Майки на породени деца - 5

Добре дошли на Ванчето и Галя  Ей аз как плачех и се молех някой да се появи за 1 час да поиграе с Ели 

Галя, що не се изцеждаш и да съхраняваш млякото в хладилника - спокойно издържа до 24 часа. Така няма да дохранваш със сухо мляко.

А количката можеш да я сваляш по стълбите с двете деца - тя е достатъчно широка, трябва обаче да си отдолу, за да ти е удобно да я поддържаш. Може би е по-добре мъжът ти първо да пробва

Ваня, добре сте се завърнали с Дани! 
Ей, докато четох как е минало раждането ми се втвърди корема
Радвам се, че се възстановяваш бързо и лесно

Галя, специални поздрави и за теб, наистина си герой 

Ivy, що чак сега казаваш колко трудно ти е било в началото

mom_an, мерси за темата 

OLYMPIA, аз за сега прибягнах до вариант ясла за Пресил, ама още не съм сигурна дали там нещата ще потръгнат, като нищо мога и аз да се озова с две деца сама в нас
Иначе свекърва ми е пенсионирана от скоро, може да помага, но принципно бабешката помощ ми идва в повече, дразня се, та ще опитам сама да се оправям.

Филипа аз си мислех да кърмя и сменям памперса на Боби, а останалото време с Елито. Кой да предположи, че така тежко ще караме коликите Не исках да ви тревожа, но то пък може би е по-добре да знаете... При мен се събраха много неща...наша близка почина 2 седмици преди да родя, а после 4 дни преди раждането и баба. С баба ни беше много тежко последните два месеца от бременността ми. Като родих изпаднах в тежка депресия, така че при мен си имаше и други фактори. После изведнъж останахме сами без да има кой да помага, кой поради невъзможност, кой поради нежелание. С хиляди мъки убедихме жената която идваше 1-2 пъти седмично да си вземе 10 дни отпуска, от постоянната си работа. А после и тя напусна, заради свекърва ми...Просто много ми беше дошло. Като сложим недоспиването от коликите и никнещите зъбки на Елито просто капитулирах. От 3 дни една жена идва да ми помага още не смея да и се зарадвам. Цели 3 дни не съм викала, а тази вечер за първи път от тогава повиших тон на Елито. Нещата малко се поуспокоиха...

Иначе първия месец е тежък, но после се влиза в релси...Излизам на разходка, ако съм с още някой, за да има на кого да зарежа Боби, докато тичам след Елито или кой да я догони, докато аз го кърмя. Вкъщи тя се поуспокои и посвикна...вече не се буди всяка вечер, игнорира в повечето случаи плача му, но пък отскоро видимо ревнува. Иска да яде когато кърмя Боби, или д аиграем или каквото се сети. Успявам да я залъжа да гледа Бебе Айнщайн, докато малкия суче и така всички са кротки и спокойни за кратко.
Дълго стана 

Мила Ivy, наистина много ти се е насъбрало!
Дано трудният период отминава и се поуспокоиш!

Иви и Галя, пожелавам ви кураж и сили да се справяте с двете ви съкровища! 

Аз не мога да се оплача (т.е. мога да се оплача от много желаещи за помагане), но се разбрах един след друг да идват.

Иви, напълно те разбирам
Мойта, понеже е само на 1г.1м. не забелязва бебето, освен когато плаче, тогава плаче и тя, изглежда се страхува
Но и аз като теб се разчеквам как да тичам след нея навън и как да кърмя малкия. Да не говорим че тя още не ходи стабилно и по-често пада
А за количката не смея  да я свалям сама по стълбите с децата, едно заради операцията, едно защото само каката е 13кг.
Айде пак сме гладни.
Бай

здравейте,аз направих аборт и малко ще се откъсна от вас.мисля обаче да е временно-до около Коледа.стискайте ми палци 

Оооо, мила Киша....     Ние чакахме хубави новини, а то.... Прегръщам те силно и ти пожелавам в най-скоро време отново да си сред нас! Ако позволиш, няма да махам името ти от списъка, защото си те чувствам една от нас, а предполагам - и останалите! 
Иви, и на теб наистина много ти се е насъбрало! Съжалявам за баба ти, дано оттук нататък предстои само хубаво! 
Момичета, аз пък не мога да се оплача от несправяне. И на разходки си излизам сама с двете, и у дома се справям. Е, истерясвам от ревовете на Максим и от белите на Стефан, но в крайна сметка си казвам, че това са деца, не мога да искам от тях да седят мирно и тихо на столчета, за да си чатя аз във форума... Нали? Така че не драматизирайте излишно, стискайте зъби и си ги предтавете новоприети студенти, как ще ревете: Аааах, на мама, кога бяхте сладки бебета, кога порастнахте?!

благодаря за подкрепата .сега сме се навили,просто трябва да мине нужното време.очаквайте ни отново.   

Киша много съжалявам ,че така се е получило ,ако имаш желание можеш да споделиш с нас какво се е случило ако пък не ще стискаме палци и ще се надяваме скоро да си сред нас. Звучиш много позитивно дано се чувстваш найстина добре
Иви дано от тук нататък да нямаш такива проблеми и да ти е по лесно с децата.
Гале и твоята не е  лесна ,твойте дечица май имат съвсем малка разлика, на мен ми беше трудно прохождащо бебе и бременност ,а на теб бебе и прохождащо сигурно ти е много трудно
Ваня добре дошла , като прочетох разказа ти направо ностръхнах, това са най болезнените и най хубавите спомени ,искам снимки да гледам
Аз сега живея при мойте родители но по цял ден съм сама , днис например правих клизма на Мая а в същото време храних Галина и хвърлях едно уко но серияла  . После приспивах Мая докато държах Галина на ръце защото ревеше много мисля ,че вади кътниците. Когато излизаме първо свалям Мая с количката живеем на 2 етаж и нямаме асансьор , през това време Галина крещи и реве , но бегом се връщам да я взема след това отварям гаража закачам платформата и тръгваме, като види Галина деца и люлки слиза в движение и хуква да бяга при което зарязвам количката и аз хуквам и така, но времето ще мине бързо и за мен ще останат найстина едни меле спомени

И аз и до сега ги гледам сама но като бебета беше много трудно,бях много изнервена,че за 1час няма кой да ги погледа...но не се отчаивайте има светлина в тунела

киша, съжалявам
Очакваме те!

Киша съжалявам много  Дано около Коледа имате хубав подарък   

Да се запиша пак при вас. Честита тема, да я изпълним само с положителни емоции. 

Ваня, да ти е живо и здрави съкровището. 

Киша, не унивай.