по принцип зъллвата не е от моя град и сега се натресе да живее тук и няма познати и се мъкне навсякъде с нас, все едно че ни е второ дете. И преди ме дразнеше, но като беше на разстояние и я виждах 2 пъти годишно е друго. Сега обаче е нетърпима. Не се меси в моите отношения с мъжа ми толкова, колкото се меси покрай детето, и оттам лека - полека и на нас. Само дава съвети и предложения като дърта свекърва, влиза в стаята като реве бебето без да почука.  А в първите месеци, изпадаше в истерия като се разреве малкия или като го къпем, от страх да не му направим нещо, направо ми идваше да и забия един шамар и да я сваля на земята, защото колкото аз бях спокойна и се справях сама с малко бебче, тя ми вдигаше нервите.  Да не говорим че е маниачка на маркови дрехи и накупува такива на бебето отпреди раждането, и тъй като той бързо наддаваше, почти не ги носи и тя се сърди и само ми натяква колко скъпи били. Аз и обяснявам, че хич не ми пука, че детето ми носи всякакви дрехи -включително от други деца. Много пъти съм говорила със съпруга си, като сме двамата се разбираме, но в следващия момент тя като измисли нещо ново и пак започват проблеми. От друга страна той винаги я защитава поради факта, че аз нямам братя и сестри и не съм разбирала тези отношения. Наистина не мога да разбирам нещо, което не съм преживяла, но ми писна вече 6 месеца да се самообвинявам, че само аз бъркам някъде, че аз съм кривата и т.н. Всичко това ми се отразява страхотно психически и физически и здравети ми се влоши.  Да не говорим, че зълвата е абсолютна клюкарка и всичко, което кажа на нея, тя го предава на брат си, но понякога изопачено. Същата е като майка си, пълно копие и все едно че имам 2 свекърви.  Освен това иска да развива бизнес с брат си и тогава ще е свързана в нас във всяко отношение.
Първия път, когато се запознахме мислех че е много готина, разбирахме се чудесно, докато не си замина и разбрах че всичко е коладила на мъжа ми и то изопачено. Оттогава гледам на нея по друг начин.
И върха беше, когато баща и се разболя смъртоносно и тя продължи да си стои в чужбина и не се прибра, въпреки че знаеше че повече няма да го види.
Според мен единственото решение е да и намеря мъж, но ако ставаше така лесно...
Към мнението на *SV* - права си в случката която разказваш, но при нас не е така. Аз не и поверявам никакви задължения, защото още кърмя бебето и си го гледам напълно сама, а и тя хем иска да го гледа, но хем я е гнус като повърне и не може да му сменя памперса като се наака, повдига и се и отива в банята. Голяма е лигла. Казва че обожава малкия, но все иска да го оставим на мъжа ми и да ходим по магазините двете. Тя мисли само за развлечения, дрешки и обувки, и гаджета. Другото , което много ме дразни е че през повечето време говори не бебето на чужд език. Това страшно ме дразни, защото той си е българче, трябва да слуша българска реч, само на 6 месеца е, в момента си запомня името. 
Благодаря за отговорите на всички дотук. Ако тръгна да разправям всички случки мога да изпиша 10 страници.

Albertine, как се справяш ? От колко време си омъжена и как издържаш всичко това ?

SV, благодаря за мнението ти, права си в нещата, които пишеш, съгласна съм, опитвам се да " работя " върху себе си. Само за излизането не си ме разбрала, не че ми е неприятно, напротив, много ми се излиза ако има кой да гледа детето, просто исках да ти кажа че не и заявявам мои задължения, а и тя не иска - в такъв смисъл беше примера ми.   

И моята е любопитна, иска да виси всичко и освен това много обича да ме копира. И не само мен.

Албертин  - и ние сме от 7 години с мъжа ми, но както писах досега тя не беше тук и нещата минаваха спокойно. Знаех си, че като се прибере в България ще стане така, от години го мисля, но се надявах да се омъжи там или тук и нещо да се промени. Мисля че просто и липсва добро възпитание на зълва ми, макар да се опитва да се представя едва ли не за принцеса. В чужбина напоследък работеше за богаташи, харесваха и къщата, дрехите, всичко и сега се опитва да живее като тях, да поддържа техния стандарт, въпреки че е безработна в момента. Купува си само маркови дрехи, разбирай с цена 150 - 200 лв всяка, такива обувки, чанти. Вече не е достойна да спи на обикновени чаршафи, които се намират в нашия апартамент, а спим на Пиер Карден, които сега си купихме. И сега като се върна, аз бях изчистила нашия апратамент, където живее, а тя ми каза че още за следващия ден е поръчала фирма да дойде да почисти. Все едно че ние докато живяхме там, сме били толкова мръсни, че аз не съм изчистила и стерилизирала нашет присъствие. Да не говорим, че в чужбина е чистачка, продавачка на дюнери и камериерка, и няма образование, но тук се изживява като принцеса.
Иска да си купи кола - брат и е длъжен да и намери, дори ако ще да ходи да и докара колата от Германия ! Как го разбирате ?
Незнам дали защото не можа да дойде на сватбата ни, или защото няма добро възпитание, но  още не може да проумее че ние сме семейство, че сега центърът на живота на брат и сме аз и детето. А тя му е семейство разбира се, но е голям , самостоятелен човек и трябва да си гледа в своята " паница ". И тук да вместя, че когато аз се запознах с него преди 7 години, той въобще не беше близък със сестра си, рядко се чуваха, тя живееше навън. Но след като мъжът ми видя отношенията в моето семейство ( макар че нямам братя и сестри ) и лека полека взе по - често да се обажда и на сестра си и на родителите си. Фактически покрай мен, той се сближи с тях и аз се радвах, харесваше ми че той така се промени, но не и зълвата да ми се качва на главата и да прави така че той да избира между нас двете и все да избира нея.

Така е, но като живее в нашия апартамент пак доста неща ме засегат.

Здравей, да ти кажа пъро аз не съм се съгласявала тя да живее в апартамента ни - тя въобще не ме е питала какво мисля, а мъжът ми не се съгласи с отрицателното ми мнение по въпроса. Аз исках ние да си живеем там, но уви... Второ, ти имаш общи теми със снахите ти, защото имат деца и т.н., аз ти казвам че с моята зълва не сме в еднакво положение нито по един въпрос - нито като възраст, нито семейно положение, нито деца, нито общи интереси. И писах, че в началото много я харесах, повече даже от мъжа ми, докато не разбрах всъщност какви ги върши и какви ги говори зад гърба ми. Трето - аз не я карам да сменя памперсите на бебето, нито да се грижи за него, да и го оставям пък аз да си бия шута навън. Дразня се, защото тя настоява да ги прави тези неща, но всичко е на думи ( както и във всички други сфери на живота и ), а като опре до действия - изчезва. След като не може да се справи, да не ми предлага. И какво значи живеем отделно ? Само спим в различни къщи. Тя по цял ден се мъкне след мъжа ми в работата му, или идва да трови мен вкъщи и почти всяка вечер е у дома и после само отива да спи в апартамента. Денонощно е около нас - това за мен не е живот отделно. Ако не е с нас вечерта, то звъни по телефона, и не и пука дали е 12 часа полунощ и т.н. Дава ни акъл за всичко. Влиза в стаята докато спим или докато къмя бебето без да чука. Сега тя е измислила къде и как да се проведе кръщенето на детето ни, без да ни пита. Миналата седмица се обажда свекървата и пита кога тръгваме да ходим при нея двете със зълва ми и детето, защото зълва ми така и обещала - без да говори с нас !!! Какво да ти кажа, на ръба на нервите си съм. В момента аз и детето сме разделени от съпруга ми, защото зълвата го замъкна в чужбина да и прибира багажа ! Без да ме пита какво мисля, без да се сети, че ни отделя за цяла седмица, без да помисли че ние имахме планове да ходи някъде. Вече незнам какво да правя. Слушам обещанията на мъжа си от началото на лятото, че с него и бебето ще отидем някъде за 1 седмица, да си почине от работата. Постепенно тази 1 седмица като план взе да се смалява и този месец стигна идеята за 2 дена да ходим някъде. Още не сме отишли. А вместо това цяла седмица замина със сестра си и ни остави. На това хубаво време навън, вместо ние да се разходим, даже става въпроса да мръднем само на 50-100км от града, не повече, той замина на 2000 км разстояние със сестра си. И сега точно ми се обади и каза че вчера са били на плаж. Безмалко да избухна по телефона. За 7 години връзка ние 10 пъти сме ходили на плаж заедно, а сега той веднага е на плажа. Знам че и той е виновен за положението, не само зълва ми , но сто пъти съм говорила с него и всеки разговор още повече го сближава със сестра му, а го настройва против мен. Накрая ще го оставя да си живее е нея, явно аз съм излишната в картинката.
Моля ви се, дайте ми съвет, сега като се върне какво да правя ? Не мога да преглътна обидата, че избра да ходи с нея вместо със семейството си, че нито той, нито сестра му ме попитаха какво мисля, съгласна ли съм да заминат. Просто ми съобщиха факта. Как да се държа с него и с нея ? Идва ми веднага да му спретна скандал, но знам че това ще влоши нещата. А нея въобще не искам да я виждам, но се налага. Да седна ли директно да говоря с нея ? И това не ми харесва, защото каквото и кажа тя ще го предаде на мъжа ми веднага и той пак ще се настрои против мен. Как да и покажа къде са границите на нейната намеса и място в живота ни, без да влошавам нещата ? И без друго са достатъчно лоши.
А като примери - мога да двам много в какво се меси зълвата, но споменавам само най- пресните.

С моята сме в отлични отношения, сигурно защото живее в Испания. Чуваме се по скайп и много се обичкаме