НА мен критериите ми за "подходящ" на 20 и на 25 не бяха едни и същи 
Не ми казвайте, че възрастта не е от значение 
Не ми казвайте, че възрастта не е от значение - Публикувана: 30 септ. 2007, 07:47 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 15:41 ч.
Кога е по-добре за една жена да създаде семейство според вас
Всеки преценява за себе си.
Аз лично исках да не завися от родителите ми, да съм завършила образованието си /като самото време на майчинството ми даде възможност да завърша още една специалност/; да имам добра работа и прилични доходи; да имам къде да живея, да имам до себе си човек, който да ме обича и да ме подкрепя; да съм физически и психически готова да бъда съпруга и майка.
Омъжих се на 25 г. и родих на 26 г. Въпреки това, мисля, че поизбързах.
Лично за мен перфектна възраст за сериозни отношения е около 30-32 г.
Но пък имам приятелка, която се омъжи седмица след бала си. Роди първото си дете на 18 г., второто на 23 г. Завърши магистратура, докато си гледаше децата. Сега те вече са големи, а тя работи по специалността си. Но й беше невероятно трудно, защото тя беше още почти дете, а трябваше да се грижи за 2 деца, да се образова, да бъде домакиня и т.н. Добре, че съпругът й е по-голям и страшно много я обича и подкрепя във всичко.
А и Дренка е права - на 20, на 25 и на 30 г. една жена има коренно различна идея за подходящия мъж. И определено мисля, че на по-голямата възраст критериите са доста по-реални.
Аз лично исках да не завися от родителите ми, да съм завършила образованието си /като самото време на майчинството ми даде възможност да завърша още една специалност/; да имам добра работа и прилични доходи; да имам къде да живея, да имам до себе си човек, който да ме обича и да ме подкрепя; да съм физически и психически готова да бъда съпруга и майка.
Омъжих се на 25 г. и родих на 26 г. Въпреки това, мисля, че поизбързах.
Лично за мен перфектна възраст за сериозни отношения е около 30-32 г.
Но пък имам приятелка, която се омъжи седмица след бала си. Роди първото си дете на 18 г., второто на 23 г. Завърши магистратура, докато си гледаше децата. Сега те вече са големи, а тя работи по специалността си. Но й беше невероятно трудно, защото тя беше още почти дете, а трябваше да се грижи за 2 деца, да се образова, да бъде домакиня и т.н. Добре, че съпругът й е по-голям и страшно много я обича и подкрепя във всичко.
А и Дренка е права - на 20, на 25 и на 30 г. една жена има коренно различна идея за подходящия мъж. И определено мисля, че на по-голямата възраст критериите са доста по-реални.
16-20г ако ще ражда, ако не може и да не създава ....
Това, извинете ме, не е възраст на жена, а на момиче/дете. Да раждаш не е само физическа функция (да не сме кучета), а е необходима и интелектуална зрялост. Да раждаш не означава само да се чукаш и размножаваш, а означава, че ставаш родител. А за да бъдеш родител не ти е нобходима само матка, а и глава.
Това според мен беше шегичка (на Лабрадор де)
Въобще не се шегувам. Хората трябва да се женят рано и да имат много деца. В противен случай се стига до негативни ситуации като голяма социална тежест на работещите, малки пенсии на остарелите и намаляване на населението и изчезване на племето ( българи/цигани ).
Ако това е шега, здраве му кажи ....
Да раждаш означава да се размножаваш. Не мисля че е нещо като забавление ... за разлика от оплождането
И да, това е физическа функция на жената и сравнението с кучетата е обидно за хората които са те родили и още повече за тези които са раждали до сега за да се пръкнем ние.
Интелектуалната "Зрялост" води до по-горе посочената ситуация.
Ако това е шега, здраве му кажи ....
Да раждаш означава да се размножаваш. Не мисля че е нещо като забавление ... за разлика от оплождането
И да, това е физическа функция на жената и сравнението с кучетата е обидно за хората които са те родили и още повече за тези които са раждали до сега за да се пръкнем ние.
Интелектуалната "Зрялост" води до по-горе посочената ситуация.
Когато бях на 20 си мислех,че 25 години е чудесна възраст,за да създадеш семейство!Когато станах на 24 все си мислех,че ми е много рано,не се чувствах готова.На 25 обаче срещнах съпруга си и на 26 родих бебче Вики 
Така че...няма подходяща и правилна възраст- според мен просто срещаш правилния(поне за момента ) човек и....всичко се случва някак си...от само себе си.
Ако продължаваш да си щастлива и след това....уцелила си и момента,и човека.
Успех на всички,които още търсят....или се колебаят
Така че...няма подходяща и правилна възраст- според мен просто срещаш правилния(поне за момента
) човек и....всичко се случва някак си...от само себе си.Ако продължаваш да си щастлива и след това....уцелила си и момента,и човека.
Успех на всички,които още търсят....или се колебаят
Какво толкова има да се умува? Не съм му мислила изобщо кога ми е подходящия момент, а си живеех живота. Ако се бях замисляира, сигурно още щях да съм сама.
И да си приная, чудно ми е как много хора го обмислят до последната подробност. Малко като във вица, че идеалният мъж търсел идеалната жена, но идеалната също търсела идеален мъж.
Затова разчитах на Сляпата неделя.
Ако на човек му е писано, ще го разбере.
И да си приная, чудно ми е как много хора го обмислят до последната подробност. Малко като във вица, че идеалният мъж търсел идеалната жена, но идеалната също търсела идеален мъж.
Затова разчитах на Сляпата неделя.
Ако на човек му е писано, ще го разбере.
Според мен тук не става въпрос за възраст, а за това дали си намерила подходящ 4овек до себе си и дали с него можете да споделяте проблемите на семейния живот. Трябваи двамата да са узрели за едно такова важно решение. Според мен на възраст 23- 25 е още рано за създаване на семейство и деца.
Също така е важен и финансовия въпрос.....
Също така е важен и финансовия въпрос.....
Въобще не се шегувам.
А, добре, тогава мисля, че прекаляваш
И какви условия на 28 год. успя да създадеш сама без да товариш друг?
На пряк въпрос - пряк отговор: когато си намериш партньор, който да те обича, да те уважава и на когото и ти да си в състояние да отговориш със същото. На някои им се случва на 20, на някои - на 40, на някои - никога. На някои им се случва да намерят човека след като са се оженили. Някои го намират по няколко пъти в живота си, може би се променят и им трябват хора, които да откликнат на новите търсения. Пази Боже от Универсално правило - ще навлече купища беди и неразбории.
Аз категорично не бях готова да раждам на 20, нито на 25. Родих на 28 - след като завърших, имах работа и съответно условия, за да отглеждам дете без да товаря някой друг с решението си (имам предвид да се налага родителите ми да ме издържат). При това мъжът ми работеше от много време, защото е по-голям от мен, така че все пак сигурно щяхме да се с справим с детето и по-рано, но просто нямаше да е същото. На 28 г бях достатъчно зряла, за да поема отговорност за друг човек, преди това - не. Имах нужда да си поживея малко, да се реализирам професионално. Някои жени узряват по-рано за тази идея, не го отричам, но при мен не беше така.....
Връщането на работа при мен дори беше по трудно, защото всъщност я смених и попаднах в колектив, където бях най-възрастната. И трябваше заедно с току що завършили студенти да минавам през обучение/тестове/квалификационни степени. Това не просто ме амбицира за започна да "уча" наново, но и да съм най-добрата. Вече година по-късно твърдя, че съм една от най-добрите /ако не и най-добрата/ в фирмата - става въпрос за 50тина души и съм тази която най-бързо достига до необходимото ниво, за да се премине нагоре и след това помагам при обучението на другите.
Майчинството за мен е въпрос на зрялост /кой каквато си прецени/, а не възрастова необходимост /щом си на определена възраст, значи трябва да си родител/, но най-важното е че това е процес на възпитаване и изграждане на нова личност/и, а не на задоволяването на първичните им необходимости.
Вярвам, че не обиждам когото и да е в това си мнение, но за мен така стоят нещата.
