Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 септ. 2007, 22:56 ч.

Когато дойде краят....

  • 2 399
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 911
...Но пък и сега - когато зная че си сменя приятелките и че си "живее живота" пак не ме е яд. То пък един живот! Моят е 100 пъти по-пълноценен - с детето, с хората до мен Grinning. Аз имам много повече от него всъщност.

Сега си афектирана, но ще ти мине  Simple Smile.

 Peace

# 16
  • Мнения: 651
Не вие ще сте сами на Коледа. Вие ще сте ЗАЕДНО.Сам ще е той.И ако има някой който трябва да го е яд-не си ти. А и това ще дойде, ако избщо ще ти донесе удовлетворение. Постарай се да не воюваш с него, колкото повече му скачаш-толкова повече кураж му даваш да си мисли че с право те е зарязал ( щото те винаги си мислят че те са зарязали...как това его ще приеме друг вариант ). Убий глупака с безразличие....
Мене ме беше яд че отказва да вижда детето си....сега пък детето вече не се сеща за него....познай дали не го е яд. Крещи, държи се арогантно, идиотски...Виждам че е слаб, но това не ме прави щастлива. Щастлива ще бъда като видя един ден че е узрял да бъде баща на сина си. Само това. Нищичко друго не му искам. И се моля никога повече да не почука на вратата ми с молба да се върне. Щото тогава вече тотално ще го презра.
Ще се справиш. Но не възприемай себе си като жертва. Ако не го преодолееш , винаги ще се самосъжаляваш, а това няма да ти помогне.
Освен това само от тебе зависи дали ще мислиш за ситуацията като за край или като за начало.
 Hug

Последна редакция: вт, 02 окт 2007, 23:05 от яхнала метлата

# 17
  • Мнения: 2 956
То няма какво много да се добави към казаното вече  Hug
Обаче все пак: мене не ме е яд,ама хич..вече не ми е и мъчно...даже ми е по-дбре...живота продължава , би могло и ще стане много по-добре,отколкото е било преди. Не ми е било мъчно за него,а за самата ситуация. Но и това отшумява. И понеже наоколо тук са само едни "семейства"  ooooh! с едни жени...(няма да употребявам епитети) , се чуствам много по-уравновесена и горда от тях. Все пак се справям 95% сама. И ми идва на ум един лаф , до някъде добър за съпоставка,а именно:По-добре 1 миг с 1 бик, отколкото 17 мига с 1 шушумига  Peace Ако приемеш досегашното за 1 миг няма да съжаляваш като мислиш за евентуалните последващи  Hug

# 18
  • Мнения: 1 372
Момичета, аз все още съм щастливо женена и се надявам да продължавам така, но исках да ви кажа че ви съчувствам искрено и ме е яд адски много на такива плазмодии /така наричам подобни мъжа/, които тичат след всяка фуста създават деца без никаква отговорност и след това офейкват до следващят път! Адски грозни постъпки! Жал ми е за децата, не защото във ваше лице няма да имат пълноценен родител, а затова защото никога няма да могат да бъдат горди от бащите си! В този труден живот Ви желая лесно оцеляване и много радост с малките ви съкровища!!!!

# 19
Здравейте!Аз съм на 37г.и живея в малък град ,имам две деца на 15г. и на 17 г.Години наред имам проблеми със съпруга си и винаги съм си мислела,че заради семейството тои би се променил,защото демонстрира желание за това.Тои е човек ,който в един момент може да те накара да се почувстваш прекрасно така както ти се иска,но в един момент под влияние на приятели сред, които и брат му излиза и не се прибира по 3 дена и нощи без дори да се обади.След запоя се връща много пиян и настроен за скандали изкарваики мен виновна за всичко,обижда.На следващия ден се държи все едно нищо не се е случило...Знам че са замесени и други жени като в един от патите,когато съм се убеждавала в това е когато самите ми деца го сварвват със смесена компания без да знае никои на вилата ни.Чела съм и съобщения адресирани до него.Когато иска може да бъде и добър,но същевременно очите му са все навън,а казва че държи на нас и не може да живее отделно.В момента сме в процес на развод за 3ти път(след като предните 2пати му повярвах...).Сега знам че такава възможност няма.Реших да стигна до края.Много ми е тежко,това са 17г. брак и въпреки всичко аз все още изпитвам някакви чувства към него,но знам че така не може да продължава така.Постоянно мисля и говоря за него,чувствам се мен зле и нз как да се справя.Имам къде да живея,с парите ще се справя някак си но проблема ми е че не мога да се отърся от него.Притеснявам се,че където и да отида може да го видя това ме разтроива много.Не мога да се преборя с чувствата си,а знам че ако му простя отново ще стане още по-лошо...Кажете ми как да се справя и да се отърся от него и от самотата.Благодаря предварително на всички!!!

# 20
  • Мнения: 2 274
Когато те обхванат такива мисли извиквай в главата си моментите , в които те  е предал...Съжалявам ако звучи грозно, но това е единственият начин.
Желая ти кураж!

# 21
  • Мнения: 274
Аз пък ще си призная, че и мен самотните зимни нощи и Коледа сама с детето ме плашеха много.
Страх ме беше да оставам за дълго очи в очи със сина ми, защото си мислех, че сама не съм достатъчно забавна, не съм толкова интересна, колкото двама, не съм добра и можеща за двама.
Все още, 5 години след раздялата с баща му, знам, че имам същия проблем, но вече е по-лесно, просто хората свикват да са самодостатъчни по празници Simple Smile Пък и винаги можеш да приемеш най-безумната покана за гости или да устроиш такова вкъщи.

# 22
  • Мнения: 157
Понякога като чета мненията ви във форума имам чувството, че всички сме се омъжили за един и същи мъж....
marianna78, кураж. Няма да ти е лесно в първите месеци - урагани от омраза и любов, любов и омраза... и пак. Но, когато дойде безразличието и можеш трезво да преценяваш ситуацията ще видиш, че ти се е случило възможно най-доброто нещо. На кой му трябва такъв мъж???? Направо тръпки ме побиват...

 

Общи условия

Активация на акаунт